№ 1743
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110164556 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на П. Р. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес: град С....., чрез адв. П. срещу „Н. А. Р. Г. П. М.
и С." Сдружение с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
П......., представлявано от А. Г. А., чрез адв. К., с която се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумите сумата в размер на 1433,08 лв.,
представляваща неизплатени пълни нетни трудови възнаграждения за периода
от месец Май до месец Юли 2022 г., включително, 715,68 лв. /седемстотин и
петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, от които незаплатено
възнаграждение за ползван отпуск от 9 дни през месец Юли 2022 г. в размер
на 655,68 лева и Незаплатено пълно възнаграждение за ползван отпуск от 1
ден през месец Август 2022 г. в размер на 60,00 лева ведно със законната
лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба –
24.11.2023г.
Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № 53 от 18.06.2021 г.,
ищцата приела да изпълнява длъжността „Офис сътрудник“ с шифър по
НКПД 33433011 при ответника. Между страните е било определено и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1500,00 лева. С Допълнително
споразумение от 03.05.2022 г. и считано от 01.05.2022 г., е изменено
определеното по-рано основно месечно възнаграждение на ищцата, като
същото след промяната възлиза в размер на 1800,00 лева. В качеството си на
работодател, "Н. А. Р. Г. П. М. и С." Сдружение с ЕИК ********* не е
изплатило дължимите на ищцата трудови възнаграждения в пълен размер за
месеците, както следва: Май, Юни и Юли 2022 г., както и възнагражденията за
ползвания от същата платен годишен отпуск през месец Юли и месец Август
2022 г. към настоящия момент от страна на ответника не са извършени
плащания на дължимите на служителя суми. Сочи че, Н. А. Р. Г. П. М. и С."
Сдружение с ЕИК ********* дължи на П. Р. Г. с ЕГН ********** сума в общ
размер на 2148,76 лева (две хиляди сто четиридесет и осем лева и седемдесет
1
и шест стотинки), формирана както следва: Незаплатено пълно нетно трудово
възнаграждение за месец Май 2022 г. в размер на 404,00 лева; Незаплатено
пълно нетно трудово възнаграждение за месец Юни 2022 г. в размер на 683,00
лева; Незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец Юли 2022 г. в
размер на 346,08 лева; - Незаплатено възнаграждение за ползван отпуск през
месец Юли 2022 г. в размер на 655,68 лева; Незаплатено възнаграждение за
ползван отпуск през месец Август 2022 г. в размер на 60,00 лева. Ето защо
счита че предявеният иск се явява основателен и моли за уважаването му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с която оспорва предявените искове. Сочи че не останали неизплатени
трудови възнаграждения, нито възнаграждения за неизползван платен
годишен отпуск. Поддържа че съгласно трудовия договор било уговорено
трудво възнаграждение да се определя и заплаща според изработеното. Ето
защо моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 177, ал.1 КТ.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на
труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
В открито заседание от 09.12.2024г. съдът е обявил за безспорни
обстоятелствата, че между ищецът и ответника е съществувало трудово
правоотношение възникнало по сключен трудов договор № 53/18.06.2021 г.,
като ищцата е изпълнявала длъжността „офис – сътрудник“ и същото трудово
правоотношение е изменено с допълнително споразумение от 03.05.2022 г.
Същите обстоятелства се установяват и от представените по делото
документи – трудов договор и допълнително споразумение.
Видно от представеното допълнително споразумение основното трудово
възнаграждение уговорено в размер на 1800 лева.
По делото са представени ведомости за възнаграждения и платежни
нареждания от които е видно че през исковия период ищцата е полагала труд
при работодателя.
Видно от представената ведомост за месец май 2022г., ищцата има
отработени 19 дни като същия месец не е ползвала платен годишен отпуск или
отпуск поради временна неработоспособност. Въпреки пълният отработен
месец отстрана на работодателя е определено брутно трудово възнаграждение
в размер на 1620 лева като е посочено че поради неизпълнение по т.10 от
Приложение №1 към Вътрешните правила за определяне на работната заплата
и е удържана сума в размер на 180 лева. Сума в размер на 1396,76 лева е
заплатена по банкова сметка с основание „по трудов договор за м.05.2022г.
Видно от фиша за заплата сумата 1396,76 лева представлява нетното
възнаграждение на сумата от 1800 лева. От изложеното следва че за месец май
ищцата е получила пълния нетен размер на уговореното месечно трудовото
2
възнаграждение.
Видно от представената ведомост за месец юни 2022г., ищцата има
отработени 18 дни, като е ползвала 1 ден платен годишен отпуск и има 3 дни
отпуск поради временна неработоспособност. За месец юни на ищцата е
определено брутно трудово възнаграждение в размер на 1080,00 лева. Във
фиша за заплата е посочено, че отново поради неизпълнение на т.10 от
Приложение №1 към Вътрешните правила за определяне на работната заплата
е удържана сума в размер на 720 лева. Определено е обезщетение за
използване на 1 ден платен годишен отпуск в размер на 73,63 и 103,09 лева
обезщетение за 3 дни отпуск поради временна неработоспособност. Общият
размер на възнаграждението за месец юни е определен на 1060,36 лева. Като е
заплатена сума по две преводни нареждания от 05.07.2022г. и 29.07.2022г. в
общ размер на 1117,41 лева. Като в тази сума влизат 73,63 лева обезщетение за
използван платен годишен отпуск и 103,09 лева обезщетение за отпуск поради
временна неработоспособност.
При тава положение работодателят е заплатил за отработените 18 дни
940,69 лева. Дължимото нетно трудово възнаграждение за отработените 18
дни възлиза на 1190,88 лева. Следователно за месец юни са останали
незаплатено трудово възнаграждение в размер на 250,19 лева.
Видно от представената ведомост за месец юли 2022г., ищцата има
отработени 12 дни, като е ползвала 9 дни платен годишен отпуск За месец юли
на ищцата е определено брутно трудово възнаграждение в размер на 308,57
лева. Във фиша за заплата е посочено, че поради неизпълнение нарушение на
раздел II, т.1 от длъжностната характеристика и на т.3 - 10 от Приложение №1
към Вътрешните правила за определяне на работната заплата е удържана сума
в размер на 1260,00 лева. Определено е обезщетение за използване на 9 дни
платен годишен отпуск в размер на 462,85 лева. Общият размер на
възнаграждението за месец юни е определен на 598,61 лева. Като е заплатена
сума по преводно нареждане в размер на 596,77 лева. Като в тази сума влизат
363,82 лева обезщетение за използван платен годишен отпуск.
При тава положение работодателят е заплатил за отработените 12 дни
сумата от 232,95 лева. Дължимото нетно трудово възнаграждение за
отработените 12 дни възлиза на 1023,12 лева. Следователно за месец юли са
останали незаплатено трудово възнаграждение в размер на 790,17 лева.
Общият размер на неизплатеното трудово възнаграждение възлиза на
1040,36 лева за която сума следва да бъде уважен искът и отхъврлен до
пълния предявен размер от 1433,08 лева.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 177, ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1 КТ за времето на платения
годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи че е
работил по трудово правоотношение с ответника, че през твърдения период
ползвал платен годишен отпуск, че не му е изплатено възнаграждение за
ползвания платен годишен отпуск както и размера на възнаграждението.
Във връзка с изложеното по-горе за уважаване на предявения иск
3
ищацата в настоящ производство следва да установи размера на
обезщетението за ползван платен годишен отпуск.
Не се спори, а и се установява, че ищцата ползвала платен годишен
отпуск от 9 дни през юли и 1 ден през август 2022г.
Обезщетението за ползван платен годишен отпуск от 9 дни през месец
юли 2022г. възлиза на среднодневно брутно трудово възнаграждение за месец
юни 2022г. (през който съгласно ведомостта има отработени 18 дни) за всеки
ден отпуск. Отново среднодневното брутно трудово възнаграждение възлиза
на сумата от 85,26 лева. Умножено за всеки ден ползван платен годишен
отпуск възлиза на 767,34 лева. От тази сума следва да се извади 10% данък
общ доход и дължимото обезщетение възлиза на 690,60 лева. В случая е
изплатено обезщетение в размер на 363,82 лева. От тук следва, че
незаплатеното обезщетение за месец юли възлиза на 326,78 лева.
Обезщетението за ползван платен годишен отпуск от 1 ден през месец
август 2022г. възлиза на среднодневно брутно трудово възнаграждение за
месец юли 2022 г. ( през който съгласно ведомостта има отработени 12 дни )
или 85,26 лева от която сума следва да се извади данък общ доход или възлиза
на 76,73 лева. По делото не са представени данни за заплащане на
обезщетение на платен годишен отпуск за месец август и при това положение
следва да се приеме че същото не е заплатено.
При това положение за месеците от юни до август 2022г. е останало
незаплатено обезщетение в размер на 406,61 лева.
Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 406,61 лева и отхвърли
до пълния претендиран размер от 712,58 лева.
За пълнота на изложението следва да бъде изяснено и следното:
На първо място във връзка с искането на ответника за отмяна на
определението за изслушване на допусната съдебно-счетоводна експертиза
съдът намери че същото е неоснователно, тъй като експертизата е представена
точно една седмица преди проведеното открито съдебно заседание съгласно
разпоредбата на чл. 199 ГПК. Въпреки това при постановяване на решението
настоящият състав не се е ползвал от заключението, а е използвал наличните и
представени от ответника документи.
На следващо място следва да се посочи, че съдът не кредитира
посоченото във ведомостите за заплата среднодневно брутно трудово
възнаграждение, тъй като същото е изчислено на база не уговореното в
договора брутно трудово възнаграждение, а брутното трудово възнаграждение
от което са извадени удръжките направени по Вътрешните правила за
определяне на работната заплата, тъй като не са представени приложенията
към тях и не може да се установи дали подобни удръжки отговарят на Кодекса
на труда.
Съдът намира, че ответникът не успя да установи, че е изплатил в пълен
размер дължимите трудови възнаграждения и обезщетения за ползван платен
годишен отпуск. Като не успя да установи основание на наложените удръжки.
Не се установи и че възнаграждението на ищцата се определя съобразно
твърдяната сделна система за определяне на възнагражденията.
Следва да се държи сметка, че разминаванията в извършените плащания
и дъжимото трудово възнаграждение са на базата на направени удръжки
едностранно от работодателя за които не се представиха доказателства на база
на кое вътрешно правило са начислени. При това положение за съда е
4
невъзможно да прецени дали са законосъобразни и същите не следва да се
зачитат при определяне на брутното трудово възнаграждение или
среднодневното възнаграждение.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената част и съответно на отхвърлената част от
исковете.
По делото са представени доказателства за сторени разноски отстрана
на ищеца в размер на 1200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. При
лисата на доказателства за други сторени разноски на ищеца следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 773, 43 лева за съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът е представил доказателства за сторени разноски в размер на
850 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на него му се следват
разноски в размер на 346,52 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавната такса съразмерно на уважената част от исковете и
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, които възлизат на
сумата от 357,87 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н. А. Р. Г. П. М. и С." Сдружение с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. П......., представлявано от А. Г. А. ДА
ЗАПЛАТИ на П. Р. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град С....., на
основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 177 КТ сумите от 1040,36 лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2022г. до
30.07.2022г.; сумата от 406,61 лева неизплатено обезщетение ползван платен
годишен отпуск в размер на 10 дни за 2022г. през месеците юли и август
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Р. Г. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: град С..... СРЕЩУ „Н. А. Р. Г. П. М. и С." Сдружение с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. П......., представлявано от А. Г. А.
искове с правно основание чл. 128, ал.2 КТ и чл. 177, ал.1 КТ за разликата над
присъдения размер от 1040,36 лева, до пълния претендиран размер от 1433,08
лв., представляваща неизплатени пълни нетни трудови възнаграждения за
периода от месец Май до месец Юли 2022 г., включително (или за сумата от
392,72 лева) за неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
01.02.2022г. до 12.09.2022г., и за разликата над сумата от 406,61 лева
неизплатено обезщетение ползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни
за 2022г. през месеците юли и август до пълния претендиран размер от 715,68
лв. (или за сумата от 309,07 лева) КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Н. А. Р. Г. П. М. и С." Сдружение с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. П......., представлявано от А. Г. А. ДА
ЗАПЛАТИ на П. Р. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град С....., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 773, 43 лева за съразмерно на уважената
част от исковете, представлаваща сторени разноски съразмерно на уважената
5
част от исковете.
ОСЪЖДА П. Р. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град С..... ДА
ЗАПЛАТИ на „Н. А. Р. Г. П. М. и С." Сдружение с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. П......., представлявано от А. Г. А. на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 346,52 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА „„Н. А. Р. Г. П. М. и С." Сдружение с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. П......., представлявано от А. Г. А. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6
ГПК сумата 357,08 лева, представляваща сбор от държавна такса в
производството и изплатени депозити за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6