Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 226 29.06.2018 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тридесет и първи юни Година
две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 351 по описа за 2017 година.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от „Инвестбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.България № 85, вписано
в ТР с ЕИК *********, представлявано от Пламен Йорданов Милков и Здравка
Руменова Русева – изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Виолета
Великова против „Предел“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.Болярска №
16, ет.1 и М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде прието за установено,
че ответниците дължат солидарно заплащането на сумата от 289 624.32 лв.,
от които 282 767.91 лв. просрочена главница по договор за стандартен
кредит; просрочена договорна лихва за периода от 26.07.2016 до 03.10.2016г. в
размер на 6801.41 лв.; сумата от 55.00 лв. такса към ЦРОЗ, законната лихва за
забава върху главницата от подаване на заявлението – 11.01.2017г. до
окончателното й изплащане, направени разноски по делото пред РС-Бургас в размер
на 10 218.73 лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както
и да заплатят направените по настоящото дело разноски. Според изложеното в
исковата молба, на 17.04.2015г. е бил сключен договор за стандартен кредит
„Инвестагро“ № 078-С, като ответното „Предел“ ООД е получило сумата от
570 000 лв., със срок на издължаване 30.06.2016г. Сумата е била усвоена
изцяло. За обезпечение на вземането, не е посочено дали в полза на банката са
били ипотекирани недвижими имоти, собственост на ответниците. М.Н. е солидарен
длъжник по договора съобразно чл.101, вр.чл.121-127 от ЗЗД. Поради невръщане на
кредита до датата, вкл. към 11.01.2017г., по молба на „Инвестбанк“ АД е било
образувано ч.гр.д.№ 144/2017г. по описа на РС-Бургас. Въпреки, че са били уведомени за задължението
си по договора, ответниците не са плащали дължимите суми или на част от тях.
В предоставените срокове, ответниците не подадоха
писмени отговори, не приложиха писмени доказателства, не направиха
доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията
си ангажира съдебно-икономическа експертиза. Бяха изложени доводи и в писмен
вид.
В съдебно заседание ответниците не се явиха, не
изпратиха процесуален представител, не изразиха становище по предявените искове.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид
наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца,
по което е било образувано ч.гр.д.№ 144/2017 г. по описа на РС-Бургас, издадения
изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 134/ 12.01.2017г., съдът е уважил
подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за
посочените в исковата молба суми, както
и за сумата от общо 10 218.73 лв. направени разноски. Против издаването на
тази заповед в законовия срок са подадени възражения от ответниците.
Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след
подаването на възраженията. Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1,
вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК.
Няма спор, че е бил сключен договор за стандартен кредит
„Инвестагро“ № 078-С/ 17.04.2015г. (л.13-26 по делото) между „Инвестбанк“ АД и „Предел“
ООД, като М.И.Н. е солидарен длъжник. Дружеството е получило сумата от 570 000
лв., която е била усвоена на 22.04.2015г., 17.06.2015г. и на 16.07.2015г. Срокът на издължаване е бил
до 22.06.2016 г. Поради неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя до
11.01.2017г., банката е подала заявление до РС-Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е било образувано ч.гр.д.№ 134/2017г. по описа
на ОС-Бургас.
Според
заключението на вещото лице Б. (л.83-94), дължимите суми по договора към 11.01.2017г.
са: главница в размер на 282 767.91 лв.; възнаградителна лихва върху
главницата за периода 22.04.2015 – 11.01.2017г. от 6801.41 лв.; заплатена такса
в ЦРОЗ в размер на 50 лв.
Представените доказателства водят до извода за
основателност на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Длъжникът
„Предел“ ООД е усвоило одобрения кредит в размер на 570 000 лв. до 16.07.2015г.,
установено в заключението на вещото лице Б. (л.84). Съобразно сключения договор
за стандартен кредит, М.Н. и Ю. А.са се задължили да отговарят солидарно с
длъжника, в т.ч. да заплащат погасителни вноски според погасителни планове.
Съобразно чл.101 от ЗЗД и клаузите на договора, дружеството и физическите лица
отговарят за цялото задължение на главния длъжник, в т.ч. за лихви и разноски. На
30.06.2016г. е бил крайния срок за погасяване на кредита. Последното частично
плащане е било на 14.06.2016г. – 1733.22 лв. Плащания след тази дата не са били
отразени като постъпили. Дължима е останала главница и договорена лихва. Според
представените доказателства, към 11.01.2017г. дружеството дължи сумата от
282 767.91 лв. главница, договорената лихва и такси, които няма
доказателства да са погасени към тази дата.
Ответниците дължат сумите по силата на сключения
договор. Те не са били поканени да заплатят дължимите суми, но производството
пред РС-Бургас е било инициирано след настъпване падежа за дължимост на цялото
вземане. Затова съдът приема, че кредитора е в правото си да търси всички
дължими суми, като изисква и ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на
ВКС, ОСГК.
В същото ТР № 4/ 18.06.2014г., в т.9 е постановено
задължението на съда, на основание чл.235 ал.3 от ГПК да вземе предвид всички
факти, които са от значение за спорното право, вкл. фактите настъпили след
предявяване на иска до приключване на съдебното дирене. По отношение на размера
на дължимите суми, съдът се позовава изцяло на приетите заключения на вещото
лице.
С оглед приетото за установено по отношение на
дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за
заплащане на лихва за забава. Според заключението на вещото лице, уговорената в
чл.8.1 от договора възнаградителна лихва е 5.5 % годишно върху усвоената част
от сумата.
Позовавайки се на приложените по делото доказателства
и на заключението на вещото лице Б., съдът приема, че дължимите по договора за
кредит „Инвестагро“ суми са главница в размер на 282 767.91 лв., лихва за
забава върху усвоената главница в размер на 6801.41 лв. и дължима лихва за
забава считано от завеждане на заявлението пред РС-Бургас – 11.01.2017г., до
окончателното изплащане на сумата.
Солидарността на задълженията на ответниците произтича
от сключения договор за банков кредит, обсъден по-горе.
На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за
съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаването на исковете, основателна
е и претенцията за дължимост на сумата от 10 218.73 лв., представляваща
направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 144/2017г. по описа на
РС-Бургас, както е отбелязано в издадената заповед № 134/ 12.01.2017г.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на „Инвестбанк” АД направените по
делото разноски в размер на 6292.49 лв., от които 5792.49 лв. внесена държавна
такса, 200 лв. възнаграждение на вещо лице и 300 лв. дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Приложен списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК, няма.
Предвид дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по
описа на ВКС, ОСГК, съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по отношение
на разноските, признати в заповедното производство или това е сумата от 10 218.73
лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Предел“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000,
ул.Болярска № 16, ет.1 и М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат солидарно в полза на „Инвестбанк”
АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.България № 85, вписано
в ТР с ЕИК *********, представлявано от Пламен Йорданов Милков и Здравка
Руменова Русева – изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Виолета
Великова заплащането по договор за
стандартен кредит „Инвестагро“ № 078-С/ 17.04.2015г. на сумата от 289 624.32
лв., от които 282 767.91 (двеста осемдесет и две хиляди седемстотин
шестдесет и седем лв. деветдесет и една ст.) просрочена главница; просрочена
договорна лихва за периода от 26.07.2016 до 03.10.2016г. в размер на 6801.41 (шест
хиляди осемстотин и един лв. четиридесет и една ст.); сумата от 55.00 (петдесет
и пет) лв. такса към ЦРОЗ, законната лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението – 11.01.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Предел“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.Болярска № 16, ет.1 и М.И.Н.
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят в
полза на „Инвестбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.България № 85, вписано
в ТР с ЕИК *********, представлявано от Пламен Йорданов Милков и Здравка
Руменова Русева – изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Виолета
Великова сумата от 6292.49 (шест хиляди двеста
деветдесет и два лв. четиридесет и девет ст.) направени разноски в настоящото производство
и сумата от 10 218.73 (десет хиляди двеста и осемнадесет лв. седемдесет и три
ст.) разноски в производството по ч.гр.д.№ 144/2017г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: