РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120103162 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ХР. АТ. АТ. с ЕГН **********
против Административен съд - Бургас, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 1 700 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди от необоснованото забавяне на разглеждане на производството
по адм. дело № 2197/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, ведно с
мораторна лихва в размер на 200 лева, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 05.02.2021 г., до
окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че през
2019 г. ищецът е завел дело в Административен съд - Бургас срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ относно неправомерно удържани му средства, явяващи
се несеквестируеми, тъй като били получени вследствие на издадено решение на ТЕЛК
и отпусната инвалидна пенсия. Твърди се още, че към датата на подаване на исковата
молба, т.е. за период от 1 година и 4 месеца, не са предприети никакви процесуални
действия от Административен съд по насрочване и решаване на делото. Първоначално
е отправено предложение за сключване на споразумение с ответника, като
алтернативно, в случай, че предложението за споразумение не се приеме от ответника,
се прави искане същото да бъде счетено за искова молба срещу Министерство на
1
правосъдието и Министъра на финансите, в качеството му на представляващ
Република България. В последствие с уточнителна молба, изходяща от процесуалния
представител на ответника - адвокат Р., въз основа на уважаване на молбата за
предоставяне на правна помощ, искът е насочен към Административен съд - Бургас.
Ищецът излага, че са нарушени правата му, регламентирани в чл. 6, ал. 1 от КПЧОС и
вследствие забавянето от 1 г. и 4 м. в разглеждането на адм. дело № 2197/2019 г. по
описа на Административен съд - Бургас е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в безпокойство, несигурност, страх, чувство за маловажност и беззащитност,
психоемоционален и посттравматичен стрес, безсъние, гняв, чието обезщетяване търси
в настоящото производство.
Правното основание на предявените искове е чл.2б, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ответната страна Административен съд - Бургас е депозирала писмен отговор в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който исковете изцяло са оспорват като
неоснователни, като се сочат подробни доводи в тази връзка. Излага се подробна
хронология на извършените действия в производството по адм. дело № 2197/2019 г. по
описа на БАдмС. Твърди се, че при разглеждане на отделните извършени от съда
процесуални действия не се установяват допуснати нарушения. Сочи и че предвид
местопребиваването на ищеца в Затвора Бургас, някои процесуални действия, с оглед
гарантиране правото му на защита, са били извършвани многократно. Твърди, че
делото е разгледано в разумен срок и се излага, че съгласно практиката на ЕСПЧ не
следва да се преценя продължителността на всяко отделно действие, а съвкупно да се
прецени дали времето от образуване на делото до неговото приключване е неразумно
дълго. Оспорва иска и по размер, като наред с това се заявява, че липсва причинно-
следствена връзка между твърдените вреди и поведението на съдебния състав на
БАдмС. С горните доводи се моли за отхвърлянето на исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От приложеното към настоящото дело адм. дело № 2197/2019 г. по описа на
административен съд – Бургас се установява, че с вх.№ 9263/05.09.2019 г. ХР. АТ. АТ.,
с адрес: Затвора в гр.Бургас е сезирал Административен съд - Бургас с искова молба
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“, с която е претендирал
обезщетение в общ размер на 15 000 лв., за нанесени неимуществени вреди, причинени
през периода от 01.11.2016 г. до 05.09.2019 г., както и да му бъдат възстановени
парични средства в размер на 3 000 лв. По исковата молба е образувано адм.д. №
2197/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, разпределено на съдия -
2
докладчик Д.Д. – X-ти състав. С разпореждане № 3595/05.09.2019 г. на съда, исковата
молба е оставена без разглеждане, като на ищеца са дадени указания в 7 - дневен срок
от уведомяването, да заплати държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на
Административен съд - Бургас и в същия срок да представи по делото като
доказателство съответен платежен документ. С молба с входящ № 9542/17.9.2019г. е
представена квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв.
С разпореждане № 3804/19.09.2019 г. съдът е указал на ищеца, в 7-дневен срок
от уведомяването, да представи доказателства от съответните компетентни органи, въз
основа на които да може да се прецени наличието или липсата на средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. В случай, че доказателствата не бъдат
представени в определения срок, по направените искания съдът ще се произнесе
съобразно наличните по делото доказателства. На ищеца е изпратена молба-бланка за
предоставяне на правна помощ, в която да се съдържа информация, че му е известно,
че ако бъде осъден или загуби изцяло или частично делото ще заплати на НБПП
разноските по възнаграждението на назначения му адвокат, като му е указано, че
същата следва да бъде върната попълнена в 7-дневен срок от получаването. Със същото
разпореждане съдът е задължил началника на Затвора Бургас, в 7- дневен срок от
уведомяването, да представи справка, от която да е видно в последните шест месеца
получавал ли е лишеният от свобода ХР. АТ. АТ. парични преводи и трудово
възнаграждение, в какъв размер и има ли налични суми по сметката му към момента на
разпореждането.
С молба с входящ № 10339/8.10.2019 г. ищецът А. депозирал до съда уточнение
на исковата молба, но не изпълнил разпореждане № 3804/19.09.2019 г., поради което на
11.10.2019 г. съдът разпоредил същото да му бъде изпратено отново.
С молба с входящ № 10402/9.10.2019 г. началникът на Затвора в гр. Бургас
представил справка относно паричните постъпления за последните 6 месеца, по
личната партида на л.св. Х.А..
С разпореждане № 4377/5.11.2019 г. съдията - докладчик задължил Началника
на Затвора в 3-дневен срок от уведомяването да посочи какви удръжки са правени от
сумите, постъпили по личната партида на ищеца и на какво основание. Тази справка е
представена с вх. № 11709/13.11.2019 г.
С разпореждане № 4511/13.11.2019 г. съдът изискал повторна справка от
началника на Затвора в 3-дневен срок от уведомяването да представи справка какви
удръжки са правени от сумите, постъпили по личната партида на ищеца за периода
04.03.2019 г. - 03.10.2019 г. На 14.11.2019 г. с вх.№ 11800 справката била представена.
Справка относно удържаните лични средства на л.св. А. е представена и с вх.№ 12046
на 20.11.2019 г.
С разпореждане № 4625/21.11.2019 г. на съдията - докладчик е изпратена
3
повторно на ищеца молба-бланка за предоставяне на правна помощ, за уточняване на
данни съгласно разпореждане № 3804/19.09.2019 г. с указание, че следва да върне
бланката попълнена по делото в 7- дневен срок от уведомяването.
На 22.11.2019 г. с вх.№ 12100 по делото е представена нова справка относно
удържаните лични средства на л.св. А..
С разпореждане № 4990/19.12.2019 г. съдът е указал да се изпрати молба-бланка за
предоставяне на правна помощ на ищеца, с указания, че ако не бъде върната попълнена и
подписана в 3 дневен срок от уведомяването, искането за предоставяне на правна помощ ще
бъде оставено без уважение.
С определение № 74/13.01.2020 г. е оставено без уважение искането на л.св. А. за
предоставяне на правна помощ по адм. дело № 2197/2019 г. по описа на Административен
съд Бургас. Указано е след влизане в сила на определението делото да се докладва за
проверка на редовността на исковата молба по реда на чл.129 от ГПК.
С разпореждане № 517/04.02.2020 г. на съдията - докладчик е оставена без движение
исковата молба на л. св. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. На ищеца
е указано, че в 7-дневен срок от уведомяването, следва: 1. да посочи размера на паричните
средства, които иска да му бъдат възстановени, както и датата или периода от време през
които те са удържани; 2. да посочи периода от време за който се претендира лихва, като в
случай, че се претендира лихва за период преди завеждане на исковата молба на 05.09.2019
г., да се посочи нейният размер; 3. да представи два преписа от уточненията към исковата
молба, за връчване на ответника и Окръжна прокуратура - Бургас. Указано е още, че при
неизпълнение на указанията в срок на основание чл.129, ал.З от ГПК, исковата молба, в
частта в която се претендира възстановяване на удържаните парични средства, ведно с
лихвите към момента на удържането, ще бъде върната, а производството по делото
прекратено в тази му част.
В изпълнение на указанията с вх.№ 1537 от 12.2.2020 г. е постъпило уточнение на
исковата молба.
С разпореждане № 731/17.02.2020 г. на съдията - докладчик отново е оставена без
движение исковата молба и на ищеца е указано, че в 7-дневен срок от уведомяването,
следва: 1. да представи доказателства за упълномощаване на адв. В.Р. и да потвърди
действията по подаване на уточнение към исковата молба; 2. да посочи изрично дали сумата
от 3 000 лв. се явява размерът на паричните средства, които иска да му бъдат възстановени,
както и да посочи момента през който твърди, че е започнало неправомерното им удържане;
3. да посочи началната дата от която се претендира мораторна лихва, върху каква сума и в
какъв размер, изчислен до завеждане на исковата молба на 05.09.2019 г. Указано е още, че
при неизпълнение на указанията в срок на основание чл.129, ал.З от ГПК, исковата молба в
частта, в която се претендира възстановяване на удържаните парични средства, ведно с
лихвите, ще бъде върната, а производството по делото прекратено в тази част.
В изпълнение на указанията с вх.№ 2101 от 27.20.2020 г. е постъпило уточнение на
4
исковата молба, но с него не били изпълнени всички указания на съда.
Поради това с определение № 435/09.3.2020 г. исковата молба е върната на ХР. АТ.
АТ., в частта, в която се претендира да се осъди ответника да заплати мораторна лихва
върху сумата от 3 000 лв., за периода от 01.06.2016 г. до 05.09.2019 г. и производството по
адм. дело № 2197/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас е прекратено в тази
част.
С входящ № 326/13.01.2021 г. ищецът е депозирал заявление за справка относно хода
на делото. С разпореждане № 167/14.01.2021 г. на съдията - докладчик е указано да се
уведоми ищецът за хода на делото. Със съобщение вх.№ 581/19.01.2021 г. на Затвора Бургас
ищецът е уведомен, че към този момент е изпратен препис от исковата молба на ответника
за отговор, след което делото ще бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание. Преписът от исковата молба е връчен на ответника на 22.01.2021 г.
С вх.№ 1297/05.02.2021 г., тъй като разглеждането на спора се било забавило,
ищецът депозирал предложение за споразумение за парично обезщетение, платимо от съда.
С разпореждане № 533/08.02.2021 г. съдът насрочва открито съдебно заседание за
25.02.2021 г. от 0.,30 ч., за която дата и час са призовани страните, ОП - Бургас и адв. Р.,
процесуален представител на ищеца.
С вх.№ 1783/17.2.2021 г. е подаден писмен отговор от ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
С разпореждане № 689/18.2.2021 г. на докладчика е указано копие от писмения
отговор и приложените към него доказателства да се изпратят на ищеца с указание, че най-
късно до насроченото съдебно заседание следва да изрази становище по направените
искания и представените доказателства. Със същото разпореждане е задължен ответникът, в
срок най-късно до съдебно заседание, да представи справка за удържаните суми на ищеца за
периода от 01.11.2016 г. до 05.09.2019 г.
Със заповед № РД-12-49/22.02.2021 г. на зам. председател на Административен съд -
Бургас, поради отпуск за лечение на КОВИД-19 на докладчика по делото, насроченото за
25.02.2021 г. открито заседание е пренасрочено за 09.03.2021 г.
На 09.03.2021 г. е проведено открито съдебно заседание, в рамките на което делото е
отложено, като е оставено без уважение искането на ответника за привличане като трето
лице по делото - Г.М., ЧСИ с peг. № ** в камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен
съд - Бургас. Съдът е задължил същия в 7-дневен срок от уведомяването да представи пълна
справка за удържаните суми от ищеца Х.А. за периода от 01.06.2016г. до момента на
заседанието, да представи копие от всички документи във връзка с направените удръжки,
както и справка на дължимите от него суми към момента на образуване на изпълнителното
производство и към момента на заседанието. Съдът е задължил ответника да представи
копие от личната амбулаторна карта на затворника в случай, че същата се намира в
Медицински център в Затвора Бургас в 14-дневен срок от съдебното заседание. Предоставил
е възможност на страните да ангажират допълнителни доказателства. С оглед
5
необходимостта от събиране на допълнителни доказателства съдът отложил делото за
06.04.2021 г., за която дата страните били уведомени в заседанието.
С молба с вх. № 2652/12.03.2021 г. началникът на Затвора Бургас представил
указаните доказателства. С разпореждане № 1078/15.03.2021 г. съдът е указал
предоставените за ищеца екземпляри да се връчат на процесуалния му представител.
С молба с вх. № 2855/17.03.2021 г., по делото е представена справка за удържани
суми от ЧСИ Г.М.. С разпореждане № 1133/18.03.2021 г. на съдията - докладчик е указано
копие от приложените доказателства да се изпратят на страните.
На 06.04.2021 г., след проведено открито съдебно заседание, делото е обявено за
решаване. С молба с вх. № 3937/14.4.2021 г. са постъпили писмени бележки от ответника.
С решение № 636/27.04.2021 г. е отхвърлен искът на Х.А. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 3 000 лв., представляващи неправомерно извършени удръжки през периода от 01.11.2016
г. до 05.09.2019 г. по изпълнително дело № 20127030400762 на ЧСИ с рег. № ** на Камарата
на частните съдебни изпълнители, както и 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
през този период, поради породено чувство за малоценност и незащитеност от явните
действия и бездействия на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора в
гр. Бургас, в следствие на незаконосъобразно удържане на финансови средства и поставяне
в изключителни лишения и невъзможност за поддържане на нормално съществуване откъм
битови и санитарно-хигиенни нужди.
Съобщение за постановеното решение е връчено на ищеца А. на 11.05.2021 г., на
неговия процесуален представител на 11.05.2021 г. и на ответника на 14.05.2021 г. На
Окръжна прокуратура съобщението е връчено на 10.05.2021 г.
С вх. № 5522/25.5.2021 г. А. подал касационна жалба срещу решението. Същата е
оставена без движение, като е указано в 7-дневен срок от уведомяването, да заплати
държавна такса и да представи като доказателство по делото съответния платежен документ.
С вх. № 5888/3.6.2021 г. ищецът е представил доказателство за платена държавна такса в
размер на 5лв.
С решение № 1205/28.07.2021 г. по адм. дело 1604/2021 г. на Административен съд -
Бургас е оставено в сила решение № 636/27.04.2021 г., постановено по процесното адм. дело
№ 2197 по описа за 2019 г. на Административен съд - Бургас, като ищецът е осъден да
заплати на ответника суата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
Т.е. решение № 636/27.04.2021 г., постановено по процесното адм. дело № 2197 по
описа за 2019 г. на Административен съд – Бургас е влязло в сила на 28.07.2021 г.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
6
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ, като претенцията за обезщетение
съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ се разглежда по този закон и по реда на ГПК. Критериите,
въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение, са посочени
примерно в закона (чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в
практиката на ЕСПЧ. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди
на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил
вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло (в този
смисъл е решение № 76 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на ІІІ г. о., ВКС).
Нормата на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основаните свободи регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно
който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или
при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според Европейският съд за
правата на човека предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от
закъснения, за които са отговорни държавните органи, като разумният характер на
продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на
конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса. Съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ съдът взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
С оглед правното естество на заявените искове е в тежест на ищеца да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял твърдените неимуществени
вреди, ведно с това, че същите са пряка и непосредствена последица от увреждането
т.е. от необоснованото забавяне в разглеждането на процесното административно дело,
както и причинна връзка между вредите и необоснованото забавяне на делото, което
съдът изрично му е указал с доклада на делото, като му е указал и че не са
представените доказателства за това.
Независимо от това подобно доказване по делото не бе преведено. Не се
ангажираха каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, несигурност, страх,
чувство за маловажност и беззащитност, психоемоционален и посттравматичен стрес,
безсъние, гняв, в частност и такива, установяващи причинна връзка между подобни
емоционални състояние и разглеждането на адм. дело № 2197/2019 г., при което само
7
на това основание исковете, като недоказани следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението и предвид доводите на ищеца следва все пак да се
отбележи, че в съдебната практика се е утвърдило схващането, че разумността на срока
за разглеждане на едно съдебно дело се оценява с оглед конкретните обстоятелства по
делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да
получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане
на съдебното производство. Преценката за разумност на срока следва да се направи и
след отговор на въпроса какъв е подходящият според обстоятелствата срок за
приключване на делото, който да не поставя страните прекалено дълго и необосновано
в неизвестно положение. Изискването за спазване на разумен срок има за цел да
гарантира общественото доверие в правораздаването и по дефиницията на чл. 6, пар. 1
от Конвенцията /ЕКЗПЧОС/ винаги рефлектира върху усещането на страните за
справедлив съдебен процес.
В настоящия случай началният момент на производството по отношение на
ответника Административен съд – Бургас е постъпването на исковата молба на
05.09.2019 г. и образуването на адм. д. № 2197/2019 г. по описа на същия съд. Пред
тази инстанция разглеждането на делото е приключило с постановяването на решение
на 27.04.2021 г., т. е общата продължителност на производството пред
Административен съд – Бургас е една година и седем месеца. Установено е, че в деня
на постъпване на исковата молба на ищеца в регистратурата на Административен съд –
Бургас делото е образувано и разпределено на съдия – докладчик – все действия,
които изискват технологично време. Следва да се отбележи, че исковата молба
многократно оставяна без движение, като на Х.А. са давани указания да уточни
размера и периода на претенцията си. Също така се установи, че на ищеца многократно
е изпращана молба - бланка за предоставяне на правна помощ с указания, че следва да
я върне попълнена и подписана. За извършването на тези процесуални действия на
съда се изисква по – продължителен период от време, предвид местопребиваването на
ищеца в Затвора в гр. Бургас и предвид обстоятелството, че са извършвани
неколкократно именно с оглед гарантиране правото на защита на Х.А.. Проведени са
две съдебни заседания, необходими за да бъдат събрани всички относими към делото
доказателства, като едно от заседанията е било отсрочено, поради заболяване на
съдията-докладчик.
В случая Административен съд - Бургас е действал в съответствие с
процесуалния закон и с поведението си не е предизвикал и допринесъл за
времетраенето на производството. Този период не надхвърля рамките на разумния
срок за разглеждане и решаване на едно административно дело.
Предвид изложеното и при преценка на горепосочените относими критерии,
съдът намира, че съдебното производство пред Административен съд - Бургас не е с
8
продължителност, надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за
разглеждане и приключване на делото в разумен срок, поради което и искът спрямо
него е неоснователен. Те.е. липсва още един от елементите на фактическия състав на
нормата по чл. 2б от ЗОДОВ - съдебното производство да е с продължителност,
надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за приключване на делото,
което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Поради изложените съображения съдът намира, че исковете като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора ищеца няма право да получи направените от него
разноски по делото, а ответната страна не е направила искане за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на ХР. АТ. АТ. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****,
срещу Административен съд – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 101,
за осъждането му за заплащане на сумата от 1 700 лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на
правото на разглеждане на производството по адм. дело № 2197/2019 г. по описа на
Административен съд – Бургас в разумен срок, ведно с мораторна лихва в размер на
200 лева, както и законна лихва за забава върху главницата от 1 700 лв. от датата на
депозиране на исковата молба – 05.02.2021 г.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9