№ 2013
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Наказателно дело частен
характер № 20225330200513 по описа за 2022 година
и в частност с постъпилото Определение № 298 от 02.03.2022 г. по ЧНД 650/2022 г. по
описа на ХVІ н.с. на ПРС, намира следното:
Видно от постановлението, предмет на частната тъжба са идентични факти с
тези послужили за иницииране на воденото досъдебно производство № 279/2019 по
описа на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив. Същото е било прекратено на основание чл.
243, ал.1 т. 1 и 2, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. с ал.5 т. 1 от НПК. Прекратяването е влязло в
сила именно за тези факти на посоченото основание.
Съдът установи, че при наличие на съдебен акт за прекратяване на наказателно
производство, воденето на последващо такова нарушава принципа ne bis in idem. Със
законодателните промени от 2017 до 2019 г. в НПК бе проведен принципът nе bis in
idem, който препятства повторението на наказателно производство. Той има
прекратителен ефект върху наказателно производство, образувано в нарушение на
правилото ne bis in idem срещу лице, по отношение, на което за същото деяние е било
проведено друго производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, на
основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Този акт е подписан от Република
България на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от ХХХVІІІ Народно
събрание на 12 октомври 2000 г. - ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република България
от 1 февруари 2001 г., следователно Протоколът е част от вътрешното право на
страната. Освен закрила за лицето, срещу което се прилага правомощието на
компетентните държавни органи да реализират наказателно преследване и да налагат
санкции за извършено престъпление, принципът е важна гаранция за правната
сигурност, като отстоява и публичния интерес. Признаването на нарушението по чл. 4,
§ 1 от Протокол № 7 е санкция за пропуските и неизпълнението на задълженията на
компетентните власти. Рискът от грешка на обвинителната власт или на съда се понася
от държавата и не може да бъде преодоляван за сметка на интересите на засегнатия
1
обвиняем.
Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има
окончателен характер. Следователно, първото производство се счита за приключило,
когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е
разрешен правен спор относно конкретно деяние. За този извод са без значение видът
на акта (наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или
определение за прекратяване на наказателно производство), или неговият характер на
акта (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК и др). Именно поради това се
е наложила новелата на чл. 24 от НПК, където следваше да се уреди колизията между
производството от общ и частен характер, като вместо да се прекратява производството
от общ характер то се спира за даване на срок за подаване на частна тъжба като
воденото досъдебно производство се прекратява след подаването на тъжбата, именно в
изпълнение на този принцип.
След събраните доказателства, а именно Определение № 298 от 02.03.2022 г. по
ЧНД 650/2022 г. по описа на ХVІ н.с. на ПРС, съдът установи, че ДП 279/2019 г. по
описа на РУ при ОД на МВР Пловдив е прекратено с влязло в сила постановление за
прекратяване от 08.12.2021 г., с което въпросът за фактите е решен и се ползва със
стабилитет. Настоящият състав на съда след като се запозна с новонастъпилите
обстоятелства намира, че е в невъзможност да изследва въпроса за възстановяване на
срока на тъжбата, тъй като такава би била изначално недопустима при наличие на
прекратено наказателно производство.
При действащата регламентация на НПК прекратяването на второто по ред
производство, независимо дали е наказателно от общ или частен характер, или
административнонаказателно с характер на наказателно по автономното значение на
Конвенцията, не може да се избегне, тъй като се явява единственият съобразен с
правозащитните стандарти на ЕКПЧ процесуален инструмент за ефективно
преодоляване на последиците от нарушението на едно от основните човешки права -
никой да не бъде подлаган на повторно наказателно преследване за едно и също
деяние. С прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК на второто по ред наказателно производство, образувано и/или
проведено срещу дееца след окончателното приключване на наказателно производство
от общ характер за същото деяние, респ. с отмяна на постановените по него съдебни
актове и прекратяването му, националните власти признават и цялостно компенсират
допуснатото нарушение на забраната ne bis in idem.
Въпреки задължението за прекратяването на образуваното в нарушение на чл. 4,
§ 1 от Протокол № 7 второ по ред наказателно производство възможността за
реализация на наказателна отговорност спрямо дееца не всякога е безусловно
пропусната. В настоящия казус пътя на защита се заключава в елиминирането на
2
пречката за продължаване на наказателното производство, чрез някой от извънредните
способи за контрол.
По изложените мотиви съдът счита, че наказателното производство по
настоящата тъжба, подадена от М. В. А., следва да се прекрати, поради противоречия с
принципа ne bis in idem.
Предвид горното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 513/2022 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ІІI н.с., образувано по тъжба вх. № 7028/27.01.2022 г.,
подадена от М. В. А..
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото разпореждане на тъжителя и на
повереника.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 15-
дневен срок от връчването му по реда на гл. ХХI от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3