Определение по дело №10/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20212200200010
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

                                                            

гр. Сливен, 25.01.2021 година

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА                                      

 

при секретаря Нина Кънчева и с участието на прокурор Борислав Сяров сложи за разглеждане ЧНД № 10 по описа за 2021 година, докладвано от Председателя.

 

         На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

 

Молителката-Осъденото лице В.Й.С., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. С.И. ***, редовно упълномощен приложено към молбата.

За Началника на Затвора – гр. Сливен,  редовно призован, се явява ст.юриск. Петя Стоянова, редовно упълномощена, с пълномощно от днес.

Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Борислав Сяров.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на осъдената В.Й.С., подадена чрез адв. С.И. *** с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ по ЧНД № 236/2020г. по описа на РС Попово, с което е наложено едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, при първоначален строг режим за осъжданията по НОХД № 80/2019 г., НОХД № 68/2020 г. и НОХД № 209/2020 г. и трите по описа на РС – Попово.

Заедно с молбата е постъпила от Затвора – Сливен следната документация - становище на Началника на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител, индивидуална програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.

 

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл.274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

СТ.ЮРИСК. СТОЯНОВА: Съгласно разпореждането на съда, представям справка за актуалния остатък към днешна дата.

АДВ. И.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се приемат приложените доказателства.

 

Съдът НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствата по делото писмените такива представени с молбата на осъденото лице, касаещи търпяното наказание „Лишаване от свобода”, както и цялото затворническо досие. Следва да се приобщи и представената справка за актуалния остатък от наказанието.

Във връзка с изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени материали, както и представената в днешното съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието.

 

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

 

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД 

П О     С Ъ  Щ  Е С Т В О:

 

АДВ. И.: Моля да бъде уважена така депозираната молба за УПО на осъдената. Считам, че при нея дори има специфичен нюанс в самото изтърпяване на присъдата, тъй като докато бъде извършена кумулацията по последващите две дела фактически молителката е изтърпяла изцяло първата присъда, която е включена в групирането на наказанията. Считам, че същата въпреки, че има 77 % ТЕЛК неработоспособност, същата се е включила в работния процес и в ЗООТ „Рамануша” и в условията на затвора гр. Сливен, тъй като след групиране на наказанията й беше променен режима. Считам, че същата с отношението си към труда е показала, че се е поправила. Няма наложени никакви наказания, има една изказана благодарност за добре свършена работа. Считам, че това са доказателства по отношение на поправянето на осъдената, поради която Ви моля да я освободите условно предсрочно от остатъка, който към настоящия момент, към днешния ден е 6 месеца и 3 дни, на която да бъдат наложени пробационни мерки до изтърпяване изцяло на наказанието, т.е. до изтичане на наказанието като такова.

 

СТ.ЮРИСК. СТОЯНОВА: Поддържам становището на Началника на затвора. Считам, че към днешна дата е изпълнена само предпоставката относно изтърпяното наказание – повече от половината, като останалите изисквания на закона не са изпълнени. По време на изпълнение на наказанието не се установява промяна на отношението на осъдената към противоправното поведение. В условията на затвора лишената от свобода спазва реда и дисциплината, предвид задължителният им характер. Трудно достъпна е за корекция. Няма наложени наказания, но са прилагани педагогически мерки за въздействие по конкретни допуснати нарушения. Наградена е веднъж. Проявява желание за полагане на труд. Работи в различни бригади, като към момента не успява да се справи с възлаганата работа и норми. Осъдената е пасивна по отношение на клубните дейности и индивидуалната работа. Наблюдава се повишаване на риска от рецидив, като той се запазва в границите на среден. При цялостния анализ на поведението на осъдената в затвора и от приложените доказателства е видно, че е необходимо да продължи поправителното въздействие, за да бъде изпълнена целта на закона, поради което моля да оставите без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на В.С..

 

ПРОКУРОРЪТ: Въз основа на изразеното от Началника на Затвора становище аз също ще моля да оставите молбата за условно предсрочно освобождаване без уважение.

 

Съдът ДАВА право на лична защита на осъдената В.Й.С..

ОСЪДЕНАТА С.: Не съм съгласна с г-жа Стоянова, защото не съм се проявява по никакъв начин и защо отивам към рецидив примерно. Дори не съм влизала в пререкания в отряда с някого. Спазвала съм абсолютно всички правила. Не съм отказвала никакви трудови дейности каквито ми възлагат. Каквото са ми възложили всичко съм изпълнявала. Въпреки, че съм трудоустроена ходя и работя с последни сили, където казват, че не мога да си изпълнявам трудовите ми задължения. Това са ми всички сили, които мога да вложа в този труд, който съм положила. Дори имам синини по ръцете, защото пренасяхме едни легла.

 

Съдът ДАВА право на последна дума на осъдената В.Й.С..

ОСЪДЕНАТА С.: Моля да уважите молбата ми.

Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.

 

Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и като взе предвид становището на страните, намира следното:

Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената В.Й.С., в която се твърди наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

В постъпилото писмо от заместник на Началника на Затвора гр. Сливен е взето становище относно осъжданията и наложените наказания на лишената от свобода С.. С конкретни съображения се предлага да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице.

В с.з. пред настоящия състав осъденото лице – лично и с упълномощен защитник поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.

Представителят на Началника на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.

Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното.

Осъдената В.Й.С. е с българско гражданство, родена в с. Гърчиново, общ. Опака, обл. Търговище, с постоянен адрес в гр. Попово, със средно специално образование. Осъждана е неколкократно, включително с ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода” за извършени разнородни престъпления – документни престъпления, престъпления в отделни стопански отрасли.

Считано от 26.05.2020 г. търпи определено общо наказание в размер на 1 година и 3 месеца „Лишаване от свобода”, определено по ЧНД № 236/2020г. по описа на РС Попово за осъжданията по НОХД № 80/2019 г., НОХД № 68/2020 г. и НОХД № 209/2020 г. и трите по описа на РС – Попово.

Със същото определение е наложено общо наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода за осъжданията по НОХД № 287/2017 г. и НОХД № 236/2017 г., и двете по описа на PC-Попово. На основание чл. 25, ал.2 и ал.3 от НК съдът е приспаднал времето, през което лицето е търпяло наказание „пробация” по НОХД № 287/17 г. по описа на PC-Попово.

Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. – 25.01.2021 г. осъдената е изтърпяла фактически 7 месеца и 29 дни, от работа - 28 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 6 месеца и 3 дни.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника на затвора, се установява, че след постъпването в Затвора – Сливен осъдената нямала наложени дисциплинарни мерки, но допускала двукратно нарушения на установените правила и изисквания – на 05.11.2020 г., когато в нея са открити 2 бр. таблетки, за които не дала логично обяснение, с приложени педагогически мерки на въздействие и на 29.12.2020 г., когато било установено съгласие да извърши услуга на друга осъдена, като предоставя личните си данни с цел да бъдат преведени суми, с които да направи покупки. Награждавана е веднъж на 08.09.2020 г. със заповед на Началника на Затвора на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС за проявена отговорност при изпълнение на поставена задача по почистване на общински парк „Св.Георги” към Община Сливен.

В хода на третирането администрацията на ресорната институция не установява промяна на отношението на осъденото лице към противоправното поведение – С. не идентифицирала проблемните си зони, оневинявала себе си, прехвърляйки отговорността изцяло на външни фактори – лица от близко обкръжение. С изключение на горните ситуации, спазвала реда и правилата, предвид задължителния им характер, страняла от отрицателни прояви в общността. Същевременно била трудно достъпна за корекция – дистанцирала се от реалността на наложеното наказание, не осъзнавала необходимостта от промяна на собственото поведение и редукция на криминогенните фактори.

В условията на затвора осъдената афиширала желание за включване в трудова дейност. Отдавала доброволен труд по облагородяване района на общежитието. От 12.10.2020 г. била устроена в бригада „Изделия за декорация”, но скоро след това по нейно желание на 12.11.2020 г. била преназначена в цех „Шивашки”. В становището на Началника на Затвора се отчита липсата на данни за неоснователни отсъствия от работното място и нарушения на трудовата дисциплина, но и несправяне на лишената от свобода с възлаганата работа и неизпълнение на трудовите норми.

Поради завършено в живота на свобода средно специално образование, в условията на затвора не е била включена в образователния процес. Не проявила интерес при предоставяна възможност за индивидуална работа. В клубните дейности осъдената била пасивна, със слабо участие в дейности за осмисляне на свободното време.

При постъпване в затвора завършила задължителната програма за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание.  Поради нулеви стойности в разделите „Употреба на наркотици” и „Употреба на алкохол” не е включвана в програми за работа с лица със зависимости. С оглед установените от оценката на правонарушителя високи стойности в раздел „Мисловни умения и поведение”, била преценена необходимост от включване в специализирана групова работа „Умения за мислене”.

Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в границите на среден – 69 точки. Същият бележи увеличение спрямо първоначалната оценка на риска – 59 т., поради влезли в сила две нови осъдителни присъди. Профилът на нуждите откроява като проблемни следните параметри: жилищно устройване; начин на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение; нагласи. Съпоставянето на първоначалната и последваща оценка не регистрира промяна в положителен аспект.

Според становището на ресорната администрация, в условията на затвора не се установява риск за индивида, другите осъдени и персонала на затвора. Има индикации за риск от злоупотреба с доверие. Установен е съществуващ риск от продължаване на престъпната дейност в живота на свобода. В приобщените доказателства е видно неосъзнаване на необходимостта от позитивна личностна промяна от осъдената, недостатъчната самокритичност, която е пречка за адекватно разбиране на факторите, довели до извършване на престъпните деяния, както и на процеса на поправяне. Нагласите към противоправно поведение, според администрацията, не са преодолени и към настоящия момент.

В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно въздействие се нуждае от продължение. Поправителното въздействие е насочено към редуциране риска от последващи престъпления чрез повишаване мотивацията за труд; подобряване на уменията за социално общуване, идентифициране и решаване на проблеми; укрепване на нагласа за законоустановен начин на живот чрез реалистичен план, промяна в ценностната система. Някои от целите са изпълнени частично (полага доброволен труд), други изцяло са изпълнени (съхранени връзки с близките), но някои не са изпълнени изобщо (няма промяна в ценностната система). В представеното становище е изразена позиция за неизпълнени в достатъчна степен към настоящия момент цели, което препятства позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода и налага извод за необходимостта от продължаване на поправителното въздействие.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената В.Й.С. от изтърпяване на останалата част от последно наложеното общо наказание „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината общото наказание 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“, наложено с определение по ЧНД № 236/2020 г. по описа на РС – Попово за осъжданията по НОХД № 80/2019 г., НОХД № 68/2020 г. и НОХД № 209/2020 г. и трите по описа на РС – Попово.

Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. Факт е епизодичното проблемно поведение, за което са приложени мерки на педагогическо въздействие. Конкретните нетолерирани поведенчески прояви датират в актуален план – м.ноември и м.декември 2020 г., което очевидно сочи недостатъчност на поправителния ефект на наказанието към настоящия момент. Наличната една награда сама по себе си не е достатъчен атестат за трайно демонстрирана промяна за престоя на осъдената в затвора.

От наличната в приобщените доказателства информация не може да се формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода. Неосъзнаването на причините и факторите, довели до деянията и към настоящия момент, сравнително ниската активност в съпътстващите дейности, навеждат на извод за непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Показател за това са допусканите, макар и не системни, нарушения, свързани с неспазване на установения ред в затворната институция. Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, които на този етап не бележат положителна промяна, рискът от рецидив, който остава в границите на среден и конкретното поведение, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на лицето. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената С. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Макар размерът на остатъка от наложеното наказание да не е голям, то същият би могъл да спомогне за продължаване на поправителното въздействие върху осъденото лице за оставащия период.

С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК,  във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице В.Й.С., ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието 1 г. и 3 м. „Лишаване от свобода“, определено като общо наказание по ЧНД № 236/2020 г. по описа на РС – Попово за осъжданията по НОХД № 80/2019 г., НОХД № 68/2020 г. и НОХД № 209/2020 г. и трите по описа на РС – Попово.

Определението подлежи на обжалване от осъденото лице и Началника на затвора и на протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.

 

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14,55 часа.   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: