Р Е Ш Е Н И Е
№262700/28.10.2021г.
гр. Варна, 28.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П.Т.
при участието на секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 15340 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Образувано е по предявена искова молба от „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ***, срещу Д.А.Д., с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Д. к.“ и предоставяне на кредитен лимит от 02.11.2018г. сумата от 1583,37 лв., представляваща дължима главница и сумата от 414,59 лв., представляваща сбор от договорна лихва и възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г.
Твърди се в исковата молба следното: На 02.11.2018г. бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Д. к.“ и предоставяне на кредитен лимит между страните. На ответника била представена карта с кредитен лимит от 1000,00 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от банкомат или ПОС. Към момента на подаване на заявлението в съда непогасената сума за главница е в размер на 1583,37 лв. Дължимата възнаградителна лихва е в размер на 414,59 лв. за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г. Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. Ответникът не е изпълнявал своето задължение за заплащане на дължимите суми. Считано от 15.02.2019г. кредитът е станал предсрочно изискуем.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че исковете са неоснователни. Процедурата по подписване на процесния договор е неясна, с противоречиви и нелогични действия. Към настоящия момент кредитната карта е все още валидна. Липсва доказателства, че договорът е бил прекратен или картата е била блокирана. Уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост липсва. Искът е преждевременно заявен, тъй като договорът между страните не е прекратен. Сочи се, че размерът на уговорената договорна лихва е прекомерен, поради това и нищожен. Размерът на исковата претенция е недоказан.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. c./M.” и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) страните са се намирали в облигационни правоотношения, по които ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 1000,00 лв. Срокът за ползване на кредита е уговорен до 31.10.2019г. Ответникът е поел отговорност да погасява задълженията си, представляващи усвоена част от кредитния лимит, в сроковете и начина, уговорени в Договора. Уговорено е, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията, кредитополучателят заплаща върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 19 %. Договорът е подписан от ответника, като подписът не е оспорен в производството.
Представени са ОУ на ищеца за издаване и ползване на кобрандирани револвиращи международни кредитни карти „Д. к./М.“.
Видно от протокол 397816 от 05.11.2018г. на Д.Д. е предоставена карта с номер 0061, валидна до м.10.2021г. с разрешен кредитен лимит от 1000,00 лв.
От заключението по допуснатата ССЧЕ се установява следното: В конкретния случай е издадена кредитна карта „Д. к.“ на клиент с номер 1020013397816 на титуляр Д.А.Д., с кредитен лимит от 1000,00 лв. След изготвените справки се установява, че към момента непогасените задължения са в размер на 1583,37 лв. – главница и 414,39 лв. – сбор от възнаградителна лихва и наказателна лихва.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД. В своя доклад настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, а именно наличието на валидно договорно правоотношение, надлежно изпълнение на задължението на кредитора, както и точния размер на задълженията на ответника.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че между страните по делото е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. c./M.” и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт). С оглед на това съдът намира, че страните са се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 1000,00 лв. Срокът за ползване на кредита е уговорен до 31.10.2019г. Ответникът е поел отговорност да погасява задълженията си, представляващи усвоена част от кредитния лимит, в сроковете и начина, уговорени в Договора. Уговорено е, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията, кредитополучателят заплаща върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 19 %. Договорът е подписан от ответника, като подписът не е оспорен в производството.
Следователно безспорно се установява, че
страните са се намирали в облигационна обвързаност.
От заключението по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо на поставените въпроси се установи, че в конкретния случай е издадена кредитна карта „Д. к.“ на клиент с номер 1020013397816 на титуляр Д.А.Д., с кредитен лимит от 1000,00 лв. След изготвените справки се установява, че към момента непогасените задължения са в размер на 1997,76 лв. – главница и 414,39 лв. – сбор от възнаградителна лихва и наказателна лихва. Следователно с издаване на кредитната карта ищецът е изпълнил своето задължение по договора.
Ответникът от своя страна не успя да докаже плащане на задълженията към ищеца с оглед на издадената кредитна карта.
Неоснователно
е възражението на ответника, че размерът на уговорената лихва противоречи на
закона, поради което е нищожна. Чл. 19, ал. 4 ЗПК е дал отговор на въпроса кога
лихвена клауза е нищожна - годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая максималният размер на възнаградителната лихва е уговорен в размер на 25%, поради
което клаузата не противоречи на закона, т.е. не е нищожна.
В чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците е посочено, че до два месеца след отмяната на извънредното положение
при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране,
предоставени от финансови институции по чл. 3
от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества
на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се
начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде
обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение. Извънредното положение в България беше отменено на дата
13.05.2020г., а уредбата на закона е влязла в сила на 13.03.2020г. Следователно
за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не се дължи лихва за забава. В
случая от таблицата, приложена в заключението на вещото лице може да се направи
извод, че начислената сума за лихва за забава за периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г. е в размер на общо 41,85 лв. Сумата се явява неправилно начислена
и не се дължи.
Предвид това искът за заплащане на
главница в размер на 1583,37 лв. се явява основателен, но искът за заплащане на
сумата от 414,39 лв., представляваща сбор от дължима договорна лихва и лихва за
забава се явява частично основателен до размер от 372,54 лв.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в размер на 665,61 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, по сключен помежду им Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Д. к.“ и предоставяне на кредитен лимит от 02.11.2018г. сумата от 1583,37 лв. (хиляда петстотин осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), представляваща дължима главница, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 7187/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, по сключен помежду им Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта „Д. к.“ и
предоставяне на кредитен лимит от 02.11.2018г. сумата от 372,54 лв. (триста седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща сбор от дължима договорна лихва и лихва за забава за периода от
01.01.2019г. до 30.06.2020г., за която сума има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер
7187/2020г. по описа на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 372,54 лв. до
пълния претендиран размер от 414,59 лв. поради
неоснователност.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 665,61 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................