Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 27.04.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 540 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.10.2019г., гр.д.5164/18г., СРС, 118 с-в
признава за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Е.Г.В. дължи на „С.в.” АД на основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.198о,
ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2 330,58 лева - стойност на потребена вода и
ВиК услуги през периода от 26.08.2015г. до 22.07.2017г. за недвижим имот в гр.Нови
Искър, кв. „Кумарица“, ул. „******, ведно със законна лихва за периода от
13.10.2017г. до изплащане на вземането и сумата 424.68 лева - мораторна лихва през
периода от 26.09.2015г. до 22.7.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.10.2017г.,
ч.гр.д.73368/2017г., СРС, 118 състав, отхвърля иска за главница за разликата
над 2 330,58 лева до пълния предявен размер от 2 536,88 лв. и иска за лихва за
разликата над 424,68 лева до пълния предявен размер от 469,21 лева, като осъжда
ответника да заплати на ищеца сумата 100,93 лева - разноски в заповедното производство
и сумата 284,24 лева - разноски в исковото производство, а на основание чл.38,
ал.2 Закон за адвокатурата на адв. С.А.К.сумата 36,75 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в заповедното
производство и на адв. В.В.Т.сумата 36,75 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в исковото производство.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях Е.Г.В.. Поддържа оплаквания,
че не е потребител на ВиК услуги и не е обвързан от облигационно правоотношение
с ответника, с когото няма сключен договор. Не се доказва количество и цена на
предоставени услуги. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „С.в.” АД не изразява становище.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема
следното:
Обстоятелството, че ответникът Е.Г.В. е потребител на
ВиК услуги се установява чрез притежаваното от него право на собственост върху
водоснабдения обект. В тази насока е извлечението от 27.11.2018г. на Служба по
вписвания, където в индивидуалната му партида е вписана придобивна сделка за
имота. След като ответникът е титуляр на абсолютното (както в случая) или на ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения
имот, същият е потребител на
предоставени от ищеца „Софийска вода” ЕАД услуги, по силата на § 1, т.2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.3, ал.1
от Наредба № 4/14.09.2004г. УРПППВКС. При липса на доказателства да
изпълнява основното си договорно задължение по чл.198о, ал.1 от Закона за
водите и чл.40, ал.1 от Наредбата
за заплащане на услугите, предоставени от ВиК оператора, какъвто е ищецът,
основателни са исковете за признаване дължимост на главното и акцесорно вземане
за мораторна лихва.
В съдебно-счетоводната експертиза е определен размерът
на главницата и лихвите през процесния период на база предоставените
доказателства и проверка в счетоводството на ищеца. Прието е, че всички
отчетени и начислени количества са в съответствие с цените, утвърдени от КЕВР. Исковете
следва да се уважат до размерите, възприети в ССЕ и в обжалваното решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.10.2019г., гр.д.5164/18г., СРС, 118 с-в в
частта, с която се признава за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Е.Г.В.
дължи на „С.в.” АД на основание чл.79,
ал.1, пр.1 вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2 330,58 лева - стойност
на потребена вода и ВиК услуги през периода от 26.08.2015г. до 22.07.2017г. за
недвижим имот в гр.Нови Искър, кв. „Кумарица“, ул. „******, ведно със законна
лихва за периода от 13.10.2017г. до изплащане на вземането и сумата 424.68 лева
- мораторна лихва през периода от 26.09.2015г. до 22.7.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
30.10.2017г., ч.гр.д.73368/2017г., СРС, 118 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.