Решение по дело №233/2018 на Административен съд - Видин

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 120

гр. Видин, 02.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесет и пети октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

233

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Н. Карастеригос от Р Гърция, чрез адв.Х., против заповед № РД – 14 - 2055 / 17.08.2018г. на Началник областен отдел  „Автомобилна администрация” /ОО”АА”/, гр.Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.106а,ал.2,т.2,3 и т.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. 

Ответникът по жалбата – Началник ОО „АА”, гр.Видин, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и приложената преписка по делото е установено, че на 17.08.2018г.  жалб. К. извършвал международен  превоз на товари. Транспорта е осъществен с товарен автомобил марка „ДАФ” с рег. № А8879МС и прикачено към него полуремарке от категория 04 Шмитц с рег.№ А1242ЕМ, собственост на „Евротрак Лизинг“ ЕООД. Водачът е извършил нарушение, с което с НП № 25-0000410/17.08.2018 год. му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Карастеригос няма постоянен адрес на територията на РБългария, видно от представеното удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС, същото е било с изтекъл срок на валидност към датата на проверката.

Безспорно е, че водача е извършвал международен превоз на товари. Видно от АУАН и НП не е представил удостоверение за психологическа годност.

Впоследствие същите обстоятелства са потвърдени и от разпитания в с.з. свидетел И.. Те сочат също така, че след съставянето на АУАН, на водача е издадена процесната ПАМ, савлен е предния регистрационен номер, издадено му е НП, което следва да заплати, за да може да продължи своето движение. Глобата е платена.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.106а,ал.2,т.2,т.3 и т.4 от ЗАвт.П Началник ОО „АА”, гр.Видин е наложил на жалбоподателя ПАМ, с която е постановено сваляне на предната табела и отнемането на документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите свързани с извършвания превоз до заплащането на наложената глоба в размер на 500 лева с НП. Със същата заповед е определено като място за домуване на МПС - то охраняем паркинг на фирма „Класик 2000”  ЕООД Видин, като разходите за това са за сметка на водача. Заповедта е връчена на жалбоподателя на същата дата.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Съдът дава вяра на показанията, дадени от свидетеля И., тъй като те са подробни и непротиворечиви, както и се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

Предмет на оспорване пред съда е заповедта за ПАМ. Оспорването е допустимо, а жалбата – редовна, съгласно изискванията на чл.150 и 151 от АПК. Спазен е 14-дневният преклузивен срок по чл.149,ал.1 от АПК, а жалбоподателя има пряк личен правен интерес да иска отмяната й, съгласно определение на ВАС № 873 от 26.01.2015 год.

С разпоредбата на чл.107,ал1 от ЗАвт.П, принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА” или упълномощени от него длъжностни лица. Заповедта е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма при спазване на процесуалните правила и е мотивирана. Със своя заповед този орган в изпълнение на предвидената в закона възможност за делегиране на тези правомощия е предоставил такива и на началниците на ОО „АА” /л.34 по делото/. Нарушението, във връзка с което е издадена заповедта, е извършено и установено гр.Видин, което населено място е в териториалния обхват на дейност на ОО”АА” гр.Видин и определя териториалната компетентност на нейния началник да приложи предвидената в закона ПАМ. С оглед спазването на изискванията за материална и териториална компетентност на издателя й заповедта се явява валиден индивидуален административен акт, годен да породи предвидените в закона правни последици, като определя липсата на отменителното основание по чл.146,т.1 от АПК.

Производството по издаването на заповедта е започнало със съставянето на АУАН след проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвт.П. Актът е съставен по реда на ЗАНН от оправомощено длъжностно лице - инспектор при ОО „АА”, гр.Видин, съгласно чл.92,ал.1 от ЗАвтП, с участието на свид. И. и в присъствието на нарушителя Карастеригос, като му е връчен препис. При това той е узнал, че се обвинява в извършването на нарушение, за което законът предвижда прилагането на принудителна административна мярка, фактическите обстоятелства, въз основа на които се предявява обвинението, и правната му квалификация по чл.19, ал.1,т.7 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС,във вр. с чл.8 от Наредба №36 от 15.05.2006 год. на МТИТС.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми.

Административният орган не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават заповедта от процесуалноправна страна и да представляват правно основание за нейната отмяна при условията на чл.146,т.2 от АПК.

Оплакванията, че не е посочен адресат на акта се неоснователни. Видно от процесната заповед е, че Н. Карастеригос е адресата, в разписката на ПАМ също е вписано изрично неговото име.

Спазена е задължителната писмена форма, като заповедта е мотивирана, с което изпълнява изрично предвиденото изискване на разпоредбата на чл.107,ал.1 от ЗАвтП, респ. чл.59,ал.1 и 2 от АПК. Административният орган е посочил фактическите обстоятелства, въз основа на които приема, че следва да се наложи ПАМ, тъй като водача няма постоянен адрес на територията на РБългария. Съгласно нормата на чл.106а, ал.1 т.3, б.”г”, във вр. с чл.106а, ал.2, т.2,3 и 4 ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В случая е безспорно установено, че на 17.08.2018г. с товарен автомобил товарен автомобил "ДАФ" с рег. № А8879МС е извършен превоз на товари. Наред с това, на водача на товарния автомобил е съставен акт за установяване на административно нарушение, а в последствие е издадено и наказателно постановление, с което е наложено наказание "глоба" в размер на 500 лв. Най-сетне, водачът – Карастеригос  – гражданин на Р Гърция няма постоянен адрес на територията на Република България, към момента на проверката същия е бил невалиден. При това положение и с оглед събраните доказателства са били налице материалноправните предпоставки чл.106а, ал.2, т.2,т.3, т.4 ЗАвтП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ – сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането на документа удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите свързани с извършения превоз. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с нарушение на административно производствените правила, поради това, че административния орган по надлежен начин не е констатирал извършените нарушения и не е дал възможност на жалбоподателя да възрази срещу акта. Производството по издаване на ПАМ по  чл.106а ЗАвтП се развива по правилата на АПК, докато производството по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН. В първата хипотеза се издава индивидуален административен акт и се цели бързина на производството, за да се спре дейността по превоз на пътници или товари, в нарушение на законовите изисквания. Във втория случай се упражнява санкционно правомощие на държавата и се развива самостоятелно административнонаказателно производство. Доводите за наличието на процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение срещу водача на товарния автомобил, както и законосъобразността на издаденото наказателното постановление, следва да се преценяват в административнонаказателно производство при оспорването му по реда на ЗАНН пред съответния районен съд.

Установеното административно нарушение се изразява в обстоятелството, че той не е представил удостоверение за психологическа годност. При така констатирано нарушение е предвидено прилагане на ПАМ, когато водачът няма постоянен адрес на територията на Република България. Поради необорването на констатациите в АУАН, се приема, че действително е налице осъществено административно нарушение.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства, които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.106а,ал.2,т.2, т.3 и т.4 от ЗАвт.П за налагане на процесната ограничителна мярка.

Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закона, поради което тя е правилна и законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. 

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                           Р     Е     Ш     И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Карастеригос от Р Гърция, чрез адв.Х., против заповед № РД – 14 - 2055 / 17.08.2018г. на Началник областен отдел  „Автомобилна администрация” /ОО”АА”/, гр.Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.106а,ал.2,т.2,3 и т.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :