Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
А.С.Н. за
това че за времето от месец март 2019г. до
07.04.2019г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК, като се е представил за длъжностно лице
– полицейски служител при ОД на МВР Пловдив, с цел да набави за себе си, имотна
облага е поддържал заблуждение у Е.К.В. ЕГН *********, К.Е.В. ЕГН ********** и А.Х.
В.ЕГН ********** и с това им е причинил имотна вреда, както следва:
- На неустановена дата през месец март
2019г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Е.К.В., ЕГН ********** и с това
му е причинил имотна вреда в размер на 30 лева;
- На 29.03.2019г. в гр. Пловдив е
поддържал заблуждение у К.Е.В. ЕГН ********** и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 30 лева;
- На 03.04.2019г. в гр. Пловдив е
поддържал заблуждение у Е.К.В. ЕГН ********** и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 180 лева;
- На 07.04.2019г. в гр. Пловдив е
поддържал заблуждение у А.Х. В.ЕГН ********** и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 300 лева,
като общата
причинена имотна вреда от деянието е в размер на 540 лева – престъпление по чл.
211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.
Счита, че на подсъдимия следва да се определи наказание по реда на чл. 54 НК в
размер на 4 години и
половина лишаване от свобода, което да се редуцира по реда на чл. 58а НК на 3
години лишаване от свобода и да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия счита,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл. 54 НК, но в
рамките на законоустановения минимум
Подсъдимият в личната си защита поддържа
казаното от своя защитник. В правото си на последна дума моли за по-леко наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.С.Н. е роден *** г. в гр. ***, адрес: ***, ******, б.г.,
средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********
През месец април 2018г. подс. А.Н.
дошъл в гр. Пловдив и се запознал със св. М.С.. Подс. Н. й се представил, че се
казвал А.П.А.и че работел като международен шофьор на тир, което му налагало
често да пътува в чужбина. След запознанството двамата си допаднали, при което подс.
Н. се нанесъл да живее в жилището на св. С.в гр. Пловдив, като често отсъствал
за период и от 10-15 дни, след което се връщал отново при нея.
Действително подс. А.Н. не
работел и нямал никакви доходи. За да се снабди с парични средства,
същият решил да се запознава с различни хора, като им се представял за
длъжностно лице, а именно ****И.И.- полицейски служител от ОД на МВР гр.
Пловдив и след като ги убеди, че е такъв и спечели доверието им, да поддържа заблуждението им и да им
предлага различни услуги и съдействия, които знаел, че не можел да изпълни
и не зависели от него, като искал за услугите различни парични суми.
През месец март 2019г. св. Е.В. работил като шофьор на автобус № 18 по градска линия на гр.
Пловдив. В същия автобус, като кондуктори работили и св. К.В. и св. М.В.-
съответно син и съпруга на св. Е.В..
Така на неустановена дата през месец март 2019г. във връзка с
взетото решение да се представя като длъжностно лице, подс. Н. се качил в
автобус № 18 по
градската линия на гр. Пловдив. Автобусът се управлявал от св. Е.В., като по
това време като кондуктор в автобуса работила св. М.В.. След като влязъл в
автобуса, подс. Н. се представил на св. М.В., като заявил, че е ****И.И.и работи в КАТ Пловдив. За да по
голямо достоверност и да убеди свидетелката, подс. Н. извадил бързо от себе си карта висяща на врата му, която
бързо отворил и показал на свидетелката, след което бързо я затворил и я
прибрал отново в себе си. При така бързо извършеното действие св. В.не успяла
да види какво пишело на картата.
Преди св. М. В.да отговори, подс. Н. заявил на свидетелката, че
преди това друга кондукторка, в друг автобус му възразила, че карта му била
невалидна и той извикал служители на икономическа полиция, които я глобили. По
тази причина св. В.дори и не опитала да спори с него.
След това подс. Н. отишъл и при шофьора на автобуса и се
представил на св. Е.В., като отново се представил като полицейски служител - ****И.И.от
КАТ Пловдив, като и на него по същия начин бързо извадил намиращата се в него
карта, отворил я, показал я, и бързо я прибрал, като по този начин и св. Е. В.
също не успял да види какво пишело на картата.
След това подс. Н. обяснил
на свидетелите В., че в момента провеждал акция и трябвало да наблюдава
хората си, а именно пътните полицаи в гр. Пловдив, при което Е. В. не възразил
и настанил подс. Н. на една от предните седалки в автобуса. Докато пътувал в
автобуса, подс. Н. демонстрирал на
висок глас разговори по мобилния си телефон, като казвал на висок тон, че ще
накаже полицейските служители, защото виждал, че не си вършели добре
работата. Тези разговори допълнително затвърдили у свидетелите В. представа, че
в автобуса им действително се качил и возил полицейски служител, а не подс. Н..
Докато автобусът се движил по маршрута си, подс. Н. завързал
разговор със св. Е. В., като му обяснил, че работи като ****в КАТ Пловдив и е помагал на много хора, като им е
вършил различни услуги. Чрез водения разговор подс. Н. спечелил
доверието на св. Е. В. и създал у него погрешна представа, че е ****И.И.от КАТ
Пловдив. След като направил една обиколка на маршрута на автобуса, подс. Н.
слязъл и си тръгнал.
На следващия ден подс. Н. отново се качил в автобус №18 по градска линия на гр.
Пловдив, управляван от св. Е.В., като му обяснил, че и днес продължавал да прави проверки, и тъй като вече се
познавали седнал на предната седалка в близост до шофьора. Докато пътували подс.
Н. заявил на св. Е. В., че е
установил, че последният имал предишни актове на обща стойност за 700 лева,
както и една глоба от камера, която го снимала за нарушение, като му заявил, че можел да оправи нещата с
глобата срещу сумата от тридесет лева. Св. Е. В. повярвал на заявеното и предал сумата от 30 лева па подс. Н.
за да „оправил“ глобата му от камерата и
да не бъде глобяван.
В хода на разговора между двамата подс. Н. попитал св. Е. В. дали
имал познато младо момче, което искало да работи на „паяците“ - специализираните
автомобили, които репатрирали неправилно спрелите автомобили. Обяснил му, че към КАТ Пловдив имало 4
свободни места, като заплащането било добро и за назначаването на служителите отговарял той. Тогава св. В.
казал, че синът му К.В. си търсил работа, а подс. Н. му заявил, че условията са
добри, като първоначалната заплата била от 700лв., като с времето можела да
нарасне към 1200лв. и след това предложил
на св. Е.В., да вземел на работа сина му. Св. Е.В. заявил, че вечерта
ще разговаря със сина си и ще преценят. Тогава подс. Н. заявил, че в момента
бързал, тъй като го викали за оперативка и през следващите дни ще се видели
отново, за да разговарят по случая.
Същата вечер св. Е.В. и св. М.В.разказали на сина им св. К.В., че в техния автобус се е
возил човек с имена И.И., който бил ****в КАТ Пловдив. Обяснили му, че този
човек им казал, че търсят момче за работа на „паяците“ и
заплатата била много добра, и че назначаването на човека зависело от него, и
ако искал можел да започне нова работа.
На
29.03.2019г. св. Е. В. управлявал автобус №18 по градска линия на гр. Пловдив, като при него на смяна, като кондуктор
работел и сина му св. К. В.. Около 9:00ч. на спирка в района на Централна гара
гр. Пловдив отново се качил обв, Н.. Тогава св. Е. В. представил подс. Н. на сина си св. К. В., като му заявил, че това с ****И.И.от
КАТ Пловдив, с който били разговаряли за работата за „паяците“. Тогава подс. Н. попитал св. К. В. дали искал да
започне работа на „паяците“,
като св. К. В. му отговорил положително. Тогава подс. Н. му
заявил, че за да започнел новата работа, св. Е. В. трябвало да напусне
сегашната си работа и трябвало да му
даде две портретни снимки, едната от които била за баджа на служебната
му картата, а втората да се приложи към договора му на новата му работа. Св. К.
В. казал, че ще напусне сегашната си работа, след което слязъл от автобуса и
отишъл, и спешно си извадил исканите от подс. Н. снимки. След това св. К. В. се
върнал при баща си и подс. Н., като предал на подсъдимия исканите снимки.
Тогава подс. Н. поискал от св. К. В.
да му напише на един лист имената и ЕГН- то си, като трябвало му
предаде и сумата от 30лв., които били необходими за плащане на някаква такса
към Община Пловдив. Св. К. В. повярвал на заявеното от подс. Н., като му предал сумата от 30 лева,
които трябвало да бъдат за заплащане на такса към Община Пловдив. След като
взел парите, подс. Н. заявил, че тръгва, както и че сега отивал в Община
Пловдив, за да занесе снимките и да плати таксата за договора, след което щял
да се обади, когато станели нещата. От своя страна св. К. В. отишъл във
фирмата, където работил и депозирал заявление за напускане.
В следващите дни подс. Н. продължавал да се качва в автобуса
управляван от св. Е. В., като продължавал да го убеждава, че е ****И.И.от КАТ
Пловдив. При един от курсовете в автобуса се качила св. А. К.- В.- братовчедка
на св. К. В.. Тогава св. К. В.
запознал братовчедка си си подс. Н., като й заявил, че това е негов приятел - ****И.И.от
КАТ Пловдив, който много му помагал с различни услуги. Пред св. А. К., подс.
Н. също се представил като ****И.И.от КАТ Пловдив, като й заявил, че живеел в
гр. Пловдив, на бул. „Руски“. От водените между св. Е.
В. подс. Н. разговори, св. А. К.останала
с убеждението, че действително подс. Н. е полицейски служител, който
бил много добър приятел с братовчед й.
Сутринта на 03.04.2019г.
подс. Н. се качил в автобуса при св. Е. В. и му заявил, че искал да се види със
сина му - св. К. В., за да го заведе, за да си вземел работното облекло, като
заявил, че ще чака сина му на автобусната спирката пред х-л „Тримонциум“ в 10:00ч. на същата
дата. Св. Е. В. веднага се обадил по телефона на сина си, като му заявил, че ****И.
щял да го чака на спирката пред х-л „Тримонциум“ в
10:00 часа. Св. К. В. отишъл на посоченото място в посочения час, където се
срещнал с подс. Н.. Последният му заявил, че трябвало да отидат до Община Пловдив,
за да снимат К. В. и двамата тръгнали. След като стигнали до Общината, подс. Н.
заявил на св. К. В. да остане и да го изчака извън сградата, а той щял да
уговори нещата за работата. След това подс. Н. ***, забавил се малко, след
което излязъл и заявил на св. К. В., че
трябвало да заплати депозит в размер на 180лв., за да можело да му се запази
мястото. Тъй като св. В. нямал толкова пари в себе си, позвънил на баща
си - св. Е. В. и му обяснил, че му искат сумата от 180 лв. за депозит, за
започване на работата. Св. Е. В. заявил, че няма такава сума в себе си, но щял
да вземе на заем от свой колега, като се разбрали тримата заедно с подс. Н., да
се видят на спирката на Централна гара гр. Пловдив. След това подс. Н. казал на
св. К. В., че сега щели да отидат, да му покажел откъде трябвало да си вземе
униформата. Двамата тръгнали от сградата на Община Пловдив, като подминали
Централна поща и в близост до нея подс. Н. посочил една червена къща, като
заявил на св. К. В., че това е къщата, откъдето трябвало да си получи
униформата, и след като започне работа, трябвало всяка сутрин да идва на работа
именно до тази къща, защото от тука започвали смените на работниците. От
посочената къща двамата тръгнали към спирката на Централна гара, където
трябвало да се срещнат със св. Е. В.. Докато вървели подс. Н. обяснил на св. К.
В., че във връзка с работата му щяло да му бъде даден служебен телефон и
служебна карта. Обяснил му, че ако му предостави автобиография и в нея пишело
адреса му, то от общинското предприятие щели да поемат половината плащане от
дължимите суми за ток и вода, при което св. К. В. му заявил, че допълнително ще
му предостави такава.
Така двамата стигнали до спирката на централна гара и когато св.
Е. В. дошъл с автобуса, двамата се качили. В
автобуса св. Е. В. предал сумата от 180лв. на подс. Н., а подс. Н. заявил, че
всичко е точно и св. К. В. щял да започне работа още следващата
седмица. След като взел парите подс. Н. се повозил още малко в автобуса, след
което си тръгнал. Вечерта, св. М.В.написала ръкописно автобиография на сина си,
която на следващият ден св. Е. В. предал на подс. Н..
На 03.04.2019г. св. А. К.-В.- братовчедка на св. Е.В.- си закупила
лек автомобил „Форд
фокус“ с
рег.№ *****.
Свидетелката търсила именно регистриран автомобил, за де не плащала
допълнителни такси в КАТ освен за смяна на талоните. След като закупила
автомобила, свидетелката се срещнала с братовчед си - св. Е. В. и му се
похвалила за покупката си. Казала му, че автомобилът е регистриран и трябвало
само да смени талоните на автомобила в КАТ. На следващият ден, св. К. В. се чул по телефона със св. К.-В.и
й казал, че разговарял с ****И., който му казал, че имало много опашки в КАТ,
но той щял да съдейства на
братовчедка му за регистрацията на автомобила, но тя трябвало да плати сумата
от 300-350 лева държавни такси. Св. К.-В.заявила на св. Е. В., че това не
можело да е вярно, тъй като знаела от неин съсед, че е платил само 20 лева за
смяна на талоните, като св. В. заявил, че ще се обади отново на ****И.. След
като св. В. се обадил на подс. Н. и му казал, какво му е заявила св. К.-В., подсъдимият
Н. му заявил, че бил влязъл в сила нов закон и при прехвърляне на автомобил
вече задължително се сменяли номерата. Св. Е. В. предал на св. К.- В.какво му
обяснил подс. Н., като добавил, че ако свидетелка искала да и съдейства, ****Иванов
щял да я запознае с негова позната, която също работила в КАТ Пловдив. Тогава
свидетелката К.- В.предположила, че е възможно да е станала промяна на закона и
се съгласила да се срещне с посочената жена.
На
07.04.2019г. /неделя/ подс. Н. се обадил на св. Е. В. и му казал за изпрати св.
К.- В.на срещата с жената, която работила в КАТ. Казал му да носи
документите на автомобила и сумата от 300-350 лева, с които трябвало да се
заплатят таксите за прехвърляне на автомобила. Срещата била в 10:00 часа на
същата дата в гр. Пловдив на спирката на кръстовището на бул. „Шести септември“ и бул. „Васил Априлов“. Св. Е. В. веднага се
обадил на св. К.- В., като й предал за мястото на срещата и сумата която
трябвало да занесе.
Същевременно
подс. Н. помолил св. М.С. да отиде в 10 часа на срещата на спирката
на кръстовището на бул. „Шести
септември“ и
бул. „Васил
Априлов“, като
й обяснил, че щяла да дойде жена, която да й даде документи за автомобил и пари
за регистрацията на автомобила. Обяснил й, че жената я изпращал шефът му.
Св. С.се съгласила и отишла на срещата, като така в 10 часа се срещнала
със св. К.- В.. След като се срещали, св. К.- В.дала документите за регистрация
на автомобила и попитала св. С., защо е толкова голяма сумата за регистрацията
на автомобила. Св. С.не могла да обясни, като й заявила, че само я пращали да
вземе документите и парите и се обадила по телефона, за да даде на подс. Н. да
се разбере със свидетелката К.- В.. След като се чули по телефона, свидетелката
К.- В., разпознала гласа на подс. Н., който преди това й се бил представил като
****И.И.и го попитала защо и колко пари трябва да даде. Подс. Н. й заявил, че имало да се плаща нова „ еко
такса“ и други такси, като й казал да даде сумата от 400 лева. Св. К.- В.,
му заявила, че няма толкова пари у себе си и носи 300 лева. Тогава подс. Н. й
заявил, че и те ще стигнат за заплащането на таксите и каквито пари останат щял
да й ги върне. След като приключили, св. К.- В.предала сумата от 300 лева, на св. С., които след като тя се
прибрала предала заедно с документите на автомобила на подс. Н..
На следващият ден / понеделник / подс. Н. се срещнал, със св. Е. В.,
върнал документите на автомобила, като казал, че всичко е точно и ще му се
обади, кога св. К.- В.да закара автомобила в КАТ. После му обяснил, че днес „паякът“ на който щял да работи
св. К. В. е бил развален и да отиде на мястото, където му посочил утре.
На 09.04.2019г. св. Е. В. отишъл до къщата, от където подс. Н. му
посочил, че ще започват смените му и установил, че там няма такава служба. След
това веднага отишъл и казал на баща си, че са били измамени, при което св. К. В.
се обадил по телефона на подс. Н.. Подс. Н. отговорил, че не може да говори,
тъй като срещу него били пуснали сигнали и го разследвали, след което затворил.
В следващите дни подс. Н. спрял на
вдига телефона на св. К. В., при което всички разбрали, че са били
измамени.
В същото време от справката за съдимост на подсъдимия се
установява, че:
С присъда № 203 от
04.04.2006г. по НОХД 768/2005г. по описа на Районен съд Габрово, влязла в сила
на 30.06.2006г подс. Н. е бил осъден за
извършено престъпление по чл. 211 вр.
чл. 209 вр. чл. 29 ал.1 б. “а“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
години, което наказание е следвало да се изтърпи при „Строг“ режим.
С Присъда № 594 от
25.10.2010г. по НОХД 758/2010г. по описа на Районен съд Габрово, влязла в сила
на 10.11.2010., подс. Н. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 вр. чл. 29
ал.1 б. “а“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години и десет месеца, което наказание е следвало да се изтърпи при
„Строг“ режим. На основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК са били групирани
наказанията наложени по НОХД 768/2005г. по описа на Районен съд Габрово и НОХД 758/2010г.
по описа на Районен съд Габрово, като е наложено за изтърпяване едно общо
наказание, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години, което наказание е следвало да се
изтърпи при „Строг“ режим.
С Присъда № 2010 от
12.11.2010г. по НОХД 2498/2010г. по описа на Районен съд Бургас, влязла в сила
на 28.11.2010г., обв. Н. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 210 ал.1 вр.
чл. 29 ал.1 б. “а“ и б. „б“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години и седем месеца, което наказание с следвало да се
изтърпи при „Строг“ режим.
С определение от 28.06.2011г. по ЧНД 1979/2011г. по описа на
Районен съд Бургас, влязло в сила на 14.07.2011 г., на основание чл. 27 ал.1 и
ал. 2 от НК, към групираните наказания по НОХД 768/2005г. по описа на Районен съд Габрово и НОХД 758/2010г. по описа на
Районен съд Габрово, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, било присъединено изцяло
наложеното наказание по НОХД 2498/2010г. по описа на
Районен съд Бургас в размер на две
години и седем месеца лишаване от свобода.
Така определеното общо наказание било
изтърпяно на 22.08.2016г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- обяснения на подсъдимия,
-показания на свидетелите А. В., М.В., М.С., К.В., Е.В.,
-писмените доказателства по делото- протокол за
разпознаване на лица и предмети, справка
за съдимост, характеристична справка, протокол за оглед на ВД, договор за
покупко-продажба на МПС и др. писмени материали.
В
посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане, особено като се има предвид процедурата по която е
протекло производството-глава 27 НПК. В
този изричен смисъл и Решение № 93 от 22.04.2016 г. по н. д. № 346 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
съгласно задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т.
д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата
се от закона подкрепа на самопризнанията от приобщения доказателствен материал
не следва да се отъждествява с необходимост от изключителна и пълна
еднопосочност на фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за
приложението на диференцираната процедура е доказателствата убедително да
потвърждават фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата по
чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по
нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015
г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№ 347 от 23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
1-во нак. отделение, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна
еднопосочност и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал,
поставеният от ВКС критерий за
подкрепеност на признанието от доказателствата по делото не само е достигнат,
но и е надминат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така описаната фактическа обстановка се установява,
че подсъдимият в периода март 2019г. до 07.04.2019г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,
като се е представил за длъжностно лице – полицейски служител при ОД на МВР
Пловдив, с цел да набави за себе си, имотна облага е поддържал заблуждение у Е.К.В.
ЕГН *********, К.Е.В. ЕГН ********** и А.Х. В.ЕГН ********** и с това им е
причинил имотна вреда, както следва:
- На
неустановена дата през месец март 2019г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение
у Е.К.В., ЕГН ********** и с това му е причинил имотна вреда в размер на 30
лева;
- На
29.03.2019г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у К.Е.В. ЕГН ********** и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 30 лева;
- На
03.04.2019г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у Е.К.В. ЕГН ********** и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 180 лева;
- На
07.04.2019г. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у А.Х. В.ЕГН ********** и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 300 лева,
като общата причинена имотна вреда от деянието е в
размер на 540 лева – престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл.
209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Налице са всички елементи от обективна и субективна
страна на престъплението измама.
От приетата за установена
фактическа обстановка се установява, че подсъдимият е извършил и двете алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние по чл. 209, ал.1 НК, а именно възбуждане на заблуждение и поддържане на заблуждение.
Утвърдено е в съдебната практика
разбирането, че под възбуждане на заблуждение се има предвид, създаване за първи път в съзнанието на
заблуденото лице на невярна, неправилна представа за конкретни факти от
действителността, като по този начин то бива мотивирано да извърши акт на
имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго лице имотна
вреда. От значение за отграничаване на тази форма на изпълнителното деяние е
обстоятелството, че при възбуждането на заблуждение до момента на
неправомерното психическо въздействие от страна на дееца неверни представи в
съзнанието на заблуденото лице не съществуват. Така - Решение № 191 от
30.10.2017 г. по н. д. № 695 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 550 от 11.11.2010
г. на ВКС по н. д. № 518/2010 г., III н. о., НК, Решение №124/29.07.2019 по
дело №560/2019 на ВКС, Решение № 309 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1642/2011 г., III н. о., НК, Решение №270/18.12.2018 по дело №1037/2018 на ВКС
Под поддържане на заблуждение пък
се разбира утвърждаването на една вече съществуващата невярна,
неправилна представа за конкретни факти от действителността у
заблуденото лице. Поддържането на заблуждение
може да се осъществи и чрез невербални средства, стига действията или
бездействията на дееца обективно да са от естество да затвърдят вече
създадената неправилна представа за действителността у заблуденото лице- Решение
№ 309 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1642/2011 г., III н. о, Решение № 117
от 30.08.2012 г. по нак. д. № 2989/2011 г. на Върховен касационен съд
Съдебната практика е категорична, че няма
пречка двете форми на изпълнителното
деяние да се извършват от едно и също лице, което първоначално създава
невярната представа за действителността в съзнанието на заблуденото лице
/възбужда/, а с последващи действия затвърждава тази вече създадена представа
/поддържа заблуждение/. Тоест за съставомерността на формата на изпълнително
деяние поддържане е без значение кой
е създал първоначалната неправилна представа в съзнанието на
заблуденото лице. Това може да е бил самия деец и тогава той върши както
възбуждане, така и поддържане на заблуждение; от друга страна неправилната
представа може да е създадена от едно трето лице и деецът да се възползва от
това обстоятелство- в този случай той извършва само поддържане на заблуждение.
Така изрично Решение №270/18.12.2018 по дело №1037/2018 на
ВКС, Решение № 573 от 13.06.2012 г. по нак. д. № 2844/2011 г. на Върховен
касационен съд.
Престъплението е довършено с акта на
имущественото разпореждане- Решение № 26
от 21.03.2013 г. по нак. д. № 2154/2012 г. на Върховен касационен съд.
Доколкото изпълнителното
деяние на престъплението следва да
предшества довършването на същото / в случая настъпването на обществено опасния
резултат-вредата за пострадалото лице/ - то релевантните към възбуждането и поддържането на заблуждението са само тези действия на подсъдимия,
които предшестват имущественото разпореждане на заблуденото лице. Така Решение
№253/03.04.2018 по дело №853/2017 на
ВКС, Решение № 124/08 юни 2015 г.,
Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, КНД №160 по описа за 2015 г.,
Решение № 292 от 18.06.2010 г. по н.д. №
193/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 39 от 14.03.2017 г. по н. д. № 1331 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Гореизложените принципни съображения съотнесени към
установените по делото факти налагат следните изводи:
Деецът е извършил формата на изпълнително деяние
възбуждане на заблуждение, тъй като на неустановена дата през месец март 2019г.
сам е създал първоначалната невярна представа у св. Е.В. и св. М.В., че е
лицето И.И., служител на КАТ- Пловдив, както и че служебното му положение му
позволява да им оказва различни услуги срещу заплащане. Впоследствие
свидетелите Е.В. и М.В.създали същата неправилна представа в съзнанието на своя
син К.В., а той пък от своя страна предал тази неправилна представа на своята
братовчедка А. В..
В рамките на инкриминирания период деецът извършил
редица действия, с които затвърждавал така съществуващата вече неправилна
представа в съзнанието на четиримата свидетели, т.е поддържал е заблуждение.
Съгласно трайната съдебна практика обаче определянето
на обхвата и обема на обвинението е
конституционно установено и суверенно правомощие на прокуратурата и съдът не може да признае дееца за
виновен и да го осъди за нещо повече от това, за което му е повдигнато
обвинение. Тоест предвид липсата на обвинение за формата на изпълнително деяние
„възбуждане на заблуждение“ деецът няма как да бъде осъден за нея. Доколкото
фактите обуславящи извод за наличие и на тази форма на изпълнителното деяние са
описани в обвинителния акт и са изрично признати от дееца, то не съществува
пречка те да бъдат отчетени при индивидуализация на наказателната отговорност
като отегчаващо обстоятелство.
Предвид обхвата на повдигнатото обвинение релевантни
за отговорността на дееца са следните негови действия:
-на неустановена дата през месец
Март 2019г. заявил на св. Е. В., че е установил, че последният имал предишни
актове на обща стойност за 700 лева, както и една глоба от камера, която го
снимала за нарушение, така и че можел да
оправи нещата с глобата срещу сумата от тридесет лева.
-на 29.03.2019г. попитал св. К. В.
дали искал да започне работа на „паяците“, и след получен положителен отговор
му заявил, че за да започне новата работа св. К. В. следвало да му даде две
портретни снимки, както и поискал от св. К. В. да му напише на един лист
имената и ЕГН- то си и да му предаде
сумата от 30 лева.
-на 03.04.2019г присъствал на
срещата между свидетелите Е.В. и К.В., проведена на централна гара и лично
получил от св. Е. В. сумата от 180 лева, за която по-рано същия ден св. К. В.
бил обяснил на св. Е. В., че следва да бъде предадена на подсъдимия, като
депозит за запазване на мястото на обещаната нова работа.
- на 07.04.2019г. провел
телефонен разговор със свидетелката св. К.– В., като и заявил, че за
регистрация на закупения от нея автомобил се налага заплащането на нова еко
такса и поискал от нея заплащането на 400 лева.
Всички тези действия по правната
си същност представляват затвърждаване на вече съществуваща у лицата Е. В., К. В.
и А. К.-В.погрешни представи за действителността, поради което следва да се
приеме, че деецът е извършил формата на изпълнителното деяние поддържане на заблуждение на всяка една
от датите, за които в обвинителния акт е повдигнато обвинение. Относно
деянието от 03.04.2019г. следва да се отбележи, че заблуждението е поддържано
чрез невербални средства, което е напълно допустимо с оглед трайната съдебна
практика. Така Решение № 117 от 30.08.2012 г. по нак. д. № 2989/2011 г. на
Върховен касационен съд.
Още същия ден на всяка една от
четирите дати, веднага след акта по поддържане на заблуждение, заблудените лица предприели актове на
имуществено разпореждане, като предали на подсъдимия инкриминираните в
обвинителния акт суми.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт са посочени факти, които са признати от подсъдимия за допълнителни действия по поддържане на
заблуждение, извършени и на дати различни от тези, за които е повдигнато
обвинение с диспозитива на сезиращия съда инструмент. Предвид
изложените по-горе принципни съображения за обвързаността на съда от обхвата на
повдигнатото обвинение, тези допълнителни действия могат да бъдат съобразени
само при индивидуализация на наказанието.
Налице е и особеното изискване за
съставомерност на деянието по чл. 209 от обективна страна, а именно пряка и непосредствена връзка между акта на имуществено разпореждане и
поддържаното заблуждение. Това е така, доколкото и при четирите деяния пострадалите лица са
предали на подсъдимия сумите, предмет на обвинението, именно водени от поддържаните неверни представи, като при отсъствие на
същите, акта на имуществено разпореждане не би бил извършен
С извършването на акта на
имуществено разпореждане /предаването на сумите предмет на обвинението на
подсъдимия/ патримониума на пострадалите
се е обеднил с разпореденото /настъпила е вреда/, а имуществото на подсъдимия,
без реално съществуващо правно основание, се е увеличило, поради което и
престъплението се явява довършено, а не е спряло на фазата на опита.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вината- подсъдимият е осъзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му
последици и пряко ги е целял.
Н. е бил наясно,
че поддържайки заблуждение у пострадалите лица ще ги мотивира да извършат в
негова полза акт на неоснователно имуществено разпореждане, съзнавал
е че по този начин ще ощети имуществото им /ще им причини вреда/, като самият
той неоснователно ще се обогати и пряко е целял този резултат. Този извод
следва по един недвусмислен начин от
описаните в обвинителния акт и признати по реда на чл. 371, т.2 факти, че
деецът в нито един момент не е имал качеството полицейски служител към
КАТ-Пловдив, поради което и в нито един момент не е имал обективната възможност
да изпълни „услугите“, срещу които е поискал пострадалите лица да му предадат
инкриминираните суми.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика деецът може да
използва и договорни отношения /включително и неформални такива по устно обещаване на извършване на услуга срещу
възнаграждение, както е в процесния случай/, като форма на въвеждане и
поддържане на заблуждение. В този случай деецът всъщност не желае последиците
на договорното отношение, а го използва само като метод, като средство за въвеждане и/или поддържане на
заблуждението. Той още предварително/изначално не желае постигането на правомерния резултат
на облигационното отношение, а цели само получаване на имотната облага, без да
престира насреща каквото и да било, или пък в някои случаи престирането да е на
незначителна стойност.
Във всички случаи обаче, когато
за целите на възбуждането и поддържането на заблуждението се използват
договорни отношения следва да се прави разграничение дали е налице наказателна
измама по смисъла на чл. 209 НК от една страна или гражданска измама по смисъла
на чл. 29 ЗЗД или договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 и следващи от ЗЗД
от друга. Разграничението следва да се
търси в субективното отношение на
дееца към момента на поемане на договорното задължение, като измама по
чл. 209 НК ще е налице само когато деецът още
изначално няма намерение да изпълни
поетото задължение, като използва същото само като метод/средство за неправомерно набавяне на
себе си или на друго лице на неправомерна имотна облага, посредством
мотивирането на пострадалото лице да извърши акт на неоснователно имуществено
разпореждане.
Доколкото изначалното
субективното намерение за изпълнение или неизпълнение на поетите задължения е
факт от душевния мир на подсъдимия практиката е извела редица обективни
критерии които позволяват да се направи преценка за неговото наличие или
отсъствие. Такива примерни обстоятелства, които навеждат на извод за изначална
липса на намерение за изпълнение на поетите задължения са: обективна липса на
възможност за изпълнение на задълженията към момента на поемането им; липса на отчетност за средства, които се
получават; неправдоподобни оправдания за забава в изпълнението на задължението;
прехвърляне на имуществото на дееца на трети лица, за да не може да се
реализира договорната му отговорност; настояване насрещната престация да се
получи веднага, преди изпълнение на поетото задължение; липса на документиране
на поетото задължение; предприемане на действия по укриване от изправната
страна, и др. Във всеки случай обаче преценката следва да е комплексна и по
един недвусмислен начин да сочи на изначална липса на намерение за задължаване.
В този изричен смисъл Решение №
321 от 17.09.2015 г. по н. д. № 835 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение, Решение № 102/ 06 юни 2017 година, първо наказателно отделение,
касационно дело № 367 / 2017 година на ВКС, Решение №232/28.01.2020 по дело
№915/2019 на ВКС, Решение № 704 от 3.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 1025/2004 г.,
III н. о., Решение №87/13.06.2019 по дело №289/2019 на ВКС, Решение №
16/27.02.2018 г, Второ наказателно отделение,
наказателно дело № 1209 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 353 от
06.12.2012 г. по нак. д. № 1032/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №
408/16 декември 2014 година, първо наказателно отделение, касационно дело №
1112 / 2014 на ВКС, Решение № 353/24
февруари 2015 год.КНОХД № 1140 / 2014 на
ВКС, Решение № 63/11 май 2015 година,
трето наказателно отделение, н. дело № 34/2015 година на ВКС, Решение № 176/11 май 2015г., трето наказателно
отделение, н. д. № 267/2015г. на ВКС, Решение № 281/10 януари 2017 г., трето
наказателно отделение, н. д. № 973/2016 г. по описа за 2016 г. на ВКС, Решение №
329, наказателно дело № 1105/2015 на ВКС,
Решение № 278/24 януари 2017 година, първо наказателно отделение, касационно
дело № 1014 / 2016 година на ВКС.
Съобразявайки гореизложените
принципни съображения, настоящият състав достигна до извод, че от признатите
факти, че:
-подсъдимият никога не е заемал поста на длъжностно лице в структурата на КАТ
Пловдив и никога не е имал възможност да изпълни поетите ангажименти,
-че е настоял да получи
поисканите суми предварително, като в същото време не е предприел действия по
тяхното отчитане, нито по документиране на своето задължение,
-че не е изпълнил задължението
си, като след поискване на сметка от пострадалите лица е давал различни
неправдоподобни оправдания, а в
последствие и се е открил, като е преустановил контактите с тях,
по един недвусмислен начин се
извежда изначалната липса на намерение за изпълнение на поетите задължение,
тоест наличието на престъпен умисъл за измама по чл. 209 НК.
Налице са всички условия на
квалифициращия признак по чл. 210, ал.1, т.1 от НК, доколкото се установи, че
деецът е възбуждал и поддържал заблуждение у пострадалите лица, като се е
представял за полицейски служител от КАТ-Пловдив. В същото време в съдебната
практика никога не е съществувало колебание, че полицейските служители
представляват длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, б „а“ НК, доколкото
изпълняват функции в държавно учреждение, като дейността им не е само на
материално изпълнение, а точно обратното свързана е с провеждане на държавната политика в областта на вътрешните работи.
Така изрично Решение № 181 от 12.05.2011 г. по н.д. № 49/2011 г. на Върховен
касационен съд.
Налице са и условията дейността
на подсъдимия да се подведе под квалифицирания състав на чл. 211 НК, доколкото
от справката му за съдимост се установи, че по всяко от НОХД 768/2005, НОХД
758/2010, НОХД 2498/2010 е осъждан за
тежко умишлено престъпление все по чл. 211 НК, като му е налагано
наказание не само над една година, но и над две години лишаване от свобода,
като е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим. Доколкото по
ЧНД 1979/2011 по цитираните дела е определено едно общо наказание в общ размер
на 6 години и 7 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален строг режим, то за нуждите на преценката по чл. 29 НК групираните
осъждания следва да се считат за едно такова. Така Решение № 47/ 29 януари 2014
година, Първо наказателно отделение, наказателно дело под № 1969/2013 година на
ВКС, Решение №191/10.10.2018 по дело №699/2018 на ВКС, Решение №39/20.03.2019
по дело №72/2019 на ВКС, Решение № 202 от 06.04.2012 г. по нак. д. № 541/2012
г. на Върховен касационен съд. Доколкото межди изтърпяването на наложеното общо
наказание /22.08.2016г/ и извършване на процесното престъпление /март-април 2019г/
не е изтекъл по-голям от пет години, то са налице условията на чл. 30 НК и
инкриминираната дейност на подсъдимия следва да се квалифицира като извършена
при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК.
Доколкото престъплението, за
което е повдигнато обвинение е извършено с 4 самостоятелни деяния, осъществени
на 4 отделни дати, през непродължителен период от време /общо около 1 месец/,
като всяко деяние самостоятелно осъществява признаците на престъпния състав по
чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т.1, вр. чл. 209 НК и доколкото деянията са
извършени при една и съща обстановка, в
изпълнение на общ предварителен и възобновяващ се във времето престъпен умисъл,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, то цялата инкриминирана престъпна деятелност на подсъдимия
следва да се квалифицира като продължавано престъпление по чл. 26 НК.
ПО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъпление по чл.211 от НК се предвижда наказание от
3 до 10 години лишаване от свобода. Предвидена е и възможност по усмотрение на
съда да се наложи наказание конфискация
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в размер на 4 години лишаване от свобода.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното
самопризнание още на досъдебно производство, оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина и изразеното
съжаление за стореното, както и стремеж за поправяне и превъзпитание и ангажиране
с обществено полезен труд. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и
относително ниската стойност на предмета на престъплението, а именно 540 лева,
тоест под една минимална работна заплата.
Относно признанието на фактите още на досъдебно производство и оказаното
съдействие на органите на разследването следва да се отбележи, че същите
безспорно са смекчаващи обстоятелства, както бе посочено и по-горе. В същото
време обаче тяхното значение не бива да
се надценява, доколкото признанието е дошло в момент, когато престъпната схема на
дееца вече е била разкрита, като за виновността му са били събрани достатъчно
доказателства от разпита като свидетели на пострадалите лица. В този смисъл
направеното признание не е имало решаващо значение при разкриване на
престъплението и не е облекчило значително разследващите органи. Така изрично и Решение
№ 278 от 19.06.2015 г. по н. д. № 555 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
1-во нак. отделение.
Безспорно, както бе посочено по-горе, смекчаващо обстоятелство е и
изразеното съжаление за стореното, както и стремежа за превъзпитание и
ангажиране с обществено полезен труд. Тези обстоятелства обаче също не бива да
се надценяват на фона на упоритостта в престъпната дейност на подсъдимия, която
е проявявала тенденция към ескалация и с времето се е превърнала в основно
негово средство за препитание. Още повече, че тези изявления на подсъдимия по
делото са останали по скоро голословни и не са скрепени с каквито и да било
доказателства за тяхната реалност. Така Решение № 532 от 27.11.2012 г. по нак.
д. № 1672/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №91/10.06.2019 по дело
№368/2019 на ВКС.
Не може да получи исканата от защитата тежест при определяне на наказанието
заявеното желание да се възстановят вредите, доколкото не е скрепено с каквито
и да било реални стъпки в тази насока. В този смисъл следва да се съобрази и
трайната съдебна практика, според която за разлика от действителното /реално/
възстановяване на вредите, желанието за тяхното възстановяване е ирелевантно
към отмерване на наказанието. Така Решение №91/10.06.2019 по дело №368/2019,
Решение № 481 от 15.12.2014 г. по нак. д. № 1548/2014 г. на Върховен касационен
съд
Като отегчаващо обстоятелство на първо място следва да бъдат отчетени
особеностите на инкриминираната престъпна дейност. За съставомерността на
извършеното по чл. чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т.1, вр. чл. 209 НК е достатъчно
да е извършено и едно деяние и да са причинени вреди само на едно лице. В
конкретния случай обаче се касае за продължавана престъпна дейност обхващаща
4 самостоятелни деяния и са ощетени патримониумите на 3 отделни лица.
Констатираните особености съществено завишават обществената опасност на
извършеното и налагат определянето на по-високо наказание, като обществена
реакция срещу извършеното. Така Решение №104/13.06.2018 по дело №340/2018 на
ВКС, Решение №175/15.10.2019 по дело №713/2019 на ВКС, Решение №167/19.12.2019
по дело №678/2019 на ВКС
На следващо място като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете, че
деянието е извършено при два самостоятелни квалифициращи белега,
тоест налице е не само този по чл. 211 НК, а и по чл. 210, ал.1, т.1 НК.
Възможността това обстоятелство да се отчете като отегчаващо произтича от
употребената законодателна техника в чл. 211 НК, при която е предвидено еднаква
наказуемост на престъпленията извършени при условията на опасен рецидив независимо
дали осъществяват само снования състав
на измамата по чл. 209, ал.1 НК или и някои от квалифицираните състави по чл.
210 НК. В този смисъл безспорно по-високата обществена опасност на
престъпленията, които освен квалифициращия признак по чл. 211 НК, осъществяват
и някои от признаците по чл. 210 НК следва да се бъде отчетена при
индивидуализация на налаганото наказание. В насока, че осъществяването на
деянието при няколко квалифицирани признака може да се отчита като отегчаващо
обстоятелство е трайната практика на ВКС. Така изрично Решение № 417 от 02.11.2012 г. по нак. д. №
1414/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 335/30 септември 2014г., трето наказателно
отделение, н. д. №1050/2014 г. на ВКС, Решение
№ 391/13 октомври 2014 година, трето наказателно отделение, н. дело №
1236/14 година на ВКС, Решение №215/08.11.2018 по дело №761/2018 на
ВКС,
В тази връзка следва да се отчете
и вида на длъжностно качество, което си е преписвал подсъдимия, а именно
служител на органите на МВР, както и естеството на измамливите
действия, а именно обещавал е услуги в качеството му на длъжностно лице
срещу заплащане. По този начин у гражданите се създава впечатление
за налични в органите на МВР корупционни практики и съществено се
накърнява обществения престиж и авторитет на тази институция, призвана да бъде
блюстител на законността и реда.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и факта, че по делото
се установява по несъмнен начин, че дееца е извършвал и форма на
изпълнителното деяние „ възбуждане на заблуждение“, както и допълнителни
действия по поддържане на заблуждение, за които макар да липсва повдигнато обвинение,
в обстоятелствената част на
обвинителния акт са описани достатъчно факти. Така изрично Решение
№102/12.08.2019 по дело №185/2019 на ВКС, Решение № 642 от 10.02.2009 г. на ВКС
по н. д. № 674/2008 г., I н. о., НК, Решение №46/11.05.2015 по дело №1845/2014
на ВКС, Решение №63/01.04.2019 по дело №93/2019 на ВКС, Решение №186/29.10.2019
по дело №760/2019 на ВКС, Решение №248/22.01.2020 по дело
№863/2019 на ВКС
Не на последно място като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат и
данните за предходна съдимост на дееца, извън осъжданията, които обуславят
правната квалификация опасен рецидив. От справката за съдимост е видно, че
дееца е многократно осъждан за престъпления против собствеността, като за нито
едно от осъжданията не са настъпили условията за реабилитация, поради извършване
на ново престъпление в реабилитационния срок. Прави впечатление, също така, че
подсъдимият многократно е търпял и наказания лишаване от свобода под строг
режим, нещо повече прекарал е по-голяма част от съзнателния си живот в
затвора. Следва да се отбележи и че новите престъпления са
извършвани в изключително кратки срокове след изтърпяване на предходно
наказание, а в някои случай ( по НОХД 2498/2010) и по време на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Всичко гореизложено налага извод, че упражняваната до този момент спрямо
подсъдимия най-тежка форма на държавна репресия в никакъв случай не е
изиграла своето поправително и превъзпитателно въздействие. Точно
обратното у дееца са формирани трайно
установени престъпни нагласи, които видно от извършването на
инкриминираното деяние продължават да са
налични у него.
Забелязва се също така, че механизма на извършваните у него измами през
годините е напълно идентичен, а именно представя се за длъжностно лице и
обещава на граждани услуги, които не може да изпълни срещу заплащане. Тази констатация
налага извод, че дееца е превърнал престъплението измама в свой регулярен
източник на доходи.
При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест. В
този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д.
№ 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО,
наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че така определеното наказание лишаване от
свобода в размер на 4 години съответства
изцяло на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на
размера на предмета на престъпно посегателство- 540 лева.
Съдът намира, че така определеното
наказание в размер на 4
години ЛОС ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия и да се наруши баланса и
пропорционалността между използваната държавна репресия и преследваните цели.
Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК, съдът на основание чл. 373, ал.2 НПК вр.
чл. 58а, ал.1 НК е обвързан да редуцира определеното наказание с една трета.
След редукцията на подсъдимия следва да се наложи наказание в окончателен размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е напълно
неприложим чл. 55 НК, доколкото констатираните смекчаващи обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни по своя характер, още повече на фона на
констатираните многобройни отегчаващи обстоятелства
Предвид данните за предходната съдимост и за търпените наказания, съдът на
основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б ЗИНЗС е обвързан да определи първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, доколкото от
изтърпяване на предходното наказание лишаване от свобода до извършване на
инкриминираното деяние не е изтекъл срок от 5 години.
Предвид липсата на данни за налично имущество на подсъдимия, съдът счете,
че в случая наказанието конфискация не следва да намери приложение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: .....................................
Вярно с оригинала.
С.Д.