Р Е Ш Е Н И
Е
№………./11.05.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдия
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2055 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 7476/10.10.2019г. и жалба вх. № 7477/10.10.2019г., подадена от „Елт 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна,
п.к. 9223, представлявано от Н.Т.Д., чрез пълномощника адв. Д.Л.Б. от
АК-Силистра, в качеството му на длъжник по изпълнението срещу действие на
частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20198930400527 по описа на ЧСИ Дарина
Сербезова - Славова по определяне на разноски, представляващи такса по чл. 26
от ТТРЗЧСИ и за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на
1080 лв.
В първата жалба се сочи, че размерът
на определената такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 3099 лв. е прекомерен и
несправедлив, предвид обстоятелството, че длъжникът ще изплати дълга си в
най-кратък срок.
С втората жалба се обжалва отказът
на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение за водене на
изпълнителното производство от 1080 лв. на 200 лв. След направено възражение
ЧСИ е намалил същото на 967,70 лв., който размер жалбоподателят намира за
прекомерен. Излага се, че след получаване на ПДИ длъжникът е извършил частично
плащане, както е заплатил и изцяло задълженията си към НАП. Намира, че приетият
от ЧСИ адв. хонорар за водене на изпълнението многократно надхвърля предвидения
минимален размер. Сочи се, че процесуалния представител на взискател само е
изготвил и депозирал молба за образуване на изпълнителното дело. Освен това
длъжникът възнамерявал да погаси в най-кратък срок задължението си. Счита, че
на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение само за образуване
на изп. дело в размер на 200 лв.
В срока по чл.436,
ал.2 от ГПК взискателят „Ф+С-Агро“ ООД е депозирал писмени възражения за
неоснователност на втората жалба и моли за нейното отхвърляне.
На
основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Дарина Сербезова - Славова е приложил към
жалбите мотиви на обжалваните действия.
Жалбите са подадени от надлежна
страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
и са допустими и следва да се разгледат по същество.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 20198930400527
по описа на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова е образувано на 22.08.2019г. въз
основа на изпълнителен лист от 15.08.2019г., издаден по ч.гр.д. № 7316/2018г.
по описа на Районен съд – Русе, с който „Елт 1“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ф+С-Агро“
ООД сумата от 21711,10 лв., дължима по договор за продажба от 06.01.2014г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 7074,98 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за
периода от 26.10.2015г. до датата на предявяване на иска, както и присъдени по
делото разноски в размер на 2942 лв. На осн. 458 от ГПК Държавата е присъединен
взискател по делото за публични вземания в размер на 47911,80 лв.
С молбата за
образуване на изпълнителното производство, взискателят е възложил на ЧСИ да
проучи имущественото състояние на длъжника и след установяване да наложи
съответните обезпечителни мерки и запори/възбрани върху същото. Взискателият е
представляван от адв. Б.С., съобразно представено пълномощно. Представеното
копие от договора за правна защита и съдействие не се чете, но от получената от
длъжника ПДИ е видно, че е прието адвокатско възнаграждение от 1080 лв.
С разпореждане от 22.08.2019г. ЧСИ е
образувал изпълнително дело и е разпоредил извършване на необходимите справки,
налагане на обезпечения и връчване на ПДИ.
На 05.09.2019г. ЧСИ Сербезова –
Славова е издала постановление за разноски, в което е приела по изп. дело
начислените и дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. В същото е посочено, че
при пълно погасяване на дълга и прекратяване на делото следва да се начислят
разноски по т. 26 – 2710,34 лв. и 3720,16 лв.
В ПДИ изх. № 7719/05.09.2019г. на
длъжника е указано, че задължението му по изп.д. възлиза на 89412,10 лв., от
които главница в размер на 21711,10 лв. със законна лихва в размер на 1954 лв.;
7074,98 лв. мораторна лихва; 2942 лв. присъдени разноски; 1080 лв. разноски по
изпълнителното дело; 6738,22 лв. такси по ТТРЗЧСИ, както и публични вземания в
размер на 47911,80 лв. Призовката е връчена на лице, без данни да е
представител или служител на дружеството – длъжник, поради което съдът приема,
че е нередовно връчена.
Длъжникът е депозирал две възражения
с вх. № 07172 и вх. № 07173 от 27.09.2019г., като с първото възразява срещу
размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Излага, че е погасил изцяло публичните
си задължения, поради което намира, че тази такса следва да е в размер от 2240
лв. С второто възражение релевира възражение за прекомерност на приетото
адвокатско възнаграждение от 1080 лв. Това възражение е намерено за частично
основателно от ЧСИ, който го е намалил на 967,70 лв., от които 200 лв. за
образуване и 767,70 лв. за водене на изпълнителното дело. След получаване на
удостоверение от НАП, в което е отбелязано, че длъжникът има задължение само за
лихва в размер на 121,26 лв., съдебният изпълнител е коригирал размера на дълга
на присъединения кредитор, както и дължимата такса по т.26 от Тарифата върху
вземането на този кредитор на 12 лв. с ДДС.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Отговорността за разноските, включително и направените в
изпълнителното производство, е уредена в Общите правила на ГПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да бъде
намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато
то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото.
В конкретния случай не е налице някое от обстоятелство,
освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по изпълнението. Като не е
платил дължимата сума преди образуване на изпълнителното производство, то
същият е станал причина за образуването му, поради което дължи на взискателя
сторените разноски. От друга страна, процесуалните действия на представителя на
взискателя се изчерпват с подаването на молбата за образуване на изпълнителното
производство, като липсват такива за удовлетворяване на паричното вземане. В
молбата за образуване взискателят е посочил бланкетно изпълнителни способи, с
оглед редовността на същата /арг. от чл.426, ал.2 от ГПК/. Същевременно е
възложил на съдебния изпълнител да извършва всички изпълнителни действия
съгласно чл.18 от ЗЧСИ, което обуславя извода, че процесуалният представител на
взискателя няма самостоятелно да иска извършването на изп. действия по делото.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изп. дело в размер на 200 лв., но
не и по чл.10, т.2.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
основателна, като обжалваното постановление следва да се отмени в частта за
дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за размера
над 200 лв. до 967,70 лв.
По
отношение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ:
Констатираната липса
на доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното производство
обуславя отговорността на длъжника за разноските по изпълнението, в това число
и дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
Таксата по т.26 от
Тарифата се дължи за изпълнение на парично задължение върху събраната сума. Настоящият
състав намира, че същата следва да се начислява върху вземането по
изпълнителния лист, но не и върху разноските по повод изпълнението, включващи
такси по ТТРЗЧСИ и приетото адвокатско възнаграждение на взискателя. В случая
паричното вземане на главния взискател е в общ размер от 33682,08 лв.
/21711,10+1954+7074,98+2942/, поради което дължимата такса, определена по б. „г“
на т.26 е в размер на 2240,92 лв. Върху тази сума следва да се начисли и ДДС в
размер на 448,18 лв., или общо 2689,10 лв.
По изложените
съображения, за сумата над 2689,10 лв. до определените 2710,34 лв.
постановлението за разноски се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Таксата по т.26 от Тарифата върху вземането на присъединения кредитор
в размер на 3720,16 лв. е коригирана от ЧСИ на 12 лв., поради което в тази част
постановлението за разноски не следва да се отменя.
С
оглед изложеното съдът приема, че подадената жалба е частично основателна, като
приетото от ЧСИ за дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство следва да се редуцира до размера от 200 лв., а таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ се редуцира до размера от 2689,10 лв. с вкл. ДДС.
Воден
от горното, съставът на Варненския окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 7476/10.10.2019г. и жалба вх. № 7477/10.10.2019г., подадена
от „Елт 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Неофит
Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна, п.к. 9223, представлявано от Н.Т.Д., чрез
пълномощника адв. Д.Л.Б. от АК-Силистра, в качеството му на длъжник по
изпълнението срещу действие на съдебен изпълнител по изп.д. № 20198930400527 по
описа на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова по определяне на разноски, в частта,
представляващи такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 2689,10 лв. до
определените 2710,34 лв. и за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение
за разликата над 200 лв. до 967,70 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
разноските на взискателя „Ф+С-Агро“ ООД за адвокатско възнаграждение по изп. д.
№ 20198930400527 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова в размер на 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
дължимата от длъжника „Елт 1“ ЕООД такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху вземането на
взискателя „Ф+С-Агро“ ООД в размер на 2689,10 лв. с ДДС.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.