№ 4633
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Г. Д.
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Кирил Г. Д. Частно наказателно дело
№ 20241100205601 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОР-ГР. СОФИЯ – редовно призован, изпраща
представител – явява се юрисконсулт П.Г. с днес представена заповед за
упълномощаване.
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована,
изпраща представител, явява се прокурор Н..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Е. Д. М. – явява се лично, доведен от РД
„Охрана” от Затвора-гр. София.
В залата се явява адв. И. Ю. - определен за служебен защитник на
обвиняемия.
СВИДЕТЕЛКАТА М. Т. – редовно призована, се явява.
СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ на служителите на ОЗ „Охрана“ да свалят всички
белезници на лишения от свобода по време на провеждане на съдебното
заседание
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА на
свидетелката /по представен документ за самоличност - лична карта № ****,
издадена на **** г. от МВР-София/:
М. Р. Т. – на 31 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ ВРЪНА ЛИЧНАТА КАРТА НА СВИДЕТЕЛКАТА.
СЪДЪТ разясни на свидетелката правата и задълженията й в настоящото
производство, както и отговорността й за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал.1
НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Разбрах правата и задълженията си. Ясна ми е
отговорността по чл. 290, ал. 1 НК. Обещавам да кажа истината.
СЪДЪТ отстрани свидетелката от съдебна зала до провеждане на нейния
разпит.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по хода на съдебното
следствие.
ЮРК. Г.: Нямам искания за отводи и по хода на съдебното следствие.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М.: Имам искане за отвод на прокурора и
съдията, и на служителите, тъй като в настоящия случай срещу мен се
2
извършва една огромна несправедливост и аз съм уведомил СГП, да кажем, с
200 жалби, че съм противозаконно лишен от свобода от 05.06.2019 г.,
незаконно се намирам в затвора. Също тази жалба съм изпратил и на
дознанието и на служителите на „Г.М. Д.“ и на СЦЗ, които имат отношение
към моето правно положение в затвора като съм посочил, че от 05.06.2019 г.
съм противозаконно лишен от свобода чрез отвличане, като е използвано
правосъдието за цели, различни от целите на правосъдието, даден съм на съд
с обвинителен акт, който обвинител акт не е разгледан от компетентния съд.
Първият съд, АСнС по дело № 102/2018 г. на АСнС и тоя съд ме е осъдил, че
Н.Ц.Г. не е отразено в обвинението лице, бил лично отнел парите 136 000 лева
от владението на О.Б., за което престъпление съм обвинен аз. И от тоя момент
делото не е решено от фактическа и правна страна - дали Е. Д. М. е заплашил
с автомат този въпросния пострадал О.Б., дали му е казал Е. Д. М. с вербална
и с оръжие заплаха да падне на земята и делото не е решено от фактическа и
правна страна дали Е. Д. М. е отнел чантата с пари, така както е обвинен с
обвинителен акт по пр. пр. № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура.
По поръчка според съдиите, те ми се похвалиха и ме заплашваха с Б.Б.,
заявиха ми, че няма да останат без работа, тъй като съм бил поръчан от
министър-председателя Б.Б. да бъда съден в този съд и да бъда осъден за
назидание на всички, за да ги плашат с моето осъждане и заради това те били
приподписали тия мотиви, Г.Г. лично ми го заяви с Е.П. в Апелативния съд
както четях делото и ми заявиха, че им създавам проблеми и са ме осъдили по
непредявени обвинения, те само са приподписали съдебния акт, присъдата е
написана от други, защото аз започнах да ги обвинявам, че са извършили
срещу мен отвличане чрез осъждане по непредявени обвинения. По-нататък
съдът е изменил начина на извършване на престъплението. Без да имат
компетенция съдиите са изменили начина на извършване на престъплението и
участниците в извършване на престъплението, и от фактическа и правна
страна не решават делото, ами измислят нови участници в извършването на
престъплението, които не са отразени от прокурора в обвинителния акт и се
произнасят по едно измислено от тях, въз основа на лъжа, обвинение, което не
представлява обвинение, защото аз не съм обвинен. След като не съм обвинен
и това не е предметът на делото, осъждането по непредявени обвинения, че
Н.Ц.Г. бил отнел чантата с парите, бил пострадал О.Б., насочил срещу него
пистолет, ударил го по главата и му взел парите, че Л.Т.Л. и Е.П. били
3
извадени и насочили огнестрелно оръжие – пистолети срещу пострадалия
О.Б., казали му да легне на земята и съдействали на Н.Ц.Г., неотразено в
обвинителния акт лице, да отнеме чантата с парите от пострадалия Божилов,
това не е предмет на делото и това е измислица на съдиите. Въз основа на
лъжата те измислят, допълват, добавят, надграждат и измислят нови
фактически обвинения, които са неотразени в обвинението. По отношение на
тука юристите, искам да кажа, че цялото това нещо, което в жалбата съм го
посочил, представлява нелегитимен съдебен акт, присъда по непредявени
обвинения, тъй като обвинителният акт очертава компетентността на
прокурорите и съдиите по дадено наказателно производство и определя
техните права и задължения, които са да разгледат и решат делото дали
обвиняемият, подсъдимият в случая, е извършил престъпленията, за които е
обвинен и е даден на съд съгласно чл. 246, ал. 1, 2 и всичките там последващи.
В нашия случай това не се случва - АСнС не е сезиран с обвинителния акт за
престъпленията, за които се твърди в осъдителната присъда, че съм извършил.
Нито едно от описаните в присъдата престъпления не представлява дейност на
държавата и съдиите нямат компетентност да издават такава присъда, оттук
нататък тоя ад, той не подлежи на коментиране, не подлежи на нищо, защото
представлява, както казах, присъда по непредявени обвинения. Прокурорът
няма право да изготвя протест, въз основа на присъда по непредявени
обвинения и когато направи това нещо, да иска с АСП да бъде осъден от ВКС
да потвърди присъдата от втората инстанция на АСнС по дело № 102/2018 на
АСнС. Същият този прокурор изготвя противозаконен протест с искане да се
потвърди присъдата на Апелативен съд, защото той няма компетентност и
прокуратурата не може да процедира при невалиден съдебен акт на
въззивната инстанция на въззивен апелативен съд. Приемането от ВКП и ВКС
делото в този му вид при осъждане на подсъдимите лица извън предмета на
делото по непредявени обвинения изначало е невъзможно и несъстоятелно,
защото самият ВКС и прокуратурата трябва да следят служебно за предмета
на делото и, второ, за да упражнят дадените им от съда, от самата същност на
правосъдието правомощия, да разгледат делото съгласно обвиненията,
предявени на обвиняемите в обвинителния акт, което не се случва. В
настоящия случай аз във ВКС съм подал жалба, че съм осъден за различна
фактическа обстановка от повдигнатите ми обвинения, която жалба не се
разглежда. Отивам на ВКС и в нарушение на практиката на ВКС, която
4
изначало има и тълкувателни решения, но сега не разполагам тук с
необходимата информация, но съм ги посочил в подадена жалба и до Вас и до
прокуратурата, ВКС не решава делото от фактическа и правна страна, и
издава противозаконен акт в нарушение правото на свобода и сигурност, като
ме лишава на 16.04.2020 г. от свобода. Тоест, това нито е присъда, то е един
вид незаконност, която се представя от властите за законност, но не е така,
защото актът на ВКС по непредявени обвинения представлява невалиден
съдебен акт и те са ме осъдили окончателно. Това е извращение в
правосъдието, това е унищожение на правосъдието, че Е. Д. М. бил заплашил
с автомат неотразено лице К.К., който не фигурира в обвинението, аз не съм
обвинен за него, съответно ВКС не може да се произнася. ВКС не може да се
произнася дали Н.Ц.Г. е извършил престъплението, дали лично е отнел
чантата с парите. ВКС ме е осъдил по непредявени обвинения, че Л.Т.Л. с
Е.Д.П. са насочили пистолет и казали на пострадалия Божилов да падне на
земята, след което Н.Г. отнел чантата с парите, а Н.Г. е неотразено в
обвинението лице. По-нататък се появява друго, второ неотразено лице, което
ме е превозило според съдиите и техните лъжи от местопрестъплението след
извършване на грабежа до трето неотразено лице Е.Т.Л., където аз Е. Д. М. и
Н.Ц.Г. сме били поделили отнетата сума. По този начин без да имаме такова
обвинение сме ходили в жилището на Е.Т.Л., аз противозаконно съм лишен от
свобода за осъществяване фактическа власт върху отнетата сума, за която не
съм обвинен, тъй като обвинителният акт приключва по чл. 246 от НПК, че
лицата Е. М., Л.Т.Л. и Е.П. избягали след извършване на грабежа с автомобил
„Фолксваген“ с четвърто, неотразено в обвинението лице, за което не се знае и
съдът не се е произнесъл за него абсолютно нищо, но аз не съм обвинен Д.Г.Г.
да ме е превозвал през време на грабежа и да ми е съизвършител, така както са
ме осъдили. Друго нещо, за отнемането съм осъден, че съм отнел на някакъв
човек оръжието - пистолет „Байкал“, при положение, че за това нещо беше
обвинен Е.П. и по това няма никакво решение на съда, а имам осъждане по
непредявено обвинение на Е. М. за отнемане на пистолет. И цялото това нещо,
господин съдия, Вие вече го знаете от подадените от мен жалби до СГС и до
прокуратурата. След като го знаете и вие не реагирате, го приемате с
мълчаливо съгласие, дори в отказ от правосъдие, като нарушавате чл. 1 от
НПК, нарушавате чл. 205, 207, 208, 209 от НПК. Никой не се самосезира от
прокуратурата, ГДИН също не сезират никой. Чл. 205 от НПК излиза, че е
5
някакъв мъртъв закон плюс чл. 47 от Хартата на ЕС, плюс чл. 13 от
Европейска конвенция за защита правата на човека, плюс чл. 2 от
Международния пакт за граждански и политически права на ООН и Вие
обезмисляте самата същност на правосъдието. Моите действия в тази насока
да сезирам органите на държавата във въпросния случай по това дело, което е
с номер 5601/2024 г. на СГС и се случва едно абсолютно нищо и аз съм
отвлечен от органите на държавата по описания начин, защото отвличането
представлява именно престъпление по чл. 142а, ал. 2 и 4 от НК и никакъв
магистратски имунитет не предпазва тези съдии и прокурори, които
извършиха това нещо срещу мен. Излиза, че има една организирана престъпна
група в България, всичките тия участници в тия престъпления, защото това е
престъпна деятелност на група, в която участват в нея магистрати, това е ОПГ
по смисъла на чл. 321 от НК. Тя има огромно влияние върху съдебната власт и
продължавате да ме изтезавете, да ме държите в затвора чрез осъждане с
непредявени обвинения, чрез противозаконно лишаване от свобода повече от
два дена, като това нещо продължава от 05.06.2019 г. до този момент и СГП,
ГДИН и СГС никой не се е сезирал, за да се извърши разследване защо, как и
по какъв начин едно лице Е. Д. М. твърди от затвора, че е осъден по
непредявени обвинения и се намира незаконно в затвора. Това е нарушение на
самия принцип за държавност, нарушение в брутална незаконност, правата на
човека, върховенството на правото и смисъла на правосъдието и вие сега
какво искате да кажете, че аз тук трябва да дойда и да участвам в един процес
при положение, че твърдя, че съм отвлечен. Идеята ми е, че вие не
осъществявате правосъдие, а осъществявате прикриване на деянията, които са
извършени срещу мен и сте брутално предубедени и действате по поръчка на
тези същите, които ме държат в затвора по този начин.
Обръщам се към юристите с искане за отвод, защото допускат с
бездействие и действие да не се сезират компетентните органи. От колко
време е това дело, аз съм подал тези жалби, които са в кориците на това дело
преди повече от десет дена, за което е уведомена прокуратурата, уведомен е
СГС, представителят на ГДИН от материалите по делото също е запознат. Не
може да се подават жалби в България и по тях да няма никакво движение. Това
са ми мотивите за искане на отвод, защото съдействате да стоя в затвора чрез
действие и бездействие, като прикривате извършените срещу мен
престъпления, които са описани в жалбата. По отношение на СГП искам да
6
кажа следното: На 04.09.2024 г. съм подал жалба до СГП с №
10705/04.09.2024 г. на Затвора – София до СГП, в която жалба искам да бъда
освободен и там съм посочил защо и как незаконно съм лишен от свобода.
Няма никакво развитие и въпросната прокурорка е запозната служебно с това,
защото е част от СГП. На 03.09.2024 г. с жалба № 10641/03.09.2024 г. съм
сезирал на основание чл. 205 от НПК, че съм отвлечен в затвора и ме държат
до 03.09.2024 г. за осъждане по непредявени обвинения, никой не прави нищо.
На 03.09.2024 г. съм уведомил с жалба № 10640/03.09.2024 г. Главния
прокурор за същото обстоятелство, че никой не прави нищо. По-нататък на
27.08.24 г. с жалба № 10331/27.08.2024 г. съм уведомил Главния прокурор за
това положение, като съм уведомил СГП на 27.08.2024 г. с жалба №
103320/27.08.2024 г., по която жалба до този момент не се случва нищо. По
жалба № 10557/02.09.2024 г. съм уведомил СГП за казуса, който по- горе
описах, като господин съдия, жалбата ми е в основа на всички съществуващи в
България, в ЕС и ООН правни норми. СГП брутално се подиграва с мен като
ме докладва, неразглежда жалбата и продължават да ме държат отвлечен в
затвора. По-нататък: жалба № 10557/02.09.2024 г. до СГП искане да се
разгледа правното ми положение поради осъждане по непредявено обвинение
и неразгледано до този момент от СГП, като искането е на основание чл. 9,
параграф 4 от Международния пакт за граждански и политически права във
връзка с чл. 2, параграф 2, параграф 3, буква А,В,С и чл. 5, параграф 1,
параграф 2 от Международния пакт за граждански и политически права на
ООН, както и чл. 6, параграф 4 от Европейска конвенция за защита правата на
човека и чл. 13 от същата и чл. 6-47 от Хартата на ЕС. Жалбата е оставена без
разглеждане от СГП, които тук се явяват страна по това дело и по-нататък
същата прокуратура абсолютно не желае да си спазва задълженията и
брутално ми нарушава правото на свобода и сигурност, като създава
възможност на организирана група от магистрати, това са съдиите от АСнС по
дело № 102/2018 на АСнС, прокурорите, които са изготвили касационен
протест от АСП, съдиите П., Б.И., третата мисля, че й се случи нещо и вече не
съществува, но се казваше К.М., също част от тази ОПГ, която ме осъди по
непредявени обвинения и противозаконно ме държи в затвора чрез
престъпления по чл. 142а, ал. 2 и ал. 4 и чл. 282 от НК по дело № 1018/2019 г.
на ВКС и до този момент аз съм отвлечен от тези хора, които се представят за
магистрати, а те отвличат хора чрез осъждане по непредявено обвинение, в
7
случая мен – Е. Д. М., Л.Т.Л. и Е.Д.П., и без правно основание ни държат в
затвора, като всички Вие тука държавните служители от ГДИН, от СГП и
СГС, съдията, прокурора и представителят на ГДИН, сте абсолютно запознати
от всичките тези материали по делото, защото тука съществува обвинителния
акт, пр. пр. № 431/2013 г. на СП, който е правопораждащ документ и е видно,
че осъдителните присъди по дело № 102/2018 г. на АСнС и дело № 1018/2019
г. на ВКС не са въз основа на правопораждащия документ, на обвинителния
акт, и аз се намирам в тази ситуация, в която се намирам противозаконно
лишен от свобода чрез незаконно лишаване от свобода, отвличане чрез
фалшива присъда по чл. 311 от НК, присъда по непредявени обвинения, което
е установено от 27.07.2024 г. от РС-гр.Монтана по дело № 628/2021 г. на РС-
Монтана, за което има доказателства по делото. Делото е съгласно чл. 300 от
ГПК, влязло в сила, и важи за органите на държавата и излиза, че въз основа
на престъпна дейност по чл. 311 от НК, документи с невярно съдържание,
защото присъдите по непредявени обвинения представляват невалиден
съдебен акт и като такъв те нямат никакъв стабилитет, никаква правна
стойност, защото противоречат на правопораждащия документ,
обвинителният акт по пр. пр. № 431/2013 г. на СП и в тази каскада от
незаконности аз продължавам да седя в затвора. Вие не взимате никакво
отношение и тука в настоящия случай не може да се разглежда абсолютно
нищо, защото няма как да Ви кажа, няма никаква правна стойност при така
извършените закононарушения срещу жалбоподателя, в случая Е. М., който
иска да бъде освободен, да се разгледа дали той се е поправил в затвора по
присъда, по която не е обвинен и не е даден на съд, тъй като обвинителният
акт, който е правопораждащ документ, е възбудил дело съгласно
правомощията на прокуратурата по делото № 646/2015 г. Това е последната
легитимна мярка, на 09.01.2018 г. аз съм освободен и след това съм отвлечен,
господин съдия. Не може да съществува мярка за неотклонение въз основа на
присъда по непредявени обвинения извън предмета на делото, очертан с
обвинителния акт. Искам да се отведете от делото и да дойдат някакви честни
хора, които да разгледат делото, тъй като се позовавам на правата си,
гарантирани от параграф 2 от МПГПП, където във всяка държава, страна по
пакта България е от 1976-та година, където, непредвижвайки и съществува
законодателни или други разпоредби, се задължава да направи необходимите
постъпления съгласно конституционните си правила и разпоредби на тоя пакт
8
за приемането на такива мерки, необходими за осъществяването правата,
признати в тоя пакт. И по-нататък, въз основа на чл. 2, пар. 3, б. „А“ от
МПГПП претендирам да ми се осигури на мен като лице, на което правата и
свободите, признати в тоя пакт са били нарушени, нарушено ми е правото по
чл. 2, чл. 5 и чл. 9 и чл. 14 от МПГПП при осъждане по непредявени
обвинения от АСнС и ВКС, ефикасни правни средства за възстановяването
им, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на
официални лица. На основание чл. 2, пар. 3, б. „Б“ искам да ми се осигури на
мен като лице, претендиращо като такова, възстановяване правото. Това да
бъде установено по настоящото производство от компетентните съдебни,
административни и законодателни власти или от всяка друга власт,
предвидена в правната система на държавата, и да мога да развия възможност
за правна защита, тъй като претендирам, че съм осъден и противозаконно
отвлечен чрез осъждане по непредявени обвинения, и искам да ми се
възстанови правото на свобода и сигурност, правото на справедливост,
гарантирана от абсолютно всичките съществуващи правни положения,
гарантирани от МПГПП, и искам да ми се осигури привеждането в
изпълнение от компетентните власти на такова възстановяване, за каквото е
било признато за основателно въз основа на чл. 2, пар. 3, б. „С“ от МПГПП и
на основание чл. 5, пар. 1 от МПГПП се осланям на правата си, гарантирани в
тоя закон, който твърди, че нито една разпоредба на тоя пакт не може да бъде
тълкувана или даваща право на дадена държава от отделна група или лице да
се занимава с дейност или да извършва действия, а действията срещу мен са
незаконни действия при осъждането по непредявени обвинения, посочен по-
горе от всичките тези, които ги описах по разните дела във времето и
насочени към отнемане правата и свободите, които са насочени към отнемане
правото ми на свобода и сигурност, гарантирано в чл. 9, пар. 1 от МПГПП,
където се казва в него, че никой няма право да бъде произволно и
противозаконно лишаван от свобода, какъвто е настоящият случай. На
основание чл. 5, пар. 2 се основавам на правото си, че не се допуска никакво
ограничение на основните права на човека, признати и съществуващи във
всяка държава, страна по тоя пакт, и аз претендирам, че на мен ми е нарушено
правото на свобода и сигурност по чл. 9, пар. 1, пар. 4 от тоя пакт. Под
предлог, че този пакт не признава такива права или ги признава в по-малка
степен, като МПГПП, искам да се съобразите, че тоя пакт не зачита никакви
9
конвенции, други закони, правилници или общи обичаи под предлог, че тоя
пакт не признава такива права или ги признава в по-малка степен. Правото на
свобода и сигурност е гарантирано в чл. 9, пар. 1 и пар. 4 от МПГПП на ООН в
моя случай. И по този случай правя искане съгласно изложеното от мен, да
направите необходимото аз да бъда освободен, тъй като никой не може да бъде
осъден и държавата осъжда хора чрез осъждане по непредявени обвинения, за
които посочих по-горе, и да се извършват последващи каквито и да е действия
срещу това лице, държане в затвор, условни предсрочни освобождавания,
наказания в затвора и т.н., защото иначе вие всичките действате като ОПГ,
която прикрива тия извършени незаконни престъпления. Ако съм извършил
престъпление обида, клевета и към прокурора се обръщам по чл. 286 от НК и
съм набедил, гражданите, съдиите, длъжностните лица, че са ме отвлекли по
непредявено обвинение, искам да сезирате СРП по компетентност. Ако не го
направите, Вие сте съгласни, че аз не съм извършил това престъпление и няма
данни за извършено престъпление, защото сте юристи и аз засягам изобщо
самото съществуване на някаква Ваша представителна, защото тука да ме
влачат в затвора по този начин окован с вериги, че съм осъден по непредявени
обвинения, това е тотално извращение. За това искам отвод.
ЗАЩИТНИКЪТ: Според мен няма никаква пречка в настоящото
производство да участва прокурор от друг съдебен район, а не от СГП,
доколкото структурата на прокуратурата е ясна и всеки един прокурор
представлява прокуратурата като институция, и с оглед всички тези изложени
от г-н М. оплаквания относно бездействия по неговите жалби, за които той
така изчерпателно разказа какви са съображенията му, които аз в интерес на
истината напълно споделям, считам че би следвало да се предостави
възможност на друг прокурор от друг съдебен район да участва, само да не е
от СГП, защото той наистина води много преписки. Аз смятам, че няма
никаква пречка, тук не е въпрос на лично отношение, а въпрос на структурна
зависимост. Според мен искането за отвод на прокурора е основателно.
Относно искането за отвод на служителя на ГДИН и на съдията, считам че
съображенията на г-н М. имат основания, доколкото същият смята, че с
професионалното поведение на Вас и на служителя на ГДИН спрямо него се
осъществява репресия, за която той подробно обясни, и за да се избегне това
впечатление, разумно е да се допусне искането.
10
ПРОКУРОРЪТ: Намирам възражението на лишения от свобода за
неоснователно, поради което ще моля да не го вземате предвид, тъй като
изложените от него съображения са извън предмета на настоящото дело, което
е образувано за условно предсрочно освобождаване с визирани в закона
предпоставки. Изложени са съображения, които не касаят основните
предпоставки за условно предсрочно освобождаване.
ЮРК. Г.: От страна на затворническата администрация напълно се
солидаризирам и напълно се присъединявам към казаното от прокуратурата.
СЪДЪТ намира исканията на лишения от свобода и на неговия защитник
за отвод на представителя на СГП, на представителя на затвора, както и на
председателя на съдебния състав за неоснователни. Абсолютно същите
съображения бяха релевирани и в предходно съдебно заседание, като съдът
вече се е произнесъл подробно в тази насока, като не намира основания за
преразглеждане на решението си в този смисъл. По отношение на
възражението за непрепращане на жалбата или жалбите, подавани от лишения
от свобода, респективно бездействие от страна на СГС, следва да се посочи,
че по делото са приложени общо 5 броя постановления, издадени само в
рамките на 2024 г., от административния ръководител или негов заместник от
СГП, касаещи произнасяне по идентично подавани жалби от Е. М., касаеши
прекъсване изпълнение на наказанието, респективно отказ за внасяне на
искане за възобновяване на визираното от лишения от свобода дело. Както се
посочи и в предходно съдебно заседание, в случая е налице висящо
наказателно производство в предмет по чл. 416, ал. 8 от НПК, където предстои
да бъдат подробно разгледани изложените съображения от лишения от
свобода и защитника му в тази насока и по което дело именно посочените
възражения се явяват меродавни и попадащи в предмета му на разглеждане.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на лишения от свобода и на неговия
служебен защитник за отвеждане от по-нататъшно участие по делото на
явяващите се в днешното съдебно заседание представители на СГП, на
началника на Затвора-гр.София и на председателя на съдебния състав.
СЪДЪТ счита, че следва да бъде даден ход на съдебното следствие,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Искам отвод на прокурора, тъй като аз не
съм лишен от свобода, аз съм отвлечен, незаконно се намирам в затвора и Вие
съдействате да бъда незаконно в затвора.
ЗАЩИТНИКЪТ: Считам, че г-н М. не следва да се счита за осъден,
лишено от свобода лице.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.
ЮРК. Г.: Предоставям на съда.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА /реплика/: И на него му искам отвод, тъй
като те са сиамски близнаци, извършеното от прокурора деяние го извършва и
юристът на затвора, на който дори не му знам името.
СЪДЪТ намира повторно релевираното искане за отводи на
представителя на СГП и на представителя на началника на затвора- гр. София,
явяващи се в днешното съдебно заседание, по изложените от лишения от
свобода съображения в тази насока, за неоснователно, доколкото същото не
касае въпроси, свързани с предубедеността им в съдебно заседание.
Възражението от страна на лишения от свобода М. относно понятията,
използвани от същите лица, не обусловя извод за наличието на предубеденост
12
у последните, като в тази свръзка следва да се отбележи, че в НПК
законодателят изрично е регламентирал използване на същите понятия.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на представителите на СГП
и на началника на Затвора-гр. София, явяващи се в днешното съдебно
заседание.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Т., която
бе въведена в съдебната зала:
СВИДЕТЕЛКАТА: Работя в Затвора-гр. София на длъжност инспектор
„СДВР: от 2021 година, началото. Познавам г-н Е. М., аз съм била
разпределена в 5-та група и той е лишен от свобода там. Работих в 5-та група
от февруари 2023 г. до началото на май 2024 година. В периода, в който съм
била ИСДВР на 5-та група, с лишения от свобода М. всеки ден сме се виждали
относно кореспонденция, която получава той, която ми връчват по
административни такива. Участвал е в програма „Умение за мислене“, в
спортни програми, които имаше в затвора, имаше първо място. Нямам спомен,
но мисля, че участваше в религиозен курс към затвора, който също в завършил
успешно. Поведението му в групата и към служителите относно мен и
колегите в надзора, мога да кажа, че е към положителна насока. Не сме имали
спорове, не сме имали спречквания, както и с останалите лишени от свобода
не е имал конфликти. Това е, което мога да кажа. Подавал е молби за работа,
докато съм била аз, но предвид здравословното му състояние тогава, сега не
знам как е, но имаше проблем с кръвно налягане и т.н. и по становище на
доктора и съответно резолюция на началника, същият не е одобряван. По
прицнип винаги се включва в неща, за писане на есета.
На въпроси на адв. Ю., свидетелката отговори: Съгласно плана на
присъдата, г-н М. в момента не си спомням точно какво му е било възложено,
но предполагам, че точката „Умения за мислене“ е била включена и той беше
13
включен в този курс. Срещите ни пак казвам, тъй като е голяма
кореспонденцията всеки ден с него, аз разговарям с него, дали има някакъв
проблем, съответно питам и останалите. Към момента на курса, все пак има и
още 50 лишени от свобода. Мога да кажа, че почти ежедневно съм работила с
него. Като негов най-сериозен проблем, това, което сме коментирали с него, е
било относно неговото осъждане, самата присъда. За тази присъда той ми
казваше, че е осъден несправедливо. Споделял ми е, че е осъден за обвинения,
за които не е бил предаван на съд, осъден е по непредявени обвинения.
Коментирали сме го това нещо. Към момента не мога да Ви кажа точно с
конкретика, то мина доста време, но мога да кажа, че сме го коментирали.
Кореспонденцията, която той всеки ден изпраща, минава през мен и съответно
през колегите и тази, която получава сме обсъждали, че е точно заради това.
Това, което той пише, е въз основа на това. Споделял ми е да се интересува от
защита на човешките права. Доколкото имам спомен, няколко пъти е
получавал писма от Страсбург от Съда за човешките права, както и той е
изпращал писма. Коментирали сме го въз основа на условия и така нататък.
Помагал е на останалите лишени от свобода, когато са имали проблеми
относно защита на човешките права, давал им е съвети дори и в мое
присъствие, когато е имало лишен от свобода и е получил някакво съобщение
и нещо, което не разбира, осъденият Е. М. винаги е казвал „може ли да им
помогна“ и им е помагал. Относно осъждането му, според мен искрено го
прави, защото един човек, който си търси правата прави всичко възможно от
негова страна, за да може да постигне това, което иска. Аз казах, че същият
има първо място на Спартакиада, посещава фитнеса, тогава, към момента не
знам. Включва се винаги в спортните мероприятия, които има, даже, докато аз
бях ИСДВР на 5-та група имаше предложение от негова страна да бъде
проведена като малка Спартакиада на групата, но тогава не можахме да я
осъществим, тъй като времето не позволяваше. Знам, че тренират заедно с
другите лишени от свобода, нямам представа дали им помага с упражнения,
програми и така нататък, не сме коментирали.
На въпроси на лишения от свобода, свидетелката отговори:
Запознавали сте ме с документите по делото. Доколкото имам спомен, имаше
изпратена жалба до ИСДВР на 5-та група от Ваша страна относно
обвинителен акт за грабеж с пострадал О.Б. и двете присъди, на АСнС и на
14
ВКС по непредявени обвинения. Донесе ми ги в кабинета обвинителния акт,
показа ми жалба до началника чрез мен. Нещата, които сме коментирали с Е.
М. съм ги споделила и на началника. Нямам спомен след това дали беше
повикан на разпределение за изслушване. В периода, в който е работел като
чистач в кухнята, аз не съм била там, постъпих кагато не е бил вече там.
Предлагала съм М. за награда, мисля, че беше един път за награда за
свиждане, ние предлагаме, а началникът на затвора не знам защо е отказал
наградата.
На въпроси на адв. Ю., свидетелката отговори: Това, което
получаваме като отговор на нашето предложение за награждаване, може да се
види в досието, самият отказ е там. Има резолюция като „не“ и „да“, без
мотиви.
На въпроси на лишения от свобода, свидетелката отговори: Е. М. ми
е споделял по време на разговорите, че има и други дела, които е завел.
Запозната съм, че има заведени дела срещу ГДИН за лошите условия в
затвора. Многократно сме обсъждали присъдата и това, че М. не я признава,
това си е негово мнение, че е отвлечен, че е несправедливо осъден. Когато има
проблем, който ние като инспектори не можем да разрешим, си има ред, по
който лишените от свобода пишат молба до началника, съответно той да
разреши проблема, който ние не можем. След като при нас има дошла
присъда, го третираме като всички останали осъдени. Когато има случаи като
неговия, че не приема присъдата си, разговаряме, имаме специализирана
групова работа, най-вече разговори.
На въпроси на адв. Ю., свидетелката отговори: Не мога да убедя
никой да си приема присъдата. Не съм правила опит да го убеждавам да си
приеме присъдата. Всеки сам си преценява това.
На въпроси на лишения от свобода, свидетелката отговори:
Доколкото имам спомен, не е коментирано дали, ако признае присъдата си,
органите на властта трябва да го обявят за луд. Може би един път назад във
времето сме коментирали такова нещо, но разговорът е приключвал до там.
15
Това, което ми е дадено като документи относно присъдата, не мога да
коментирам, тъй като аз не съм юрист.
На въпроси на прокурора, свидетелката отговори: Когато съм била
инспектор на 5-та група имаше едно дисциплинарно наказание за открити
забранени вещи. Не мога да кажа каво беше точно наложеното наказание.
Към този момент тогава нямам спомен дали са констатирани други дефицитни
зони, освен по отношение на правонарушението.
ЮРК. Г.: Нямам въпроси.
На въпроси на лишения от свобода, свидетелката отговори: В случая,
когато беше наказан, бях тогава инспектор на 5-та група, но нямам спомен
дали осъденият е бил сам в помещението или е бил с други лишени от
свобода.
На въпроси на адв. Ю., свидетелката отговори: Забранената вещ беше
мобилен телефон.
На въпроси на лишения от свобода, свидетелката отговори: Не мога
да кажа дали в затвора се разпространяват наркотици.
На въпроси на адв. Ю., свидетелката отговори: Пред мен Е. М. е
споделял, че не одобрява употребата на наркотици. Не съм го виждла той да
взима наркотици.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетелката. Да се
освободи.
СЪДЪТ като намери, че въпросите към свидетелката са изчерпани
ОПРЕДЕЛИ:
16
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетелката Т. и ОСВОБОЖДАВА същата от
съдебна зала преди приключване на съдебното следствие по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпили съгласно определение на
съда от предходно съдебно заседание справки от Затвора-гр. София, НСлС,
ГДИН, както и справка от СГП, ведно с приложени справки към нея.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
ЮРК. Г.: Да се приемат.
АДВ.Ю.: По отношение справката от ГДИН, тя не кореспондира със
самата себе си, тъй като посочените периоди по-долу не отговарят на тези в
горната графа. Като се изчислят, се получава по-голям размер в графа
„всичко“ и по-малък размер в графа „остатък“. Г-н М. непрекъснато е бил в
затвора от 24.11.2013 г. до момента, т.е. 10 години и почти 11 месеца.
Периодите от 22.03.2005 г. до 25.08.2006 г. са 1 година и 5 месеца
приблизително, след това периодът от 26.08.2006 г. до 09.03.2007 г. са 8
месеца, от 12.08.2004 г. до 19.03.2005 г. са 7 месеца, плюс още 6 месеца и 9 дни
от работа, които не оспорваме. Отделно от това, по настоящото дело
присъдата по 646/2015 г., ако се запознаете с крайните съдебни актове, ще
установите, че има оправдателни диспозитиви по част от повдигнатите тежки
обвинения за участие в ОПГ по чл. 321 от НК, по което обвинение също г-н М.
е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, което не е отчетено,
но и без този период, би трябвало изтърпяното наказание да е около 14 години
и 2 месеца, а остатъкът да е от 3 години и 4 месеца по мои изчисления. Не съм
съгласен с тези изводи на началника на Затвора.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Задържан съм по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК за
извършване на грабеж с пострадал О.Б. по поръчение на ОПГ по чл. 321 от НК
и на 16.04.2020 г. по това обвинение съм окончателно оправдан, както и по
обвинението за образуване и ръководене на ОПГ по чл. 321 от НК. За тези две
престъпления съм бил задържан, за всяко поотделно от 24.11.2013 г. до
09.01.2018 г. Това са 4 години, 1 месец и 15 дни. След като има легитимно
„лишаване от свобода“ по смисъла на чл. 6 от Хартата на ЕС, чл. 9, пар. 1,
17
буква „С“ от Международния пакт за граждански и политически права на
ООН и чл.5, пар.1, б. „С“ от ЕКЗПЧ, аз по тези обвинения съм изтърпял така
наречената мярка за неотклонение по чл.65 и после по чл.270 от НПК и не
може да се легализира това време, което е отчетено от повдигане на
обвинение, производствата по разните съдилища във връзка с мерките за
неотклонение и тук в настоящата справка, то не фигурира. В обобщение на
казаното, заведох дело по ЗОДОВ срещу прокуратурата и на първа инстанция
за обвинението по чл. 321 от НК, където съм оправдан от ВКС, осъдих
държавата в лицето на прокуратурата на обезщетение от 23 000 лева. Не може
в гражданското производство да се признава, че аз съм търпял вреди и
същевременно тук да не ми се зачита този времеви период от време, когато
съм бил задържан с мярка за неотклонение, тъй като от фактическа и правна
страна аз съм бил в затвора. Тук няма и следа в тази справка по отношение
дали се признава или не се признава. Налице е злоупотреба с право и
използване на властта от компетентните органи в нарушение на самата
забрана за злоупотреба с право. И след като съдът, мисля че предния път във
Ваше лице, Вие се разпоредихте да се извърши такава справка, те не я
извършват. Правя искане да отложите делото и съответните компетентни
органи от НСлС да искаме справка, каквато тук не съществува, по отношение
на това задържане и какъв е този правен статус по отношение на изтърпяното
от мен време и по двете обвинения, защото това са две различни обвинения от
НК по две различни дела, като обвинението за грабеж, по което ме задържаха
и противозаконно ме лишиха от свобода, престъплението за грабеж е
образувано по ДП № 136/2010 г. на СДВР и е различно от производството по
чл. 321 от НК, независимо, че по-късно са обединени в едно общо
производство в СП по пр. пр. № 431/2013 г. на СП.
ПРОКУРОРЪТ: СГП е представила абсолютно всички справки, които са
били изискани и съответно материалите по делото му бяха предоставени в
началото на съдебно заседание да се запознае с тях. Справка от НСлС също
сме предоставили. Считам отново тези възражения за неоснователни.
ЮРК. Г.: Присъединявам се изцяло към думите на представителя на
прокуратурата.
18
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА /реплика/: В действителност прокуратурата
представя някакви документи, но те не са по отношение на описаните от мен
задържания. Те не са изобщо коментирани и не са описани във въпросния
документ, за което искам да отложите делото и да изготвят актуална справка,
не такава бланкетна шаблон, а специално за възраженията, които направих по
отношение на престъплението по чл.321 от НК, колко време съм бил задържан
по него, начална и крайна дата и по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК, по което съм
оправдан за грабеж с пострадал О.Б., извършен по поръчение на ОПГ. И не е
признато времето, по което съм бил задържан по ДП № 395/1995 г. за грабеж
на „ОМВ“. Бях 7 дни задържан, а тук няма никакви данни в тази справка, че
съм бил задържан от първа до втора инстанция, където втора инстанция ми
измени мярката.
АДВ. Ю.: Доколкото действително в справките не фигурират данни за
изложените от г-н М. задържания, считам че следа да бъде уважено
доказателственото искане.
СЪДЪТ счита, че докладваните в днешно съдебно заседание справки са
относими към предмета на доказване по делото, поради което следва да бъдат
приети. По отношение на искането за изискване на повторна справка от НСлС
относно отразяване на всички периоди, касаещи задържания на Е. Д. М., съдът
намира искането за неоснователно, доколкото, както в рамките на съдебното
производство, така и в материалите по преписката, са приложени множество
такива справки, включително в днес докладваната справка от ОСИН-София от
07.10.2024 г. изчерпателно са посочени с начална и крайна дата периодите на
задържане, считано от 24.11.2013 г. до настоящия момент, респективно
формалните основания за прекратяване на задържанията, повторните
задържания, основанията за това, както и прокурорските преписки и
съответните ДП. С оглед на това, съдът счита, че не следва да се изисква
повторна справка в тази насока.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
19
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото справка от Затвора -гр.
София, справка от НСлС, справка от ГДИН, както и справка от СГП с вх. №
107047/07.10.2024 г., ведно с приложения към нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на повторна справка от
НСлС с посочено от лишения от свобода съдържание.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
ЮРК.Г.: Нямам други доказателствени искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Аз искам да се разпита настоящото ИСДВР,
тъй като то е работило с мен към настоящия момент за моето поведение в
затвора, дали съм се поправил.
Правя искане да направите преюдициално запитване до съда на ЕС в
Люксембург, като преюдициалното запиване е на основание чл. 267, като
искам съгласно принципа, заложен в чл. 267 от Договор за функциониране на
ЕС, чл. 2 от Договора на ЕС и чл.6, 47, 51,52, 53, 54 от Хартата на ЕС, като
Съдът на ЕС да укаже какво представлява правото на свобода и сигурност и
може ли едно лице да се счита за законно лишено от свобода, ако срещу него е
издадена присъда без правно основание. Това лице може ли да бъде
третирано, след като от всички релевантни документи – обвинителен акт и
присъди, става ясно, че е осъдено по непредявени обвинения, може ли
държавата да иска от него, съгласно затворническите правила на СГП, на
ГДИН, ЗИНЗС, НК, противоречи ли националното право на правото на ЕС във
връзка със забраната за злоупотреба с право и забраната за произволно
лишаване от свобода и може ли това лице, осъдено по непредявени обвинения,
да се водят срещу него най-различни административни и наказателноправни
действия по отношение приемането на незаконна присъда и такъв човек може
ли да стои в затвора, за да се поправи в затвора, поради осъждане по
непредявени обвинения или не може. В случая, българската държава
нарушава ли чл. 6 от Хартата на ЕС и чл. 54 от Хартата на ЕС, чл. 52 от
Договора за ЕС, чл. 18, 20, 67 и 82, пар. 2, т. б и т. в от Договора за
функциониране на ЕС чрез налагане на национално наказателноправни мерки
на едно лице, което без правно основание е държано в затвора и срещу това
лице може ли да се водят производства по наказания в затвора и въпросното
20
по чл. 70 от НК производство по условно предсрочно освобождаване, в което
да се разглежда дали това лице се е поправило при осъждане по непредявени
обвинения. Искането ми е да не постъпвате нечесто и в мой ущърб, като не
изпратите преюдициално запитване до Съда на ЕС, тъй като всеки има в
България и в ЕС право на ефективни правни средства за защита. Искането ми
е, Съдът на ЕС да се произнесе какво е правното положение по така описаните
закони от правото на ЕС и как да се приложат в настоящото производство,
защото настоящото производство в дълбочина обхваща правото по чл. 6 от
Хартата на ЕС, право на свобода и сигурност. Има ли право едно лице на
свобода и сигурност в тази страна, става преюдициален въпрос, защото излиза
тук, че има лица, в случая аз Е. Д. М. и още двама – Е.Д.П. и Л.Т.Л., които са
лишени от правото на свобода и сигурност чрез осъждане по непредявени
обвинения и този въпрос трябва да се разгледа извън България, защото в
България институциите по този случай действат като ОПГ, която унищожава
правото ми на мен на лична свобода и сигурност чрез държане в затвора, чрез
осъждане по непредявени обвинения, което е отвличане и противозаконно
лишаване от свобода. Така, че Съдът на ЕС е компетентен, защото Вие нямате
такава компетентност в България и не се срещате с такива случаи, които да
решавате и това Ви е може би единственият случай в съдийската практика.
Така, че молбата ми е, ако трябва и да прекъснете това дело до решението на
СЕС и да изпратите преюдициалното запитване, защото иначе другото
означава, че Вие си карате по абсолютно незаконен начин, водите
производство без правно основание, тъй като нито едно лице не може да бъде
задържано и осъдено по непредявени обвинения, а аз съм задържан и осъден
от 05.06.2019 г. чрез осъждане по непредявени обвинения. И тук сега е
абсолютна незаконност участието на ГДИН, на прокуратурата и на СГС в
производство по чл. 70 от НК, на което в основата на това производство е
поведението след осъдителната присъда, каквато присъда няма и след като
няма валиден съдебен акт, всичко е абсолютно незаконно. Във връзка със
заявеното от мен, още веднъж искам да Ви поискам отвод, защото самият съд
е в нарушение както на чл. 2, 5, 14, пар.1 от Международния пакт за
граждански и политически права, в нарушение на чл. 6, 47 от Хартата на ЕС и
на чл. 5 и чл. 13 от ЕКЗПЧ, защото СГС процедирате по незаконна присъда
срещу Е. Д. М. срещу непредявени обвинения от АСнС и ВКС и вие не сте,
съд създаден въз основа на закона, а сте съд в нарушение на закона и заради
21
това Ви искам отвод още веднъж, защото на мен ми е много ясно какво
представлявате и какво правите в момента.
АДВ. Ю.: Макар и в настоящото производство да е изключително важен
принципът за разглеждането му в разумен срок, аз смятам, че без отправяне на
преюдициалното запитване и даване на отговор от Съда в Люксембург по
същото, с оглед предходните произнасяния по молбите на г-н М. за условно
предсрочно освобождаване, е предопределен и изходът на настоящото,
доколкото в делото същественият въпрос е това дали може да се приеме
упражняването на правото на свобода в убежденията на г-н М. да бъде
причина той да изтърпи докрай наказанието си, въпреки всичките
положителни характеристики, които има и които са от изключителен характер.
С оглед всеизвестните влияния на определени кръгове в съдебната система е
близко до разума на какво се дължи този съдебен феномен, поради
упражняване на основно човешко право в свободата на убеждението да счита
като проблемна зона у един индивид, изтърпяващ наказание, така че Ви моля
да допуснете и по Ваша преценка, ако приемете, че на Вас Ви се оказва
някакво влияние, за да решите по начина, по който досега са решавани тези
производства, да се отведете и да се освободите от този натиск.
ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за преюдициалното запитване за
неоснователно. Излиза извън предмета на делото отново. По отношение на
искането за отвод, вече на този етап е направено едно искане, има
произнасяне, така че повторно разглеждане е абсолютно недопустимо.
ЮРК. Г.: Моето становище е, че е неоснователно искането за
преюдициално запитване. Както вече стана ясно, съдебният състав се
произнесе по отношение на искането за отвод, така че считам за ирелевантни
тези искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Становището на прокурорката е абсолютно
произволно и противозаконно и злоупотреба с право и заради това искам да не
го уважавате, тъй като тя отваря въпрос, че искането не било по предмета на
делото. Твърдението на прокурорката е в нарушение на чл. 5, ал. 4 от
22
Конституцията на Република България, чл. 2 от Международния пакт за
граждански и политически права, където международното право дерогира
националното право, а в случая, те нито си водят записки, нито слушат какво
им говоря. Това са клишета и едни кухи фрази, които не се опират на фактите.
Твърдението й, че не е по предмета на делото, противоречи с всичко случващо
се тук в това дело. Ами аз съм осъден незаконно, извън предмета на делото,
което обезсмисля абсолютно всичко казано и от прокурора, от съдията и от
ГДИН, така че искам да оставите без уважение казаното от прокурора, защото
противоречи както на фактите, така и на правото. По отношение на
становището на ГДИН, как да не е от значение дали може да бъде лишен от
свобода човек по непредявени обвинения и това не било по предмета на
делото. Именно, защото се нарушават изначало правопораждащите факти,
прокуратурата не зачита, че аз съм осъден по непредявени обвинения и ми
говори тук някакви небивалици, че искането за сезиране на СЕС във връзка с
правото на свобода и сигурност, върховенството на правото и правовата
държава не били по предмета на делото и иска да прилагат незаконност на
спирането по правосъдие. Г-н съдия, и Вие участвате в това, на мен ми е ясно.
Аз не е нужно да съм телепат от поведението Ви. Заради това искам отвод и на
прокурора за нарушение правата на човека и на представителя от ГДИН,
който, като се запозная с протокола, ще видя какви са тези неговите творения
тук и ще постъпя така, както ме посъветват адвокатите ми.
АДВ. Ю.: Подкрепям г-н М. в тезата му, че изказването на прокурора е
неправилно. Напротив, искането за отправяне на преюдициално запитване е
именно по предмета на делото и то от съществената част на неговия предмет, а
именно правото на г-н М. да отстоява позицията си, че е осъден по обвинения,
каквито не са му били повдигани по делото, по което търпи настоящата
присъда. Така че това е абсолютно относим и най-същественият въпрос по
настоящото дело.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Правя искане да отправите това
преюдициално запитване, тъй като, както каза Ю., да се установи законно ли е
в България лишаването от свобода по непредявени обвинения. Ако не, защо и
как, във връзка с изложеното от мен и да има яснота по настоящия казус. Ако
23
пък смятате, че може да ме държите в затвора по непредявени обвинения и да
се гаврите, това е вече друг въпрос.
СЪДЪТ намира направените искания за неоснователни по следните
съображения:
На първо място, по отношение на искането за отправяне на преюдициало
запитване до СЕС с релевирани в днешното съдебно заседание съображения,
следва да се посочи, че абсолютно същите са били изложени при разглеждане
на делото в предходното съдебно заседание, като съдът подробно се е
мотивирал за оставяне без уважение на посоченото искане, които намира за
ненужно да преповтаря. Следва да се посочи в допълнение, че така
релевираните въпроси в искането не налагат необходимост от тълкуване
правото на ЕС, респективно установяване на противоречие на национални
разпоредби с правото на ЕС, а казуалното прилагане на относимото
законодателство, респективно право на ЕС в конкретния случай. В този
смисъл, съдът счита, че не са налице основанията на чл. 485 от НПК.
Отделно от това, съдът счита, че както неколкократно вече е посочил, в
случая е налице висящо производство по чл. 416, ал. 8 от НПК, в което
съответно компетентният съдебен състав именно следва да прецени дали
наказанието „лишаване от свобода“ се изпълнява без правно основание, вкл.
относно твърдението за наличието на непредявени обвинения, в каквато
насока са изложени некокократни твърдения.
По отношение на искането за отвод, съдът счита, че не са наведени нови
съображения в тази насока, които да обуславят предубеденост както на
съдебния състав, така и на представителите на Затвора – гр. София и на СГП,
поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на искането за допускане до разпит на ИСДВР А.Ч.,
изготвила процесния доклад, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото в днешно съдебно заседание бе разпитан именно инспектор от 05-та
група, който е имал най-продължителни и преки впечатления и наблюдения
по отношение на поведението на лишения от свобода, поради което съдът
намира за ненужно провеждането на разпит на посоченото лице.
Така мотивиран, СЪДЪТ
24
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на лишения от свобода за отправяне
на преюдициало запитване до СЕС с посочени от него въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит в качеството
на свидетел на А.Ч..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на председателя на
съдебния състав, на представителя на СГП и на Началника на Затвора – гр.
София.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
ЮРК. Г.: Нямам други доказателствени искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Искам Ви отвод, защото не изпратихте
жалбите, които са входирани във Вашето дело за извършени от мен
престъпления по компетентност на компетентните органи, на органите на ДП
и на Прокуратурата на РБ. С това нещо Вие сте предубедени, нарушавате ми
правото по чл. 2, 5 и 14, пар.1 от Международния пакт за граждански и
политически права на ООН, като създавате възможност за осуетяване на тези
същите жалби и създаване на неъзможност да се образува ДП срещу лицата,
които произволно и незаконно са ме отвлекли и ме държат в затвора по
непредявени обвинения, като всичко това е описано в жалбата, а Вие не
реагирахте по абсолютно никакъв начин, с което ми вредите с действие и
бездействие, чрез прикриване и оставяне в кориците на делото на жалби, които
са входирани хронологично преди много дълго време, повече от 7 дни, а и
нарушавате правилото по чл. 205, ал. 2 от НПК, което има императивно
задължение за Вас. Вие изобщо не се съобразявате нито с националното
право, нито с международното право и аз съм тръгнал да искам от Вас някаква
справедливост.
АДВ. Ю.: Аз считам, че искането за отвод е основателно. Вие като
длъжностно лице имате задължението по чл. 205, ал. 2 от НПК, когато знаете
за извършено престъпление от общ характер, да уведомите незабавно
25
органите на ДП и да вземете необходимите мерки за запазване на
обстановката и данните за престъплението. Несъмнено пред Вас са
представени достатъчно изявления на г-н М. за такива престъпления. В
голямото досие пред Вас се намират и съответните документи, в които са
инкорпорирани тези престъпни деяния. За разлика от Вас, САС по дело №
404/2023 г., НК, много наскоро изпълни това свое задължение и с подобни
твърдения всичките бяха препратени на прокуратурата. Вероятно съдиите от
състава на САС не се различават по нищо в служебните си задължения от Вас,
така че считам, че Вие сте нарушили това право.
СЪДЪТ намира искането за отвод на председателя на съдебния състав за
неоснователно по следните съображения: Макар вече неколкократно да се
произнесе в тази насока, следва да се отбележи, че въпросната жалба,
визирана от лишения от свобода и защитника му, с идентично съдържание,
респективно сходно такова, неколкократно е приложена в томовете от досието,
приложено към настоящото дело, като всички тези въпроси във връзка с
извършени престъпления от съответните лица, респективно осъждане по
непредявени обвинения, са били неколкократно обсъдени от съответни
представители на прокуратурата, в каквато връзка и съдът посочи, че са
налице пет на брой произнасяния само в рамките на 2024 г. с постановления
на СГП по отношение на релираните в съответната жалба съображения. С
оглед на това, съдът счита, че неизпращането до този момент на същата жалба
на съответно компетентната прокуратура, в случая СГП, не обуславя извод за
наличието на предубеденост на съдебния състав по смисъла на чл. 29, ал. 2 от
НПК, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на председателя на
съдебния състав на така посочените основания от лишения от свобода и
неговия защитник.
СЪДЪТ, с оглед липсата на други доказателствени искания и на
основание чл. 283 НПК
26
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства
и писмени доказателствени средства.
СЪДЪТ, след като намери делото за изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Ю.: Считам, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от НК да
постановите условно предсрочно освобождаване на молителя Е. Д. М. от
остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което в момента
той търпи. Съгласно справката, която е невярна, категорично се установява, че
1/2 от наложеното наказание фактически е изтърпяна. По отношение на
следващата предпоставка, да е дал доказателства за своето поправяне, считам,
че такива са налице в изобилие по делото. Считам, че са налице множество
доказателства за т.нар. поправяне от страна на молителя М.. Доколкото този
термин в случая не следва да се абсолютизира по неговото смислово
съдържание, тъй като в хипотезата конкретно на г-н М., думата поправяне не
съответства на начина, по който е осъден, тъй като, както той многословно
заяви вече на няколко пъти в настоящото дело, а и писмено го е направил вече
може би хиляди пъти, неговата присъда, макар и формално да има външните
белези на такава, по своята същност не представлява валиден съдебен акт, тъй
като в голяма част от обвиненията, за които се е произнесъл съдът, няма
внесено за разглеждане и повдигнато обвинение. Във връзка със съществените
обстоятелства по начин на извършване, участници, конкретни действия, за
които в отделни пунктове г-н М. конкретно е посочил по кои факти има
обвинение, по кои няма и по кои съдът се е произнесъл. Така или иначе, в
настоящото производство следва да се изследва въпросът не толкова дали се е
поправил г-н М., а какво е било неговото поведение в местата за изтърпяване
27
на наказание „лишаване от свобода“, като неговото поведение според мен,
като защитник на голям брой осъдени лица, мога да кажа, че е изключително и
няма никакъв аналог специално в СЦЗ. Както сподели пред Вас ИСДВР Т., Е.
М., въпреки определените здравословни проблеми, въпреки възрастта си и
въпреки изключителната натовареност в ежедневието си да се бори с това
несправедливо „осъждане“, успява да помага на останалите лишени от
свобода в техните юридически проблеми, тъй като по неволя му се е наложило
да изучи европейското и българското право и както съдът може сам да
установи, успешно се ориентира в материята и прави всичко, което е по
неговите сили и което му предоставя закона, за да докаже своето убеждение и
вярване, което от своя страна е материализирано в конкретни писмени
документи, а не съществува само в неговата фантазия, каквито може би са
становищата на някои участници в тези производства, които не благоволяват
дори да си прочетат съдебните актове и обвинителния акт. Но така или иначе в
това ежедневие г-н М. намира време да тренира, намира време да печели
награди в затвора, има изрядно поведение, уважително такова към надзорно
охранителния състав и единственият, твърдян от началника на затвора
дефицит у Е. М. е неговото убеждение, което е и негова основна човешка
свобода и което с присъдата не му се отнема. Това, че присъдата е имала
външните белези на такава, не означава че осъденият по този начин трябва да
приеме тази присъда. Напротив, както съм заявявал и при предходното
разглеждане, ако се приеме тази теза, означава, че всъщност, както знаете в
практиката са налице случаи на съдебни грешки. При съдебните грешки,
въпреки че тук не се касае за съдебна грешка, а за умишлено поведение, но
при съдебните грешки едно невинно лице е осъдено на тежка присъда. Трябва
ли това невинно лице да приеме съдебната грешка и да признае вината си за
нещо, което не е извършил и следва ли лицето, осъдено при съдебна грешка да
се поставя при по-неблагоприятни условия от едно лице, което действително е
извършило престъпление, признава вината си и изразява отношение към нея в
посока разкаяние? Това е според мен неправилно и несправедливо становище.
Ако се приеме, че има такова становище и в случая, ако на г-н М. се изложи
аргумент, че заради неприемането на присъдата, въпреки изцяло изрядното и
както казах изключително поведение в затвора на г-н М., на същия бъде
отказано условно предсрочно освобождаване само заради тази „дефицитна
зона“, Вашият съдебен акт ще бъде изключително несправедлив, каквито бяха
28
и предишните. В завладяната съдебна система от т.нар. „дълбока държава“,
която също не съществува само в моето съзнание, а е обективен факт, се
постановяват постоянно такива актове и за съжаление настоящият съдебен
състав, в лицето на неговия председател отказа всичките ни искания за отвод,
с което най-вероятно, за съжаление, ще видим един катарзис на стремящ се
към справедливост, към обективност и безпристрастност съдия, да се подложи
на подобни влияния и да откаже условното предсрочно освобождаване. Не
може да бъде аргумент за този отказ и размерът на остатъка. За съжаление с
отказа Ви да установим по категоричен начин какъв е този остатък,
индиректно съдебният състав демонстрира, че делото вече е решено, тъй като
само в хипотезата на отказ на молбата, остатъкът няма голямо значение. При
уважаване на молбата, Вие трябва да постановите диспозитив, с който да
определите остатъка, а този остатък, математически изчислен, е ясно, че не
кореспондира със справката, дадена от ГДИН. Тоест, Вие трябва или да
приемете за верен този извод и да демонстрирате, че не може да направите
една проста аритметична сметка или да направите простата аритметична
сметка, но да отхвърлите искането. На мен ми е ясно, че каквото и да кажа, то
няма да бъде съобразено в крайния съдебен акт, тъй като законосъобразни и
правилни мотиви в посока отхвърляне на конкретно тази молба за условно
предсрочно освобождаване не биха могли да бъдат обективно изложени и най-
лесният начин това да бъде преодоляно е като просто не се коментира в
съдебния акт. Благодаря Ви и се извинявам за моята предубеденост, но тя се
дължи на дълги години борба със случващото се с г-н М. и на този етап вече
смятам, че изненади не биха могли да се получат.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Искам да върнете делото обратно на
следствието на основание чл. 1 и 2, пар. 1, пар. 2, пар. 3, буква „а“, „б“ и „с“ от
Международния пакт за граждански и политически права на ООН и чл. 5, пар.
1 и пар. 2 и чл. 14, пар. 1 от Международния пакт за граждански и
политически права и да отпратите запитване въз основа на тези закони до
Комитета по правата на човека в Женева, Швейцария към Международния
пакт за граждански и политически права на ООН за точно решаване на делото
и правилно прилагане на закона, как да се приложат чл.1, чл.2, пар.1, пар.2,
пар.3, чл. 5, пар.1, пар.2, чл. 9, пар.1, пар.4 от Международния пакт за
граждански и политически права, като Комитетът по правата на човека да
29
укаже на българските власти може ли да се счита едно лице, което е отвлечено
от органите на държавата чрез имитация на правосъдие и ползване на
правосъдието за унищожаване на човека чрез осъждане по непредявени
обвинения, какъвто е настоящият случай по дело № 102/2018 г. на АСнС и по
дело № 1018/2019 г. на ВКС, и може ли при тази ситуация, срещу това лице да
се твърдят и да се извършват наказателни и административни производства в
затвор. Може ли после същото това лице, има ли правно основание държавата
да организира производство за условно предсрочно освобождаване на лице,
задържано въз основа на непредявени обвинения, въз основа на невалиден
съдебен акт - присъда по непредявени обвинения по гореописаните дела на
АСнС и ВКС, и как да се приложи принципът за правото на свобода и
сигурност на лишен от свобода чрез съдийски произвол – осъждане по
непредявени обвинения от страна на съдилищата в България и легитимен ли е
в случая настоящият състав, разглеждащ дело № 5601/2024 г. на СГС, 12-ти
състав да извършва съдопроизводствени действия, които съдопроизводствени
действия по смисъла на чл. 70 от НК дали лицето, което е осъдено незаконно,
се е поправило. Аз направих искане да върнете делото обратно. Вие имате
право да направите, каквото пожелаете. Процедурата е такава. Аз съм наясно
с процедурата почти колкото Вас, даже и повече и съм наясно, че съм
отвлечен и се гаврите с мен.
ПРОКУРОРЪТ: Искането за възобновяване на съдебното следствие е
неоснователно.
ЮРК. Г.: Считам, че са неоснователни така отправените в тяхната
съвкупност искания от страна на лишения от свобода Е. Д. М.. Считам, че
лицето визира състави на престъпни деяния, които визират съставите,
съответно субекти, които не са органи, няма как орган да отвлече. Господин
Председател, смятам че тук сме се събрали в днешното открито съдебно
заседание в производство, което законодателят е подредил в глава ХХХV,
раздел I за условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 437, на
основанията предвидени в НК, а именно разпоредбата на чл.70 НК. Повече от
два часа се разискват и се отправят искания, които са несъотносими,
ирелевантни, неправилни, немотивирани и неоснователни. Вие ги
30
отхвърлихте, разбира се. Аз съм против да се възобнови следствието. Нека да
си продължи производството.
АДВ. Ю.: Смятам, че искането е основателно.
СЪДЪТ счита, че не са налице основания за възобновяване на съдебното
следствие. На първо място, в случая бяха събрани съответните доказателства
и е даден ход на съдебните прения. На следващо място, изложените
съображения вече бяха обсъдени от съдебния състав и бяха приети за
неоснователни, поради което не е налице необходимост от събиране на
допълнителни доказателства, поради което и на основание чл. 302 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на лишения от свобода за
възобновяване на съдебното следствие.
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: На първо място искам да посоча, че искам
да уважите всички направени от мен писмени жалби и искания към СГС,
които се намират в кориците на делото и да уважите искането ми за незабавно
освобождаване от затвора като лице, което противозаконно и произволно е
лишено от свобода на 05.06.2019 г. по дело № 102/2018 г. на АСнС и после от
16.04.2020 г. по дело № 1018/2019 г. на ВКС и да признаете, че от фактическа
и правна страна от обвинителния акт по пр.пр. № 431/2018 г. на СП
незаконните невалидни съдебни актове на гореописаните две дела на АСнС и
ВКС е ясно, че се намирам отвлечен в затвора от Г.Г., М.Л., Е.П. – мъртвеца, и
от АСнС по дело № 102/2018 г. на АСнС от К.М. – друг мъртвец, Б.И. и П. по
дело № 1018/2019 г. на ВКС, които противозаконно и произволно чрез
престъпление по чл. 311 от НК, чл. 142а, ал. 2 и ал. 4 от НК и чл. 282, ал. 2 и
ал.3 от НК противозаконно са ме отвлекли и ме държат в затвора с участието
на друго ОПГ от страна на прокурори, които са ангажирани с казуса,
включително И.К. от СГП и множество други прокурори от АСП, от ВКП,
включително Иван Гешев – Главния прокурор, което се доказва от решение на
31
РС-Монтана по дело № 268/2021 г. на РС-Монтана, че подсъдимите лица Е. Д.
М., Л.Т.Л. и Е.Д.П. са осъдени противозаконно по непредявени обвинения по
дело № 102/2018 г. на АСнС. И след като присъдата по непредявени обвинения
е невалиден съдебен акт, всички действия срещу мен са абсолютно незаконни
и аз се считам за незаконно задържано лице, отвлечено по смисъла, както на
фактите, така и на правото, които са обективизирани тук пред Вас във
всичките папки в кориците на делото, така че няма какво да обсъждаме тук.
От събраните свидетелски показания и всички други документи, които
представляват заведени от мен дела срещу органите на държавата, които са ме
лишили произволно от свобода, това представлява затворническото досие,
това са призовки по водените от мен граждански дела, включително срещу
прокуратурата, СГС и ГДИН във връзка с това, че съм отвлечен и
противозаконно държан в затвора, лишен от свобода по произволен и
противозаконен начин. Заради това, на основание чл.2, пар.1, пар.2, пар.3,
буква „а“, „б“ и „с“ от Международния пакт за граждански и политически
права на ООН и чл.5, пар. 1 и пар. 2 от Международния пакт за граждански и
политически права, чл.9, пар. 4, вр. чл.9, пар.1 от Международния пакт за
граждански и политически права, чл.6, 47, 54, 20 и 21от Хартата на ЕС и чл.1,
3, 5, пар.1, пар.4, чл.13, 14, 17 и 18 от ЕКЗПЧ иска да бъда освободен от СГС,
като произволно и противозаконно лишен от свобода чрез дискриминация и
злоупотреба с право чрез осъждане по непредявено обвинение по дело №
102/2018 г. на АСНС и дело № 1018/2018 г. на ВКС, като изобщо в тази
ситуация, в която се намирам, не може да се обсъжда моето поведение като
отвлечено лице на територията на Република България, произволно и
противозаконно лишен от свобода, за което искам да приложите на практика
международното право по ЕКЗПЧ, Хартата на ЕС, Международния пакт за
граждански и политически права и да оставите без уважение всички
национални разпоредби, които противоречат на описаните от мен закони, въз
основа на които ме държите противозаконно отвлечен в затвора от 05.06.2019
г. до 09.10.2024 г. Това са пет години. Над пет години съм отвлечен от органите
на държавата и държан отвлечен в затвора. За никакво поправяне не може да
се говори в СЦЗ, където масово се разпространяват от абсолютно всички
служители на затвора наркотици, телефони, абсолютно всякакви забранени
вещи е пълно в затвора. Много добре знаете. В затвора има 1000 души, 975
наркомана на тежки наркотици. Аз съм се държал в затвора изключително
32
добре, участвал съм във всички скапани пандизчийски извращения, които са в
нарушение правото по чл. 41 от Хартата на ЕС, право на добра
администрация, изтезаван съм в затвора в нарушение на чл. 7 и 10 от
Международния пакт за граждански и политически права на ООН чрез
дървеници и хлебарки, брутално разпространение на наркотици, насилие,
педерастия, наличието на брутални болести – хепатит, СПИН, липса на
светлина, чистота в затвора, лоша храна, наличието на бълхи, на дървеници,
на хлебарки. Оставен съм в нечовешки и унизителни условия в затвора в
нарушение забраната за изтезание, гарантирана от чл. 1 и 4 от Хартата на ЕС и
чл. 1 и 3 от ЕКЗПЧ. Въпреки това, от материалите по делото, за което ме
упрекват, съм завел към 50 дела срещу Затвора – София и ГДИН за лошите
условия и съм помогнал на други хора да ги осъдят за нарушение правата на
човека, което от човешка страна ме прави един нормален и добър човек.
Отгоре на всичко, от целите гадости, в които съм оставен като отвлечен по
непредявени обвинения, съм помагал на абсолютно всички задържани в
затвора, които не знаят да пишат и да четат по документи. Участвал съм във
всякакви скапани затворнически мероприятия, наложени ми насила да
участвам в тях, защото аз съм отвлечен и участвам против волята си, за да си
правя добро поведение в затвора и съм изпълнявал абсолютно всички права,
задължения, които са ми наложени от противозаконен режим в затвора. На
един отвлечен човек, в случая на Е. М., му налагат да изпълнява
затворнически разпореждания в нарушение правото му на свобода и
сигурност и аз при тези обстоятелства ги изпълнявам и спазвам едно
примерно поведение. Участвал съм в разните им конкурси, водех конкурс по
правата на човека. В нарушение забраната за противозаконно уволнение,
началникът на затвора еднолично, по фашистки начин, фашизъм означава
еднолична власт, уволни ме без ТЕЛК от работа в затвора и ми забраняват да
работя. Аз мога да твърдя тук от цялата зала, че съм най-възрастен и съм най-
силен почти от всеки един човек. В момента, когато този екземпляр Васил К.
ме уволни, аз съм му завел дело и ще го спечеля, уволни ме в нарушение
забраната за непозволено уволнение без да отида на ТЕЛК с мотиви, че аз съм
имал високо кръвно 140/80. В същия момент бях направил 180 коремни на
лоста наведнъж. Въпросният К. мога да го сгъна с два пръста като станиол от
шоколад, но този човек въз основа на омразата, за да не мога да имам
положителна характеристика. Тези отвратителни хора незаконно и произволно
33
ползват служебните си положения и не ми дават полагаемите ми се награди и
ме дискриминират. Спечелил съм всички състезания в затвора по вдигане на
щанги и т.н., даже съм се снимал с този моя враг К., при който са ме поръчали
политически лица да ме тормози в затвора и да ми създава невъзможност,
необходима по чл. 70 от НК да имам някаква блестяща положителна
характеристика. Спира ме от работа и това е единствената положителна
характеристика, което едно лице, в затвора казват - е, той се е поправил,
работи, чисти помиите, мърсотиите и той се бил поправил. Аз действително
работих доста време, даже имам 6 месеца от този труд, но при произволното
противозаконно уволнение, което аз обжалвам и то в момента е висящо,
защото аз искам да ме възстановят на работа, не се случва. Това се бави, не ми
се дават награди. Човекът, който беше тук на стола – ИСДВР, предлага аз да
бъда награден поради положителното ми поведение, което в техните очи и
убеждения налага аз да имам награди и някакъв си екземпляр, абсолютно
неграмотен човек, да ми каже какво прави. Пише „да“/„не“, без да го обсъжда
в комисия и без мотиви. Отгоре на всичкото, по една от тези жалби, те се
намират тук в кориците на делото, аз го забелязах, взех си бележка предишния
път, е написал „да сезира, когото си иска“, демек нещо от рода „****“ на
испански. Това е като псувня. На мен така ми звучеше. Ако бяхме в някоя
кръчма, щях да го изхвърля през прозореца тоя. Щях да му нанеса такъв
побой, че щеше да е фен на ВМА три месеца. Той ме псува в очите. Аз му
подавам жалба на тоя екземпляр да я препрати на прокуратурата и той ми
пише „сезирай си, когото искаш“ и това е шефът на затвора, новият ответник
на Е. Д. М., където трябвало да ходя на дело и сега да харчим парите на
държавата, че тоя екземпляр, те заради това го и уволниха. К. развъждаше
хлебарки и дървеници в затвора, за да дойдат да ги чистят. Ако Ви хвърля тук
една шепа дървеници, такъв рев ще нададете, че прокурорката няма да се
прибере у тях. При тези положения при нарушение првавата на човека, аз
живея в нарушение забраната за изтезания по чл. 7 и 10 от Международния
пакт на ООН. Хората като мен са подложени на брутални извращения, плюс
нарушение забраната за изтезания. Аз съм в затвора с нарушение на правото
на свобода и сигурност. Ясно ми е Вие какво ще решите, ясно ми е, че ще
ходим на дело, ясно ми е, че настоящият протокол ще го изпратя на
Международния съд по граждански и политически права, Комитета за правата
на човека в Женева, тъй като имам образувано дело за противозаконното ми
34
лишаване от свобода по непредявени обвинения и повече няма какво да Ви
кажа. Искам да бъда освободен за нарушение правото ми на чл. 9, пар. 1, пар.4
от Международния пакт за граждански и политически права, нарушено ми е
правото по чл. 6 и 54 от Хартата на ЕС и за нарушеното ми право по чл. 5, пар.
1, 13, 14 и 17 от ЕКЗПЧ, защото бивам държан в затвора чрез дискриминация.
Абсолютно всички хора, които са в затвора, аз ги познавам всички, са осъдени
по обвинителния акт. Само аз съм осъден извън предмета на делото, очертан в
обвинителния акт по непредявени обвинения и се явявам тук пред Вас и се
консултирам с Вас, защото такава е ситуацията. Това, че Вие ще твърдите
предмета на делото, не предмета на делото, предметът на делото обхваща
правото на свобода и сигурност и аз искам да бъда освободен. Също така,
правя искане да се съобразите, че аз надлежавам въпросната присда, защото
прокуратурата и СНС не са ми превели в изпълнени времето от 24.11.2013 г.
до 09.01.2018 г., по което време съм бил задържан по две различни ДП –
първото по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК съм оправдан за него. Грабежът е
извършен от лице, действащо по нареждане или изпълнение на ОПГ по чл. 321
от НК и на второ място, съм оправдан за времето, в което съм изтърпявал
„задържане под стража“ от 15.12.2013 г. до 09.01.2018 г. за престъплението по
чл. 321 от НК, по което съм оправдан. Това означава, че към настоящата
присъда, която не е присъда, трябва да се прибавят чрез способите на
приспадането, а те не са приспаднати и в настоящия момент, дори не са и
обсъждани в това нещо, тъй като органите на държавата не дадоха
необходимите релевантни сведения за тези задържания. В този случай, това
производство е безпредметно, защото ако се приспадне това време, в което
съм бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, където съм
оправдан по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 321 от НК, трябва да бъда
освободен и това дело няма правно основание, защото надлежавам. Вие тука
не ми признавате времето, в което съм бил задържан и делото се води
противозаконно. Това изобщо е някакъв фарс, в който аз участвам и съм
лишен от абсолютно ефективни правни средства за защита, като не
признавате фактите, периода на задържане, по кое дело и за колко време, като
в последното си изявление заявихте, че при положение, че не е вярно, че тези
релевантни факти за престъплението по чл. 321 от НК, за което съм оправдан,
другото оправдаване по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК, за което съм оправдан и съм
изтърпял „задържане под стража“, не е нужно да събирате доказателства и да
35
ме лишавате от практическа и ефективна възможност да докажа колко време в
действителност аз съм в затвора и какво е правното ми положение към
момента, като не приобщавате това време. Действате по този начин, то е в
абсолютна незаконност, за което искам да уважите направеното от мен искане
и да ме освободите, а заради това, че не ми признавате времето, през което съм
бил задържан от 18.12.2013 г. за престъплението по чл. 321 от НК и времето от
4 години, 1 месец и 15 дни за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК –
грабежът срещу пострадал О.Б. да е извършен от Е. Д. М. като лице,
участващо и по нареждане на ОПГ, Ви искам отвод още веднъж за последно
на Вас, на прокурора и на представителя на ГДИН, защото действате чрез
превратност, произвол, противозаконност и използване на правосъдието за
цели, различни от целите на правосъдието, като изопачавате фактите, времето
през което и за което съм бил задържан в затвора и не ги признавате и искате
по този начин да не се признае това време, при положение, че там има
оправдателна присъда от 2020 г. на ВКС, по което аз съм оправдан по тези
престъпления и след като съм бил в затвора, това време се зачита.
Искам препис от протокола да ми изпратите. Искам и релевантните
документи да ми ги изпратите в затвора. И не разчитам нищо на Вас. Аз съм
се отчаял от правосъдието и считам, че срещу мен в момента не се
осъществява правосъдие.
ЮРК. Г.: Становището на началника на Затвора-София е следното:
Считаме, че е налице само и единствено първата изискуема предпоставка в
нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно лишеният от свобода да е
изтърпял повече от половината, тоест 1/2 от съответното наказание.
Същевременно, както и в хода на съдебното следствие се изясни, не са налице
достатъчно данни за поправяне. Няма такова поправяне на лицето в рамките
на пенитенциарното заведение, в което той изтърпява наказанието си по
смисъла на чл. 439а от НПК. Оценката на риска от рецидив, колегите са
заложили е първоначално определена средна степен от 51 точки. В процеса на
водената корекционно-възпитателна дейност същата е редуцирана до
актуалните 43 точки. Считаме, че актуалната зона с изразен дефицит е зоната
„Отношение към правонарушението“. Рискът от сериозни вреди към
обществото ние считаме, че е твърде висок и съответно прогресивната
36
пенитенциарна система не е изпълнена такава, каквато е заложена в закона.
Считаме, че лицето не следва да бъде условно предсрочно освободено. Не са
налице изискуемите елементи. Това е нашето крайно становище.
ПРОКУРОРЪТ: Ще помоля да оставите без уважение молбата на
лишения от свобода М. за условното му предсрочно освобождаване от
остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Освен по
предпоставките, визирани в закона, ще взема и отношение към някои от
възраженията, направени от лишения от свобода.
На първо място, считам че е налице единствено първата предпоставка.
Същият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. В тази
връзка, следва обаче да се посочи, че лично аз извършвах проверка по
приспаданията, които съдът беше указал да се посочат изчерпателно и да
бъдат предоставени съответно на осъденото лице. В тази връзка, по мое
разпореждане са изискани всички необходими и налични справки, а именно от
НСлС, от Затвора-София, от ОСИН и от СДВР. Към днешна дата няма обаче
постъпила справка относно задържане по реда на ЗМВР. Преглеждайки
задържанията на лицето, съответно справката за съдимост и справката от
Затвора-София не констатирам основания за допълнително приспадане на
дни, в които лишеният от свобода е бил задържан и които не са приспаднати.
Ето защо, считам възражението в тази му част за неоснователно. СГП, в
частност сектор „Изпълнение на наказанията“, имаме служебно задължение в
случай че констатираме, че не са приспаднати определени дни или периоди на
задържане, съответно същите следва да бъдат приспаднати незабавно, но аз
лично не констатирах такива от тези справки. Естествено, г-н М. разполага с
възможността, ако има допълнителна информация, която не е посочена в тези
справки, с номер съответно на дело и периоди на задържане, с последваща
молба, ще помолим кратка и ясна, да пусне такава молба, да я депозира в СГП
с искане да му бъде приспаднат този период на задържане. Това е по
отношение на едното от възраженията.
Считам, че не е налице втората предпоставка, визирана в закона. Същият
не е дал според мен достатъчно доказателства за своето поправяне в рамките
на Затвора-София. Освен писмените доказателства по делото, СГП разполага
и със собствена преценка дали са налице или не са налице тези предпоставки.
37
Не сме обвързани единствено със становището на началника на Затвора-
София, като в тази връзка естествено съдът беше допуснал и разпит на
свидетел, който пред настоящия съдебен състав естествено посочи предимно
положителни прояви на г-н М. в рамките на затвора. По време на своя престой
в затвора действително са налице множество доказателства за поправяне и те
не се изредиха от защитника. Това са две награди, работа, участие в спортни
мероприятия, участие в курсове, т.е. повече от три, приемаме, че са множество
доказателства, но не са достатъчно предвид обстоятелството, че е и наказван
през 2024 г. Това е обстоятелството, което ме възпира единствено да дам
положително становище. От наказанието следва да е изтекла една година, за
да приема, че лицето е имало добро поведение в рамките на затвора. Към
наказанието от 18.09.2023 г. е изтекла една година. От наказанието от
24.01.2024 г. не е изтекла. Тоест, считам че не са достатъчно доказателствата,
че същият е имал добро поведение.
Другото обстоятелство, което ме възпря да дам положително становище,
това е, че същият в непълна степен съдейства на затворническата
администрация и в частност е отказал да участва в експертната оценка на
актуалното психично и емоционално състояние. Напълно съм лишена от
възможността да взема отношение какво е неговото емоционално и психично
състояние към момента, тъй като същият не съдейства. Тоест, не мога да
проявя положително отношение към тази постъпка на лишения от свобода.
Освен дефицитната зона, която се оспорва от лишения от свобода и неговия
защитник – „Отношение към правонарушението“, ми прави впечатление, че е
налице дефицит и при начина на мислене. Основно, че не зачита друго
мнение, освен своето, независимо дали е по повод процесуалния ред,
независимо дали е по повод участието му в мероприятията в затвора,
независимо дали е по повод действията на началника на затвора. Тоест, не се
зачита никое друго мнение, освен неговото лично.
Ето защо, считам, че към днешна дата не са налице достатъчно данни, че
същият се е поправил, поради което ще помоля да оставите молбата му без
уважение, като естествено подчертавам, наистина са налице множество
доказателства, които са в негов интерес.
АДВ. Ю. /реплика/: По отношение на представителя на
38
администрацията на затвора не мога да изразя реплика, тъй като там имаше
само изводи, нямаше конкретни мотиви. По отношение становището на
прокурора имам три възражения. На първо място, по мой спомен,
наказанието, за което прокурорът говори не е влязло в сила, а е предмет на
жалба. Казвам по мой спомен. Съдът ще провери това нещо. И на фона на
всички други положителни характеристики, едно обжалване на невлязло в
сила наказание не може да промени генерално изводите относно поправяне
или непоправяне на лицето. Относно отказа да работи с психолога на затвора,
г-н М. категорично е заявил този отказ, поради обективната причина за
съществуващ съдебен спор между него и това лице, личен съдебен спор и това
обяснява причината, която е обективна, морална и резонна да откаже да
работи със служител, срещу когото води дела. По отношение умението за
мислене, съжалявам, но смятам, че прокурорът няма нужната компетентност
като психолог и няма необходимия период от време на наблюдение на тази
компетентност, ако я има, но като юрист не би следвало да има тази
компетентност. Смятам, че от наблюдение на поведението на г-н М. от две
съдебни производства, не може да се направи такъв генерален извод, а в
становището на затворническата администрация, мисля че нямаше такъв
посочен дефицит, нито са имали такава възможност за по-дълго наблюдение и
с работа с психолога да установят налице ли е дефицит в мисленето, а
дефицитът в мисленето е една много тежка тема за обсъждане, която според
мен прокурорът малко или много не уважи като проблем, който не може да се
установява с едно изказване или три изказвания в три часа съдебно заседание.
СЪДЪТ, на основание чл. 297, ал. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М.: Правя искане за отвод на прокурора,
защото ме обиди. Обижда ме с някакви клишета. Искам отвод на прокурора за
предубеденост, тъй като обратно на доказателствата, твърди, че аз не съм
имал умения за мислене и не съм се съобразявал с никакви хора. Естествено,
39
моето твърдение, че съм осъден по непредявени обвинения, искат да ме
облъчат психически, морално и физически, в един момент да им клекна на
тези екземпляри, че са ме осъдили по непредявени обвинения и дали имам
умения за мислене. Какво е умението за мислене, да се подпиша тук на един
празен лист и да го дам на прокуратурата и Вие да напишете каквото искате.
Да имам умения за мислене. Много ясно, аз съм осъден незаконно.
Искам да ме освободите незабавно като противозаконно и произволно
лишено от свобода лице, отвлечено от 2019 г. до 09.10.2024 г. чрез осъждане
по непредявени обвинения, да оставите без уважение искането на
прокуратурата и на представителя на ГДИН и да приемете, че от фактическа и
правна страна, настоящото производство няма предмет, тъй като аз
надлежавам присъдата си. Не са ми признати времето от 4 години и 1 месец за
престъплението по чл. 321 от НК и отделно другото време от 4 години и 1
месец за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК и незаконно се намирам
тука пред Вас и съм жертва на съдийски, прокурорски и ГДИН-ски произвол
по описания от мен начин, така че няма какво да си говоря с Вас. Искам да
уважите жалбата и да ме пуснете от затвора като незаконно задържан, защото
едно незаконно задържано лице трябва да бъде освободено, без значение как
се представя и пред кой се представя, защото никой няма правно основание да
ме обсъжда дали съм се държал добре при незаконното ми задържане. Аз не
съм извършил никакви девиантни действия, никакви престъпления, при
положение че съм жертва на престъпление.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА
ПОСТАНОВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЪТ, СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, като съобрази становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 439 НПК, като същото е
инициирано по молба на лишения от свобода Е. Д. М. с искане за условно
предсрочно освобождаване от останалата част от изтърпяваното наказание
„лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 646/2015 г. по описа на СНС
/закрит/.
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, на първо
място, че въпросната молба се явява допустима на основание чл. 441 от НПК,
40
доколкото са изтекли 6 месеца от предходното произнасяне по искане за
условно предсрочно освобождаване, а именно с определение от 02.02.2024 г.
по ВНЧД № 104/2024 г. по описа на САС, 8-ми наказателен състав.
При преценка по същество на основателността на молбата, съдът намира,
че от събраните по делото доказателства се установява наличие на първата
предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за условно предсрочно
освобождаване, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17
години и 6 месеца. От днес приобщената справка от затворническата
администрация се установява, че към дата 09.10.2024 г. Е. М. фактически е
изтърпял 11 години, 11 месеца и 3 дни. Тук е моментът да се отбележи, с оглед
изричните възражения на защитника в тази насока за неправилно изчисляване
на остатъка от изтърпяното наказание „лишаване от свобода“, че в случая
следва да бъде кредитирана въпросната справка от Затвора-гр. София,
доколкото същата кореспондира с останалите доказателствени материали по
делото. Изложените възражения за неприспадане на задържания по съответни
наказателни производства касае въпрос, на който може да даде отговор
единствено прокуратурата по реда на чл. 417, ал. 1 от НПК с евентуално
приспадане по реда на чл. 59, ал. 1, респективно ал. 3 от НК, на съответни
периоди на задържане от така изтърпяваното наказание „лишаване от
свобода“. В случая по преписката са приложени няколко постановления на
СГП, с които са били обсъждани именно посочените въпроси и е прието, че не
са налице задържания на съответното лице, които да налагат приспадане от
така изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“. Освен това, следва да се
посочи, че лишеният от свобода на основание чл. 417, ал. 2 от НПК има
правна възможност да обжалва съответните постановления за приспадане или
не от страна на прокуратурата.
По отношение на втората кумулативна предпоставка по чл. 70, ал. 1 от
НК, съдът счита, че същата не е налице към настоящия момент, а именно не са
събрани категорични доказателства за поправянето на лишения от свобода Е.
Д. М.. В тази връзка, както са отбелязали съдебните състави при предходното
разглеждане на дело в производство по чл. 437 и следв. НПК, при лишения от
свобода продължават да са налице запазени средни стойности на риска от
рецидив, висок риск от сериозни вреди към обществото, както и проблемна
41
зона, свързана с отношение към правонарушението. В този смисъл е и
актуалният доклад по чл. 155 от ЗИНЗС, приложен към преписката. По
отношение на неколкократно релевираните съображения във връзка с
наличието на осъждане по непредявени обвинения, следва да се посочи, още
веднъж, че настоящият съдебен състав няма правомощията да преценява
законосъобразността на влезлия в сила съдебен акт, подлежащ на изпълнение
в конкретния случай, като същият се явява задължителен съобразно
разпоредбата на чл. 413 от НПК, включително и за осъденото лице. Нещо
повече, в случая е налице и висящо наказателно производство по чл. 416, ал. 8
от НПК, което именно има за предмет преценка наличието на правилно или
неправилно привеждане изтърпяване на съответното наказание „лишаване от
свобода“, в каквато насока са всички релевирани съображения от лишения от
свобода. Съдът се солидаризира със становището на предходните съдебни
състави в производство за условно предсрочно освобождаване на Е. М., че
макар и да е право на всяко едно лице да защитава правата си, включително да
подава искания за възобновяване на съответното производство, доколкото се
касае за влязъл в сила съдебен акт, отношението към същия, в контекста на
настоящото производство, се явява част от корекционната дейност и един от
показателите, които следва да бъдат съобразени от съда в това производство.
В този смисъл съдът счита, че макар и по делото да са налице данни за
това, че Е. М. има добро поведение в рамките на пенитенциираното заведение,
в каквато насока бяха и събраните в днешното съдебно заседание гласни
доказателства, корекционната работа по отношение на последния към
настоящия момент не е завършила и следва да бъде продължена. В тази насока
следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК
доказателства за поправянето се явяват именно въпросният доклад по чл. 155
от ЗИНЗС, респективно работата по индивидуалния план по изпълнение на
присъдата. Съобразно приложените по делото такива се установяват именно
въпросната проблемна зона, както и високият риск от вреди за обществото,
респективно среден риск от рецидив, поради което и съдът счита, че към
насоящия момент молбата за условно предсрочно освобождаване на Е. М. от
останалата част от изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 1 НПК, Софийски градски
съд, НО, 12-ти състав
42
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Е. Д. М. с
ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД
№ 646/2015 г. по описа на СНС /закрит/.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок, считано от днес, пред Софийски апелативен съд по реда на Глава
XXII от НПК.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Началника на Затвора-гр. София за сведение и изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник и лишения от
свобода Е. М., като на последния да се предоставят и преписи от днес
приетите справки от ГДИН, Затвора-гр. София и НСлС.
Съдебно заседание приключи в 12:44 часа.
Протоколът от съдебното заседание е изготвен на 14.10.2024 г.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
43