Решение по дело №4098/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261525
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20201100504098
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 02.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“  въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                             МЛ.СЪДИЯ   ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно гражданско дело № 4098/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение 26766 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 58593/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователни предявените от А.П.Х., ЕГН ********** срещу И. ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 680-РД-15/20.09.2019 г. на директора на ИБЦТ „ПРОФ. А. ФОЛ“ ПРИ БАН, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар” при ответника и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.225, ал. 1 КТ за заплащане на парично обезщетение за периода от 20.09.2019 г. до 20.03.2020 г., през който не е полагала труд по трудово правоотношение общо в размер на сумата от 3 969.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1100.00 лв., представляваща разноски за производството пред СРС.

Срещу решението е постъпила жалба от ищеца А.П.Х., в която посочва, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че в проведеното производство съдът не е изследвал правомощията на директора на института тъй като е приел, че същият е компетентен да вземе решение за съкращаване на щата. В случая са приложими специалните разпоредби на Закона за БАН и Устава за БАН, които не позволяват разширително тълкуване на правомощията на директора на ИБЦТ при БАН. Разпоредбите на посочените нормативни актове не предвиждат правомощие на директора - /орган със спе;иална компетентност/ да вземе такова решение, поради което такива притежава органът с обща компетентност – Общо събрание на ИБЦТ или друг висшестоящ орган от БАН. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства: писмени - поименни щатни разписания и гласни такива не се установява, че ответникът е доказал компетентност на директора за вземане на решение за съкращаване на щата. В този смисъл мотивите на съда били противоречиви и неясни. Поддържа, че съдът е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка и същевременно е отказал събиране на относими доказателства. Така съдът не позволил на ищцата да докаже твърденията си, че е запазена трудовата й функция след съкращението на заеманата от нея длъжност.

Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендира разноски в производството.

Ответникът ИБЦТ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че именно въз основа на разпоредбите на Устава на БАН и Правилника за дейността на ИБЦТ се установяват правомощията на директора на ИБЦТ да вземе решение за съкращаване на щата и да прекрати трудовото правоотношение на ищцата. Така посоченото решение не подлежи на одобрение или потвърждаване от друг орган. Директорът, комуто е възложено да управлява ИБЦТ разполага с компетентност да взема решения по всички въпроси свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или Правилника за дейността на ИБЦТ в т.ч. с правомощие да променя щатното разписание. Дори при структурни промени /касаещи звена, отдели/, които се извършват от Научния съвет, каквито в случая не са налице, Директорът на ИБЦТ е компетентен да утвърди щатното разписание, когато промените са довели до намаляване или увеличаване на заетия персонал. В кръга на прамощията на Директора според разпоредбата на чл.11, т.7 от Правилника за дейността на ИБЦТ изрично са включени сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори с всички служители на ИБЦТ по установения ред от законовите разпоредби и КТ. Съответно в същата разпоредба изрично е посочено, че Директора, като работодател сключва, изменя и прекратява трудовите договори, което несъмнено очертава неговите правомощия за това.

Заявява, че са неоснователни оплакванията на въззивника, че е налице фиктивност при съкращаване на щата, тъй като пред първата инстанция са представени длъжностните характеристики на длъжността „технически секретар“ и „координатор“ в ИБЦТ. Чрез последните се установяват явни различия както в изискванията за заемане на длъжностите, така и в основните и допълнителни функции за двете длъжности. Дори и при трансформиране на длъжности е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради реално съкращаване на длъжността от щатното разписание, тъй като част от трудовите функции преминават към новата длъжност. В проведеното производство е установено, че длъжността „координатор“ е съществувала наравно с длъжността „технически секретар“, т.е. не е новосъздадена, а извършваната от тях дейност е разнородна. Излага доводи за неоснователност на оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция с оставяне без уважение искането на ищцата за събиране на гласни доказателства за установяване характера на трудовата функция „Координатор“, за което са били ангажирани писмени доказателства в процеса.

 Моли за потвърждаване решението на СРС, като правилно, законоссъобразно и обосновано и претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.П.Х. с искова молба, с която срещу ИНСТИТУТ ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата извършено със Заповед № 680-РД-15/20.09.2019 г. на директора на ИБЦТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „технически секретар“ в ИБЦТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 20.09.2019 г. до 20.03.2020 г. общо в размер на сумата от  3 969.00 лв.

В исковата молба се твърди, че извършеното уволнение е незаконно, поради това че не бил налице фактическият състав на прекратителното основание- реално съкращаване в щата на длъжността „технически секретар“; в случая било допуснато нарушение на чл. 329, ал.1 от КТ, тъй като не бил извършен подбор от работодателя; трудовите функции, включени в дръжностната характеристика на ищцата, продължавали да се изпълняват от друг служител в института.

Въззивният съд намира за правилни фактическите констатации на първоинстанционния съд.

Страните не спорят и се установява, чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства, че ищцата е заемала по безсрочно трудово правоотношение длъжността „техничесски секретар“ при ответника по трудов договор №76-РД-15/22.01.2018 г. и допълнително споразумение към него от 20.07.2018 г. при основно месечно възнаграждение, считано от 22.07.2018 г., в размер на 580.00 лв. Трудовият й договор бил прекратен при неспазен срок на предизвестие, считано от 21.09.2019 г., като Заповед № 680-РД-15/20.09.2019 г. на директора на ИБЦТ била връчена на ищцата на 20.09.2019 г., което е удостоверено с полагането от ищеца на подпис върху заповедта.

Не е спорно, че със Заповед №651-РД-09/10.09.2019 г. на директора на ИБЦТ една щатна бройка за длъжността „технически секретар” е съкратена, считано от 20.09.2019 г. В заповедта е посочено, че възложените функции и задължения на длъжността „технически секретар”, като обем са недостатъчни за уплътняване на работното време на една щатна бройка, както и че неоходимостта от съществуването на тази длъжност трайно е отпаднала за института и ежемесечните разходи за поддържане на такъв специалист на трудов договор е нецелесъобразна.

От представените пред първата инстанция длъжностни щатни разписания и поименни разписания на длъжностите и работните заплати в ИБЦТ, действащи към 01.09.2019 г. и към 20.09.2019 г. се установява, че преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата за заеманата от нея длъжност е била предвидена 1 щатна бройка, а след прекратяването й не са били предвидени щатни бройки.

Установява се, че в длъжностното разписание в ИБЦТ са предвидени щатове и за следните длъжности: „координатор“, „главен асистент“ и „домакин“, за които са представените по делото длъжностните характеристики.

Пред първата инстанция е представен и Првилник за дейността на ИБЦТ утвърден от БАН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Същото е и правилно и следва да бъде потвърдено с допълнително изложени съображения.

Според чл.32, ал.1 от Устава на Българска академия на науките /БАН/ изработен въз основа на Закона за Българската академия на науките (ДВ, бр. 85 от 1991 г.) постоянните научни звена, какъвто несъмнено е ИНСТИТУТА ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, са автономни.

Според указаното в чл.44, ал.1 от Устава на БАН, Директорът на научното звено ръководи и управлява цялостната дейност на постоянното научно звено съгласно Закона за Българската академия на науките, този устав и правилника за дейността на постоянното научно звено. В чл.44, ал.2, т.4 от Устава е предвидено, че директорът назначава и уволнява учените и помощния персонал в постоянното научно звено по установения от закона и този устав ред.

С разпоредбата на чл.46, ал.1 от Устава на БАН е предвидено, че научните структурни звена на постоянното научно звено се създават, преобразуват и закриват от научния съвет.

В случая несъмнено не е налице закриване и/или преобразуване на структурно звено в ИБЦТ, в който случай несъмнено Научния съвет е компетентен да вземе решение за структурната промяна. Налице е закриване на единствена щатна бройка за длъжността „технически секретар“ в ИБЦТ, което несъмнено според цитираните разпоредби и указаното в разпоредбите на чл.11, т.7 и чл.49, т.2 от Правилника за дейността на ИБЦТ е в правомощията на Директора на ИБЦТ. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни и доколкото в производството е установено, че директорът притежава работодателска власт да изготви и утвърди ново щатно разписание на института. В случая съобразно утвърденото от директора на ИБЦТ и действащо от 20.09.2019 г. щатно разписание единствената длъжност „технически секретар“ е съкратена. С оглед това съдът намира, че издадената заповед за  прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата поради съкращаване в щата на длъжността е издадена от лице с работодателска правоспособност. Доводът на ищцата, за издаване на заповедта от лице без работодателска власт е неоснователен.

Идентичен извод се налага и за доводите на въззивника, че в производството не е установено реално съкращаване на длъжността, респ., че работодателят е следвало да извърши подбор на основание чл.329, ал.1 КТ.

Както е посочено в дадените разяснения с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, като приложима в управленческата дейност на работодателя, целесъобразността не е предвидения от законодателя ред за упражняване на правото на подбор, респективно за преценка на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. За това и възможността да бъде разширен кръга на работниците и служителите, към които може да се насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето на обсега на подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните, с намиращите се в закриваната част от предприятието или в намаления обем на работата. При съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Тази преценка се прави и при основанието "закриване на част от предприятието", но тогава работодателя решава дали да уволни работниците и служителите в закриваната част от предприятието или да извършва подбор между тях и работници и служители в други части на предприятието, които не се закриват. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности.

Чрез представените в производството пред първата инстанция длъжностни характеристики на длъжностите „координатор“ и „технически секретар“ се установява, че трудовите им функции не са еднородни/сходни. Именно поради това се налага извод, че работодателя не е следвало да извършва подбор със заемащите първата посочена длъжност лица.

Така, според очертаното в съставената длъжностна характеристика за длъжността „координатор“ лицето, което я заема следва да притежава висше образование и квалификационна степен – магистър, да владее отлично английски език, като е препоръчително да има 1 г. професионален опит. Освен това същото е на пряко подчинение на директора на ИБЦТ. Като някои от основните функции и задължения в длъжностната характеристика е посочено: координира и органицира дейността на ИБЦТ, както между отделните му звена, така и по отношение на дейността му с трети лица, вкл. и чуждестранни; координира и поддържа кореспонденцията на института в страната и в чужбина; координира и организира научни събития в ИБЦТ и извън него; координира и организира поддържането на информационната база данни в института; координира осигуряването на техническо обслужване на научни събития в ИБЦТ и извън него; превежда на английски език съдържанието на новия и архива на стария сайти организира обновяването на неговото съдържание; координира и участва в изготвянето на покани, плакати и програми за събитията на ИБЦТ на български и английски и пр.

Съответно лицето заемащо съкратената длъжност следва да притежава средно образование, да владее добре английски език, като е препоръчително да притежава над една година професионален стаж; на пряко подчинение е на зам.адм.директор и директора на института. Според отразеното в съставената длъжностна харатеристика основните функции и задължения са свързани с: извършване на дейност по завеждане и поддържане на кореспонденцията в института; текстообработка на документи и поддържане на информационната база данни; извършване на дейност по водене на кореспонденцията на института в страната и в чужбина; изготвяне и поддържане на първичната документация свързана с персонала; постоянна информираност за местонахождението на персонала; съставяне на статистически форми и отчети; внасяне на документи за подпис на директора; отговорност за вида на кабинета на директора и посрещане на външни посетители; качване на информация на сайта на института; обслужване на ел.пощата на института и пр.

Обхвата на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ включва служители, изпълняващи идентични трудови функции. В случая разликата в естеството на трудовите функции между длъжностите "координатор" и "технически секретар" следва от първо от самото им наименование, а на второ място и от основните им функции и задължения, изисквания за заемане на длъжностите и йерархическа подчиненост, т.е. от същите се установява, че възложените трудови функции на двете длъжности са различни и нееднородни. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности и само при такива длъжности е възможно сравнение. В тези случаи е възможно трансформирането на длъжност чрез закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование /може да се запази старото наименование/, но по трудови функции, като в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Съдебната практика по въпроса между които работници и служители задължително следва да се извърши подбор е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения в този смисъл. Така например с решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г. ІV г.о. ВКС е прието, че когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени. Настоящия състав възприема изцяло изложените съображения в цитираните съдебни решения, както и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 304 от 20.10.2014 г. по гр.д.№ 2344/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

По изложените съображения съдът намира, че уволненото на ищцата е извършено законосъобразно, поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.344, ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Така, поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

В полза на ответника по жалбата, при съобразяване изхода на спора по реда на чл.78, ал.3 ГПК се следват разноски за настоящата инстанция изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв. без ДДС.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 26766 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 58593/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав.

ОСЪЖДА А.П.Х., ЕГН ********** да заплати на ИНСТИТУТ ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв. без ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.