Р Е Ш Е Н
И Е
№ ...............
гр. София, 02.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“ въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно
гражданско дело № 4098/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 26766 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 58593/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав първоинстанционният съд е отхвърлил, като
неоснователни предявените от А.П.Х., ЕГН ********** срещу И. ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със
Заповед № 680-РД-15/20.09.2019 г. на директора на ИБЦТ „ПРОФ. А. ФОЛ“ ПРИ БАН, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на
заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар” при ответника и иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.225, ал. 1 КТ за
заплащане на парично обезщетение за периода от 20.09.2019 г. до 20.03.2020 г.,
през който не е полагала труд по трудово правоотношение общо в размер на сумата
от 3 969.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
С постановеното решение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1100.00 лв.,
представляваща разноски за производството пред СРС.
Срещу решението е постъпила жалба от ищеца А.П.Х.,
в която посочва, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Заявява, че в проведеното производство съдът не
е изследвал правомощията на директора на института тъй като е приел, че същият
е компетентен да вземе решение за съкращаване на щата. В случая са приложими
специалните разпоредби на Закона за БАН и Устава за БАН, които не позволяват
разширително тълкуване на правомощията на директора на ИБЦТ при БАН. Разпоредбите на посочените
нормативни актове не предвиждат правомощие на директора - /орган със спе;иална
компетентност/ да вземе такова решение, поради което такива притежава органът с
обща компетентност – Общо събрание на ИБЦТ или друг висшестоящ орган от БАН. Чрез събраните пред първата инстанция
доказателства: писмени - поименни щатни разписания и гласни такива не се установява,
че ответникът е доказал компетентност на директора за вземане на решение за
съкращаване на щата. В този смисъл мотивите на съда били противоречиви и
неясни. Поддържа, че съдът е постановил решение при неизяснена фактическа
обстановка и същевременно е отказал събиране на относими доказателства. Така
съдът не позволил на ищцата да докаже твърденията си, че е запазена трудовата й
функция след съкращението на заеманата от нея длъжност.
Отправя искане за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендира разноски в производството.
Ответникът ИБЦТ „ПРОФ.
А.Ф.“ ПРИ БАН, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че именно въз основа на
разпоредбите на Устава на БАН и Правилника за дейността на ИБЦТ се установяват
правомощията на директора на ИБЦТ да вземе решение за съкращаване на щата и да
прекрати трудовото правоотношение на ищцата. Така посоченото решение не подлежи
на одобрение или потвърждаване от друг орган. Директорът, комуто е възложено да
управлява ИБЦТ разполага с компетентност да взема решения по всички въпроси
свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона
или Правилника за дейността на ИБЦТ в т.ч. с правомощие да променя щатното
разписание. Дори при структурни промени /касаещи звена, отдели/, които се
извършват от Научния съвет, каквито в случая не са налице, Директорът на ИБЦТ е
компетентен да утвърди щатното разписание, когато промените са довели до
намаляване или увеличаване на заетия персонал. В кръга на прамощията на
Директора според разпоредбата на чл.11, т.7 от Правилника за дейността на ИБЦТ
изрично са включени сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори с
всички служители на ИБЦТ по установения ред от законовите разпоредби и КТ. Съответно
в същата разпоредба изрично е посочено, че Директора, като работодател сключва,
изменя и прекратява трудовите договори, което несъмнено очертава неговите
правомощия за това.
Заявява, че са неоснователни оплакванията на
въззивника, че е налице фиктивност при съкращаване на щата, тъй като пред
първата инстанция са представени длъжностните характеристики на длъжността „технически
секретар“ и „координатор“ в ИБЦТ. Чрез последните се установяват явни различия
както в изискванията за заемане на длъжностите, така и в основните и
допълнителни функции за двете длъжности. Дори и при трансформиране на длъжности
е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради реално
съкращаване на длъжността от щатното разписание, тъй като част от трудовите
функции преминават към новата длъжност. В проведеното производство е
установено, че длъжността „координатор“ е съществувала наравно с длъжността
„технически секретар“, т.е. не е новосъздадена, а извършваната от тях дейност е
разнородна. Излага доводи за неоснователност на оплакването на въззивника за
допуснато процесуално нарушение от първата инстанция с оставяне без уважение
искането на ищцата за събиране на гласни доказателства за установяване
характера на трудовата функция „Координатор“, за което са били ангажирани
писмени доказателства в процеса.
Моли за потвърждаване решението на СРС, като правилно, законоссъобразно и
обосновано и претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.П.Х.
с искова молба, с която срещу ИНСТИТУТ ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ
БАН са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата извършено със Заповед № 680-РД-15/20.09.2019
г. на директора на ИБЦТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „технически секретар“ в ИБЦТ и по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на парично
обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагала
труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 20.09.2019 г. до
20.03.2020 г. общо в размер на сумата от
3 969.00 лв.
В исковата молба се твърди, че извършеното
уволнение е незаконно, поради това че не бил налице фактическият състав на прекратителното
основание- реално съкращаване в щата на длъжността „технически секретар“; в
случая било допуснато нарушение на чл. 329, ал.1 от КТ, тъй като не бил
извършен подбор от работодателя; трудовите функции, включени в дръжностната
характеристика на ищцата, продължавали да се изпълняват от друг служител в
института.
Въззивният съд намира за правилни фактическите
констатации на първоинстанционния съд.
Страните не спорят и се установява, чрез
представените пред първата инстанция писмени доказателства, че ищцата е заемала
по безсрочно трудово правоотношение длъжността „техничесски секретар“ при
ответника по трудов договор №76-РД-15/22.01.2018 г. и допълнително споразумение
към него от 20.07.2018 г. при основно месечно възнаграждение, считано от
22.07.2018 г., в размер на 580.00 лв. Трудовият й договор бил прекратен при
неспазен срок на предизвестие, считано от 21.09.2019 г., като Заповед №
680-РД-15/20.09.2019 г. на директора на ИБЦТ била връчена на ищцата на
20.09.2019 г., което е удостоверено с полагането от ищеца на подпис върху
заповедта.
Не е спорно, че със Заповед
№651-РД-09/10.09.2019 г. на директора на ИБЦТ една щатна бройка за длъжността
„технически секретар” е съкратена, считано от 20.09.2019 г. В заповедта е
посочено, че възложените функции и задължения на длъжността „технически
секретар”, като обем са недостатъчни за уплътняване на работното време на една
щатна бройка, както и че неоходимостта от съществуването на тази длъжност
трайно е отпаднала за института и ежемесечните разходи за поддържане на такъв
специалист на трудов договор е нецелесъобразна.
От представените пред първата инстанция
длъжностни щатни разписания и поименни разписания на длъжностите и работните
заплати в ИБЦТ, действащи към 01.09.2019 г. и към 20.09.2019 г. се установява,
че преди прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата за заеманата от
нея длъжност е била предвидена 1 щатна бройка, а след прекратяването й не са
били предвидени щатни бройки.
Установява се, че в длъжностното разписание в
ИБЦТ са предвидени щатове и за следните длъжности: „координатор“, „главен
асистент“ и „домакин“, за които са представените по делото длъжностните
характеристики.
Пред първата инстанция е представен и Првилник
за дейността на ИБЦТ утвърден от БАН.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Същото е
и правилно и следва да бъде потвърдено с допълнително изложени съображения.
Според чл.32, ал.1 от Устава на Българска
академия на науките /БАН/ изработен въз основа на Закона за Българската
академия на науките (ДВ, бр. 85 от 1991 г.) постоянните научни звена, какъвто несъмнено
е ИНСТИТУТА ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, са автономни.
Според указаното в чл.44, ал.1 от Устава на
БАН, Директорът на научното звено ръководи и управлява цялостната дейност на
постоянното научно звено съгласно Закона за Българската академия на науките,
този устав и правилника за дейността на постоянното научно звено. В чл.44,
ал.2, т.4 от Устава е предвидено, че директорът назначава и уволнява учените и
помощния персонал в постоянното научно звено по установения от закона и този
устав ред.
С разпоредбата на чл.46, ал.1 от Устава на БАН
е предвидено, че научните структурни звена на постоянното научно звено се
създават, преобразуват и закриват от научния съвет.
В случая несъмнено не е налице закриване и/или
преобразуване на структурно звено в ИБЦТ, в който случай несъмнено Научния съвет е компетентен да вземе решение
за структурната промяна. Налице е закриване на единствена щатна бройка за
длъжността „технически секретар“ в ИБЦТ, което несъмнено според цитираните разпоредби и указаното в разпоредбите
на чл.11, т.7 и чл.49, т.2 от Правилника за дейността на ИБЦТ е в правомощията
на Директора на ИБЦТ. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни и доколкото в производството е установено, че директорът притежава
работодателска власт да изготви и утвърди ново щатно разписание на института. В
случая съобразно утвърденото от директора на ИБЦТ и действащо от 20.09.2019 г.
щатно разписание единствената длъжност „технически секретар“ е съкратена. С
оглед това съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата поради съкращаване в щата на длъжността е издадена от лице с
работодателска правоспособност. Доводът на ищцата, за издаване на заповедта от
лице без работодателска власт е неоснователен.
Идентичен извод се налага и за доводите на
въззивника, че в производството не е установено реално съкращаване на
длъжността, респ., че работодателят е следвало да извърши подбор на основание
чл.329, ал.1 КТ.
Както е посочено в дадените разяснения с ТР №
3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, като приложима в
управленческата дейност на работодателя, целесъобразността не е предвидения от
законодателя ред за упражняване на правото на подбор, респективно за преценка
на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. За това и възможността да бъде разширен
кръга на работниците и служителите, към които може да се насочи правото на
уволнение е установена от закона с определянето на обсега на подбора - до
длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните, с намиращите се в закриваната
част от предприятието или в намаления обем на работата. При съкращаване в щата
на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни
съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор
между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Тази преценка се
прави и при основанието "закриване на част от предприятието", но
тогава работодателя решава дали да уволни работниците и служителите в
закриваната част от предприятието или да извършва подбор между тях и работници
и служители в други части на предприятието, които не се закриват. Ако правото
на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението
във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора, работодателят
преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и служителите,
чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на
работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители,
заемащи близки или сходни длъжности.
Чрез представените в производството пред
първата инстанция длъжностни характеристики на длъжностите „координатор“ и
„технически секретар“ се установява, че трудовите им функции не са
еднородни/сходни. Именно поради това се налага извод, че работодателя не е
следвало да извършва подбор със заемащите първата посочена длъжност лица.
Така, според очертаното в съставената
длъжностна характеристика за длъжността „координатор“ лицето, което я заема
следва да притежава висше образование и квалификационна степен – магистър, да
владее отлично английски език, като е препоръчително да има 1 г. професионален
опит. Освен това същото е на пряко подчинение на директора на ИБЦТ. Като някои
от основните функции и задължения в длъжностната характеристика е посочено:
координира и органицира дейността на ИБЦТ, както между отделните му звена, така
и по отношение на дейността му с трети лица, вкл. и чуждестранни; координира и
поддържа кореспонденцията на института в страната и в чужбина; координира и
организира научни събития в ИБЦТ и извън него; координира и организира
поддържането на информационната база данни в института; координира
осигуряването на техническо обслужване на научни събития в ИБЦТ и извън него;
превежда на английски език съдържанието на новия и архива на стария сайти
организира обновяването на неговото съдържание; координира и участва в
изготвянето на покани, плакати и програми за събитията на ИБЦТ на български и
английски и пр.
Съответно лицето заемащо съкратената длъжност
следва да притежава средно образование, да владее добре английски език, като е
препоръчително да притежава над една година професионален стаж; на пряко
подчинение е на зам.адм.директор и директора на института. Според отразеното в
съставената длъжностна харатеристика основните функции и задължения са свързани
с: извършване на дейност по завеждане и поддържане на кореспонденцията в
института; текстообработка на документи и поддържане на информационната база
данни; извършване на дейност по водене на кореспонденцията на института в страната
и в чужбина; изготвяне и поддържане на първичната документация свързана с
персонала; постоянна информираност за местонахождението на персонала; съставяне
на статистически форми и отчети; внасяне на документи за подпис на директора;
отговорност за вида на кабинета на директора и посрещане на външни посетители;
качване на информация на сайта на института; обслужване на ел.пощата на
института и пр.
Обхвата на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ включва служители, изпълняващи
идентични трудови функции. В случая разликата в естеството на трудовите функции
между длъжностите "координатор" и "технически секретар"
следва от първо от самото им наименование, а на второ място и от основните им
функции и задължения, изисквания за заемане на длъжностите и йерархическа подчиненост,
т.е. от същите се установява, че възложените трудови функции на двете длъжности
са различни и нееднородни. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на
единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В
тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на
работодателя, като при извършването му се включват и други работници и
служители, които изпълняват близки или сходни длъжности и само при такива
длъжности е възможно сравнение. В тези случаи е възможно трансформирането на
длъжност чрез закриване по щатното разписание на определена длъжност и
същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното
разписание, нова, но не като наименование /може да се запази старото
наименование/, но по трудови функции, като в комплекса на трудовите функции са
включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са
предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции.
Съдебната практика по въпроса между които работници и служители задължително
следва да се извърши подбор е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения в този смисъл. Така например с решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр. д.
№ 110/2010 г. ІV г.о. ВКС е прието, че когато се определя кръга на лицата,
които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а
от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени.
Настоящия състав възприема изцяло изложените съображения в цитираните съдебни
решения, както и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 304 от
20.10.2014 г. по гр.д.№ 2344/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
По изложените съображения съдът намира, че
уволненото на ищцата е
извършено законосъобразно, поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
както, както и
обусловените от
него искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.344, ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Така, поради съвпадение на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В полза на ответника по жалбата, при
съобразяване изхода на спора по реда на чл.78, ал.3 ГПК се следват разноски за
настоящата инстанция изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 700.00 лв. без ДДС.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26766 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 58593/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав.
ОСЪЖДА А.П.Х., ЕГН ********** да заплати на
ИНСТИТУТ ЗА Б.С.Ц.ПО Т./ИБЦТ/ „ПРОФ. А.Ф.“ ПРИ БАН, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв. без
ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.