Р Е Ш Е Н И Е
№ 260146 07.12.2020
г.
гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
в
присъствието на секретаря ГЕРГАНА СПАСОВА
и прокурора
МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ
като разгледа
докладваното от член-съдията Семкова ВАНД №1948 по описа
на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Решение
1295/11.08.2020 г. по АНД №4058/2020 г. описа на Районен съд
- Пловдив, XХVI н.с. обвиняемият Н.Г.С. е признат за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК, като на осн. чл.78А, ал.1 НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е НАЛОЖЕНО административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева. В негова тежест на осн.
чл.189, ал.3 НПК са ВЪЗЛОЖЕНИ направените по делото разноски в размер на 228,24 лева, платими по сметка на ОД на МВР-Пловдив.
Против съдебния акт е
депозирана въззивна жалба от защитника на обвиняемия адв.З.В. с искане
за неговата отмяна, признаване на подзащитния му за невинен и
оправдаването му по повдигнатото обвинение за причиняване на лека телесна
повреда по хулигански подбуди, като касателно единствено нанесените телесни
увреждания, доколкото били леки, се изразява становище, че не следвало да се
ангажира наказателната отговорност на обв.С., тъй като нямало подадена тъжба от
страна на пострадалия.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Обв.
Н.С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. От защитника му е постъпила молба, с която поддържа въззивната жалба.
Пловдивският окръжен
съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с
наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на
обжалваното решение в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
За да постанови
съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:
Обвиняемият
Н.Г.С. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, основно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.
На
13.04.2018 г. привечер свид. В.В. се прибрал в дома си, намиращ се в в гр. П., ж.к. Т. №***, вх.“*“, ет.*, ап. **. Малко след това същият се
преоблякъл и отишъл до близкия до дома му магазин, за да си купи бира и хляб. Същият
изпълнявал длъжността ,,касиер‘‘ във входа на блока, в който живеел, като при него били постъпвали много оплаквания
във връзка с вдигането на шум пред точно този обект. Пред магазинчето за
хранителни стоки, което се помещавало на партерния етаж в гр.П., ж.к. Т. №***, вх.“*“, имало събрани няколко души,
сред които обв. Н.С. и свидетелите Р.М., Д.И. и Л.Т.,
пиещи алкохол
и слушащи
силна музика
от касетофон. Магазинчето се
стопанисвало от свид.
П.Т..
Когато
свид. В.В. влязъл в
магазина и казал на продавача свид. П.Т.: „П., докога
ще се занимаваме с теб, хората от входа искат събрание заради теб!“, визирайки силната музика, която пускали клиентите на
заведението му. Свид. Т. му
посочил, че бил направил забележка на клиентите му, пускащи музиката, сред които и обв. С., но същите не му обръщали внимание и продължавали да
правят каквото си искат.
Свид.В. си
купил бира и хляб и се отправил към дома си, като минавайки покрай
тонколонката, от която звучала музиката, ритнал същата леко с крак, подразнен от силната
музика, носеща се от
нея. Виждайки стореното, обв. Н.С.
блъснал в гърдите свид. В. и заплашително му казал : „Ти кво искаш, бе?! **********!“. Свид.В. му
отвърнал, че не искал да разговаря с него и му пояснил, че нямали право да пият
пред входа и да безпокоят живущите, след което подминал и се насочил към
пейките, намиращи се пред блок №***, вх. „*“
в гр. П., Ж.К. „Т.“. Там
пострадалият се заговорил със седналите на пейките негови съседи, сред които
свидетелите Я.К., Т.Д., С.К., Д.Г. и Б.Т., по повод шумната компания пред блока им. Една част от споменатите свидетели
били на пейките с децата си, които си играели наоколо. В.В. споделил пред
последните за случилия се конфликт с Н.С.. Малко след
това последният се приближил до пострадалия, застанал пред него като му казал:
„Ти знаеш ли, че съм боксьор, айде да те видя сега какво ще правиш!“ и заподскачал с вдигнат гард. В един момент обвиняемият
нанесъл силен удар в областта на лицето, около устата на видимо по-немощния,
възрастен и нищо неподозиращ В., който, неочаквайки подобно нещо, паднал назад на земята, като за
момент загубил съзнание. Всички свидетели на случката се
развикали на Н.С. да спре, а децата се разстроили и започнали да плачат в
резултат на уплахата. След като се освестил, пострадалият постоял на пейката
пред блока и установил, че в следствие на удара в лицето му имал разклатен зъб,
а от падането, което било в пряка и непосредствена връзка с удара, усещал болки
в гърба и таза. По-късно същият бил откаран от негов съсед в
центъра за спешна помощ в гр. П. на бул.
„П. ш.“, където бил прегледан. Междувременно,
на
място пристигнал полицейски екип в състав свидетелите Т.К. и М.Д., пред които
било споделено, че В.В. е бил ударен от Н.С.. От своя страна, последният дошъл
отново и пред полицейските служители, във видимо нетрезво състояние, започнал
да разправя, че бил боксьор и никой нищо не можел да му направи. Агресивното му
поведение било повод за задържане и отвеждане на същия в полицейското управление.
Съгласно
заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, във времето на обсъжданото деяние обв. Н.С. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи. Същият е в състояние да възприема
и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения.
От
заключението по извършената при разследването съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при инцидента на 13.04.2018 г. в гр.
Пловдив на пострадалия В.В. било причинено: контузия на долната част на гърба
и таза; разклащане на първи горен ляв зъб, както и охлузване на задната повърхност на
дясната лакътна става, като първите две травматични увреждания
са причинили
на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а охлузването на задната
повърхност на дясната лакътна става - болка и страдание, без разстройство на здравето.
Изложената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно и
категорично установена от събраните по делото:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приети по реда на чл.283 НПК: протокол аз разпознаване на лица, справка за
съдимост, характеристична справка и докладни
записки;
II заключения
по съдебно-психиатрична и съдебно- медецинска експертизи, които
напълно правилно са възприети като обективно и компетентно изготвени;
III гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите В.В., Я.К., Т. Д.,
С.К., Д.Г., Б.Т., Т.К., М.Д., Р.М., Д.И., Л.Т. и П.Т.,
които показания като обективни, логични, последователни и хармониращи помежду
си, както и намиращи опора в писмените доказателствени материали по делото,
съвсем правилно са кредитирани.
След
като е подложил на подробен и аргументиран анализ събраните по делото
доказателствени източници, напълно обосновано първостепенният съд е счел за безспорно
установен фактът, че на инкриминираните дата и място обв.С. е нанесъл силен удар в лицето около устата на свид.В.. Същевременно
правилно е отчетено липсващо от страна на последния поведение, което да би
могло да се дефинира било като провокиращо, било като основателна причина за
именно подобна ответна реакция, защото като такова не би могло да бъде
определено осъщественото от страна
на свид.В. леко ритане с крак на
тонколоната, озвучаваща със силна музика пространството около хранителния
магазин, намиращ се в бл.***, вход * в ЖК Т., гр.П.. Коректно се явява
становището на първостепенния съд, че каквото и съприкоснование да е имало пред
самия магазин между обвиняем и пострадал, то същото е приключило именно там,
доколкото пострадалият се е отдаличил и отишъл при съседите си на намиращите се
в близост пейки. Въпреки това, обв.С.
отишъл при свид.В. и в разрез с установените порядки за поведение, погазвайки демонстративно
същите, му нанесъл удар в лицето около устата, довело дори до падането на свид.В.
на земята, заявявайки по този начин превъзходството си над възрастния човек.
Това си поведение обвиняемият реализирал пред погледа на съседите на
пострадалия Я.К., Т.Д., С.К., Д. Г. и Б. Т.. Законоъобразно на показанията им
вяра е дадена, тъй като всички те се явяват напълно безпристрастни
и незаинтересовани относно случилото се на инкриминираните дата и място, случайно оказали се очевидци на инцидента. Самите полицейски служители свидетелите К. и Д. нямат преки впечатления от
осъщественото от обв.С., но свидетелстват относно споделеното им от
присъствалите на случилото се лица, като съобщеното от тях е в унисон с
казаното от свидетелите-очевидци.
Съвсем коректно контролираната инстанция не е кредитирала обясненията на обв.С. в частта,
отричаща реализираното от същия престъпно посегателство, защото като ненамиращи
опора в доказателствената съвкупност са останали напълно изолирани. В подкрепа
на същите не са дори и показанията на свидетелите М., И. и Т., след като всеки
от тях сочи, че не е видял обвиняемият да
е удрял пострадалия. Такива
са били обаче личните им възприятия, но те сами по себе си не изключват
възможността удар да е бил нанесен, стига той да
е оставил следа в обективната действителност. А такава
всъщност се оказва налична предвид констатацията в експертното заключение по назначената СМЕ, от една страна,
както и дадените в тази насока показания от страна на свидетелите Я.К.,
Т.Д., С.К., Д. Г. и Б. Т.. Съвсем коректно е
отбелязването на първостепенния съд, че показанията на свидетелите М., И. и Т. касаят
първия етеп от отношенията между пострадал и обвиняем на инкриминираната дата,
в рамките на който действително удар не е бил нанасян от страна на обв.С..
Въз основа на изложената фактология, приета
за установена след цялостен и аргументиран анализ на доказателствената
съвкупност, напълно правилен се явява изводът на контролираната инстанция, че
осъщественото от обв.С. деяние е
съставомерно по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК, тъй като по несъмнен начин се
установява, че на 13.04.2018 г., в гр. П., е причинил лека телесна повреда по хулигански
подбуди на В. С.В. от гр. П.,
изразяваща се в: контузия на долната част на гърба и таза и разклащане на първи горен
ляв зъб, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129
НК .
Безспорно
обвиняемият е осъществил обективните
признаци на отбелязаното престъпно посегателство, доколкото е нанесъл удар в лицето около устата на В.В., в
резултат на което на последния е причинено горепосоченото телесно увреждане,
представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а
именно лека телесна повреда в хипотезата на чл.130, ал.1 НК. В
този смисъл са отбелязаните вече доказателствени източници. С категоричност е установено, че констатираните телесни наранявания
при пострадалия са от нанесения удар
и последвалото от него падане на пострадалия на земята, доколкото то се намира
в непосредствена и пряка причинна връзка с удара. В този смисъл
въззивната инстанция счете за правилен извода на
контролирания съд, че именно с нанесения удар в лицето
на пострадалия,
обвиняемият е причинил съставомерния резултат.
От
субективна страна обв.С. е извършил посегателството умишлено под пряк умисъл като форма на
вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици, съзнавайки
противоправния характер на осъщественото, целейки и искайки настъпването на
забранените му последици в желанието си да демонстрира физическото си
превъзходство над пострадалия. Деянието е
извършено по хулигански подбуди предвид стремежа на обвиняемия да покаже своето
грубо неуважение към обществото, противопоставяйки себе си на установените
порядки за поведение и по този начин да демонстрира желанието си да не се
съобразява с тях и то на общодостъпно място – пред жилищния
блок на пострадалия, където е имало множество хора и то в
непосредствена близост до инцидента. Поведението му е
неадекватно на причината за него – лекото
ритване на тонколоната от страна на пострадалия и направената забележка относно
консумацията на алкохол и слушане на силна музика, с което обвиняем и приятели
смущавали спокойствието на живущите във входа на жилищния блок. Тази причина безспорно не е лична такава, тъй като не е обусловена
било от вражда, било от завист между обвиняемия и пострадалия или други
възможни конкретни мотиви, въпреки твърденията на защитата във въззивната жалба в обратния смисъл,
ненамиращи опора в доказателствената съвкупност. Изложеното обосновава и извод за
реализирано от обвиняемия съставомерно посегателство, което се преследва по
общия ред, поради което и несъстоятелна се явява претенцията за осъществено
деяние, преследвано единствено по воля на пострадалия чрез депозиране на тъжба
пред съда, каквато в случая липсвало.
Ритане на тонколоната от страна на пострадалия няма характеристиките на реализирано от негова
страна противоправно нападение спрямо обвиняемия или друго лице. Дори и да беше
такова, то същото е било прекратено, доколкото непосредствено след това и блъснат
от обвиняем по гърдите, пострадалият се е отдалечил от него отивайки при намиращите
се наблизо свои съседи.
В този смисъл дори и ритането на тонколоната да може да бъде
отъждествено като нападение, само по себе си то не е противоправно, а от друга
страна, очевидно е и окончателно
преустановено, без намерение да бъде възобновено, с отдалечаване
на пострадалия.
При прекратено нападение институтът на неизбежната отбрана е
неприложим.
Същевременно, реализираното от обвиняемия престъпно поведение не може да
бъде дефинирано и като осъществено в състояние на силно раздразнение. Дори ритането на
тонколоната да бъде счетено за упражнено спрямо него насилие, то същото
само по себе си с оглед своето естество и предвид цялостното поведение на пострадалия не е въобще такова, че от него да е могло да настъпят тежки последици
за обв.С. или за неговите ближни.
След
като е признал обв.С. за виновен
по повдигнатото му обвинение, първостепенният съд коректно
е преценил, че налични в конкретния случай са предпоставките за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл.78А, ал.1 НК. При
определяне размера на последното, правилно са ценени като смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало (доколкото същият не е
въобще осъждан, а за прилагане на института на чл.78А НК се изисква липса на
осъждане единствено за престъпление от общ характер) и добрите му
характеристични данни предвид семейния му и социален статус, както и изказаното съжаление. В противовес на така отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства като отегчаващо
такова следва да се цени степента
на обществена опасност на конкретно осъщественото престъпно посегателство, а
именно средна такава, предвид повод, време и място на реализирането му. Съобразявайки се с установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, напълно обосновано контролираната съдебна
инстанция, след като е
освободила обвиняемия от наказателна отговорност, му е наложила административно
наказание ГЛОБА в минимален размер
от 1000 лева. Така определеното административно
наказание изцяло съответства
на степента на обществена опасност на обвиняемия, като се явява необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието му, както и за реализиране на генералната
превенция.
Предвид
признаване на обв.С. за виновен по
повдигнатото му обвинение, законосъобразно на осн. чл.
189, ал. 3 НПК в негова тежест са
възложени разноските по делото, които, като направени в хода на досъдебното производство, следва да бъдат заплатени по сметка на ОД
на МВР - Пловдив.
В
хода на досъдебното производство, респ. съдебното
такова въззивната инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, които да са причина за отмяна на решението
и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице и
основания за изменение или отмяна на същото, поради което следва да бъде
потвърдено. Ето защо и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен
съд-Пловдив:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
1295/11.08.2020 г. по АНД №4058/2020 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, XХVI н.с.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: