Р Е Ш Е Н И Е № 111
гр. Сливен, 31.05.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 86 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Я.Б.Я.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1228-000860/07.12.2021 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171 т.1 Б.В от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка по отношение на Я.Б.Я. – Временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит. В жалбата се твърди, че обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна, както
от материална, така и от процесуална страна. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В с.з по делото оспорващия
не се явява и не се представлява. В постъпила писмена защита от пълномощника на
жалбоподателя, заявява, че потвърждава жалбата. Счита, че са допуснати
нарушения на процесуалните правила и моли съда да отмени обжалваната ЗПАМ.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора,
редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед № 21-1228-000860/07.12.2021
г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на
основание чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП, на жалбоподателя Я.Б.Я. е приложена ПАМ
– изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство №
*******на водач до успешно полагане на проверовъчен
изпит. От фактическа страна е обоснована с това, че на 21.08.2021г. в 14.05ч. в
гр.Стара Загора по ул. „д.Т.С.“ до № **в посока север-юг, по данни на
свидетелите-очевидци №1 и № 2 управлява собственият си л.а Форд с рег.№ *******,
като при извършената проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена
регистрация на 27.07.2021 г. на осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП - служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, със
служебно отразяване в АИС КАТ-регистрация, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за което лицето
е уведомено с писмо № 028645/12.06.2021г. от Гаранционен фонд и писмо
рег.№804р-4082/27.07.2021г. по описа на сектор "Пътна полиция"-Сливен.
По случая е съставен АУАН серия GA №395972/21.08.2021 г. и е образувана
преписка рег.№1228 3М-283/21 г. по описа на сектор "Пътна полиция"
при ОДМВР-Стара Загора, която е докладвана в Районна прокуратура гр.Стара
Загора. На 17.11.2021г. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Стара
Загора е постъпило Постановление за отказ да се образува наказателно
производство №10911/16.11.2021г. по описа на Районна прокуратура гр.Стара
Загора с мнение за налагане на административно наказание по чл.175 ал.3 от ЗДвП.
От правна страна е посочено, че за административните нарушения не се изисква
пряк умисъл, достатъчно било да са извършени непредпазливо като в конкретния
случай се касаело за непредпазливо деяние. Доколкото не били събрани
доказателства, че водачът е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но е
могъл да разбере това преди да поеме управлението на МПС, имайки предвид, че
МПС не е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност", а
съгласно чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП всеки водач бил длъжен да носи документ за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС,
което управлява и за тегленото от него ремарке. В снето писмено обяснение Я.Я. посочвал, че не знае за прекратената регистрация на
автомобила, което потвърждавало непознаване на ЗДвП и поднормативните му
актове. Като доказателства за издаване на ЗППАМ са посочени: АУАН серия GA
№395972/21.08.2021 г. на осн.чл.189 ал.2 от ЗДвП,
сведение от лицето, разпоредително писмо с рег.№3286р-32654/16.07.2021г, и
справка за регистрацията на МПС.
По делото са представени и
приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
След като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Процесната Заповед № 21-1228-000860/07.12.2021
г е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4,
т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от ЗДвП
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР
Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед №
349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП. Дали и доколко посочените факти
съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е
въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на
заповедта. С оглед на това съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1228-000860/07.12.2021 г. обаче е
постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като
съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Заповед № 21-1228-000860/07.12.2021
г. е издадена при прилагане на чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на
водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за
движение – до успешното полагане на проверочен изпит. Приложената на
жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС със
служебно прекратена регистрация поради несключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" за МПС. Прието е, че Я. е извършил немаловажно нарушение на
правилата за движение по ЗДвП поради незнанието за прекратената регистрация на
МПС, въпреки че е могъл да разбере това преди да управлява автомобила, имайки
предвид, че МПС не е имало валидна застраховка "Гражданска
отговорност", която съгласно чл.100 ал.1 т.3 от ЗДВП всеки водач бил
длъжен да носи, което сочело на „непознаване на ЗДвП и поднормативните му
актове".
Принудителните
административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП), представляват репресивни мерки, водещи
до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат
неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен
резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. "в" се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС -
извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение, поради тяхното
незнание. Следователно правопораждащия фактически
състав за налагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършено немаловажно нарушение на правилата за
движение от водач на МПС и 2. Извършването на нарушението да е
поради/вследствие/в резултат на незнание на нормативно регламентирани правила
за движение.
Действително
административния орган не е извършил преценка за немаловажност на установеното
нарушение. Но по отношение на немаловажността е налице законов критерий, чрез
който съдът може да извърши преценка за законосъобразността на извода на
органа. Законодателят, в § 6, т. 32
ЗДвП, е дал легално определение на понятието „маловажно“ нарушение и
това е деяние което, макар и с незначителни отклонения от нормативно
предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би
могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Per argumentum a contrario нарушение, което не отговаря на изискванията за
маловажност е немаловажно. (Решение № 13505 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д.
№ 5928/2012 г., VII о.,) Действително при определяне на немаловажно нарушение
по този критерий, трудно би могло да се мотивира извода, че управлението на МПС
с прекратена регистрация или без валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, би могло да доведе до настъпване на
пътнотранспортно произшествие, по смисъла на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП. В този смисъл следва да се приеме, че законодателя е
вложил по-широко разбиране за това понятие и немаловажно нарушение на правилата за
движение е това което особено съществено нарушава обществения ред, урегулиран
от посочените правила. След като за
деянието управление на МПС без регистрация по надлежния ред е предвидена
наказателна отговорност по чл.345 ал.2 от НК, то несъмнено представлява
немаловажно нарушение на правилата за движение.
От документите, съдържащи
се в представената по делото административна преписка се установява, че на
жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 21-1228-003836/07.12.2021
г. на Началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР – Стара Загора за
нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП (управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред – управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП), като по делото няма данни същото да е влязло в сила. Но
нито е обосновано в обжалваната заповед, още по-малко е доказано, че това нарушение
е поради незнание от водача на МПС на правилото по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП или поради незнание на други правила за движение,
регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В конкретния случай липсват каквито и да е било данни оспорващия
като собственикът на л. а рег. № *******, да е бил надлежно уведомен за
извършеното на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП на 27.07.2021 г. служебно прекратяване на регистрацията
на МПС и съотв. че собственика на автомобила – Я.,
към датата на извършване на нарушението на чл. 140 от ЗДвП – 21.08.2021 г., е могъл да знае за прекратената регистрация на
автомобила. Незнанието на факт от обективната действителност (в случая за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП), обаче не е тъждествено на "незнание на правилата
за движение", регламентирани в ЗДвП и в подзаконовите актове по неговото
прилагане, като материалноправна предпоставка за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП. Противно на приетото в обжалваната
заповед, налагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач, до успешно полагане на
проверочен изпит", законът не свърза с "непознаване на ЗДвП и
поднормативните му актове", а с незнание на нарушени от водача на МПС
правила за движение в хипотезата на извършено немаловажно административно
нарушение. В този смисъл и доколкото нормата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП не установява правила за движение, а регламентира едно от
основанията за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, очевидно
незнанието на водача на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила
по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, не може да обуслови извод, че извършеното нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП е поради незнание на нормативно установено правило за
движение. В този смисъл възприетото фактическо основание за издаването на
обжалваната заповед и за налагането на ПАМ, не се субсумира
в хипотезата на посочената като материалноправно
основание за налагането на ПАМ разпоредба на чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП.
Следва да се отбележи, че
за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, случаи на прекратяване на
регистрацията на МПС, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата
на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на собственика на
автомобила. Задължението за уведомяване по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от
Кодекса на застраховането. При липса на извършено надлежно уведомяване по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП на собственика на автомобила, за служебно прекратената
регистрацията на МПС, не следва да се налага принудителна административна мярка
поради незнанието на този факт от водача на МПС с прекратена регистрация. Незнанието
на факта за прекратената регистрация на МПС се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС, поради което е
недопустимо водачът да търпи неблагоприятните правни последици, с които се
свързва осъществяваната държавна принуда. С оглед последното, крайно
неоснователно, законово и логически неоправдано се явява и съждението, че
независимо от неуведомяването на Я. за прекратената регистрация, той е могъл да
разбере това преди да поеме управлението на МПС, имайки се предвид, че МПС не е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". По
повод формираните съображения свързани с липсата на застраховка и към момента
на извършване на проверка от полицейските органи, следва да се отбележи, че
ЗДвП съдържа специална правна норма, свързана с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2,
б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ –
до предоставяне на сключена валидна застраховка. Именно тази мярка с преустановителен и превантивен характер се явява съразмерна
на преследваната цел от закона да се осигури безопасност при движението по
пътищата и не би довела до причиняване на вреди на адресата в повече от
необходимото, каквато обаче не е приложена в случая. Следва да се отбележи, че
по административната преписка липсват данни, че жалбоподателя не е знаел, че
следва да има застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
управление на МПС, за да се направи извод за "непознаване на ЗДвП и
поднормативните му актове".
С оглед на изложеното
съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. "в" от ЗДвП № 21-1228-000860/07.12.2021 г., като
постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва
да бъде възложено заплащането на сумата от 10 лева, представляваща внесена
държавна такса. Искането за присъждане на 300 лева – договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат е неоснователно. С молбата постъпила по
електронната поща на съда на 16.05.2022 г. е постъпило и копие на договор за
правна помощ, според който на пълномощника на оспорващия е заплатена сумата от
300 лв. за процесуално представителство по настоящото дело. Същите са подадени
като сканиран електронен документ по имейл, поради което не съдържат саморъчно
положен подпис на съставителите им, а само сканирано изображение на подпис,
поради което не може да се приеме, че представляват разписка за заплатено
адвокатско възнаграждение по делото. Подадените по електронен път документи не
са подписани с електронен подпис, поради което не отговаря на изискванията на
чл.141 от АПК. Представения документ не отговаря и на изискванията на чл.183 и
чл.184 от ГПК, тъй като не е заверен от страната. В този смисъл няма основание
да се приеме, че по делото са представени доказателства за направени разноски
от оспорващия за адвокат. Ето защо в тази част искането му разноски следва да
се отхвърли.
Ръководен
от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1228-000860/07.12.2021 г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да
заплати на Я.Б.Я., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 10 лв. (десет лева)
направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на Я.Б.Я., ЕГН **********, с адрес *** за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: