№ 463
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:И. М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от И. М. Събева Въззивно гражданско дело №
20213100502308 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.268 -273 ГПК.
Образувано е по постъпили жалби срещу решение № 262112/ 29.06.2021г.
постановено по гр.д.№ 5356/ 2019г. от Варненски районен съд, както следва:
Въззивна жалба от Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията„ при Министерство
на правосъдието, чрез С. С.- старши юрисконсулт в ОС“ИН“- гр.Варна, срещу решението в
частта, в която е признато за установено , на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита
от дискриминация, че през периода от 2017г. до 04.04.2019г. ГД“ ИН“ при Министерство на
правосъдието е извършвала дискриминация по признак „увреждане“ спрямо Г. М. М., чрез
поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на
територията на Затвора –гр.Варна, на основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от
дискриминация, и на основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. е осъдена да заплати сумата
9000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършената дискриминация
пред периода от 2017г. до 04.04.2019г. , със законната лихва от датата на исковата молба-
04.04.2019г. С решението са присъдени- 780лв., на основание чл.78, ал.7 ГПК, 360лв.-
държавна такса.
Изложени са доводи за неправилност, поради незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт в обжалваната част. Обосновани са с недоказан неправомерен
диференциран подход спрямо ищцата по чл.4 от ЗЗДискр, в резултат на съзнателно
третиране при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното
отношение и причината за него. По делото не е установено тенденциозно и умишлено
поведение на служителите на ответника спрямо ищцата във връзка с провежданията
свиждания с нейния брат, по признак „увреждане“, и тя да е била поставена в по-
неблагоприятни условия от другите посетители. В процеса ищцата не е доказала вреди,
които са пряка и непосредствена последица от нарушението на правата по ЗЗДискр, водещи
до трайни , продължителни болки и душевни терзания. Поддържа искане за отмяна на
решението в обжалваните части.
1
В срока за отговор е постъпило становище от Г.М., чрез процесуалния представител,
за неоснователност въззивната жалба.
Въззивна жалба от Г. М. М., чрез адвокат М.К., срещу решението в частта, в която е
отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от извършена в периода от
2017г. до 04.04.2019г., дискриминация , за разликата над присъдения размер от 9 000лв. до
претендирания размер от 60 000лв., на основание чл. 71,ал.1 т.3 от Закона за защита от
дискриминация, със законната лихва от датата на исковата молба- 04.04.2019г.
Счита решението за неправилно в обжалваната част, постановено в противоречие с
материалния закон. Развити са съображения за неадекватност на присъденото обезщетение с
установените по делото факти, с естеството и степента на претърпените морални страдания
и с трайната съдебна практика. Счита, че този размер не отговаря на конкретно преживените
негативни емоции и константния характер на нанесените неимуществени вреди ,които са
установени по делото, и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД не се явява „ справедлив“
паричен еквивалент. Искането е за отмяна на решението в посочената част и постановяване
на друго, с което исковите претенции да се уважат като доказани по основание и размер.
Въззивният състав, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235 от ГПК, приема следното:
Предмет на разглеждане са предявените обективно съединени искове от Г. М. М.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието,
съответно:
-За установяване в отношенията между страните, че в периода 2017г.-04.04.2019г.,
спрямо ищцата е извършена дискриминация по признак „ увреждане“, изразяваща се в
неизграждането и неподдържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица
с увреждания на територията на Затвора, гр.Варна, на основание чл.71, ал.1, т. 1 от ЗЗДискр;
-За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 60 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални травми, свързани със
загуба на самочувствие, чувство на физическа и емоционална непълноценност и
неравнопоставеност, причинени от изпитваните затруднения при придвижване в сградата на
затвора, в периода 2017г.- 04.04.2019г., със законната лихва от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.71, ал.1, т. 3 от ЗЗДискр.
Решението, в частта с характер на определение, с което е прекратено производството
по иска на Г. М. М., за преустановяване на нарушенията, изразяващи се в поддържане на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на
Затвора, гр.Варна, на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр., не е обжалвано .
Между страните няма спор за следните факти и обстоятелства:
С Експертно решение № 0666/ 035 / 06.03.2017г. ТЕЛК при МБАЛ“ Св.Анна“-Варна,
на Г.М. е призната 100 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, за срок от
три години- 01.03.2020г.
Доказана е родствената връзка на ищцата Г. М. М. с М. Л. Ж., който от 12.10.2006г.
изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора, гр.Варна, поставен на строг
режим от 05.10.2016г. За лишените от свобода - „Зона с повишена сигурност“ свижданията
се провеждат по утвърден график първа и трета събота от месеца. По данни от писмо рег.№
559/ 06 от 26.03.2021г. на ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора-Варна, в периода от
01.01.2017г. до 04.04.2019г. са проведени общо 36 свиждания с Г.М., на конкретно
посочените дати. В общо 23 случая от исковия период е била на свиждане самостоятелно, а
в останалите дни придружена от друго лице, също вписано в регистъра на посетителите.
Съгласно цитираното писмо ответникът не оспорва, че в Затвора-Варна, не са
изградени съоръжения за хора със специални нужди, също и до санитарния възел. Достъпът
до стаята на свиждане на втория етаж е чрез вътрешно стълбище, обезопасено с парапет.
Осигурени са чакалня за свиждане, централно парно отопление през зимния сезон ,
санитарен възел- тоалетна за ползване от посетители. Подстъпът към чакалнята за зимния
2
сезон е посредством три стъпала, които не са обезопасени, и без ограничения от портала до
чакалнята през летния сезон.
Свидетелката И. И. П., без родство, е придружавала няколко пъти Г.М. при
посещенията през исковия период, спирала пред входа и й помагала при изкачване на
първите три стъпала. Твърди, че тя не може да се движи самостоятелно и да се справя без
помощта на други хора. При посещенията изпитвала затруднение да се придвижва в
сградата без приспособление за инвалиди и парапет, особено при необходимост да ползва
тоалетната, която не е достъпна и пригодена за хора със специални нужди. След
свижданията била разстроена.
По същество на правния спор:
Предявените искове са квалифицирани с основанията по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от
Закона за защита от дискриминация.
Цел на Закона за защита от дискриминация е установяване и санкциониране на всяко
поставяне в неравностойно положение според признаците посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. ,
или на други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Според дадената в §1, т.8 от ДР ЗЗДискр.легална дефиниция
на понятието „неблагоприятно третиране“,това е всеки акт, действие или бездействие, което
пряко или косвено засяга права и законни интереси. Дискриминационното поведение се
разглежда като форма на пряка дискриминация, изразяваща се в по-неблагоприятно
третиране на дадено лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 от закона, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, и като форма на непряка дискриминация, когато на основата на признаците
посочени в чл. 4, ал.1 от закона, лицето е поставено в по-неблагоприятно положение в
сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба или практика, освен ако тя е
обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
Разпоредбата на чл.5 ЗЗДискр. регламентира като дискриминационно нарушение
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лице с увреждания.
Основава се на приетите със Закона за интеграция на хората с увреждания / ЗИХУ/ и
подзаконовите актове по неговото приложение / Наредба №4 от 1.07.2009г./, изисквания за
осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, при отчитане на
специфичните нужди на хора с намалена подвижност, включително хора с увреждания.
Съгласно §1, т.2 от ДР Наредба №4/ 2009г. достъпна е среда в урбанизираните територии,
сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без
увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно.
Събраните данни категорично сочат, че ответникът е допуснал нарушение по смисъла
на чл.5 от ЗЗДискр., представляващо дискриминация по признак „увреждане“, поради
поддържането на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания на
територията на Затвора- Варна, в периода от 01.01.2017г. до 04.04.2019г. Не се оспорва
обстоятелството, че ищцата изпитва затруднение при преодоляване на стъпала към
помещенията за свиждане и към тоалетната, поради липсата на подходящи съоръжения
/рампа, наклонена част, парапет/ за самостоятелно придвижване в позволената зона.
Несъмнено ограниченията, наложени от остарялата материална база, поставят лице с
увреждания в неравностойно положение спрямо другите посетители. Осъществен е акт на
дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр., който ангажира отговорността на ГДИН в
гражданското съдопроизводство.
Допуснатото нарушение е констатирано в предходен процес по гр.д. № 2807/
2019г.ВРС, и с влязло в сила решение, съобразно постановеното решение № 548/
08.05.2020г. по в.гр.д.№ 2182/ 2019г. ВОС и определение № 14/ 20.01.2021г. по гр.д.№ 2560/
2020г. ВКС, IV г.о., ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието е
осъдена да преустанови дискриминационното нарушение относно поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на
3
Затвора-гр.Варна, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000лв., вследствие на осъществена дискриминация в периода 2006г.-2016г., на основание
чл. 71, ал.1, т. 2 и 3 ЗЗДискр.
В периода на разглежданите отношения/ 2017г.-04.04.2019г./ не са предприети
действия към промяна в архитектурната среда на Затвора- гр.Варна, по начин, който да
осигури на лице с увреждане самостоятелен и свободен достъп до помещенията, както е
възможен за останалите посетители. При предявяването на настоящия иск за обезщетение,
решението по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр, с което ответникът е задължен да преустанови
дискриминационното си поведение, осигурявайки необходимата достъпна среда за хора с
увреждания, не е влязло в сила. Изпълнението е очаквано поведение от страна на ГДИН,
наложено със съдебно решение, което не е обвързано нито със срок, нито с конкретни
подходящи мерки. Продължаващото бездействие от страна на ответника би дало повод за
водене на нов съдебен процес на допустимите от Закона за защита от дискриминация
основания.
По изложените съображения, решението с което предявеният иск по чл.71, ал.1 т.2 от
ЗЗДискр. е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Обусловена от основателността на установителния иск е претенцията за обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, в резултат на доказан акт на дискриминация в
периода 2017г.-04.04.2019г. Дискриминационното поведение на ответника е проявено чрез
бездействие, относно необходимостта да бъдат изградени и поставени в Затвора - Варна,
подходящи съоръжения за движението на лице с ограничена двигателна способност.
Установено е с голяма давност, съобразно влезлия в сила съдебен акт по гр.д.№ 2807/
2019г.ВРС.
Доказан е вида на претърпените вреди, изразяващи се в негативни емоции -
физическа безпомощност, обида, унижение и чувство на непълноценност, с повтаряща се
периодичност, които накърняват достойнството на ищцата, предвид специфичните й
потребности. Доказана е причинно-следствената връзка между констатираната
дискриминация и вредоносния резултат.
Становището на ищеца за справедлив размер е обезщетение от 60 000лв., който
според него отговаря на характера, вида и времетраенето на претърпените последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, при отчитане на икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането.
Във въззивното производство ответникът оспорва присъденото обезщетение от
9000лв., като необосновано, противоречащо на доказателствата по делото и несправедливо
завишено .
В преценката за справедлив размер на обезщетение,на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
съобразява вида и интензитета на понесените неимуществени вреди, периодичността на
преживяванията в рамките на регулярни свиждания - един или два пъти в месеца.
Съдът не може да изведе обективен извод за степента на преживяванията, поради
ограничените данни, установени с гласни доказателства. Въпреки негативните емоции от
частично недостъпната среда, изразена основно в подхода към две помещения, ищцата е
посещавала редовно Затвора-Варна,присъствала е на свижданията със своя брат,
реализирайки своите граждански права. Поради липсата на конкретни твърдения и
конкретно установени обстоятелства , следва да се приеме, че понесените негативни емоции
не надхвърлят границата на нормалното психическо изживяване и не генерират висока
степен на психическо напрежение. Като краен резултат, не са причинили здравословен
проблем или усложнения в медицински аспект.
Въз основа на обсъдените данни, приема, че спрямо претърпените неимуществени
вреди в рамките на исковия период, репариращо е обезщетение в размер на 3000лв., със
законната лихва от датата на предявяване на иска- 04.04.2019г. Присъденото над тази сума е
прекомерно завишено, несъответстващо на конкретните обстоятелства, и поради това
несправедливо, на основание чл. 52 от ЗЗД.
4
Изложените правни съображения обосновават частична отмяна на решението в
уважената част от иска, за разликата над 3000лв. до 9000лв., и постановяване на друго, за
отхвърляне на исковата претенция в посочения размер, като недоказана и неоснователна.
В останалите обжалвани части следва да бъде потвърдено.
Съобразно постигнатия правен резултат, следва да се коригира размера на дължимата
държавна такса върху уважената искова претенция, с отмяна за разликата над 120лв. до
присъдените 360лв., и размера на присъденото възнаграждение за оказана правна помощ, на
основание чл.78, ал. 7 ГПК, с отмяна за разликата над 440лв. до 780лв.
На основание чл.271 и чл.280, ал. 2 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262112/ 29.06.2021г. постановено по гр.д.№ 5356/ 2019г. от
Варненски районен съд, в частта , в която Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията„
при Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Г. М. М., ЕГН- **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършена дискриминация през
периода от 01.01.2017г. до 04.04.2019г., за разликата над 3000лв./ три хиляди лева/ до
присъдените 9000лв./ девет хиляди лева/, на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закон за защита от
дискриминация, и в частта на присъдената държавна такса, за разликата над 120лв. до
360лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, и в частта на присъденото възнаграждение за оказана
правна помощ, за разликата над 440лв. до 780лв., на основание чл.78, ал.7 ГПК, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. М. М., ЕГН- **********, срещу Главна дирекция“
Изпълнение на наказанията„ при Министерство на правосъдието, иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от извършена дискриминация през периода от
01.01.2017г. до 04.04.2019г., за разликата над 3000лв. до 9000лв., като неоснователен, на
основание чл.71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5