РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 05.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4037 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Образувано
е по искова молба на Народното събрание на Република България, гр. София,
пл.“Народно събрание“ №2, представлявано от Председателя ***, срещу К.Г.К. с
ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.55 ал.1
от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена
дължимостта на сумата от 400.93 лева (четиристотин лева и деветдесет и три
стотинки), представляваща надплатена сума за трудово възнаграждение за месец
февруари 2017 г., остатък от извършени корекции във ведомостите за месеците
март и април 2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението (14.03.2018 г.) до окончателното плащане, както и за
направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
В исковата молба ищецът сочи, че на 08.12.2014 г. ответникът е бил назначен с трудов
договор за главен експертен сътрудник в Комисията за борба с корупцията,
конфликт на интереси и парламентарна етика на 43-тото Народно събрание на
основание на чл.68 ал.1 т.5 от Кодекса на труда за срока на мандата на 43-тото
Народно събрание; с допълнително споразумение от 26.01.2017 г. срокът на
договора е бил продължен до избирането на постоянни комисии на 44-тото Народно
събрание; през периода от 01.02.2017 г. до 07.03.2017 г. К.К. не се е явил на
работа общо 22 работни дни, без да е представил оправдателен документ за това,
като неявяването му е установено от работодателя чрез проверка в системата за
контрол на достъпа; справката за контрол на достъпа до сградите на Народното
събрание дава безпристрастна и напълно точна информация за отсъствията на служителя
от работа поради неявяване; тази информация е представена на хартия във вида,
съдържащ се в системата, като носи подписа на администратора на системата,
направил разпечатката; ответникът съгласно длъжностната му характеристика е
длъжен да познава правилата за пропускателния режим в сградите на Народното
събрание и да ги изпълнява; той като всички служители на Народното събрание е
бил снабден с карта, осигуряваща достъпа до административните сгради на
Народното събрание; съгласно представените данни от системата за контрол на
достъпа с всяко използване на картата ответникът е създавал електронно
изявление, което се генерира автоматично от системата за контрол и се изразява
в посочване на датата и часа, в която е преодоляна защитата за достъп до
сградите; според приложения фиш за работна заплата К.К. е получил трудово
възнаграждение за пълен отработен месец февруари 2017 г., като правилата за
начисляване и изплащане на работната заплата в Народното събрание предвиждат
това да се извършва на 26-то число от съответния месец; начисляването на пълно
трудово възнаграждение за месец февруари 2017 г. без основание е довело до
надвземане на възнаграждение от ответника, което не е дължимо; чрез извършени
корекции във фишовете за заплати за месеците март 2017 г. и април 2017 г. част
от надплатените суми са били прихванати, като единствено е останала надплатена
сума в размер на 400.93 лева, подлежаща на връщане от ответника; на 08.03.2017
г. К.К. е бил търсен на работното си място, но не е бил открит, за което са
съставени три протокола от служители на Народното събрание; проведен е и
телефонен разговор на същата дата с него, в който той е посочил, че е на 500
километра от град София и е в отпуск; след пояснение, че отпускът му е от
16.03.2017 г. до 31.03.2017 г. ответникът е заявил, че „тогава е в болничен за
десет дни“; след проведения разговор К.К. е представил болнични листи за
периода след 08.03.2017 г.; впоследствие е започнало дисциплинарно
производство, но трудовото правоотношение на ответника е било прекратено с
избора на постоянните комисии на следващото 44-то Народно събрание на
10.05.2017 г.; въпреки отправените му покани за доброволно възстановяване на
надвзетите суми ответникът не е изпълнил доброволно задължението си; това е
наложило провеждането на производство по чл.417 от ГПК, като по образуваното
въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело на Народното
събрание е била преведена сумата от 472.94 лева, която погасява главницата,
лихвата и част от разноските по изпълнителното дело; настоява се за уважаването
на предявения иск и присъждането на направените в заповедното и установителното
производство разноски.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен
отговор от ответника, в който е посочено, че предявеният иск е неоснователен;
няма установени правила и график от работодателя във връзка с вменените на
ответника с длъжностната характеристика основни задължения и допълнителен обем
функции по отношение на контактите с институциите; К.Г.К. е извършвал работни и
протоколни контакти с други институции с оглед приключването на подадените
сигнали, което е било необходимо поради автоматичното прекратяване на
електронния обмен на книжа и документи към комисията от външни лица и
организации след преждевременното депозиране на оставката на правителството;
твърденията на ищеца се основават единствено на справка от електронната система
за контрол на достъпа, че в периода от 01.02.2017 г. до 07.03.2017 г.
ответникът не е бил на работа общо 22 последователни работни дни; осигуряването
на ответника е прекъснато незаконосъобразно от 02.02.2017 г.; направените
удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца също са незаконосъобразни, като
действията на отговорните служители не са съобразени с Правилника за организацията
и дейността на Народното събрание и няма проведено задължителното в тези случаи
дисциплинарно производство; настоява за отхвърлянето на предявения иск и
присъждането на разноските.
В молбата си от 14.03.2019 г. ищецът чрез
своя процесуален представител е посочил, че в таблицата на страница 5 от
заключението вещото лице е допуснало техническа грешка, като в колоната
„основна заплата“ сумата за месец февруари 2017 г. следва да е 193.80 лева,
получена като разлика между основната заплата от 1929 лева (1928 лева + 1 лев)
и 1735.20 лева (общата стойност на удръжките за неявяването за 18 дни), а не
192.80 лева; това се отразява в колона „общо начисления“ и в колона „нетна
заплата“, както и в общия сбор на същите колони; след корекция на грешката сумата
на нетната заплата, дължима на служителя, следва да е 2608.51 лева, а не 2607.51
лева, както е посочено от вещото лице; след приспадането на сумата от 2608.51
лева от 3008 лева (преведената сума на ответника, без монетите за два поредни
месеца – 2 Х 0.72 лева, които са му дължими), остава разлика за възстановяване
на работодателя от служителя в размер на 399.49 лева; в последния месец, в
който е начислено възнаграждение за К.К., който е май 2017 г., е прибавена
сумата от 1.44 лева (2 Х 0.72 лева), която е дължима на служителя вследствие
разликата в монети в два поредни месеца; тази сума е изплатена на служителя и в
крайна сметка се дължи обратно на работодателя, поради което общата дължима
сума е в размер на 399.49 лева + 1.44 лева = 400.93 лева; настоява за
уважаването на предявения иск и присъждането на направените разноски.
В последното съдебно заседание ответникът
чрез своя процесуален представител е заявил, че в хода на процеса ищецът не е
доказал, че е изправната страна; справката за контрол на достъпа отчита достъпа
до сградите, но не може да даде безпристрастна и напълно точна информация за
причините за отсъствието на служителя; според лист 21 от справката на
25.02.2016 г. К.К. е влязъл през „Дондуков“ и след това на 08.03.2016 г. отново
е влязъл в Народното събрание, което означава, че 12 дни е бил там. В писмената
си защита от 20.03.2019 г. сочи, че е останало недоказано твърдението за
получено трудово възнаграждение, за което не е положил труд и не се е явил на
работа; задълженията му по трудовия договор са изпълнени при самостоятелно
планиране и организиране на работата; няма установени правила и график от
работодателя във връзка с вменените му основни задължения и допълнителен обем
функции; ответникът не е имал задължението да спазва изрично посоченото работно
време само в сградите на Народното събрание, като през целия период от
назначаването до прекратяването на трудовия договор не е спазвал 8-часов период
на престой в сградите на Народното събрание; според сключения трудов договор
продължителността на работния ден е 8 часа, но не е посочено откога докога; настоява
за отхвърлянето на предявения иск поради недоказването на отсъствието на
работното място и присъждането на направените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим. Разгледан по същество, той е частично основателен.
Налице са всички предпоставки за частичното уважаване
на предявения иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.55 ал.1
от ЗЗД. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че между страните на 08.12.2014
г. е бил сключен трудов договор (на лист 47 от делото), по силата на който
ответникът е назначен като служител в Народното събрание на длъжността главен
експертен сътрудник в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и
парламентарна етика за срок до края на мандата на 43-тото Народно събрание; уговорена
е основна месечна заплата в размер на 1928 лева и продължителност на работния
ден от осем часа; за място на работа е определена Комисията за борба с
корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; с допълнително
споразумение от 26.01.2017 г. с оглед на осигуряването на приемственост в
работата на Народното събрание за подготовка и предаване на наличните материали
в съответстващата парламентарна структура срокът на договора е продължен до
избирането на постоянни комисии на 44-тото Народно събрание. Както е видно и от
длъжностната характеристика на К.Г.К. (на лист 53 – 56), същият безспорно е бил
част от администрацията на Народното събрание и е следвало да спазва Правилника
за вътрешния ред на Народното събрание (на лист 166 – 168); според чл.28 от
този правилник 8-часовото работно време на служителите на Народното събрание е
установено от 9.00 часа до 17.30 часа за дните, в които Народното събрание не
заседава (каквито са всички работни дни от месец февруари 2017 г., тъй като с Указ №59/24.01.2017
г. на Президента на Републиката е разпуснато 43-тото Народно събрание на 27
януари 2017 г. и са насрочени избори за ново Народно
събрание на 26 март 2017 г.), а обедната
почивка е 30 минути и може да се ползва във времето от 12.30 часа до 14.15
часа. Уговореното място на работа Комисията за борба с корупцията,
конфликт на интереси и парламентарна етика също се намира в двете сгради на
Народното събрание в гр. София, пл.“Народно събрание“ №2 и гр. София,
пл.“Александър Батенберг І“ №1. Наистина характерът на длъжността на ответника
е бил такъв, че с длъжностната характеристика (на лист 54) са му възложени
допълнителен обем функции, някои от които с оглед на естеството си следва да
бъдат правени на друго работно място - да осъществява контакти с други
институции след съгласуване с председателя на комисията; да участва в
организирани от комисията приемни дни за граждани и да изпълнява допълнителни
задачи, поставени от председателя на комисията. Но след разпускането на
Народното събрание на 27.01.2017 г. Комисията за борба с корупцията, конфликт
на интереси и парламентарна етика не е съществувала и не е осъществявала
никаква дейност; затова няма как след 27.01.2017 г. да е имало поставяне на
задачи от председателя на комисията, съгласуване с него или организиране на
приемни дни за граждани от самата комисия. По тази причина с допълнително
споразумение е продължен срока на трудовия договор на ответника до избирането
на постоянни комисии на 44-тото Народно събрание - за подготовка и предаване на
наличните материали в съответстващата парламентарна структура, което физически
може да бъде осъществено единствено и само в двете сгради на Народното
събрание. Освен това на К.Г.К. в рамките на производството е предоставена
възможност да ангажира доказателства във връзка с изпълнението на вменените му
трудови задължения на друго място, но същият не се е възползвал от това – не е
поискал допускането на разпит на свидетели, не е представил писмени
доказателства и въобще не е посочил конкретно какви трудови задължения е
изпълнявал през процесния период и на кое място. С представената пълна справка
от системата за контрол на достъпа до сградите на Народното събрание за целия
период на изпълнение на трудовите задължения на ответника (на лист 126 – 158 от
делото) и най-вече за процесния период след 02.02.2017 г. ищецът е доказал
отсъствието на служителя от работното му място. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№70/19.02.2014 г. по гр. дело №868/2012 г. на ІV г.о. на ВКС. Още повече, че в
случая на ответника с Правилника за вътрешния ред на Народното събрание като
част от трудовите му задължения е вменено да осъществява достъпа си до сградите
единствено чрез системата за контрол на достъпа, използваща безконтактни
магнитни карти. Единственият посочен от процесуалния представител на ответника
пропуск в системата е осъщественото на 25.02.2016 г. влизане с отбелязване за
последващо действие отново влизане на 08.03.2016 г., но в случая явно се касае
до пропуск на самия К.К. да отчете единствено излизането си от сградата на
25.02.2016 г.; важното е, че за процесния период след 02.02.2017 г. няма
отразени никакви влизания; относно отчитането на една и съща операция два или
три пъти в системата в рамките на една и съща секунда – явно отново се касае до
неправилно боравене на ответника с магнитната карта, при която тя в един и същи
момент се прокарва няколко пъти през системата (например на 02.02.2017 г. са
отбелязани две излизания през Дондуков в 12:33:05 часа). Отсъствието на
ответника от работното му място се установява и от подробните показания на ***
в съдебното заседание на 24.01.2019 г. (която е била началник на отдел
„Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ към Народното събрание в
процесния период). Поради неполагането на труд от страна на ответника като
служител на Народното събрание за периода след 02.02.2017 г. предявеният иск за
установяването на дължимостта на надплатената работна заплата за месец февруари
2017 г. по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите е основателен до изчисления
от вещото лице размер от 400.49 лева, заедно със законната лихва върху нея от
14.03.2018 г. до окончателното плащане, като следва да бъде отхвърлен за
разликата от 400.49 лева до първоначално предявения размер от 400.93 лева (остатъците „монети“ от предходен и последващ
период не са предмет на настоящото производство, доколкото обхватът се определя
единствено от изложените в рамките на заповедното производство обстоятелства и
представеното извлечение от счетоводни книги). Въпреки извършеното принудително
събиране на процесната сума в рамките на
образуваното изпълнително производство въз основа на издадения по заповедното
производство изпълнителен лист поради разпореждането за незабавно изпълнение това
обстоятелство не следва да бъде съобразявано в съответствие с т.9 от
Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва
да бъдат присъдени съразмерно на установената като дължима сума направените
разноски по гр. дело №4037/2018 г. по описа на ДРС в размер на 274.70 лева (от
внесена държавна такса в размер на 25 лева, заплатения първоначален депозит на
вещото лице в размер на 100 лева, довнесения депозит в размер на 50 лева и 100
лева юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК (в
редакцията му след изменението, обн. в ДВ – бр.8 от 2017 г.) съобразно
материалния интерес и фактическата и правната сложност на производството; към
представените преписи от командировъчни заповеди няма доказателства за реалното
заплащане на посочените в тях суми, поради което същите не следва да бъдат
присъждани). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските
по частно гр. дело №1106/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на установената
като дължима сума, т.е. в размер на 24.97 лева (от 25 лева внесена държавна
такса). Ответникът е представил доказателства за сторени разноски едва с
писмената си защита и такива не трябва да му бъдат присъждани.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че К.Г.К. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към Народното събрание на
Република България, гр. София, пл.“Народно събрание“ №2, представлявано от
Председателя ***, (за което е издадена Заповед за изпълнение №653/21.03.2018 г.
по частно гр. дело №1106/2018 г. по описа на ДРС) - в размер на 400.49 лева
(четиристотин лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща надплатена
сума за трудово възнаграждение за месец февруари 2017 г., остатък от извършени
корекции във ведомостите за месеците март и април 2017 г., заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК (14.03.2018
г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 400.49 лева до
първоначално предявения размер от 400.93 лева.
ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Народното
събрание на Република България, гр. София, пл.“Народно събрание“ №2, представлявано
от Председателя ***, съразмерно на уважената част от иска направените разноски
по гр. дело №4037/2018 г. по описа на ДРС в размер на 274.70 лева (двеста седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки), както и направените разноски по частно гр. дело №1106/2018
г. по описа на ДРС в размер на 24.97 лева
(двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: