№ 27
гр. С., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело №
20211800100469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.
Предявен е от К. П. И. срещу П. К. И. иск с правно основание
чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето му под запрещение.
Ищецът твърди, че е син на ответника П. К. И., който от средата
на 2018 г. страдал от проблеми с паметта – често задавал едни и същи
въпроси, започнал да забравя факти и хора от близкото си минало,
споделял на ищеца, че често забравял причината, поради която влизал
в една от стаите в дома си. В периода 28.11.2018 г. – 01.12.2018 г.
ответникът бил на лечение в Клиника по нервни болести при УМБАЛ
„А.“ ЕАД, където му била поставена диагноза „ограничена атрофия на
мозъка, леко когнитивно нарушение”. Здравословното състояние на
ответника силно се влошило след претърпяно на 19.07.2019 г. ПТП –
започнал да се губи из града, не разпознавал свои близки. В периода
14 – 17 юли 2020 г. отново постъпил на лечение в Клиника по нервни
болести при УМБАЛ „А.“ ЕАД, където му била поставена диагноза
„ограничена атрофия на главния мозък. Лек дементен синдром с
вероятна дегенеративна генеза”. Като придружаващо заболяване,
1
освен захарен диабет, било посочено и „ограничено емоционално
лабилно разстройство“. След изписването му от болницата
състоянието на ответника продължило да се влошава – прогресивно
забравял скорошни случки, срещи и разговори със сина си, започнал
да губи пространствена ориентация. На 14 май 2021 г. излязъл от
жилището, в което живеел в гр. С., загубил се, паднал на трамвайна
линия и с помощта на линейка бил откаран до дома си. От този
момент ответникът отказал да излиза навън, не можел да контролира
повече естествените нужди на огранизма, бил напълно дезориентиран
и неадекватен, не разпознавал дори собствения си син. Ищецът
поддържа, че вследствие на заболяване ответникът П. К. И. не разбира
свойството и значението на действията и не може да ръководи
постъпките си.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК. В съдебно заседание отправя молба към съда за окзване на
помощ.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява
становище за основателност на предявения иск, като счита, че
ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр.чл. 336,
ал. 1 ГПК за поставянето на ответника П. К. И..
Предмет на иска за поставяне на едно лице под запрещение е
неговата материалноправна дееспособност, като уважаването на този
иск се обуславя от проявлението на следните материални
предпоставки (юридически факти): ответникът да не е способен да се
грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест
2
(медицински критерий), т.е. не е в състояние да разбира свойството и
значението на действията си (интелектуалният елемент) и да ръководи
постъпките си (волевият елемент), вследствие на което не може да
извършва разумни действия под контрола на съзнанието, или неговите
интелектуални или волеви способности са силно ограничени.
От удостоверение за родствени връзки № 838/08.06.2021 г.,
издадено от община И., и удостоверение за раждане от 03.11.1999 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № .../............ г. от община И., се
установява, че ищецът е син на ответника, поради което съгласно
изискванията на чл. 336, ал. 1 ГПК притежава активна процесуална
легитимация за предявяване на иска с правно основание чл. 5 ЗЛС.
От епикризи (л.7 и л. 8 от делото) се установява, че в периода
28.11.2018 г. – 01.12.2018 г. ответникът е бил на лечение в Клиника по
нервни болести при УМБАЛ „А.“ ЕАД, където му била поставена
диагноза „ограничена атрофия на мозъка, леко когнитивно
нарушение”. В периода 14 – 17 юли 2020 г. отново постъпил на
лечение в Клиника по нервни болести при УМБАЛ „А.“ ЕАД, където
му била поставена диагноза „ограничена атрофия на главния мозък.
Лек дементен синдром с вероятна дегенеративна генеза”. Като
придружаващо заболяване, освен захарен диабет, било посочено и
„ограничено емоционално лабилно разстройство“.
При разпита на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 ГПК съдът
констатира, че ответникът отговаря на точно на въпросите, свързани
със самоличността си, но е времево дезориентиран – твърди, че синът
му Кристиян е на 20 години и е роден през петдесетте години (видно
от удостоверение за раждане от 03.11.1999 г., издадено въз основа на
акт за раждане № .../............ г. от община И., ищецът е роден на
..................... г.).
Свидетелите Д.Ц. и С.М. установяват правнорелевантните
факти, че през 2018 г. здравословното състояние на ответника се
влошило - страдал от проблеми с паметта, често задавал едни и същи
3
въпроси, започнал да забравя факти и хора от близкото си минало, не
разпознавал близките си, бил дезориентиран в пространството и
времето.
От заключението на изготвената по делото съдебно-
писхиатрична и психологична експертиза на вещите лице Р. К. и Д. З.,
извършили личен преглед на ответника, неоспорено от страните,
което съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, се
установява, че ответникът бил в ясно съзнание, но психомоторно
забавен и грубо ориентиран за собствената си личност, дезориентиран
за място и време, с беден лицеизраз, емоционало нивелиран, волево-
хипобуличен. Мисловният му процес бил бавен по ход, беден по
съдържание. При проведеното от вещите лица изследване той не бил в
състояние да напише пълно изречение. В заключение вещите лица
сочат, че ответникът страда от деменция при болестта на Алцхаймер с
късно начало – тип 1. Интелектуално-паметовият упадък е до степен
към глобана деменция, което заболяване се приравнява към
слабоумие. Не е в състояние да се грижи за себе си, да разбира
свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките
си.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че
психичното състояние на ответника е от такова естество, което не му
позволява да се грижи сам за себе си, да ръководи постъпките си и да
защитава интересите си. Тежкият интелектуален дефицит, силно
нарушените познавателни и социални умения го лишават от
възможността да разбира свойството и значението на постъпките си,
за да преценява личните имуществените си интереси. Налице са
законовите предпоставки за поставяне на ответника под пълно
запрещение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на искането за назначаване на временен
попечител по чл. 337, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че за
такъв следва да бъде определен ищецът К. П. И., който е него син и
4
най-близък роднина.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на основание чл. 5,
ал. 1 ЗЛС П. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Л. К.” № ..,
ет. ., ап. ., по иска на неговия син К. П. И., ЕГН: **********, гр. И.,
ул. „В. Л.” № ., вх. „.“, ет.., ап. ...
ОПРЕДЕЛЯ за временен попечител на П. К. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Л. К.” № .., ет. ., ап. ., на основание чл.
337, ал. 2 ГПК неговия син К. П. И., ЕГН: **********, гр. И., ул. „В.
Л.” № ., вх. „.“, ет.., ап. ...
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр. С. в 2-седмичен срок от получаване на препис от
него от страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА препис него да
бъде изпратен на органа по настойничеството по постоянния адрес на
ответника за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5