Определение по дело №4260/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262334
Дата: 28 декември 2023 г.
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20161100904260
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 май 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 гр. С., 28.12.2023 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                     

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ      

 

при секретаря Габриела Владова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4260 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

            На 31.10.2023 г. в Търговския регистър e обявен изготвен от синдика Списък на кредиторите на „Е.С.“ АД /н./ за предявени, но неприети вземания по смисъла на чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ.

            По реда и в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ пред съда по несъстоятелността е депозирано възражение с вх. № 289916/07.11.2023 г. от „Е.П.ЕАД, което дружество в качеството му кредитор е предявило за приемане в производството по несъстоятелност вземания, които по решение на синдика с обявения на 31.10.2023 г. списък не са били приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Е.С.“ АД /н./. Опонира се по съображенията на синдика мотивирали решението му да не приеме предявените вземания за доставена и неплатена стойност на електрическа енергия в размер на сумата от 1 898,32 лв. начислена за периода от 01.03.2022 г. до 31.08.2023 г. относно обект /базалтов цех/ на „Е.С.“ АД /н./ намиращ се в гр. Оряхово, както и обезщетение за забава в размер на сумата от 153,97 лв. дължимо за периода от 27.04.2022 г. до 10.10.2023 г. Сочи се, че включително й към датата на подаване на възражението длъжникът продължава да не е платил упоменатите вземания възникнали в негова тежест след откриване на производството по несъстоятелност. От съда по несъстоятелността се иска да счете очертаните вземания за съществуващи и да ги включи за удовлетворяване в списъка на приетите възникнали след датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност вземания, респективно да ги изключи от този неприетите такива изготвен от синдика.    

На 20.11.2023 г. по делото е постъпило писмено становище от синдика – Б., която счита, че възражението е неоснователно. Посочено е, че към момента в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Е.С.“ АД /н./ е реализирано осребряване на всички имоти притежавани от дружеството-длъжник на адрес – гр. С., ул. „******, като това е станало до м.08.2021 г. с влезли в сила постановления за възлагане. Следователно след този момент всички задължения за заплащане на такси за достъп и пренос на ел. енергия по мрежата на  „Е.П.ЕАД са дължими от лицата, които са придобили правото на собственост върху всеки от тези имоти. Неиздържано било твърдението на кредитора, че „Е.С.“ АД /н./ е отговорен за плащането на предявените вземания, защото от негова страна не били направени постъпки за прекратяване на договора за продажба на ел. енергия за стопански нужди. Отбелязано е, че за да може да бъде сключен договор за продажба на ел. енергия с нов клиент, то е необходимо същия да ангажира документ удостоверяващ правото му на собственост спрямо имота, респективно декларация за съгласие от собственика ако се касае до лице, което няма качеството на собственик на захранения с електричество имот, а така също да се декларира, че предходния клиент за същия обект е престанал да бъде фактически ползвател – ако е имало регистриран такъв предишен клиент за същия имот. От този момент предприятието следва да се счита за уведомено, че даден имот се ползва от друго лице, което води до прекратяване на договора с предишния собственик.    

 В проведеното на 01.12.2023 г. открито съдебно заседание кредиторът „Е.П.ЕАД не изпраща представител, но с писмена молба посочва, че продължава изцяло да поддържа подаденото от него възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, като смята, че синдикът неоснователно не е приел предявените от дружеството вземания и ги е включил в списъка с неприетите такива. Заявява, че към молбата за предявяване са ангажирани достатъчно документи, които да разкриват, както основанието, така и размера на предявените за приемане вземания. Те не са платени на падежа и се дължат от „Е.С.“ АД /н./. Синдикът – Б. продължава да поддържа становището си за неоснователност на възражението, като смята, че „Е.С.“ АД /н./. не се намира в облигационно правоотношение с „Е.П.ЕАД, по силата на което за последното да се поражда право на вземане за цена на доставена електрическа енергия до имот/имоти притежавани от несъстоятелния длъжник, в т.ч. сумите фактурирани в приложените към молбата за предявяване фактури.

Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Подаденото възражение от „Е.П.ЕАД е допустимо, тъй като списъкът на неприети предявени вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър на 31.10.2023 г., а възражението е подадено на 06.11.2023 г.тоест в установения съобразно чл. 690, ал. 1 ТЗ – седмодневен срок, считано от обявяването на списъка, предвид което същото подлежи на разглеждане по същество.

Възражението е неоснователно. С молбата си от 13.10.2023 г. „Е.П.ЕАД се е заявил в производството по несъстоятелност открито спрямо „Е.С.“ АД /н./, като носител на изискуеми парични вземания за доставена и неплатена стойност на електрическа енергия в размер на сумата от 1 898,32 лв. начислена за периода от 01.03.2022 г. до 31.08.2023 г. относно обект /базалтов цех/ на „Е.С.“ АД /н./ намиращ се в гр. Оряхово, както и обезщетение за забава в размер на сумата от 153,97 лв. дължимо за периода от 27.04.2022 г. до 10.10.2023 г. Към молбата са ангажирани счетоводна справка по клиентски № 210029786370 с актуалност към 10.10.2023 г., като и 26 броя фактури издадени в периода 12.04.2022 г. до 12.09.2023 г. и отнасящи се до фактуриране стойности на услуги предоставяни за клиентски № 210029786370. Установяването на облигационната обвързаност между „Е.С.“ АД /н./ и  „Е.П.ЕАД, както и реалното предоставяне на услугите по нея са материални предпоставки от фактическия състав по възникване на предявените вземания са в тежест на поддържащия това те да са се реализирали кредитор. Към момента действа ЗЕ /Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г./. Съгласно първоначалната редакция на чл. 92, т. 4 от ЗЕ /действаща до изменение с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ страни по сделките за продажба на електрическа енергия са потребителите клиенти на обществения доставчик на електрическа енергия и обществените снабдители на електрическа енергия. Съгласно т. 43, § 1 от ДР на ЗЕ /отм. с ДВ, бр. 54 от 2012 г. / "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Според чл. 92, т. 4 от ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), страни по сделките с електрическа енергия са крайните клиенти, а според т. 41б, буква "а" на § 1 от ДР на същия закон (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ. По смисъла на т. 33а на § 1 от ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Между синдика и кредитора с неприето вземане - „Е.П.ЕАД няма разногласия относно това, че за периода 01.03.2022 г. до 31.08.2023 г. има качеството на краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ, тъй като представлява енергийно предприятие, което съгласно издадена лицензия има правото и задължението да извършва дейност по снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в определена в лицензията територия.

Същевременно от съдържанието на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.ЕАД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 056/07.11.2007 г., изменени с решение ОУ - 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, е предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а съгласно, ал. 4 от същия член, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общински бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство. От изложеното следва, че след отмяната на Закона за енергетиката и енергийната ефективност в сега действащия Закон за енергетиката липсва изискване за форма, при която трябва да е сключен договора за продажба на електрическа енергия, когато страни по него са доставчикът и крайният небитов клиент, и когато има за предмет снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа. Такова изискване няма и в Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, издадени въз основа на ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ съгласно законовата делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Писмената форма не е предвидена като условие за действителност на договора за продажба на електрическа енергия нито в чл. 11, т. 4 ПТЕЕ, нито в чл. 15 ПТЕЕ /в сила от 26.07.2013 г./. Ето защо съдът приема, че договорът за продажба на електрическа енергия, който се сключва между доставчикът и крайните клиенти, е неформален и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В тази насока от кредитора - „Е.П.ЕАД в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ са ангажирани единствено фактури, които са издадени в периода от 12.04.2022 г. до 12.09.2023 г. от самия него в качеството му на доставчик, за извършена услуга по снабдяване с електрическа енергия и достъп до електроразпределителната мрежа, като за получател е посочено дружеството - „Е.С.“ АД /н./. Тези счетоводни документи не са подписани нито от представител на съставителя, нито от представител на получателя на услугата. По същността си те съставляват частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД /праводател на „Е.П.ЕАД/ и съдържат изгодни за автора им обстоятелства, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила, която се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не и до тяхното съдържание. Документите не са подписани от представител на „Е.С.“ АД /н./ /по конкретно от назначения синдик/ и не съдържат признание за дължимостта на сумите, поради което не могат да послужат за установяване реалната доставка на услугата като основание за възникване на начисленото от ответника вземане услугата през очертания в молбата за предявяване период, съответно наличието на облигационно правоотношение. При липса на ангажирани доказателства, че между „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и „Е.С.“ АД /н./ е възникнало неформално правоотношение по продажба на електрическа енергия след влизане в сила на ЗЕ, то това твърдение на „Е.П.ЕАД остава недоказано, а като резултат от това няма как да се възприеме от съда по несъстоятелността, че  в правната сфера на „Е.П.ЕАД са се породили вземания спрямо „Е.С.“ АД за доставена и неплатена стойност на електрическа енергия в размер на сумата от 1 898,32 лв. начислена за периода от 01.03.2022 г. до 31.08.2023 г. относно обект /базалтов цех/ на „Е.С.“ АД /н./ намиращ се в гр. Оряхово, както и обезщетение за забава в размер на сумата от 153,97 лв. дължимо за периода от 27.04.2022 г. до 10.10.2023 г., които да подлежат на удовлетворяване в течащото производство по несъстоятелност. Следователно решението на синдика да не ги включва в списъка на допълнително предявените и приети за удовлетворяване вземания е правилно, което означава, че възражението на „Е.П.ЕАД подадена по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ следва да бъде оставено без уважение от съда по несъстоятелността.    

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 289916/07.11.2023 г., което е подадено от „Е.П.ЕАД, с ЕИК ******срещу Списък на кредиторите на „Е.С.“ АД /н./ за предявени, но неприети вземания по смисъла на чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ обявен в ТРРЮЛНЦ на датата - 31.10.2023 г., в чието съдържание са включени предявените от „Е.П.ЕАД, с ЕИК ******с молба входящ № 287908 подадена на 13.03.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

 

 

СЪДИЯ: