№ 655
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела М.а
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела М.а Административно наказателно
дело № 20223110200575 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.
Х. Х. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 439а -
88/20.06.2021г. на ВПД Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209
„а“ ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 300 лв.
В жалбата не се оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че въз.Х. е
влязъл през вратата на чакалнята и е направил няколко крачки навътре, като само
тогава е бил без маска, а такава е постановил по време на проверката и след това.
Навеждат се обаче доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.53 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не бил проверил дали са
налице основанията на чл.28 от ЗАНН.Поради това се иска отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание въз. Х., редовно призован , не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована , не изпраща представител . Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата и са изложени съображения за това,
че постановлението е правилно и законосъобразно и като такова се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2021г. около 12.00 часа , служители на ІІІ РУ-Варна, един от които св.
Ж.С., изпълнявали служебните си задължения по контрол на въведените
противоепидемични мерки.Те извършвали обход на фоайето на Автогара-Варна.Там
установили , че в него се намира мъж, който бил без поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба. Доколкото с това се нарушавали въведените
към него момент противоепидемични мерки, полицейските служители извършили
проверка на самоличността му.Установило се, че това е въз.Т.Х..Св.С. му разяснила, че
нарушава заповедта на Министъра на здравеопазването и трябва да има маска.Въз.Т.ов
обаче не поставил такава.За това и св.С. съставила против него акт за това, че не
изпълнява въведените с т.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 от
ЗЗ.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление 439
„а“-88/20.06.2021г., с което административно-наказващият орган приел, че въз.Х. не е
изпълнил въведените с т.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки, тъй като бил на закрито обществено
място без поставена защитна маста за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покривано носа и устата.Било прието, че въззивникът е
осъществил нарушение по чл.209 „а” ал.1 от ЗЗ. За него , на същото законово
основание на въз. Х. била наложена „Глоба“ в размер на 300лв.
В хода на съдебното производство бе разпитана Ж.С. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелката си спомни за случая с необходимата конкретика, като
посочи че нарушението е било установено при извършван обход.Св.С. посочи още, че
по време на проверката въз.Х. не е поставил маска на лицето си.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
2
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 439 „а“- 88/ 20.06.2020г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание чл.209“а“ ал.4 от
Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е
съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на
Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било
установено извършеното от въз.Х. нарушение.Актът е бил предявен и връчен на
въззивника срещу подпис , като тогава и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени и депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се
от разследване.В наказателното постановление е посочена нарушената материално
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод
за това, че въз.Х. е извършил нарушение на Закона за здравето. Безспорно се
установява, че въз. Х. на 11.02.2021г. е бил установен от полицейски служители на ІІІ
РУ-Варна докато се е намирал във фоайето на Автогара-Варна без защитна маска на
лицето си. Същевременно, със Заповед № РД- 01-51 от 26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването , считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г. са били въведени
противоепидемични мерки на територията на Р.България, като съгласно т.7 всички
лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. автогари, са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. В този
смисъл, след като на 11.02.2021г. въз.Х. се е намирал във фоайето на Автогара-Варна
без поставена защитна маска, то той е нарушил въведените противоепидемични
мерки.Това обстоятелство не се и оспорва.
Правилно е била приложена санкционната норма на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, тъй
като именно в нея е предвидено наказание за този, който не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, каквото имаме в
настоящият случай.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира обаче, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. В акта , съставен против въз.Х., от фактическа страна е
посочено, че същият е бил без поставена предпазна защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, с което е нарушена т.7
3
от Заповед № РД -0151/26.01.2021г. Именно това е и задължението, визирано в тази
заповед, което въз.Х. не е изпълнил- да има поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба когато се е намирал на закрито обществено
място. В постановлението обаче наказващият орган от фактическа страна е приел, че
въз.Х. е нарушил т.7 от същата заповед, тъй като не е бил поставил защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и
устата. Задължение за поставяне на маска или друго предпазно средство е било
въведено за гражданите с т.7, но на Заповед № РД-01-675/ 25.11.2020г. на Министъра
на здравеопазването. С нея за периода от 27.11.2020г. до 31.01.2021г. са били въведени
противоепидемични мерки, като в т.7 от заповедта е въведена мярка, задължаваща
всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в
т.ч. кърпа, шал, шлем и др.). В случая обаче нарушението е било извършено след срока
на действие на тази заповед.По този начин наказващият орган при издаване на
наказателното постановление от една страна е въвел нови фактически положения,
свързани с липса освен на маска, а и на друго средство, покривано носа и устата, а от
друга страна е приел за нарушена заповед, в която вече няма възможност за избор на
предпазното средство, което да покрива носа и устата , като гражданите са били
задължени да имат и поставят единствено защитна маска. С това правото на защита на
въз.Х. е било нарушено, доколкото е налице противоречие между фактическото
описание на задължението, което той не е изпълнил и текста на заповедта, с която то е
било въведено. С оглед на това и атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото по делото не са направени искания за присъждане на разноски, съдът
намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 439а-88/20.06.2021г. на Директора
4
на ОД-МВР-Варна, с което на Т. Х. Х. на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5