РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. В., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Гражданско дело № 20221300100169
по описа за 2022 година
Производството е с правни основания чл.432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П. В. Г., ЕГН: ********** и В. В. Г. с
ЕГН:**********, представлявани от настойника си М. П. Н. тримата с адрес
в гр.В. срещу Застрахователно дружество „БИ АД, с ЕИК : * и седалище в
гр.С., с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата
от по 30 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили от непозволеното увреждане в резултат на
смъртта на сестра им М. В.а Г.а с ЕГН: **********, настъпила на
31.10.2018г., вследствие на пътен инцидент от 29.10.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 29.10.2018г. до окончателното издължаване.
Твърди се, че на 29.10.2018г. около 13.30ч. в гр. В., ул. „Р.”, срещу бл. 2,
ж.к. „С.” при управление на МПС „ФГ”, с peг. № *, собственост на Б. М. Г.,
със Застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите”
№ *, в представляваното от ответника дружество, при нарушение на
правилата за движение по ЗДвП, водачът Б. М. Г., ЕГН *, управлявайки
посоченият автомобил, причинил травматични увреждания опасни за живота,
вследствие на което на 31.10.2018г.. е настъпила смъртта на М. В.а Г.а- сестра
на ищците.
Образувано е НОХД №62/20202г. на ВОС приключило с влязла в сила
присъда №57/16.10.2020г., потвърдена с решение 136/27.04.2021г. на САС по
ВНОХД 61/21г., с което Б. М. Г. е признат за виновен и осъден за виновно
извършено престъпление с причиняване на смърт по непредпазливост.
По отношение на първият от ищците – П. В. Г. заедно израснали със
1
сестра му М., поради малката разлика във възрастта от 5 години. М. помагала
в грижите по отглеждането на П.. Внезапната смърт му повлияла тежко.По
цял ден стои на улицата и на кръстовището в близост до дома им и я
очаква.Тя му носела храна и дребни суми винаги и той се радвал всеки път от
срещата си с нея.Разстройва се и от плача на сина на М. –В., с когото спят
тримата в една стая.
По отношение на втория ищец - В. В. Г. сестра му М. била по- голяма с
14 години и ежедневно полагала грижи за него и той бил много привързан
към нея.След инцидента плаче за нея, очаква я на дворната врата и гледа към
улицата да я зърне.Тя винаги радвала братята си с подаръци , лакомства и
пари. Двамата ищци спят в една стая със сина на М., който често плаче през
нощта и повтаря „мама“. Те се будят разстроени.Трудно ги успокояваме и им
обещаваме, че утре тя ще дойде.
Твърди се в исковата молба , че семейството и домакинството им е с
тежка съдба и труден живот. В него били израснали пет деца.
М. била най-голяма от всички, а двамата им братя П., роден 1978г. и
В., роден 1987г. са с психически заболявания и диагнози „Умерена умствена
изостаналост”; значително нарушение на поведението, изискващо грижи и
лечение и призната от ТЕЛК 80% неработоспособност. Първото дете на М.,
нейният син В. Т., роден през 1997г. също бил болен с диагноза „Умерена
умствена изостаналост”, значително нарушение на поведението, изискващо
грижи и лечение и призната от ТЕЛК 75% неработоспособност.
Връзката между ищците и сестра им била дълбоко емоционална,
характеризирала се с изключителна обич помежду тях, уважение,
привързаност и разбирателство, надхвърлящи обичайно присъщите и
традиционни такива за всяко българското семейство.
След смъртта на сестра им трагедията в семейството била огромна и
щяла да ги съпътства, заедно с техните родители, братята и племенниците им
- нейните три деца - останали сираци без майка през целия им живот.
В такова многодетно семейство и многочленно домакинство общите
усилия и ежеминутната борба в оцеляването им, много ги било сплотило и се
държали един за друг в трудностите. Липсата на сестра им било
изключително тежка за тях.
Тези обстоятелства били породени както от необходимостта да
надживеят тежкото им семейно битие, както и от продължилото
дългогодишно общо съжителство в едно домакинство с родителите им,
общите им интереси, развлечения и грижи за всички в семейството, с
взаимопомощ помежду им, изключителна по своя характер. Това обусловило
и крайно негативното понасяне от тях на настъпилата внезапна и твърде
ранна смърт на починалата им сестра М. В.а Г.а на 45г.
Налице била близка родствена връзка между ищците и починалата им
сестра, както и силна емоционална връзка между тях през целия им
съзнателен живот. Това било обусловено от грижите на М. за братята и от
2
обстоятелството, че всички са живеели заедно, а след омъжването на М. -
близко един до друг След като се преместила в друго жилище заедно с
вторият си съпруг, се виждали ежедневно, ищците израснали заедно със сина
на М., който и до сега живее с тях и спят в обща стая.
Моралните им страдания, техния интензитет, които щели да установят
в хода на процеса, продължителността, довели до необичайно трайни
промени в емоционалното и психическото им състояние, считат, че са им
причинили значителни неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД с претендираната от ищците сума
по 30 000 лева за всеки от тях. Това би съответствало на установения от
закона критерий за справедливост, на формираната съдебна практика в
процесния период, относима за сходни случаи и на икономическата
конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, своеобразна индиция, за която са възприети и нормативно
установените лимити на застрахователно покритие в КЗ.
Считат, че претенцията им е справедлива. Човешкият живот няма
паричен еквивалент, но болката е по -силна при загубата на млад човек.
В случая ищците изгубили сестра си на 45 години в активна трудова и
жизнена възраст, майка на три деца. Между тях имало силна връзка на
привързаност и емоционалност - всеки ден идвала по два пъти у дома им,
отбила се при тях и в деня на злополуката. Винаги я очаквали с нетърпение,
тя носела за всеки по нещо и най-вече за ищците и сина си.
Поддържа се , че в настоящият случай е изпълнена процедурата на чл.
380 от КЗ.
Отправени били искания до застрахователя по чл. 380 от КЗ, но
последния отказал да им заплати обезщетение.
По наказателните дела били постановени Присъда по НОХД
№62/2020г и мотиви на В.ския ОС и Решение по ВНОХД №61/2021г на
Софийски апелативен съд били установени следните факти, които не се
нуждаели от доказване:
Наличието на застрахователно правоотношение със застраховател
ответникът Застрахователно акционерно дружество ЗД „БИ” АД, ЕИК *,
породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилист, обективиран в застрахователна полица №
ВС/02/117003366564, за автомобил МПС „ФГ” с per. № *, собственост на Б.
М. Г., ЕГН *;
Настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие на 29.10.2018г. и причинената от него смърт на 31.10.2018г. на
пострадалата тяхна сестра М. В.а Г.а с ЕГН **********, установено с влязла в
сила присъда по НОХД №62/2020г. на ОС В., на основание чл. 300 от ГПК
задължителна за настоящия съд относно факта на деянието, неговата
противоправност и вината на застрахования.
3
Виновното причиняване на смъртта на пострадалата М. В.а Г.а с ЕГН
********** от Б. М. Г., ЕГН * при управление на МПС „ФГ” с per. № *,
собственост на Б. М. Г. - установено с влязла в сила присъда по НОХД
№62/2020г., на основание чл. 300 от ГПК задължителна за настоящия съд
относно факта на деянието, неговата противоправност и вината на
застрахования.
Роднинството по съребрена линия от втора степен между ищците П.
В. Г. и В. В. Г. и пострадалата М. В.а Г.а, която е тяхна сестра.
Поради гореизложеното считат, че в настоящото производство не
може да се преразглеждат въпросите, свързани с това дали е извършено
дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според традиционните за българското общество семейни отношения,
братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.
Позовавайки се на задължителните за съдилищата постановки в ТР №
1/21.06.2018 г., по т.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техен близък - разширен спрямо посочения в ППВС № 4/61 г. и в ППВС №
5/69г., ищците, като братя на загиналата при процесния пътен инцидент М.
В.а Г.а били активно материалноправно легитимирани по предявените преки
искове и при доказване на особено близка и трайна връзка приживе със сестра
им.
Независимо от разпоредбата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018г.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018г. относно въвеждане на лимит за присъждане на обезщетения за
братя и сестри и независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователното правоотношение, съдебните състави, сезирани
с идентични искове намират, че тази разпоредба противоречи на правото на
ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ лимита на отговорност за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Ищците поддържат, че няма съпричиняване на вредоносен резултат:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения можело да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Константната съдебна практика приемала, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
4
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва
да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага
съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на
допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат.
В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено
по тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването
на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД -
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като
„съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза -
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата. Доказателство за липса на съпричиняване било вгрд№1451/2020г.на
САС по въззивна жалба против решение по т.д.№ 12/2019г. на ОС В. за
същото ПТП, съдържащо подробни разсъждения н асъда относно механизма
на ПТП и приетия от съда факт, че няма съпричиняване от страна на
пострадалата.
Относно размера на искова претенция, счита същата за справедлива.
Моли да бъде уважен изцяло претендираният от ищецът размер за
заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва от 31.10.2018г. до
окончателното издължаване.
Критериите за определяне на този размер били възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следвало да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за живота на ищеците,
претърпените от тях болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България, отражението, което е дало
процесното ПТП върху живота на ищците, както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
През годините се е променял както размерът на МРЗ за страната, която
5
за 2020г. вече е 610 лева и ще продължава да се увеличава през следващите
години, така и размерът на предвидените обезщетения за заплащане на
неимуществени вреди от застрахователите, съгласно КЗ, достигнали до лимит
от 10 420 000 лева.
Иска се да бъде осъден ответникът ЗД „БИ” АД, Седалище гр. С. 1407,
област С., община Столична, район Л., ул. „ДБ” №*, ЕИК *, представлявано
от С.С.П. и К. Д. К.ов да заплати на П. В. Г. и В. В. Г., сума от по 30 000 лв.
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане на 31.10.2018г., представляващо ПТП с причинена
смърт на тяхната сестра М. В.а Г.а с ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 31.10.2018г. до окончателното
изплащане и в случай на осъдително решение съдът да определи
възнаграждение за адвоката в настоящото производство в размер, определен с
Наредбата по чл. 36 от ЗА - Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и да осъди ответната страна да заплати този
размер или съразмерно на уважената част от иска на процесуалния
представител адвокат А. Б. Й. - Г.а, ЕГН **********, член на адвокатска
кО.ия, гр. В., със служебен адрес гр. В., ул. „Ц.С.В.” №*, ет. *, офис №*.
По делото е постъпил писмен отговор от ЗД “БИ” АД, ЕИК № *, с
който се оспорва предявените искове както в основанието, така и в размера
им.
Ответното дружество излага, че предвид присъдата по НОХД №
62/2020 година на ОС В., не оспорва фактите по чл. 300 ГПК, относно
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му; оспорил е основателността предвид твърдяното наличие на особено
близка връзка на ищците и пострадалата. Сочи се, че в традиционните заза
българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-
близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа , духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на един от родствениците е причинила на друг морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка и в достатъчна степен
обосноваващи основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в ППВС 4/61 и 5/69г., че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най –близките на починалия.
Счита, че предявените искове за главницата са завишени по размер.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата при ПТП. Починалата М. Г.а при ПТП е нарушила
законовите правила, предвидени в чл. 25. (1) от ЗДвП, като се поставила в
превишен риск и поведението допринася за настъпилото ПТП, поради което
били налице предпоставките на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Твърди, че пострадалата
6
наследодателка на ищците извършва внезапна маневра завой на ляво и в този
момент, в който водачът на лекия автомобил е вече предприел изпреварването
. Същевременно пострадалата като водач на велосипед се движи по средата
на пътя върху и в близост до осевата линия на пътното платно, поради което е
настъпило ПТП-то.
В ОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не се спори относно наличието на застрахователно
правоотношение с ответното дружество по отношение на процесния
автомобил с ДКН * с който е причинено ПТП на 29.10.2018г., че е предявена
от ищците застрахователна претенция и отказа на ответното дружество да
заплати на ищците застрахователно обезщетение по застрахователните
преписки.
Не се спори и относно извършеното деяние от водача на
автомобила,причинил ПТП Б. М. Г., неговата противоправност и виновността
на дееца, а именно, че с влязла в сила на 01.06.2021г. присъдата
№57/16.10.2020г. по НОХД № 62/2020 година на ОС В., подсъдимия Б. М. Г.,
с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на 29.10.2018г. в гр.В.
на ул. „Р.“ срещу блок № 1 на ж.к. „С.“ управлявал лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Г. с peг. № *, лична собственост и като нарушил чл.21, ал.1 от
ЗДвП- при избиране скоростта на движение, управлявал със скорост над
пределно допустимата за движение на МПС от категория „В“ в населено
място от 50 км/ч., а именно 78 км/ч., причинил ПТП, като ударил
пострадалата М. В.а Г.а с ЕГН ********** от гр. В., и по непредпазливост
причинил смъртта - починала на 31.10.2018г. в МБАЛ „Св. Петка“ гр.В.,
като деецът Г. след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата, като се е обадил на телефон 112 и повикал помощ -
престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“ във
връзка с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което и
на основание чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“ във връзка с
чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, съдът го е осъдил и му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът като взе предвид влязла
в сила присъда, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача Б. М. Г. и вида на телесните увреждания на ищеца са установени в
настоящия процес с влязла в сила на 01.06.2021г. присъдата №57/16.10.2020г.
7
по НОХД № 62/2020 година на ОС В..
По делото няма спор между страните, че към 29.10.2018 г. за
процесното ППС, с което е причинено ПТП и управлявано от водача Б. М. Г.,
с ответното дружество има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" полица з.п. № *. По силата на този договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
Не е спорно, и че ищците са братя на починалата при ПТП М. В.а Г.а, а
е видно и от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 27.11.2018г.
По делото не е спорно, че и двамата ищци са спазили разпоредбата на
чл.380 от КЗ, като са предявили писмени претенции пред ответното
застрахователно дружество, във връзка с което са образувани щети при
ответника, както следва: за ищеца П. В. Г. – Щета №**********, видно от
приложеното писмо изх.№НЩ-6033/05.08.2019г. /л.15 от делото/ на ответното
дружество.; за ищеца В. В. Г. – Щета №*, видно от приложеното писмо изх.
№НЩ-6034/05.08.2019г. /л.16 от делото/ на ответното дружество. И в двете
писма е обективиран отказ за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, поради неустановени особено близки взаимоотношения с
починалата и действително претърпени от смъртта вреди.
Във връзка с направеното възражение от ответното дружество за
съпричиняване от страна на ищеца по делото е назначена САТЕ. От приетото
по делото заключение на САТЕ, неоспорена от страните и което съда
възприема, като компетентно изготвена и обосновано се установява, че: На
29.10.2018г. около 13:30 часа в гр.В., в ж.к.“С.“ по ул. „Р.“ се е движело МПС
„Ф.“ модел „Г. с рег.№*, управляван от Б. М. Г.. Пред водача на автомобила
се е движела с велосипед пострадалата М. В.А Г.А. И двамата са се движили в
дясната лента, като Г.а с велосипеда се е движела около осевата линия между
двете ленти към момент, когато водачът на лекия автомобил е предприел
маневра за изпреварване на велосипедиста. Съгласно заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, водачът на лекия
автомобил Б. М. Г. се е движел със скорост около 78км/ч, като разрешената
за този участък от пътя скорост е била 50км/ч. Вещото лице дава заключение,
че когато лекият автомобил се е намирал на разстояние около 53м от мястото
на удара, водачът на автомобила е реагирал на велосипедистката като
опасност и е предприел аварийно спиране на автомобила с леко отклонение в
ляво. При тази маневра същият е блъснал с предната дясна ъглова част на
предна броня задната частна велосипеда в областта на задния калник и
каплата на задното колело. Този удар вещото лице окачествява като
„БАМПЕР УДАР“, характерен за автомобила с ниско разположени предни
брони, тоест под масовия център на тандема велосипед-велосипедист, които
вследствие на получилия се въртящ момент, тялото на велосипедистката се е
завъртяло, преминало през предния капак и се е плъзнало до предното
8
панорамно стъкло, като го счупило на две места – с глава и лакът. Лекият
автомобил е продължил движението напред, като велосипедът и водачката му
под действието на инерционните сили са паднали странично върху левия
банкет, а автомобилът в процес на аварийно спиране се е установил в
посоката си на движение съгласно протокола за оглед и съставената скица.
Вещото лице е дало заключение, че при движение със скорост около 78км/ч
водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП чрез аварийно спиране в условията на произшествието. Ако
се е движел с разрешената скорост от 50км/ч е имал техническа възможност
да предотврати настъпилото ПТП.
Вещото лице посочва, че велосипедистката е предприела извършването
на маневрата завиване наляво и е навлязла в лентата за насрещно движение.
Водачът на лекия автомобил е предприел действия за аварийно спиране, но
поради високата скорост на движение не е успял своевременно да спре и е
блъснал велосипеда.Ударът е настъпил в лявата пътна лента (лентата за
насрещно движение) - на 3,50 в вляво от левия ръб на ул. „Р.” при ширина на
пътната лента от 3,00 м.
Според заключението в момента на възприемане на велосипедиста като
опасност от водача предната част на лекия автомобил се е намирала от
мястото на удара на разстояние 54 м. От техническа гледна точка при
управление на лекия автомобил със скорост от 78 км/ч при която скорост
дължината на опасната зона е 64 метра, не е изпълнено условието дължината
на опасната зона за спиране на автомобила да е по-малка от отстоянието,
поради което водачът му не е имал възможност да предотврати настъпването
на произшествието, ще настъпи неизбежен удар.
При движение на лекия автомобил със скорост от 50 км/ч опасната зона
за спиране на автомобила е около 33 метра и удара не би настъпил.Вещото
лице излага, че водачът е управлявал с технически несъобразена скорост, при
която не е било възможно да предприеме адекватни действия за аварийно
спиране преди мястото на удара, при която велосипедистът ще попадне в
опасната зона за спиране и ударът ще бъде неизбежен, при управлението на
лекия автомобил водачът не е изпълнил задължението си да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
велосипедистите.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Д., който е извършил и съдебномедицинската експертиза на
трупа на пострадалата по досъдебното производство. Експертът излага, че
пострадалата Г.а е претърпяла ПТП на 29.10.2018г. около 16:30ч.
Пострадалата е починала на 31.10.2018г. в 8.10ч., след настъпила остра
дихателна и сърдечна недостатъчност. Вещото лице е дало заключение, че
при ПТП на Г.а са причинена множествена травма, изразяваща се в
охлузвания по лицето, разкъсно контузна рана в тилната област на главата,
кръвонасядане на меките черепни обвивки в тилната и към дясната слепоочна
9
области; счупване на черепа с фрактурни линии в областта на долната част на
тилната кост; кръвоизливи под твърдата /субдурален хематом /и под меките
мозъчни обвивки/ субарахноидален хематом/; контузия на мозъка, както и
травма в областта на тялото с охлузвания и разкъсно-контузни рани по гърба
в горната част на лопатките, травма в областта на горните крайници с
охлузвания по заднатаповърхност на лявата предмишница в долната и трета, и
по гърба на лява ръка, както и травма в областта на долните крайници с
кръвонасядане и охлузване по предната повърхност на дясна подбедрицапод
колянната става, охлузвания по предно-външната повърхност на дясна
подбедрица в средната и трета.
Непосредствената причина за смъртта на пострадалата е тежката
черепно-мозъчна травма със счупването на костите на черепа, кръвоизливите
под твърдата и под меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка, довели в
своята еволюция до оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големият
тилен отвор на черепа и парализа на жизнено важни мозъчни центрове -
дихателен и сърдечно-съдов. Изводът е, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между получените травматични увреждания и настъпилата
смърт на пострадалата.
С отговора на исковата молба ответникът е въвел общо възражение, че
починалата М. Г.а е съпричинила вредоносния резултат, като е нарушила
законовите правила, предвидени в чл. 25. (1)от ЗДвП, като преди да
предприеме маневрата, не се убедила, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след нея, преди нея или минават
покрай нея.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата е недоказано. Ответникът не установи при
пълно и главно доказване да докаже, че пострадалата е извършила посоченото
нарушение, което да е в пряка причинно-следствена връзка и да е довело до
настъпване на вредоносния резултат. Безспорно се установи по делото от
заключението на САТЕ че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на
л.а. Б. М. Г., който е управлявал лекия автомобил в населено място със
скорост от 78 км/ч„ която е над допустимата от 50 км/ч; при липсата на
адекватен и достатъчен контрол върху автомобила, в резултат на което е
закъснялата му реакция при възникналата опасност за движението в случая;
при наличие на значителна видимост за възприемане на велосипедиста от
разстояние от около 54 м, същият не е бил внимателен и предпазлив към
водача на двуколесно превозно средство, като уязвим участник в пътното
движение. В случая е нарушено основното правило на чл.5, ал.2 от ЗДвП,
съгласно което водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са велосипедистите
(водачите на двуколесни пътни превозни средства/, както и правилото на
чл.116 от ЗДвП, съгласно което водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към велосипедистите, в потвърждение на
които е факта, че пострадалата е бил видима за виновния водач на лекия
10
автомобил от далечно разстояние в полезрението си в посока напред при
дневна светлина, добра видимост и липса на други движещи се по улицата
автомобили в двете посоки. Налице е и нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй
като категорично е установено, че виновния водач Г. е управлявал лекия
автомобил със скорост от 78 км/ч, която е значително по-висока от
допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. С това си поведение
водача на лек автомобил „Фолсваген Г. Б. Г. виновно е допуснал нарушения
на правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на
пострадалата.
Настоящият състав приема за доказано, че процесното ПТП е настъпило
по вина и от неправомерните действия на водача на лек автомобил „ ФГ“ с
рег. № *. Според заключението на САТЕ в момента на възприемане на
велосипедиста като опасност от водача предната част на лекия автомобил се е
намирала от мястото на удара на разстояние 54 м. От техническа гледна точка
при управление на лекия автомобил със скорост от 78 км/ч при която скорост
дължина на опасната зона е 64 метра, не е изпълнено условието дължината на
опасната зона за спиране на автомобила да е по-малка от отстоянието,
поради което водачът му не е имал възможност да предотврати настъпването
на произшествието и ударът е неизбежен. Заключението на вещото лице е
категорично, че при движение на лекия автомобил с разрешената скорост от
50 км/ч опасната зона за спиране на автомобила е около 33 метра и удара не
би настъпил.
В конкретния случай не е доказано и липсва неправомерно поведение от
страна на пострадалата, което да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на процесното произшествие. Поради всичко горепосочено, в
случая не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия, тъй
като не се установиха нарушения извършени от нея, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не само
извършените от пострадалия действия да нарушават предписаните правила,
но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
За установяване на причинените неимуществени вреди на ищеца в хода
на делото са разпитани свидетелите М. П. Н. – майка на починалата и на
ищците и Галя В.а Г.а – сестра на починалата и ищците.
Свидетелката М. П. заявява, че са многочленно семейство. Има пет
деца, от най- голямото от които М.. През цялото време са живели всички
заедно до навършването на 14 годишна възраст на М.. След това тя е гледала
братята и сестрите си, а родители ходели на работа, за да ги издържат.
Братята и сестрите й са много привързани към нея и тя към тях. Когато се
омъжила живеела близо до тях и непрекъснато ходела вкъщи, защото големия
и син В. живеел при свидетелката и тя го гледала. Той е израснал с ищците.
М. работела на няколко места и постоянно ходела у тях и ги подпомагала с
11
храна, давала на ищците лакомства и пари и те я чакали с нетърпение.
Откакто се случила тази трагедия ищците са много разстроени. И
двамата ищци, както и сина на М. са с олигофрения, спят в една стая, синът и
плаче за майка си и непрекъснато я вика, събужда и другите и започват и
тримата да плачат. Сутрин П. отива на кръстовището да я чака, В. стои на
портата. Състоянието им се влошило, защото не могат да приемат , че я няма
и не може да си дойде.
Ищецът В. като види жена с колело, веднага тича и вика „Како ,спри ,не
бягай!“ Видял пеперуда , която мислел, че е М. и на която викал „Како,
слезни бързо!“ Свидетелката сочи, че трагедията е голяма.Много била голяма
обичта между тях, всички са живели заедно и никога не са се делили.
От показанията на Галя В.а Г.а се установява, че ищците и починалата
са от многочленно семейство и всички живеели заедно и били много
задружни. Наличието на болни братя и деца в семейството ги е сплотило и
взаимно много си помагали.М. работела на няколко места, за да може да
помага на братята и сестрите си.Живели заедно до 23-24 година на М., когато
тя се омъжила, но след това отново всеки ден идвала, по няколко пъти на ден.
Големият и брат седи на улицата и я чака ,малкият хваща пътя и тръгва да я
търси и постоянно пита къде е, нощем синът и започва да плаче за нея, после
ищците, събуждат цялата къща и не могат да ги успокоят. Постоянно питат и
я търсят и чакат.Ищците са свързани само с тях, те не общуват с други хора.
Не са настанявани в социални домове. М. имала три деца, но обичала повече
братята си, защото са болни.
По делото е разпитан и Б. М. Г. - управлявал увреждащото МПС.
Същият излага, че времето било слънчево, нямало движение, виждал
велосипедистката от много голямо разстояние, като се движели в една и съща
посока. Застигнал я, предприел изпреварване, но непосредствена близост тя
свила рязко пред мен и той ударил спирачка.Преди да завие не подала
никакъв сигнал.Набил спирачки и завъртял волана, за да избегне удара, но тя
дошла към него.
При така установената фактическа обстановка, В ОС, прие за
установено следното от правна страна :
Предявените субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г. / и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред
12
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмени
претенции на л. 15 и 16 от делото и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. /
претърпените неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане - деяние от водача на автомобила – Б. Г., извършено виновно
(непредпазливо) и противоправно, причинен вредоносен резултат и наличие
на причинна връзка между деянието и вредите.
Установи се противоправно поведение на водача на лекия автомобил
„Ф.“, изразяващо се в управление на МПС с несъобразена скорост и причинна
връзка между ПТП и смъртта на пострадалата М. Г.а.
Съпричиняване от пострадалото лице не е доказано и определеното от
съда обезщетение не следва да се намали.
Показанията на разпитания свидетел Г., в частта, в която излага, че
пострадалата не е сигнализирала маневра завой наляво, съдът не кредитира,
тъй като същите не кореспондират със събраните по делото доказателства по
категоричен начин. От друга страна, безспорно е установено от заключението
на автотехническата експертиза и присъдата на свидетеля, че същият е
управлявал превозното средство с превишена скорост, което е направило
невъзможно реагирането и предотвратяването на произшествието, но ако е
бил с разрешената максимална скорост от 50 км е могъл да предотврати
настъпването му при наличие на същите други обстоятелства, включително и
предприетата от пострадалата маневра.
В настоящия случай вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик. Събрани са
доказателства за причинени неимуществени вреди на ищците, изразяващи се
в мъки и страдания вследствие смъртта на тяхната сестра.
Според свидетелските показания, двамата ищци, които са със специални
потребности предвид здравословното им състояние, са поддържали
непрекъснат контакт със сестра си и са били много близки. Тя е помагала
активно при отглеждането им от 14 годишната си възраст като е била
целодневно с тях, докато родителите им са били на работа, като са създали
изключителна връзка на близост с починалата, надхвърляща обичайната
връзка между братя и сестри. Всички те са деца от многодетно семейство,
13
всички са живели в едно общо домакинство, взаимно си помагали,
подкрепяли и обгрижвали в ежедневието до настъпване на инцидента. М.
била най-голяма и се грижела за всичките си братя и сестри, включително и
за ищците. Дълъг период от време разчитали и били подпомагани от
починалата. Така установените обстоятелства за техните взаимоотношения е
показател за близките им отношения, поради което загубата е осезаема
ежедневно. И двамата ищци много тежко са преживяли нейната смърт, не са
преодолели мъката и скръбта все още.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на
обезщетението.
При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, в
конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на
първо място - установените в хода на делото субективни негативни
преживявания на ищците, посредством събраните свидетелски показания.
Между ищците и загиналата са съществували отношения, основани на
дълбока взаимна привързаност, оказвана грижа и запазен интензивен контакт.
Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на социални и
емоционални връзки за ищците е твърде значителна като последици. Съдът
оценява тази загуба като изключително тежка и поради това, като кредитира
показанията на разпитаните свидетели споделя изложените в исковата молба
доводи в същата насока.
Същевременно отчита, че в семейните традиции близостта и
отношенията на привързаност между брат и сестра е обичайна в
традиционното българско семейство.
С оглед тяхното състояние съдът приема, че същите и за в бъдеще ще
чувстват липсата на своята сестра и острата загуба, тъй като тя за тях е била
като родител. Колкото и тези вреди да са неизмерими с пари, следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 от ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установени по делото
факти и обществена мярка за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетението.
Настоящата искова претенция е предявена на 30.05.2022 г. и попада в
обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ.
Разпоредбата регламентира онези особени изключения- при които друго
лице, извън дефинитивно посочените от закона близки (съпруг или лице, с
което починалото лице е било в съжителство, дете или родител) би могло да
бъде надлежно материално легитимирано да получи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е
14
създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Според този по-нов и приложим към спора закон, размерът на
застрахователното обезщетение следва да се определи съгласно критериите,
които ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт -
Методика. В конкретния случай обаче, при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното
законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ
(обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от
5 000 лева
При така изложените съображение, отчитайки значителния обем на
вредоносните последици, както и икономическите критерии за справедливост,
настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди обезщетение на
всеки от ищците - П. В. Г. и В. В. Г., в най- високо допустимия размер от по 5
000 лева за всяка от тях за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на М. В.а Г.а.
За разликата над посочените суми на застрахователно обезщетение от
по 5000 лева за всеки от ищците за неимуществени вреди от загубата на
посоченото лице и до пълния размер на претенциите от по 30 000лв. за всеки
от ищците – исковете следва да бъдат отхвърлени.
Размерът на определените обезщетения е съобразен със социално
икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения към
2018 г., когато е настъпил вредоносния резултат и е определен към пределно
допустимия от закона максимален размер.
По претенциите за присъждане на законната лихва върху
претендираните суми на обезщетенията.
Ищците са поискали присъждането на законната лихва върху
претендираните обезщетения, считано от 29.11.2018г. Съобразно нормата на
чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че ищците са
предявили застрахователни претенции пред ответното дружество, във връзка
с които е образувана щета при ответника: за ищеца П. В. Г. – Щета
№**********, видно от приложеното писмо изх.№НЩ-6033/05.08.2019г. на
ответното дружество.; за ищеца В. В. Г. – Щета №**********, видно от
приложеното писмо изх.№НЩ-6034/05.08.2019г. на ответното дружество.И в
двете писма е обективиран отказ за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, но по делото от ищците не са ангажирани
доказателства за датата на предявените от тях застрахователни претенции.
15
При тези данни по делото настоящата инстанция приема, че от датата на
уведомителните писма - 05.08.2019г. застрахователят е изпаднал в забава и
дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът
за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
уважен, считано от 05.08.2019г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК
разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска на всеки от тях, в
случай, че такива са направени и доказани.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв.А. Й. от АК-В. с
адрес:гр.В., ул.“Ц.С.В.“№1, ет.2, офис 4, като пълномощник на ищците,
следва да се определи възнаграждение по чл. 7, ал. 2,т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществената
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА и договори 2
бр. за правна защита и съдействие от 30.05.2022г., съобразно уважената част
на исковите претенции, което възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно редакцията на наредбата към датата на
последното съдебно заседание по делото-30.11.2022г. е в размер на по 800.00
лв. за всеки от исковете или общо сумата от 1600.00 лева.
В полза на ответното дружество, и с оглед обстоятелството, че ищците
са освободени от ДТ и разноски по делото, като дължат такива единствено за
адвокатско възнаграждение на ответника, съобразно отхвърлената част на
претенциите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде присъдена сумата
1490.00 лв. с начислено ДДС, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за всеки от исковете.
Ответникът ще следва да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК ДТ
съобразно уважената част от исковете в размер на 800.00лв. ДТ, както и 62.73
лева разноски за експертизи.
Воден от горното, В ОС,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БИ" АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Л., бул. „ДБ" № *, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. Г., ЕГН: **********, представляван от настойника си М.
П. Н. двамата с адрес: гр.В., ул.“ЕЙ I“№* сумата от 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
болки и страдание от непозволено увреждане на 31.10.2018г., представляващо
ПТП с причинена смърт на неговата сестра М. В.а Г.а с ЕГН **********,
16
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 05.08.2019г. до
окончателното изплащане , като в останалата част до пълния предявен размер
от 30 000 лева , ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА П. В. Г., ЕГН: **********, представляван от настойника си
М. П. Н. двамата с адрес: гр.В., ул.“ЕЙ I“№* да заплати на ЗД „БИ АД, град
С., бул.“ДБ“ № *, с ЕИК * сума от 1490.00 лева разноски по делото,
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „БИ" АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Л., бул. „ДБ" № *, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов ДА
ЗАПЛАТИ на В. В. Г. с ЕГН:**********, представляван от настойника си М.
П. Н. двамата с адрес: гр.В., ул.“ЕЙ“№* сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и
страдание от непозволено увреждане на 31.10.2018г., представляващо ПТП с
причинена смърт на нейната сестра М. В.а Г.а с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 05.08.2019г. до
окончателното изплащане , като в останалата част до пълния предявен размер
от 30 000 лева , ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА В. В. Г. с ЕГН:**********, представляван от настойника си
М. П. Н. двамата с адрес: гр.В., ул.“ЕЙ“№* да заплати на ЗД „БИ АД, град С.,
бул.“ДБ“ № *, с ЕИК * сума от 1490.00 лева разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „БИ АД, седалище: гр. С., бул.“ДБ“ № *, с ЕИК * да
заплати по сметката на ВОС сумата в размер на 800.00лв. ДТ, както и 62.73
лева разноски за експертизи, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД „БИ АД град С., бул.“ДБ“ № *, с ЕИК * да заплати на
процесуалният представител на ищците адвокат А. Б. Й. - Г.а, ЕГН
**********, от адвокатска кО.ия, гр. В., със служебен адрес гр. В., ул.
„Ц.С.В.” №*, ет. *, офис №* - в банкова сметка - ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, IBAN: * с титуляр - А. Б. Й. - Г.а сумата в
размер на 1600.00 лева, дължимото адв. възнаграждение по чл.38,ал.1 от
ЗАдв.,съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред АС -С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при ОС – В.:_______________________
17