Р Е Ш
Е Н И Е
№
59
Б. 05.04.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публичното заседание на седми март през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при
секретаря-Таня Бончева,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ЦВЕТКОВА
гражданско дело № 1151 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
С определение от 07.03.2018г. по
гр.д.№ 1151/2017г. по описа на РС-Б. е допуснато по реда на чл.214, ал.1 от ГПК
изменение на първоначално предявения
установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК в осъдителен
иск с правно основание чл.286, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл.266, ал.1 от ЗЗД.
„Б.В.Т.”АД, със седалище и адрес на управление: с.В.,
М., с ЕИК: ***, чрез управителя му Б.Ч.В., моли да бъде осъдено ”Е. Л., със
седалище и адрес на управление с.Л., община Б., с ЕИК: *** да заплати
сумата-главница от 8046лв./осем хиляди и четиридесет и шест лева/,
представляваща цената на извършена жътва на царевица на 745дка земя, стопанисвана
от ответника в периода от месец октомври до месец ноември на 2015г. с комбайн ***,
управляван от един комбайнер, ведно със законната лихва върху горната главница,
считано от 08.02.2017г. до окончателното заплащане, както и направените по делото
разноски, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.М.К.К. от САК /пълномощно на
л.71/ поддържа така предявения осъдителен иск и моли да се уважи като основателен
и доказан.
Ответникът-”Е. Л., със седалище и
адрес на управление с.Л., община Б., с ЕИК: ***, не е направил възражение по
иска и не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Б.Б. от САК /пълномощно от 08.12.2017г.-л.69/
оспорва иска и заявява, че между страните не е имало постигнато съгласие,
относно извършване на жътва на царевица, стопанисвана от ответника в периода от
месец октомври - месец ноември 2015 г., така като е описано в исковата молба.
Моли да се отхвърли осъдителния иск като недоказан и неоснователен и се
присъдят направените по делото разноски, за които не представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните са търговски дружества и
ответникът отрича между тях да са възникнали облигационни взаимоотношения във
връзка с приложеното по делото копие на фактура № *** от 27.02.2016г./л.5/.
Няма спор между страните, че горната
фактура не е подписана от представител на ответното дружество.
Горното се установява и от приложеното копие
на фактура
№ *** от 27.02.2016г.
От отразеното във фактурата, приложена
в копие по делото, се установява, че на 27.02.2016г. ищецът издава същата за
заплащане от ответника на сумата от 8046лв. с ДДС за обработка на земеделска
земя от 745 дка на цена от 9лв. за декар.
Съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ ***., изготвена от
вещото лице М.П.Т., която страните не са оспорили и съдът приема като компетентна
и обоснована, се установява, че издадената от ищеца фактура № *** от 27.02.2016г. е включена в Дневника за
продажби и справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. февруари 2016г. на
27.02.2016г. под № 5 от ищцовото дружество, като при
ответника същата не е осчетоводена при проверка за данъчни периоди от м. март
на 2016г. до м. март на 2017г. и същото не е ползвало данъчен кредит във връзка
с нея.
Ищецът е представил по делото писмена
покана, изпратена от ищеца до ответника за заплащане на сумата от 6705лв. без
ДДС за извършена услуга-обработка на земеделска земя. Приложено е и копие от
обратна разписка от ищеца до ответника, получена на 06.12.2016г. без да е
посочено името на лицето получило известието за доставяне, както и няма данни
какво е изпратено.
Ищцовото
дружество е подало до РС-Б. по пощата на 08.02.2017г. Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на процесната
сума, на процесното основание, за което е образувано
ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б., част от което е приложено по делото като
писмено доказателство. Установява се, че
заповедният съд на 13.02.2017г. е издал Заповед № 571 за изпълнение на парично
задължение по чл.401 от ГПК за сумата-главница от 8046лв., представляваща
вземане по незаплатена фактура № ***.
заедно със законната лихва, считано от 08.02.2017г. до окончателното заплащане.
Горната заповед е връчена на ответното дружество, чрез управителя Ц.О. на
01.03.2017г. и в двуседмичния срок, а
именно на 15.03.2017г. същата е депозирала от името на ответното дружество възражение
с вх.№ 1647 от 15.03.2017г., в което е посочила, че не дължи на ищеца
сумата-главница от 8046лв. и законната
лихва върху нея от 08.02.2017г., тъй като представляваното от нея дружество не
е имало сключен договор с кредитора, нито същият е извършвал обработка на
земеделски земи на „Е.Л..
От направена служебна справка по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б., се
установява, че ищецът като заявител не е представил доказателства пред заповедния
съд, че е предявил иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за което с определение от 27.11.2017г. по горното ч.гр.д.
заповедният съд е обезсилил описаната по-горе заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Възражението на ответника, че няма
договорни взаимоотношения с ищеца по повод заплащане на извършена услуга по
обработка на земеделска земя, описан в процеснате
фактура, за което не му дължи цената, е направено на 15.03.2017г. с възражението
срещу издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б.,
т.е. преди предявяване на настоящия осъдителен иск ответникът е възразил, че не
дължи плащане на посоченото правно основание.
От направена служебна справка от съда в
Търговския регистър, се установява, че управител и представляващ ответното
търговско дружество е Ц.Х.О..
Съгласно показанията на разпитаните по делото
свидетели-И. Ч.В.-Н. и А. Д., италиански гражданин, се установява, че
разговорите за плащане на търсената сума за жътва на 745 дка царевица са
провеждани с г-н О., а не със Ц.О., която според св.В.-Н. е управител на
фирмата. Г-н О. им обещавал, че ще плати цената с пари или с фураж, което не
сторил.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
намира, че така предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.286, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл.266, ал.1 от ЗЗД е допустим, тъй
като в хода на разглеждане на установителния иск по
чл.422, ал.1 от ГПК се установи, че издадената Заповед № 571 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2017г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б.
за сумата-главница от 8046лв., представляваща вземане по незаплатена фактура № ***. заедно със законната лихва, считано от
08.02.2017г. до окончателното заплащане, е
обезсилена с определение от 27.11.2017г. по същото ч.гр.д.
Разгледан по същество главният иск сумата-главница от 8046лв./осем
хиляди и четиридесет и шест лева/, представляваща цената на извършена жътва на
царевица на 745дка земя, стопанисвана от ответника в периода от месец октомври
до месец ноември на 2015г. с комбайн ***, управляван от един комбайнер,
е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан, по следните правни
съображения:
Съдът приема, че от така събраните
пред настоящата съдебна инстанция доказателства не може да се направи извод, че
между страните има сключен договор за изработка, за извършена услуга- жътва на царевица на
745дка земя, за която е издадена фактура № *** от 27.02.2016г.
Договорът за изработка е консенсуален, неформален, двустранен и възмезден. Съгласно
чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати
възнаграждение.
Договорът за изработка е неформален и
може да бъде доказан с всички допустими доказателства и доказателствени
средства при съобразяване с ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, т.е. със
свидетелски показания не могат да се установяват договори на стойност над
5000лв., както е в процесния случай, за това, че
търсената сума-главница е в размер на 8046лв.
При така изложената фактическа обстановка
съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. В тежест на ищеца е
провеждане на главно и пълно доказване релевантните за спора факти, от които
черпи права-сключен между страните двустранен възмезден договор за изработка, престациите на страните по него, пълното му и точно
изпълнение от страна на ищеца и настъпилата забава за плащане паричните
задължения от ответника. Ищецът следва
да докаже и размера на паричната престация на
ответника-длъжник. Пред настоящата съдебна инстанция такова доказване не е
проведено, тъй като няма представени убедителни доказателства за сключен между
страните договор за изработка с предмет- жътва на царевица на 745дка земя
и размера на възнаграждението за това, срока за изпълнение, за това, че се
установи, че приложената фактура не е подписана от представител на ответното
дружество.
В случая не може да се приеме, че
приложената фактура съставлява доказателство за сключването на процесния договор за изработка-жътва на царевица/обработка
на земя/ и за породените от него права и задължения, тъй като не е подписана от
представител на ответника. От приетото заключение на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М.П.Т., което съдът кредитира като
компетентно и съответстващо на приложените по делото писмени доказателства и
страните не са оспорили, се установява, че ответникът не е осчетоводил процесната фактура и не е ползвал данъчен кредит. Няма
данни по делото ответникът да е страна по твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение. По делото не се съдържат
доказателства, че ответникът е възложил на друго лице /г-н О./ да сключва от
името на ответното дружество договори за услуги. Няма данни, че ответникът е
приел изпълнението, нито че е одобрил евентуално извършените без представителна
власт действия, нито че се е възползвал от тях и от правния им резултат. Освен
това е налице и противопоставянето по чл.301 от ТЗ, след като управителят на
ответното дружество е получила заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по
приложеното ч.гр.д.№
***. по описа на РС-Б., тъй като е подала възражение с изявление
за липса на договорни взаимоотношения между страните за процесното
вземане.
Поради така събраните доказателства съдът
приема, че искът както за сумата-главница от 8046лв., така и искането за законната лихва,
считано от 08.02.2017г., са неоснователни и следва да се отхвърлят като
недоказани, тъй като не уважаването на главния иск води до неоснователност и
отхвърлянето и на искането за заплащане на законната лихва върху главницата.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответника съгласно чл.78, ал.3
от ГПК сумата от 400лв. за направени разноски по делото, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение от 400лв. съгласно приложения договор за правна
защита/л.70/, като страните не са представили списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от „Б.В.Т.”АД, със седалище и адрес на
управление: с.В., М., с ЕИК: ***, предявен чрез управителя му Б.Ч.В. срещу ”Е. Л., със седалище и адрес на
управление с.Л., община Б., с ЕИК: *** за заплащане на сумата-главница от 8046лв./осем хиляди и четиридесет и
шест лева/, представляваща цената на извършена жътва на царевица на 745дка
земя, стопанисвана от ответника в периода от месец октомври до месец ноември на
2015г. с комбайн ***, управляван от един комбайнер, ведно със законната лихва
върху горната главница, считано от 08.02.2017г. до окончателното заплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Б.В.Т.”АД, със седалище и
адрес на управление: с.В., М., с ЕИК: ***
да заплати на ”Е. Л., със седалище и адрес на управление с.Л., община Б., с
ЕИК: *** сумата от 400лв.
/четиристотин лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА
ЦВЕТКОВА/