Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1289                                 13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 11134 по описа за 2018 година.

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, евентуално съединен с искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД твърди, че на 15.08.2018г. е сключил с И.А.А.и ответницата Е.Р.А. /солидарен длъжник/ договор за кредит. Твърди, че кредитът не бил обслужван, поради което на 1 юни 2017 г. бил осчетоводен като предсрочно изискуем. Банката изпратила съобщения до солидарните длъжници относно предсрочната изискуемост, но пратката до ответницата останала невръчена, тъй като не била потърсена от нея. За дължимите по договора суми относно главница, възнаградителна лихва и неустойка за забава била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК като поради връчването  й  на солидарната длъжница, по реда на чл.47, ал.5 ГПК е образувано настоящото производство. Иска се да се установи съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, като се прави и евентуално искане, в случай че бъде отхвърлен установителният иск, да бъде осъдена ответницата да заплати суми за предсрочно изискуема главница, изискуема редовна лихва и изискуема неустойка за забава, подробно посочени в исковата молба по размер.

Ответницата Е.Р.А., чрез особения си представител, счита, че не е налице настъпване на предсрочна изискуемост защото това обстоятелство не е било надлежно съобщено. Извън това излага доводи за прекомерност на неустойката за забава по смисъла на чл.92, ал.2 ЗЗД. Предвид това, счита както главната, така и евентуалната претенции за неоснователни и моли съдът да ги отхвърли.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Установява се, че на 18.08.2008г. между банката ищец и И.А.А.кредитополучател и Е.Р.А. - съдлъжник бил сключен договор за кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата 20000 лева с краен срок на погасяване 15.08.2018г. Определен бил годишен лихвен процент 8,75% и годишен процент на разходите 9,35% /лист 29/. Кредитът следвало да се погаси на 120 равни вноски от по 254,79 лв. всяка. Съгласно чл. 8.1 от договора просрочването на плащането на която и да е вноска или част от вноска за повече от 45 дни съставлява неизпълнение. При наличието на такова неизпълнение, съгласно чл.9.2 банката имала право, едностранно с писмено предизвестие да обяви всички усвоени и непогасени суми, начислените лихви и евентуално – наказателна надбавка за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.4.4 от договора, при забава на плащанията кредитополучателят дължи на банката наказателна надбавка към лихвата в размер на 10% годишно, върху завалената сума. Начисляването на тази наказателна надбавка не било обвързано с обявяване на предсрочна изискуемост – чл.9.1 / лист 29/. В чл.10.1 било предвидено, че при неплащане от страна на кредитополучателя на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от падежа му, считано от 151 ден всички вземания по кредита стават автоматично предсрочно изискуеми / лист 31/. 

Съгласно чл.6.2 кредитополучателят и съдлъжникът поели задължение в едноседмичен срок, писмено да информира банка за настъпили промени в неговото гражданство, жителство и адрес / лист 30/. Според чл.11.7 от договора всички уведомления и изявления трябвало да бъдат правени в писмена форма и следвало да се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма, достигат до адреса на кредитополучателя посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса по чл.6, ал.2 / лист 31/.

Установява се от т.1 на заключението на съдебно счетоводната експертиза, че сумата по договора в размер на 20330 лева е била усвоена от кредитополучателя И.А.А.чрез превеждането ѝ по негова сметка на 18.08.2008г. / лист 112/.

На 23.10.2017г. банката ищец е подала срещу И.А.А.и Е.Р.А. заявление по чл.410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 16835/2017г. по описа на Пловдивския районен съд. По делото е била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено ответницата, солидарно с кредитополучателя да заплати на банката следните суми: 1555,16 лв. редовно падежирала главница; 3498,50 лв. предсрочно изискуема главница; 124,18 лв. редовна лихва за периода 15.10.2016г. -31.05.2017г.; 360,72лв. наказателна лихва от 15.10.2016г. -31.05.2017г., както и законната лихва върху главницата за времето от 23.10.2017г. до окончателното изплащане, 110,77 лв. разноски за държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Заповедта за изпълнение влязла в сила по отношение на длъжника Н. А. поради което относно него бил издаден изпълнителен лист. На ответницата по настоящото дело Е.А. заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което бил заведен настоящия иск за вземането.

Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК непогасените задължения по договора за кредит са общо 5538,56 лв. от които: 5053,66 лв. непогасена главница; 124,18 лв. начислена възнаградителна лихва; 360,72 лв. начислена наказателна лихва. В периода след датата на подаване на заявлението и образуване на заповедното производството до изготвяне на експертизата – 04.12.2019г. са извършени погасителни плащания по кредита в общ размер 3650 лв. С тях са извършени погашения за следните вземания: 1935,52 лв. главница; 484,90 лв. изискуема лихва; 811,26 лв. законна лихва и 360,77 лв. съдебни разноски.  След приспадане на тези суми дължими по договора, към дата на изготвяне на експертизата остават 3118,14 лв. – главница и 107,40 лв. законна лихва / лист 114 от делото/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Ответницата е съдлъжник и съобразно чл. 121 от ЗЗД отговоря солидарно за задължението, заедно с кредитополучателя по договора. Налице е хипотеза на уговорена солидарност. По силата на тази уговорка за ответницата възниква отговорност за изпълнение на произтичащите от договора задължения наравно с другия длъжник /кредитополучателя/.

Установява се от заключението на експертизата, че по кредита е било допуснато просрочие като не са били заплатени дължимите вноски за времето от 14.11.206г. до 05.05.2017г. Следователно за банката е възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по кредита.

            Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответницата относно това, че предсрочната изискуемост не е била съобщена от кредитора, поради което ефектът ѝ не е настъпил. Страните по договора за кредит са уговорили изрично ред за връчване на съобщения по него – това е направено в чл.11.7, като същевременно длъжниците са поели задължение да уведомяват кредитора за промяната на адреса си / чл.6.2 от договора/. Видно е, че банката е изпратила до А. съобщение за предсрочната изискуемост на 05.05.2017г., което е било доставено пощенската по адреса на получателя и е било върнато на 29.05.2017г., като непотърсено от адресата в срок. Съобщение е било изпратено и на двата адреса записани в договора, като и на двата пратката не е била потърсена, поради което не е била връчена / лист 40 и 48/. С оглед това следва да се приеме, че кредиторът добросъвестно е изпълнил задълженията си по уведомяване на ответницата, като писмата са достигнали до нейния адрес, за което има безспорни доказателства. Същите не са били връчени поради липсата на съдействие от страна на ответницата, въпреки че предварително са ѝ били известни последиците от подобно поведение – съгласно договора известията следва да се считат връчени.

            В допълнение на горното следва да се отбележи още, че към момента на приключване на устните състезания по делото е настъпил и крайния падеж на задълженията по договора. Това новонастъпило обстоятелство следва да се съобрази от съда, съобразно чл. 235, ал.3 ГПК, тъй като е от значение за съществуването на спорното право.

            Основателен е обаче доводът на ответницата, че са налице погасителни плащания, извършени след подаване на заявлението по чл.410 ГПК, които следва да бъдат взети предвид от съда, като новонастъпили факти. Наличието на такива плащания, размерът им и начина по който са отнесени в счетоводството на банката ищец, са установени безспорно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Дали тези погашения са извършени от ответницата или от солидарния и длъжник е без значение за отношенията им с кредитора.

Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде уважен за сумите 3118,14 лв. главница и 107,40 лв. законна лихва към датата на извършване на експертизата / 04.12.2019г./, като се отхвърли в останалата си част като погасен поради плащане.

По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да понесе и отговорността за разноските, но само тези сторени в настоящото исково производство и то съобразно уважената част от иска. Това е така, защото, видно от заключението на експертизата, банката е удържала и отнесла като заплатена сума за съдебни разноски в общ размер от 360,72 лв., което е повече от присъдените със заповедта за изпълнение разноски. Тоест това вземане следва да се счита погасено.

Ето защо ответницата дължи разноски за настоящото производството в размер на 575 лв.

Водим от горното, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. Никола Вапцаров №55, ЕКСПО 2000 против Е.Р.А. ЕГН ********** с адрес ***, относно следните суми: 3118,14 лв. / три хиляди сто и осемнадесет лева и 14ст./ – главница по договор за кредит; 107,40 лв. /сто и седем лева и 40 ст./ законна лихва, към  04.12.2019г., считано от 23.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.12.2019г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16835/2017г. по описа на Пловдивския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, както до следва: до размера на 5053,66 лв. – главница;  за 124,18 лв. начислена възнаградителна лихва и 360,72 лв. начислена наказателна лихва, като погасени поради плащане.

ОСЪЖДА Е.Р.А. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 575лв./ петстотин седемдесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, като ОТХВАРЛЯ искането за присъждане на разноски в производството по ч. гр. д. № 16835/2017г. по описа на Пловдивския районен съд, поради погасяването му чрез плащане.

 

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП