№ 387
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000215 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба Държавно предприятие „НК„ЖИ”-София,със
съдебен адрес за призоваване - гр. Пловдив, ул. „Македония” №2, ет.2, против Решение от
22.11.2023г. по гр.дело № 3316/2021г.ГО 1-1 с-в по описа на СГС,в частта му ,с която е
уважен иска на С. И. И. за сумата от 90 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка вследствие
ПТП настъпило на 04.03.2017г. на ж.п.прелез в с.Ковачево, общ.Септември, ведно със
законната лихва от 04.03.2017г. до изплащането, като иска за разликата до пълния предявен
размер от 150 000лв. е отхвърлен. В жалбата са изложени подробни съображения относно
незаконосъобразността на решението.Иска се обжалваното решение да бъде отменено като
бъдат присъдени направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от С. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ул. „***“ 38,с
който се оспорва подадената жалба.Иска се решението ,в обжалваната му част да бъде
потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.
По делото е постъпила и въззивна жалба от С. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ул.
„***“ 38 против решението в частта му,с която е отхвърлен иска над присъдената сума от
90000 лв до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 04.03.2017 г. до
окончателното изплащане. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен в пълен
1
размер на като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Против жалбата е подаден отговор от Държавно предприятие Национална компания
Железопътна инфраструктура ЕИК: *********,с който се иска решението в обжалваната му
част да бъде потвърдено.В отговора са развити подробни съображения относно
законосъобразността за решението.Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата ЗК „Лев Инс“АД,чрез процесуалния си представител моли съда да остави
решението в сила.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анА.за на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
С влязла в сила присъда № 1/15.01.2019г. по НОХД № 651/2018г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик Й. Д. В. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, поради
немарливо изпълнение на задълженията си по длъжностна характеристика
като прелезопазач, свързани с правнорегламентирана дейност по обслужване
на охраняеми прелези между ж.п.гари, представляваща източник на повишена опасност-
осигуряване безопасно и безаварийно преминаване на ж.п.возила, МПС и пешеходци през
прелеза, спуска бариери преди преминаването на влак по нареждане на дежурния
ръководител с телеграма, като спира движението на пътните превозни средства и вдига
бариерните греди само след като е преминало ж.п.возилото през прелеза цяло, нарушил и не
спазил чл.76, т.2, изр.1 и чл.76, т.3 от Наредба № 4/27.03.1997г. за железопътните прелези;
т.VI от Временна инструкция за обслужване на охраняем прелез на км.107+530 между гари
Септември и Пазарджик, съоръжен с ръчна бариера с електрическо задвижване в участък с
двойна ж.п.линия при влаково движение по път №1 Септември-Пазарджик и по път № 2
Пазарджик-Септември, по непредпазливост причинил смъртта на С. М. И. и средни телесни
повреди на други две лица, съставляващо престъпление по чл.123 НК.В рамките на
наказателното производство е било установено, че на 04.03.2017г. влак № 10392 отпътувал в
10.55ч. от гара Пазарджик към гара Септември и за преминаването му през прелеза на
с.Ковачево прелезопазачът В. бил уведомен с телефонограма от дежурния ръководител
движение. В съответствие с посочените в присъдата правни норми това го задължавало 5
минути преди преминаване на влака да спре движението на превозни средства и да спусне
бариерата, което не направил. Достигайки до железопътния прелез водачът на
л.а.Фолксваген Голф М. И. видял, че бариерата е вдигната и продължил напред през
релсите. В същото време, при приближаване на влака машинистът подал звуков сигнал
„Внимание“ съгласно чл.410, ал.1 от Наредба № 58/2006г. На около 50 метра преди прелеза
възприел преминаващият през релсите автомобил, веднага задействал екстрено спиране
2
едновременно със звуков сигнал, но въпреки своевременната реакция ударът бил неизбежен.
На един от пристигнА.те на място полицаи В. обяснил, че е знаел за идването на влака, но
забравил да спусне бариерата и направил това едва след настъпване на произшествието.Не
се спори, че към датата ПТП за л.а. Фолксваген Голф е имало сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ при втория ответник покриваща отговорността на
водача.Видно от представените писмени доказателства на 06.01.2020г. ищецът предявил
претенция по чл.380, ал.1 КЗ за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на майка си. По образуваната щета /писмо изх.№ 6647/04.06.2020г./ застрахователят
определил сумата от 90 000лв., но след приспадане на 80% съпричиняване от застрахования
водач на автомобила, който навлязъл в ж.п.прелеза без да се огледа, заявил готовност да
заплати обезщетение от 18 000лв.Разпитаната по делото свидетелка установила, че ищецът
бил силно привързан към майка си, която била предана и всеотдайна. Много помагала в
грижите за дъщеря му, особено след като съпругата му заминала да работи в чужбина.
Живеели в отделни домакинства в гр.***, но непрекъснато били при нея или тя при тях,
подкрепяли се и взаимно си помагА.. Ищецът приел тежко смъртта й и много страдал от
загубата. Във връзка с поведението на водача на автомобила по делото са разпитани
свидетелят Г. В. и изслушано заключение на вещо лице по назначената експертиза.
Свидетелят е установил,че е очевидец на произшествието и заявява, че преди
приближаването на влака бариерата на прелеза е била спусната, но автомобилът не спрял, а
предприел нейното заобикаляне с навлизане на релсите. Според заключението на вещото
лице видимостта на водача към посоката, от която е приближавал влака, когато се е намирал
пред бариерата е била ограничена от крайпътна растителност, но при приближаването на
първия коловоз вече е имал видимост и при положение, че с оглед казаното от този свидетел
бариерата е била спусната, е могъл и трябвало да спре за да изчака преминаването на влака.
За да уважи предявения иск съдът е приел,че отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна
и има обезпечително-гаранционен характер, защото не произтича от поведението на
възложителя, а е за чужди виновни противоправни действия или бездействия и се поражда,
когато натовареното лице причини вреди. Фактическият състав обхваща възлагане на работа
от възложителя, осъществен деликт от изпълнителя по чл.45 ЗЗД при или по повод
изпълнението на работата, претърпени от трето лице вреди, причинна връзка между
деянието и вредите. Заеманата длъжност била свързана с осигуряване безопасно
преминаване на влакове през прелеза със задължение да спуска бариерата при приближаване
на влак, с цел преустановяване движението на превозни средства и пешеходци, и вдигането
й след като влакът е преминал, предвидено в длъжностната характеристика и специална
правна уредба.С влязла в сила присъда В. бил признат за виновен в престъпление по чл.123,
ал.1 НК за това, че на процесната дата, след като бил надлежно уведомен за приближаването
на влак № 10392, в разрез със задълженията си не спуснал бариерата на ж.п.прелеза, в
резултат на което настъпил удар на влака в л.а. Фолксваген Голф с причиняване смъртта на
пътничката в автомобила С. М. И..Съдът не кредитирал показанията на разпитания по
делото свидетел,който установил, че преди преминаване на влака бариерата е била спусната,
3
но водачът на автомобила я е заобиколил с навлизане на прелеза. Съдът приел, на
основание чл.300 ГПК,че влязлата в сила присъда в наказателното производство е
задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. След
като по наказателното дело е било установено, че прелезопазачът е бил длъжен, но не е
спуснал бариерата и за това му противоправно поведение е бил осъден, съдът не би могъл да
приеме обратното, че е изпълнил задължението си, а произшествието е последица от
поведението на водача на автомобила. Съдът е приел,че са нА.це предпоставките на чл.49
ЗЗД, обуславящо пораждане отговорността на предпочитания ответник за обезщетяване
претърпените от ищеца вреди. За нейния обем е без значение дА. и водачът на автомобила
има принос, съответно какъв, защото възложителят отговаря пред увредения по същия
начин, както прекият причинител-за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането /чл.51, ал.1 ЗЗД/.При определяне на размера на обезщетението по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД съдът е приел,че в случая от значение са възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между починА.я и близкия, който
търси обезщетение, тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените емоционални болки и страдания,както и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането.Съдът взел предвид,че ищецът е син на починалата ,
поради което материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди. Към
датата на произшествието ищецът е бил на 49г., а майка му на 70г. и въпреки,че живели в
различни домакинства,били много привързани,поддържА. тясна връзка и след създаване на
собствено семейство на ищеца, контактите им били почти ежедневни, майката
продължавала да съдейства на сина си и му оказвала неоценима помощ при отглеждането
на внучката си и негова дъщеря. Съдът взел предвид,че по делото е установено,че ищеца
бил съкрушен от смъртта на майка си, непрежА.м в загубата на най-близкия си човек и
продължавал още да страда.С интензитета и продължителността на претърпените
емоционални болки и страдания съдът приел,че справедлив размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди е сумата 90 000лв., до който размер уважил иска,като на
основание чл.84, ал.3 ЗЗД присъдил и законната лихва, считано от датата на увреждането
04.03.2017г. до окончателното изплащане. Съдът не изложил съображения относно
отхвърлената част от иска.
Съдът счита,че атакуваното решение е вА.дно и допустимо, поради което съдът е обвързан
от направените от жалбоподателите оплаквания в жалбите.
I.По жалбата на Държавно предприятие „НК„ЖИ”-София
Подържа се в жалбата,че при постановяване на решението съдът е изключил от кръга
на виновните лица шофьорът на участвалото в ПТП МПС , който е брат на ищеца.Подържа
се,че по делото е разпитан свидетелят Г. В. В. – очевидец и единственият свидетел на
катастрофата,който,в случай,че бил разпитан в наказателното производство, показанията му
щели да променят изхода на същото.В случай,че беше взе предвид показанията на свидетеля
4
, съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и да намА. размера на
обезщетението.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно, предвид
разпоредбата на чл.300 от ГПК,съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.В настоящия случай,с посочената по-горе присъда,която е влязла в сила,
прелезопазача е осъден за това, че при нА.чие на задължения за спускане на бариерата,той
не е сторил това, в резултат,на което са причинени щети.След като деянието на служителя
на жалбоподателя е установено с влязла в сила присъда,която е задължителна за настоящия
съд относно дА. е извършено деянието,неговата противоправност и вината на дееца е
недопустимо в настоящето производство да се установява друга фактическа
обстановка.Съдът законосъобразно не е кредитирал показанията на разпитания свидетел
В.,че водача на автомобила е преминал покрай спуснатата бариера.В случай,че беше взел
предвид неговите показания /в смисъл,че бариерата е била спусната/,съдът недопустимо
щеше да игнорира влязлата в сила присъда и задължителната й сила по чл.300 от ГПК
относно приетото в нея,че служителя не е спуснал бариерата.От друга страна установеното
от този свидетел /нА.чието на спусната бариера/ е в противоречие със събраните по
досъдебното производство доказателства,че бариерата не е била пусната. В проведеното на
15.01.19г. съдебно заседание по наказателното дело прелезопазачът В. се е признал за
виновен,както е признал и фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. НА.чието на неспусната бариера е установено и от показанията на
разпитаните по досъдебното производство св.Н. С. /лист 29 от ДП/ и св.М. И. /лист 209 и
сл. от ДП/.
Съдът счита,че законосъобразно съдът е уважил предявения иск в този му размер от
90 000лв.При постановяване на решението съдът е изложил подробни мотиви относно
естеството на причинените неимуществени щети на ищеца, които мотиви изцяло се
споделят от настоящата инстанция.Присъденият размер на обезщетението е съобразен със
съдебната практика за подобен род неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в тази му обжалвана
част.
II.По жалбата от С. И. И.,
Подържа се в жалбата,че решението в обжалваната му отхвърлителна част над
90 000лв. до 150 000лв. е незаконосъбразно като съдът не е взел предвид доказателствата за
установената близост между ищеца и неговата починала майка и емоционалните вълнения
от нейната загуба у ищеца.Подържа се,че определената от първоинстанционния съд сума се
явява занижена и спрямо съдебната практика при сходни случаи, касаещи загубата на майка
или баща на тази възраст.В тази връзка в жалбата са цитирани съдебни решения,по които са
5
определени обезщетения за причинени неимуществени вреди по сходни казуси.
Съдът счита,че жалбата против тази част от решението е частично
основателна.От показанията на разпитания по делото свидетел е
установено,че въпреки,че живели в различни домакинства, ищеца и
починалата му майка,били много привързани,поддържА. тясна връзка и
след създаването на собствено семейство на ищеца, контактите им били
почти ежедневни, майката продължавала да съдейства на сина си и му
оказвала неоценима помощ при отглеждането на внучката си и негова
дъщеря. При определянето на размера съдът правилно е посочил
релевантните за размера факти и обстоятелства, но не ги е отчел в
пълната им степен при определянето на сумата, която би репарирала
претърпените вреди. Така съдът е стигнал до неправилния извод, че
сумата от 90 000 лв би била достатъчна да обезщети всички негативни
изменения в битието на ищеца, които са настъпили в резултат от
процесното произшествие.Справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен
на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие. НА.чието на съдебна практика, както и
несъобразяването й от страна на решаващия съд, води до
незаконосъобразност на решението в тази му обжалвана част. Така
например по спорът /нА.чие на смърт/ приключил с Решение № 298 от
20.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2278/2023 г. са присъдени общо
144 000лв.,по спорът /нА.чие на тежка телесна повреда/ приключил с
Решение № 230 от 12.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 81/2023 г. са
присъдени общо 100 000лв. ,по спорът /нА.чие на средна телесно повреда/
приключил с Решение № 223 от 8.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 413/2023
г. са присъдени общо 120 000лв.Съдът счита,че определеното
първоначално обезщетение е занижено и предвид непрекъснато
променящата се икономическа обстановка в страната и инфлационните
процеси, развиващи се паралелно с производството, които обезценяват
6
присъденото със значително по-голям процент от лихвата за този
период.Съдът в настоящия му състав счита,че справедливия размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди от
смъртта на неговата майка е 130 000лв. При определяне на този размер
съдът взе предвид причинените на ищеца неимуществени вреди и
съдебната практика на ВКС при определяне на размера на
обезщетенията за подобни неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното съдът счита,че решението в обжалваната
му отхвърлителна част над 90 000лв. до 130 000лв. следва да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което ответника бъде
осъден да заплати още 40 000лв. представляващи обезщетения за
причинени неимуществени вреди. На основание чл.84, ал.3 ЗЗД следва
да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 04.03.2017г. до окончателното изплащане.
В останалата му отхвърлителна част над 130 000лв. до 150 000лв.
решението следва да бъде потвърдено.Законосъобразно съдът е приел,че
в тази част предявения иск е завишен.
По отношение на разноските
С оглед решението по спора ответното по делото дружество „НК„ЖИ”-София на
основание чл.78,ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен
договор за правна помощ на жалбоподателя С. И. с адв.Я. Я. за защита по настоящето дело
като защитата е при условията на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Предвид
уважения материален интерес от 40 000лв. съдът счита,че ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на адв.Я. Я. адвокатско възнаграждение в размер на 3 850лв.-
чл.7,ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на САС държавна такса върху уважения пред настоящата инстанция иск в
размер на 1 600лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
7
Потвърждава решение от 22.11.2023г. по гр.дело № 3316/2021г.ГО 1-1 с-в по описа на
СГС в частта му ,с която е уважен иска на С. И. И. за сумата от 90 000лв. на основание
чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
неговата майка вследствие ПТП настъпило на 04.03.2017г. на ж.п.прелез в с.Ковачево,
общ.Септември, ведно със законната лихва от 04.03.2017г. до окончателното иззплащане.
Отменя решение от 22.11.2023г. по гр.дело № 3316/2021г.ГО 1-1 с-в по описа на СГС
в частта му ,с която предявения иск посочен по-горе е отхвърлен за горницата над 90 000лв.
до 130 000лв. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда Държавно предприятие „НК„ЖИ”-София,ЕИК ********* със съдебен адрес за
призоваване - гр.София,бул.“Княгина Мария Луиза“№110 да заплати на С. И. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. ***, ул. „***“ 38 още сумата от 90 000лв. на основание чл.49 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
майка вследствие ПТП настъпило на 04.03.2017г. на ж.п.прелез в с.Ковачево,
общ.Септември, ведно със законната лихва от 04.03.2017г. до окончателното изплащане.
Потвърждава решение от 22.11.2023г. по гр.дело № 3316/2021г.ГО 1-1 с-в по описа
на СГС в частта му ,с която предявения иск е отхвърлен за горницата над 130 000лв. до
150 000лв.
Осъжда Държавно предприятие „НК„ЖИ”-София,ЕИК ********* със съдебен адрес
за призоваване - гр.София,бул.“Княгина Мария Луиза“№110 да заплати на да заплати на
адв.Я. П. Я.,член на САК ,с личен №15******10 адвокатско възнаграждение в размер на
3 850лв.
Осъжда Държавно предприятие „НК„ЖИ”-София,ЕИК ********* със съдебен адрес за
призоваване - гр.София,бул.“Княгина Мария Луиза“№110 да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд сумата 1600лв. представляваща държавна такса върху
уважения пред настоящата инстанция иск.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8