Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27
гр.
Силистра, 26 април
2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седми април през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник окръжния прокурор
Ивелин Чафаланов, като разгледа
докладваното от съдия Чернева КАНД № 12
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на А.В.В. *** против Решение № 260005 от 08. 12. 2020 г. на Районен съд
гр. Тервел, постановено по АНД № 56 / 2020 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 60 / 01. 10. 2019 г. на Директора на Регионална здравна
инспекция - Добрич.
Касаторът счита, че решението на РС-Тервел е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. В тази връзка изтъква, че съдът не е коментирал разминаването на
вписаната диагноза в болничния лист и в наказателното постановление. Посочва,
че съдът не е преценил условията за приложение на изключението по чл. 12, т. 6
от Наредбата за медицинската експертиза, тъй като характерно за заболяването на
пациента са периодичните обостряния на оплакванията, каквото обостряне е било налице
и към датата на прегледа, а в последствие към датата на заседанието на ЛКК,
което е проведено 75 дни по-късно, хроничното заболяване на пациента е било в
ремисия. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и решаване на спора по
същество посредством отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна Регионална здравна инспекция – Добрич е
депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето
ѝ.
Заместник окръжният прокурор изразява
становище, че жалбата е неоснователна, поради което първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване е
решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление № 60 / 01. 10.
2019 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Добрич, с което на
касатора, в качеството му на общопрактикуващ лекар, на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за
извършено нарушение на чл. 12, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза.
От фактическа страна пред съда е установено, че на 04. 03. 2019 г.
касаторът, в качеството му на общопрактикуващ лекар, е прегледал пациента
Валентин Димитров Ч. и му е издал болничен лист № Е2018 336 23 53 от същата
дата, в който като диагноза е описал Е 10. 4 Инсулинозависим диабет с
неврологични изменения. Болничният лист е бил издаден за периода от 05 до 15.
03. 2019 г. за лечение при домашен режим. При извършена документална проверка
директорът на НОИ – Добрич установил, че болничният лист е издаден за заболяване,
за което пациентът е освидетелстван от ТЕЛК, като му е определена 62 % трайно
намалена работоспособност, което е в нарушение на чл. 12, т. 6 от Наредбата за
медицинската експертиза. Поради това е оспорил болничния лист, като жалбата е
разгледана от Обща лекарска консултативна комисия към „ДКЦ – 1 Добрич“ ЕООД и с
нейно Решение № 154 / 20. 05. 2019 г. болничният лист е отменен.
Със заповед № РД 01-115 / 31.
05. 2019 г. директорът на РЗИ-Добрич е назначил комисия за проверка на случая,
чиято работа е приключила със съставен констативен протокол № МД05 (2) 18/ 03. 06. 2019 г. Във
връзка с установените обстоятелства при проверката на 11. 07. 2019 г. в
присъствието на двама свидетели е съставен АУАН № Ф000296, в който се съдържат
описаните по-горе фактически обстоятелства и е
предявено обвинение за извършено нарушение на чл. 12, т. 6 от Наредбата
за медицинската експертиза, възприети в последствие изцяло от
административнонаказващия орган. При връчването на АУАН на нарушителя същият е
вписал възражения, че пациентът не го е уведомил, че има ТЕЛК решение за същата
диагноза; не е направил други възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта на 01. 10. 2019 г. е издадено и оспорваното НП.
При така установените факти
по делото съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно
постановление. Коментирал е, че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Обсъдил е, че в
качеството на общопрактикуващ лекар д-р В. е бил длъжен да води медицинско
досие на пациентите, записани в неговата листа, в това число и относно В. Ч.,
когото лекува от повече от девет години, поради което е бил длъжен да знае, че
този пациент страда от инсулинозависим диабет, за което заболяване е
освидетелстван от ТЕЛК с 62% ТНР. Въпреки това е издал болничен лист със същата
диагноза. Съдът е счел за неоснователно възражението, че към датата на прегледа
на пациента е било налице обостряне на състоянието му, поради което е налице
изключение от въведената забрана за издаване на болничен лист по чл. 12, ал. 6
от Наредбата за медицинската експертиза,
като е аргументирал извода си с постановеното решение на ОЛКК към ДКЦ –
1 Добрич, с което болничният лист е бил отменен. Съдът е коментирал
допълнително, че в лекарската комисия са участвали утвърдени медицински специалисти,
разполагащи със специалните знания в тази сфера на науката и познаващи
нормативните изисквания. По тези съображения съдът е приел, че административнонаказателната
отговорност на нарушителя е била ангажирана правилно, а санкцията е определена
при съобразяване с критериите в чл. 27, ал. 2 ЗАНН в минимален размер.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
В касационната жалба се
поддържа довода, че съдът не е коментирал разминаването на вписаната диагноза в
болничния лист „инсулинозависим диабет с неврологични
изменения“ и диагнозата, вписана в наказателното постановление „инсулинозависим
диабет с патологични изменения“.
Оплакването е неоснователно, тъй като по този въпрос вече е налице произнасяне
от касационната инстанция при първото разглеждане на делото, като е прието, че допуснатото
несъответствие в мотивите на наказателното постановление при посочване на
диагнозата на пациента, за когото е издаден болничен лист, не е съществено процесуално нарушение. Ето защо и предвид
разпоредбите на чл. 224 и чл. 226, ал. 1 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд се е
съобразил с указанията и със заложените от касационната инстанция рамки на
производството и правилно не е подложил на преценка обстоятелствата, за които
тя се произнесла по същество.
Неоснователно е и
оплакването, че районният съд не е преценил условията за приложение на
изключението по чл. 12, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза, тъй като
към момента на прегледа са били налице данни за обостряне на заболяването на
пациента. По този въпрос първоинстанционният съд е изложил оценъчни мотиви, отдавайки
приоритет на обстоятелствата, установени в решението на ОЛКК към ДКЦ – 1 Добрич,
с което е отменен болничния лист. Нито в производството пред АНО, нито в
съдебната фаза на процеса са приложени доказателства, въз основа на които да се
направи извод, че са били налице обективни данни за обостряне на състоянието на
пациента. Единственото доказателство,
което е представил касаторът пред съда, е амбулаторният лист от проведения
преглед на пациента на 05. 03. 2019 г., но от описаното в него обективно
състояние на пациента не се установяват данни за обостряне на заболяването.
Предоставените анамнестични данни от пациента по никакъв начин не могат да се
приемат за обективни без наличието на допълнителни изследвания или констатации
от лекаря, потвърждаващи изнесените от пациента оплаквания. В този смисъл
липсва документална база, въз основа на която съдът би могъл да направи извод
за наличие на условия за приложение на изключението по чл. 12, т. 6 от
Наредбата за медицинската експертиза и при условие че в процеса безспорно е
установено, че касаторът е издал болничен лист за заболяване, за което
пациентът е освидетелстван от ТЕЛК с 50 или над 50 на сто трайно намалена
работоспособност, то е налице нарушение на нормативно установената забрана за
издаване на болничен лист в тази хипотеза, което съответно е и основание за ангажиране на административнонаказателната
му отговорност съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗЗ.
В заключение АС - Силистра намира,
че обжалваното решение на Районен съд - Тервел е валидно и допустимо. Същото е
постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради
което следва да се остави в сила.
Във връзка с гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260005 от 08. 12. 2020 г. на Районен съд гр. Тервел, постановено по АНД № 56 по
описа на съда за 2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.