Решение по дело №925/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№801/2.11.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 925 по описа на съда за 2021 г.

 

Производството е по реда на чл. 118 и следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Д.Г.С. ***  срещу Решение  на Директора на ТП на НОИ Пазарджик  № 1012-12-148#1/14.07.2021 г. с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00923969 от 31.05.2021 на ръководител по контрола на разходите при ТП на НОИ Пазарджик. В жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. И. П., който поддържа жалбата. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата, в лицето на Директора на ТП на НОИ- Пазарджик чрез представител по пълномощие –юрк. С.- Б.  в писмени бележки оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в обичаен размер.

Административен Съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

На основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54к от КСО на жалбоподателката С. били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност от средствата па държавното обществено осигуряване въз основа за подадени удостоверения към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) (Приложение №9) по болничен лист №Е20171636780 първичен) за периода от 05.03.19- 18.03.19 г. в размер на 636, 27 лв.

При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********, обективирана в КГ1 № КГ1- 5-12-00820923 от 14.02.2020 г., е установено, че за Д.С. са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр №1 „Данни за осигуреното лице“ с код вид осигурен „01“ - за работници или служители, осигурени по чл 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“. По време на проверката осигурителят е отказал да представи изисканите документи. На основание чл. 44-46 от АПК такива сведения и съотносими документи са изискани и от самата жалбоподателка, която се е явила в ТП на НОИ – Пазарджик и е приложила документи, касаещи трудовото й правоотношение.

Ревизия на осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК 12621884, била извършена и от контролните органи на Националната агенция по приходите. Заключено било, че осигурителят без правно основание е подавал данни за осигуряване по реда на чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО с Декларации обр. №1 ,Данни за осигуреното лице” за жалбоподателката за периода от 02.06.2018 г. до 31.05.2019 г. (вкл.). В хода на ревизията е извършена и насрещна проверка на г-жа С., при която последната  представила документи писмено обяснение, копие на трудов договор и фиш за заплата за м.10,2018 г.). Контролните органи обаче  установили, че в трудовия договор липсват съществени реквизити, съгласно изискванията на Кодекса на труда. Липсвали данни от документа за самоличност, липсва информация за квалификация/специалност. Липсвали подписи на отговорните длъжностни лица. потвърждаващи връчването на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ на работника.

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО били издадени и влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалбоподателката били заличени.

Като резултат от гореописаното било прието, че жалбоподателката неоснователно е ползвала осигурителни права. На нейно име са издадени болнични листове от медицински органи, като същата е заявила, че е осигурено лице с месторабота „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********.

В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО било издадено разпореждане №РВ-3-12-00923969 от 31.05.2021 г. Със същото Д.Г.С. била задължена да възстанови неоснователно получените парични.

По жалба на С. било постановено атакуваното пред настоящата инстанция Решение  на Директора на ТП на НОИ Пазарджик  № 1012-12-148#1/14.07.2021 г. с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00923969 от 31.05.2021 на ръководител по контрола на разходите при ТП на НОИ Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:  

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ гр. Пазарджик до извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „Деза- Лукс“ ЕООД. Тези изводи съдът намира за неправилни.

Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство не се разглежда въпросът за действителността на трудовия договор. Той не може да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове не могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно на необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника, служителя да престира работната си сила. В този смисъл твърдените от страна на контролните органи липси на реквизити от трудовия договор като данни за документа за самоличност, квалификацията/специалността на работника/служителя както и подписи  на длъжностните лица, потвърждаващи връчването на  уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ са неотносими в настоящото производство, а следва да бъдат релевирани в производството по чл. 74 от КТ. От съдържанието на определението за осигурено лице обаче следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства- показанията на св. Л., които съдът цени като обективни, последователни и незаинтересовани, жалбоподателката реално е осъществявала трудова дейност в „Деза- Лукс“ ЕООД в периода юни 2018- май 2019 на длъжността оператор-данни. За работата си е получавала трудово възнаграждение в брой, като се е подписвала във ведомости. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Оператор, въвеждане на данни“.

Следва да се посочи също, че по делото са представени и писмени доказателства /неоспорени от ответника/, че „Деза – Лукс“ е извършвала реална дейност- свидетелство за регистрация на фискално устройство; позволително за ползване на недървесни горски видове за добива през 2018 г. на гъби, ароматни и лечебни растения, собственост на ТП ДГС Белово; удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби № 70/17.05.2018 г. 2 бр. договори за наем; справки декларации по ЗДДС за периода 05.2018-06.2019 г.

Обстоятелството, че управителя на „Деза-Лукс“ ЕООД е управител и едноличен собственик на капитала и на още девет дружества, както и че по отношение на „Деза- Лукс“ ЕООД се извършва проверка от ОП Пазарджик, не може да мотивира извод, че жалбоподателката не е престирала труда си.

Предвид на това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, тоест реално е осъществявал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключеният трудов договор.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът  ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса, 400 лева адвокатски хонорар или общо 410 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, осми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение  на Директора на ТП на НОИ Пазарджик  № 1012-12-148#1/14.07.2021 г. с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00923969 от 31.05.2021 на ръководител по контрола на разходите при ТП на НОИ Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик да заплати на Д.Г.С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на общо 410 лв. (четиристотин и десет лева).

Решението е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО вр. чл. 117 ал.1 т.2, буква „д“. от КСО.                  

                                                                                                       СЪДИЯ: (П)