Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 29.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на девети май две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна Цалова
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 693 по описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си
на твърдения, че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски номер ***,
която е доставяна в обект, с абонатен номер ***, находящ се в гр. ***, както и
че съществуващите между тях облигационни отношения за продажба на ел. енергия
са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът
посочва, че в периода от 02.05.2017г. до 01.11.2017г. ответникът е консумирал
ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 384, 64 лв., за което са
издадени процесните фактури. Твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си
за плащане, въпреки настъпилата му изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е
породило правото му на обезщетение за забава в размер на 10, 23 лв., считано от
падежа на всяка фактура до 11.01.2018г. Твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 287/2018г. на ВТРС срещу която
ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 384, 64 лв., представляваща стойност на
консумираната ел. енергия в процесния обект и сумата от 10, 23 лв. мораторна
лихва върху нея. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявените искове с възражение, че е заплатил
претендираните от него суми, включително и разноските за заповедното
производство. Уточнява, че плащанията по седем от процесните фактури е извършил
преди подаване на исковата молба, поради което моли да не бъдат възлагани в
негова тежест разноските за производството.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Между
страните липсва спор за релевантните по делото факти, а и те се установяват от
наличните доказателства. Няма спор, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество във връзка с продажбата на ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. ***, като консумираната от него ел. енергия се заплаща по партида с абонатен №
*** и клиентски № ***. Нямо спор по делото, че в облигационните отношения между
страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ –
061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен
ежедневник /листи 28-33/.
От
представените по делото писмени доказателства -
извлечение от сметката на процесния обект на потребление към 11.01.2018г.,
справка за потребление, справка за фактури и плащания и седем броя фактури,
касаещи консумацията в обекта за периода 02.05.2017г. – 01.11.2017г. се
установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на ответника общо сумата
от 384, 64 лв. за потребена ел. енергия и такса за включване, както и сумата от
10, 23 лв. – мораторна лихва. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение № 165/25.01.2018г. по ч.гр.д. № 287/2018г. на
ВТРС, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
От представените с отговора на исковата молба квитанции се установява, че в
периода 09.02.2018г. – 12.03.2018г. за погасяване на задълженията си по
горепосочените фактури ответникът е заплатил общо сумата 384, 64 лв., както и
неустойка за просрочено плащане в размер на 14, 56 лв. От вносна бележка от
05.04.2018г. на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД е
видно, че абонатът е превел по сметка на ищеца сумата от 85, 23 лв. с посочено
основание ч.гр.д. № 287/2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Безспорно
се установи по делото, че между страните съществува валидно облигационно
отношение по
договор за доставка на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. ***,
сключен при публично известни ОУ. Последните са част от договорното съдържание
на облигационната връзка между страните, доколкото са спазени изискванията на
чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от
общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане.
Установи
се, че в изпълнение на договорната връзка ищецът като краен снабдител на ел.
енергия по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника
фактурираното количество ел. енергия, което реално е потребено от него, в
качеството му на потребител на енергийни услуги по § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ. Това
обстоятелство не се оспорва от последния, напротив с отговора на исковата
молба, той признава дължимостта на процесните задължения и твърди тяхното
заплащане. Тези изявления на ответника следва да бъдат ценени като признание на
неизгоден за него факт, поради което съдът намира за безспорно установено, в
съответствие с правилото на чл. 175 ГПК, че ищецът е доставил, а абонатът е
консумирал фактурираното количество ел. енергия. Получаването на престацията по
договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е породило за ответника задължение
да заплати на доставчика стойността на потребената от него ел. енергия в срока
разгласен по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от това му задължение, а неизпълнението на падежа
поражда правото на доставчика на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Няма спор по делото, че
длъжникът не е извършил плащане на падежните дати по процесните седем фактури и
е останал задължен за сумата от 384, 64 лв. Във връзка с уговореното и по
аргумент от чл. 84 ал. 1 ЗЗД с изтичането на срока за изпълнение длъжникът е изпаднал
в забава, без да е необходимо да бъде допълнително канен. Дължимото от него
обезщетение за забава, за периода от падежа на всяка фактура до 11.01.2018г., изчислено
по реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет калкулатор за законна лихва, възлиза на 10,
23 лв.
Ответникът
е оспорил дължимостта на тези суми, с релевирането на правопогасяващо
възражение за плащането им. То се явява основателно, доколкото се подкрепя от
ангажираните с отговора на исковата молба писмени доказателства. От
представените квитанции безспорно се установява, че в периода
09.02.2018г. – 12.03.2018г. абонатът е заплатил на доставчика сумата от 384, 64
лв., като стойност на консумирана ел. енергия отразена в процесните фактури и
сумата от 14, 56 лв. за погасяване на дължимото от него обезщетение за забава,
както и законната лихва до датата на изплащане на вземанията. Тези
плащания са извършени след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но съгласно
чл. 235 ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да ги съобрази, тъй като са от значение за
спорното право. Това правило е важимо и в производството по чл. 422 вр. чл. 415
ал. 1 ГПК, в каквато насока е задължителната практика на ВКС – т. 9 от ТР
4/2013г. на ОСГТК.
По тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, макар и доказан по основание и размер,
подлежи на отхвърляне, поради извършеното плащане на дължимите суми.
Въпреки
отхвърлянето на предявените искове, ищецът има право на разноски в заповедното
производство, тъй като ответникът е станал причина за образуването му, предвид
неплащането в срок на потребената от него ел. енергия. Видно от заповед за
изпълнение на парично задължение № 165/25.01.2018г. по ч.гр.д.
№ 287/2018г. на ВТРС сторените от ищеца разноски са в размер на 75 лв. /25 лв.
– държавна такса и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение/. Същите обаче не
следва да бъдат възлагани в тежест на ответника, тъй като вече са платени от
него. Видно от вносната бележка от 05.04.2018г. на „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД длъжникът е направил в полза на заявителя паричен превод на сумата от 85, 23 лв. с основание процесното заповедно
производство, която изцяло покрива задължението му за разноски в него.
За исковото производство ищецът също има право на разноски, както за
държавна такса, така и за възнаграждение за юрисконсулт, доколкото е защитаван
в процеса от такъв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП следващото се на ищеца юрисконсултско
възнаграждение се определя от съда в размер на 100 лв. Следващите се на ищеца
разноски в настоящия процес, общо в размер на 175 лв., не следва да се
присъждат в цялост, тъй като същият, въпреки частичното погасяване на
вземанията му до размера на 296, 51 лв. – главница и 12, 33 лв. – обезщетение
за забава, ведно със законната лихва върху главницата, неоснователно е
поддържал претенцията си в пълен размер. В тази връзка и при отчитане, че към
датата на депозиране на исковата молба дължима е била само сумата от 88, 13 лв.
по последната фактура, както и сумата от 2, 23 лв. - обезщетение за забава
върху нея, следва, че в полза на ищеца е възникнало вземане за разноски в
размер на 40, 05 лв. От тях следа да се приспадне надвнесената сума от 10, 23
лв. с вносната бележка от 05.04.2018г., поради което ответникът следа
да понесе разноски за исковото производство в размер на 29, 82 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна тауърс Г, ЕИК: ********* против С.Н.Т., ЕГН: **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните,
че С.Н.Т. дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД
сумата от 384, 64 лв. – главница, представляваща общ размер на стойността на
незаплатена ел. енергия и такса включване за обект с клиентски номер *** и абонатен
номер ***, находящ се в гр. ***, за което за съставени фактури в
периода 20.06.2017г. – 20.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.01.2018г. до окончателното изплащане на
главницата, както и СУМАТА от 10, 23 лв. -
мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до 11.01.2018г., за които
вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
165/25.01.2018г. по ч.гр.д. № 287/2018г. на ВТРС,
като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА
от 29, 82 лв. /двадесет
и девет лева и 82 ст./ - дължимите на ищеца съдебно - деловодни разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: