Решение по дело №1723/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………      

 

Гр. Варна, ……………………… 2020 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд – гр. Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Янка ГАНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     Д. РАЧЕВА

Даниела НЕДЕВА

 

при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Владислав Т, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1723 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.В.С. от гр. Варна, против Решение № 868/19.06.2020 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 1877 по описа на съда за 2020 г., с което Наказателно постановление № 20-0819-001442/27.04.2020 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, е потвърдено в частта по пункт 1, с която на касаторката Д.С. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.185 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., а в частта по пункт 2 процесното наказателно постановление е изменено като наложеното наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е намалено от глоба в размер на 150 лв. на глоба в размер на 50 лв., а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец е потвърдено.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на въззивната инстанция е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Счита, че въззивният съд е кредитирал единствено показанията на другия участник в ПТП, като с оглед минималните щети по двата автомобила пледира за маловажен случай. Претендира за отмяна на съдебното решение на Районен съд – Варна и на наказателното постановление в потвърдената част.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било  Наказателно постановление № 20-0819-001442/27.04.2020 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на С. са наложени две административни наказания, както следва: по пункт 1) за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.; по пункт 2) за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Административнонаказателната отговорност на С. е била ангажирана за това, че на 20.03.2020 г., около 09.46 ч. в гр. Варна на бул. „***“ № 5 до сладкарница „Д“, в качеството си на водач на лек автомобил с рег. № В **** РХ, при завиване надясно, за да паркира, със страничната си дясна част блъска паркирания от дясната й страна лек автомобил с рег. № В **** ВМ, като при това причинява имуществени вреди в областта на преден десен калник, дясна броня, счупена щипка на фара, усукана джанта. След удара С. напуснала произшествието, без да уведоми компетентните полицейски служби. Действията й били заснети от охранителните камери на стоматологична клиника „Ф “. От доказателствата, събрани в преписката и в хода на съдебното производство, районният съд приел за установено, че на същата дата около 11.30 ч. собственикът на пострадалия автомобил С. и. констатирал, че същият е блъснат в предната дясна част. и. помолил за съдействие служителите на „Ф “, където имало монтирани охранителни камери. Оттам му представили видеозаписи, които той прегледал и установил лекия автомобил, блъснал неговия и напуснал произшествието. и. изчакал няколко дни и тъй като никой не осъществил контакт с него за възстановяване на щетите, на 23.03.2020 г. подал сигнал в Сектор „ПП“ – Варна за настъпилото произшествие. На органите на полицията и. предал и видеозаписа, заснел настъпилото произшествие. По така подадената жалба в Сектор „ПП“ била образувана преписка УРИ № 819000-15891/25.03.2020 г. На 10.04.2020г. в Сектор „ПП“ бил извършен оглед на леките автомобили на и. и на С.. По автомобила, управляван от С., били констатирани видими щети по странична дясна част. По автомобила, управляван от и., били констатирани видими щети по преден десен калник и броня в дясната част. На 10.04.2020 г. С. попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която декларирала пред органите на полицията, че на 20.03.2020 г., около 10.00 ч. автомобилът бил управляван от нея. По преписката били снети и писмени сведения от С., в които тя признала, че е ударила автомобила на и.. Посочила, че не знаела, че следва да съобщи за инцидента в полицията, като напуснала произшествието без да слиза от автомобила си. На същия ден срещу С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който били описани допуснатите от нея нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на С., която го подписала без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

На 27.04.2020 г., след като се запознал с доказателствата, събрани в административнонаказателното производство, административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление. С него на Д.С. били наложени административни наказания по два пункта: по пункт 1) за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв.; по пункт 2) за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи, административнонаказателното производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на процесуалните правила. Приел е също, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на С., че АНО е дал правилна правна квалификация на деянията на С., като е посочил правилно и кореспондиращите с тях санкционни норми. Съдът е установил, че при издаване на наказателното постановление не са посочени мотиви досежно размера на наложеното административно наказание „глоба“ по пункт 2. Поради това е отчел дългогодишния стаж на С. като водач на МПС без съществени нарушения на ЗДвП и наличието на ТЕЛК и е редуцирал размера на наложената санкция, като е изменил в тази част наказателното постановление до минимално установения в санкционната норма размер от 50 лв.

Настоящата инстанция възприема изцяло изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване на  съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност.

Настоящият състав на съда не споделя доводите на касатора за постановяване на въззивното решение при зачитане единствено на показанията на св. и.. Въззивният съд е кредитирал показанията на другия участник в ПТП, доколкото касаторката не е представила конкретни аргументи, които да опровергават установеното в производството. Свидетелските показания на пострадалото от нарушението лице са в унисон с констатациите на акта за установяване на административно нарушение, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на противното. Противното обаче не е доказано от касатора, дори напротив, в обяснението си от 10.04.2020 г. С. собственоръчно е написала, че не отрича вината си, просто много бързала и не слязла от колата си. Основателно и законосъобразно въззивният съд е коментирал всички представени доказателства – писмени и устни, като правните изводи на съда напълно кореспондират с тях и се споделят и от касационния състав.

Касационната инстанция намира за неоснователна и претенцията на касатора за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Въпросът за преценка на деянието като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е въпрос за приложението на материалния закон, тъй като касае въпросът за отговорността, която е институт на материалното право и се следи служебно и от касационната инстанция. Установените по делото факти не обуславят приложимостта на посочената хипотеза за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Не са предявени и установени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават настоящото деяние от обичайните хипотези на нарушения от същия вид. В този смисъл постановеното потвърдително решение е правилно и законосъобразно и по отношение на неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е съобразил малкия брой констатирани нарушения на ЗДвП, извършени от касаторката С., което ѝ дава добри характеристични данни като водач с повече от 20 г. стаж, и именно това го е мотивирало да измени наказателното постановление в частта по пункт 2, като с решението си е наложил санкция в предвидения в санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП минимум от 50 лв.

По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ бр. 94/2019 г.), направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждението в размер на 80 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в настоящото производство е депозирано писмено становище от юрисконсулт, не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание и делото не е с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 868/19.06.2020 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 1877 по описа на съда за 2020 година.

 

ОСЪЖДА Д.В.С. от гр. Варна, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                            Членове:      1.

 

2.