№ 315
гр. С., 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500292 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 11 от 17.01.2024 г., постановено по гр.д. №
1565/2023 г. по описа на РС-Б., А.П.И. е осъдена да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* сумата от 213,60 лв. (двеста и
тринадесет лева и шестдесет стотинки) - главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен по
застраховка „Б.К.С.“ № 4704210400001534, със срок на валидност от
16.11.2021 г. до 15.11.2022 г. за причинени имуществени вреди (щета
№ 470421222213552) на МПС - лек автомобил „Мини Купър“ с рег. №
****, при реализирано ПТП на 16.03.2022 г., вследствие на
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност
(дупка) на пътното платно, намираща се по пътя Б. - М., на моста
преди с. Н., общ. Б., стопанисвано от А.П.И., ведно със законната
лихва върху главницата от 05.08.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900,00
лв. (деветстотин лева), разноски в производството.
1
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А.П.И. с
доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост.
Излага, че липсвал протокол за ПТП или двустранен констативен
протокол, което означавало, че лицето не е уведомило КАТ – Пътна
полиция. Приложените снимки били с дата 18.03.2022 г., а
евентуалното ПТП било настъпило на 16.03.2022 г. Липсвал снимков
материал на самото препятствие, тъй като евентуалното ПТП не било
посетено от длъжностни лица на КАТ-Пътна полиция. Излага, че
водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните
последици. Заключението на вещото лице не можело да се ползва, тъй
като е изготвено на база представените заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и „Гражданска
отговорност“ на автомобилите при имуществени вреди на
застрахователя и материали по делото. Описаната щета е с възможен
механизъм за ПТП от бордюр, навлизане в „банкета“ и др. Не били
представени и Общите условия за застраховка, актуални към датата на
настъпване на ПТП. Водачът не бил тестван за алкохол или други
упойващи вещества, не били събрани и доказателства за причиняване
на вредите от умишлени действия. Представената застрахователна
полица не съдържала минимално изискуеми реквизити, а била типова.
Излага, че ищецът не доказал дали сключената застраховка покрива
описаната евентуална щета – гуми. По изложените съображения моли
да бъде отменено изцяло решението на РС-Б. и да бъдат отхвърлени
исковете, като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за
неоснователност. Излага подробни съображения, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика
на увредения автомобил, изплатено застрахователно обезщетение и
противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в
бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия
по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното
2
от Районен съд - Б. решение, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
РС-Б. е сезиран с искова молба от „Б.В.И.Г.“ АД срещу А.П.И., с
която са предявени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ,
вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответника да
му заплати сумата 213,60 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Б.К.С.“ във връзка с
щета № 470421222213552, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 05.08.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени
изцяло.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица № 4704210400001534 от
16.11.2021 г. за застраховка "Каско Стандарт" на МПС, че същата има
за обект лек автомобил „Мини Купър“, с рег. № ****, като застрахован
бил М. П. В., а застраховател – ищецът в настоящото производство.
Срокът на застрахователното покритие е една година - от 16.11.2021 г.
до 15.11.2022 година.
Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от
договора, клаузата „Пълно Каско“ покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „ПОЖАР, ПРИРОДНИ
БЕДСТВИЯ, ПТП и ЗЛОУМИШЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ“, както и
изчерпателно посочени допълнителни рискове.
Представени са писмените документи, приложени по
3
образуваната при ищеца преписка по щета №
470421222213552/18.03.2022 г., от които е видно, че били изготвени
опис и оценка на щетите.
Видно от платежно нареждане от 24.03.2022 г., ищцовото
дружество е изплатило на М. П. В. сумата от 213,60 лева.
Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за
заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
213,60 лева.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че
най - вероятният механизъм на настъпване на произшествието се
състои в преминаване на процесния лек автомобил, при движение в
посока Б. – М. - в района на моста преди с. Н., в дупка на платното за
движение, при което е получил увреждане на предна дясна гума.
Вещото лице е дало заключение, че описаният механизъм на
настъпване на ПТП отговаря на настъпилите щети и помежду им е
налице причинно - следствена връзка. Според експертната оценка,
базираща се на средни пазарни цени на алтернативни резервни части
и средна стойност на демонтажа и монтажа на час, общата стойност
на ремонта възлиза на 214,65 лв.
От показанията на свидетеля М. П. В. се установява, че през
месец март 2022 г. вечерта по тъмно се прибирала с брат си - св. В. П.
В. от гр. С. в посока гр. В.. В движение, в района на моста на с. Н., св.
В. попаднала в дупка, която не била обозначена и обезопасена.
Пътната настилка била мокра, имало движение. На следващия ден се
обадили в застрахователното дружество, за да съобщят за спуканата
дясна гума. След настъпване на ПТП св. В. видяла дупката, която била
с диаметър около две педи.
Св. В. П. В. посочва, че пътувайки в процесния автомобил, той и
сестра му в последния момент видели голяма дупка - с размери около
50 см. диаметър и дълбочина около 10-15 см., която нямало как да
избегнат, тъй като в насрещното платно идвал друг автомобил. На
следващия ден уведомили застрахователя за причинената щета.
Уточнява, че по време на ПТП водачът М. В. е управлявала със
4
скорост 50-60 км/ч.
Свидетелските показания като безпротиворечиви и правдиви
съдът кредитира изцяло.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от
районния съд.
В настоящия случай искът е насочен срещу А.П.И.. Според
правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от А.П.И.. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП А.П.И. осъществява дейностите по изграждането, ремонта
и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР
на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и
поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по
възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и
удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава
извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане
на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
5
имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на
дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от
ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените
правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и М. П. В. е
сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е
предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а
доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа
всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования моторно превозно средство, като във връзка с
процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
213,60 лева.
Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило
твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е
настъпило по начина, описан в исковата молба.
Във въззивната жалба се навеждат твърдения за неспазване
правилата на Наредба Iз-41/12.01.2009 г. относно уведомяване
органите на МВР за настъпилото ПТП и съставянето на протокол за
него.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато
между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
6
настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато между
участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.
Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да
посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.
ч., когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните
превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не
е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди /т. 8/.
В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8
от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г.,
изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./. са регламентирани видовете
документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1)
констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП
с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл.
2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/.
Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че
не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход.
7
Следователно доколкото по делото няма нито твърдения, нито
данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е
можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав
приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в
разпоредбата чл. 125 от ЗДвП, при които службите за контрол на МВР
задължително посещават мястото на ПТП, респективно
застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на
документ за щетите по автомобила.
Предвид изложеното несъставянето на такъв протокол за ПТП не
е пречка механизмът на произшествието да бъде установен по делото
с всички допустими доказателствени средства.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетели и заключението на съдебно-техническата
експертиза, от които се установява механизмът на произшествието,
както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени
и гласни доказателства и заключението на вещото лице посочените
вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с
попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е
доказана причинната връзка е неоснователно.
В Глава трета от ОУ - „Изплащане на обезщетение при частични
повреди“, в т. 6.3. е разписано, че за щети по гумите, джантите и
декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията
са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното
платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или
джанти и/или тасове в срока на действие на полицата след
представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования или упълномощения водач на МПС.
По делото остана недоказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е
било при условията на пълно доказване да установи този факт, което
не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника
за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на
8
възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на
стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по
средни пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на
вещото лице това е сумата от 214.65 лева, но предявеният иск следва
да бъде уважен до претендирания по-малък размер от 213,60 лева.
Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 05.08.2022 г. -
до окончателното му заплащане.
С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по
делото не се ангажират доказателства при условията на пълно
доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че
водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно
последната цитирана норма водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая се касае
до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която
не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. Не се
доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в
състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се
намира под въздействието на алкохол или други упойващи средства,
както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия,
следва да се посочи, че тежестта за доказване на обратното е на
навелата възражението страна – в случая ответника, който доказване в
този смисъл не проведе.
По изложените съображения атакуваното решение на районния
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба
9
трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред
настоящата инстанция, а именно – сумата от 400, 00 лева за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 от 17.01.2024 г., постановено
по гр.д. № 1565/2023 г. по описа на РС-Б..
ОСЪЖДА А.П.И. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М.“ № 3 да заплати на ЗАД "Б.В.И.Г." АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "П."
№ 5 сумата от 400, 00 лв. (четиристотин лева) – разноски за
адвокатско възнаграждение по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10