ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

град Габрово, 07.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд в закрито заседание на седми август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                              СИМОНА МИЛАНЕЗИ

                                                                                                                                                                              

при секретаря …., като изслуша докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д. № 256/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. И.Б., процесуален представител на М.Т.К. срещу определение от 11.07.2019 г. постановено по гр.д. № 1972/2018 г. по описа на Габровски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради международна некомпетентност на българския съд.

Изложени са аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, като твърди, че към момента на подаване на искова молба М. К. и децата са имали обичайното си местоживеене ***, което е отразено в адресната част на исковата молба. Твърди, че доверителката и няма постоянно пребиваване в Англия и повечето време е в Република България. Счита, че не може да се приеме, че двамата съпрузи имат обичайното си местопребиваване в Англия, тъй като към момента на фактическата им раздяла ответникът се е завърнал в Америка в щата Флорида, а приятели на семейството са уведомили доверителката  и, че ответникът е напуснал и Флорида и към момента е с неизвестен адрес. Оспорва, че няма представени доказателства, че постоянният и настоящ адрес *** и го счита за неоснователно. Представя заверено копие от личната карта на М.Т.К.. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на действията и приключване по същество.

Съдът, съобразно доказателствата към делото, приема следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е допустима и редовно предявена.

Производството пред първоинстанционния съд е инициирано с предявеният иск от М.Т.К. *** против Т. У. К., гр. Лондон,Англия, апартамент **, ул. "**" код *** с искане за прекратяване на брака без произнасяне по вината. Определяне местоживеенето на децата и упражняването на родителските права, както и определянето на режим на лични отношения с бащата. Претендира ответникът да се осъди да заплаща издръжка на двете непълнолетни деца С. Е. К.  и Л. Л. К. от по 200 паунд за всяко едно от тях. Желае да носи брачното си фамилно име К..

Към исковата молба е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа на М.Т.К. от 09.10.2018 г., по силата на което се упълномощава адв. И.Б. от ГАК да се явява по делото за развод срещу съпругът и Т. У. К.. В пълномощното е записано, че не може да се яви на делото "по уважителни причини - работя в Лондон- Англия като директор продажби Майкрософт".

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е американски гражданин с адрес на призоваване в гр. Лондон, на който адрес е получил книжата по делото.

По делото е приложено писмо от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово, в което уведомяват съда, че не може да извърши необходимото проучване, тъй като двете деца С. Е. К. и Л. Л. К. са с постоянно местопребиваване в друга държава. Сведенията са получени от бащата на М.Т.К. – Т. П., който живее на посочения в исковата молба адрес на ищцата в гр. Габрово, ул. "." № ., ет. ., ап. . Същият е споделил, че дъщеря му работи в Лондон, с добри доходи и полага грижи и за двете деца.

Не са представени доказателства, че към датата на подаването на исковата молба обичайното местопребиваване на някой от съпрузите да е било на територията на Република България.

За да прогласи своята некомпетентност за разглеждане на предявения иск от М.Т.К., съдът се е позовал на чл. 3 и чл. 8 от Регламент / ЕО/ № 2210/ 2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г., като е приел, че не са налице нито една от изброените хипотези, според която българският съд да е международно компетентен да разгледа предявения пред него иск за развод.

Възраженията на частния жалбоподател са процесуално правни по съдържание и разгледани по същество са неоснователни.

Съобразно чл. 15, ал. 1 във вр. чл. 14, ал. 2 от ГПК съдът извършва самостоятелна преценка за подведомственост във всяко положение на делото, която включва и проверка на изискванията за международна компетентност по Регламент /ЕО/ № 2210/ 2003 г. на Съвета. В тази връзка са преценявани твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба и приложените по делото доказателства- писмо от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово, пълномощно с нотариална заверка на подписите. От тях е видно, че ищцата, ответникът и децата не пребивават на територията на Република България; нямат обичайно местопребиваване на територията Република България; няма данни и доказателства, че съпрузите са имали последно обичайно местопребиваване на територията Република България и че един от тях все още живее на нея; не е подадена обща искова молба; няма доказателства, че ищцата има обичайно местопребиваване на територията на Република България. Точно в обратния смисъл са събраните по делото доказателства, а именно, че М.Т.К. работи в Лондон, с добри доходи и полага грижи и за двете деца, по сведения дадени от баща и, както и от съдържанието на пълномощното с нотариална заверка на подписа.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че спрямо конкретния случай са приложими предпоставките на уредената в чл. 3 и чл. 8, параграф 1 от Регламент № /ЕО/ № 2210/ 2003 г. на Съвета, обща компетентност по делата, свързани с родителската отговорност, обусловена от обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран, и която се прилага при спазване на условията на чл. 9, чл. 10 и чл. 12.

Според § 12 от Преамбюла към Регламент № 2201/ 2003 основанията за определяне на компетентността по делата за родителска отговорност, са оформени в светлината на висшия интерес на детето и особено на критерия за близостта. По тези съображения компетентността следва да се отнася първо към държавата- членка на обичайното пребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването му /или/ по силата на споразумение между носителите на родителската отговорност.

За пълнота на изложението, съдът излага и мотивите на решение на Съда / пети състав/ на ЕО от 28 юни 2018 г. по дело С-512/17 по преюдициално запитване, относно понятието "обичайното местопребиваване на детето". По смисъла на тази разпоредбата това е "мястото, което на практика е център на живота му", според съвкупността от фактически обстоятелства с определящо значение: майката живее и работи в Лондон, в исковата молба е посочен адрес за призоваване на бащата в Лондон, придружават майка си при пътуванията и в Република България по време на отпуска и празници.

 

На основание горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.07.2018 г. постановено гр.д. № 1972/2018 г. по описа на Габровски районен съд, поради международна некомпетентност на българския съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            2.