Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.03.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар В.А.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1067 по описа за
2016 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск
с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от М.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** No 2, срещу К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с който
се иска от
съда да признае
за установено между страните, че ищецът е собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
Приморски, с.о. Свети Никола, а имено: ПИ с идентификатор
10135.2526.1636 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с
площ от 556 кв.м., с номер по предходен план 1636, квартал 3, парцел III, при граници: ПИ с NoNo
10135.2526.9619, 10135.2526.2129, 10135.2526.1634, 10135.2526.1635, представляващ част от дворно място с площ 2 120 кв. м., находящо
се в землището на гр. Варна,
местност „Свети Никола", съставляващо поземлен имот № 777 по плана на
местност „Свети Никола", при граници: път, поземлен
имот № 776, път, поземлен имот № 782 и поземлен имот № 784, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор 10135.2526.1636.2 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с площ от 118 кв.м., състояща се от три
етажа, с обособени в полуподземния етаж: фитнес, изба, котелно
и две стаи; обособени на първия
етаж: дневна с трапезария, кухня, спалня, баня, тоалет,
дрешник и тераса и обособени на втория
етаж: дневна с трапезария, две спални и три бани
с тоалетни, придобити
- дворното място по силата на
покупко-продажбено съглашение,
обективирано в нотариален акт № 45, том II, per. 3635, дело 196/2003 г. по описа на нотариус
Жана Кирчева с район на действие
- съдебния район на ВРС, а жилищната сграда - по приращение,
чрез реализиране на строителство в собствен имот, като обособяването на тази част в самостоятелен имот е извършено по
силата на Заповед No 003 / 15.01.2015г. на Кмета на Община
Варна.
В исковата
молба ищецът сочи, че по
силата на договор за покупко
– продажба , обективиран в нотариален
акт № 45, том II, per. 3635, дело 196/2003
г. по описа на нотариус Жана
Кирчева с район на действие - съдебния
район на ВРС, е придобил собствеността на дворно място с площ 2 120 кв. м.,
находящо се в землището на гр.
Варна, местност „Свети Никола", съставляващо поземлен имот № 777 по плана
на местност „Свети Никола", при граници: път,
поземлен имот № 776, път, поземлен имот
№ 782 и поземлен имот №
784, ведно с построената в него жилищна сграда,
състояща се от три етажа,
с обособени в полуподземния
етаж: фитнес, изба, котелно и две стаи; обособени
на първия етаж: дневна с трапезария, кухня, спалня, баня, тоалет,
дрешник и тераса и обособени на втория
етаж: дневна с трапезария, две спални и три бани
с тоалетни. Жилищната сграда г-н Н. е придобил по приращение - същата е изградена въз основа на
Разрешение за строеж № 560/05.08.2005 г. Въведена
е в експлоатация на
06.06.2008 г., за което е издадено съответно удостоверение( №
123/06.06.2008 г.). На 16.04.2007г. ищецът заживява в описания по–горе имот
на съпружески начала с ответницата. Ражда им се
дете М. М. Н.. С течение на времето
отношенията им се влошават,
поради което на 16.05.2016 г. с нотариална
покана й дава двуседмичен срок, броен от
датата на връчване на поканата,
да опразни и напусне имота. Същата е получена лично от адресата
на 17.05.2016 г. Срокът за опразване на
имота и вдигане на собствените на ответницата лични вещи е изтекъл
безрезултатно на 31.05.2016
г. Ищецът
твърди, че въпреки, че
е жилищно осигурена, той и бил
подготвил квартира , както и бил
изказал готовност да и помогне за
пренасяне на багажа. На 01.06.2016 г. ответницата започнала приготовления за напускане на
процесния имот и за първи път встъпила
в преговори с ответника относно
упражняването на родителските права по отношение на
дъщеря им М. М. Н.. Подписала
и споразумение по смисъла на чл.
127 от СК. По - късно същия
ден обаче тя променила решението
си и заявила , че няма
да напусне къщата доброволно. С предявяването на настоящата искова молба ищецът известява
ответницата и че претендира заплащането на обезщетение в размер на пазарния
наем за безоснователно
ползване на процесния недвижим имот, считано от 01.06.2016г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да предаде владението на процесните имоти, така както са уточнени с
молба вх. No
17700 / 20.06.2016г. като обект на ревандикацията
е целият ПИ с идентификатор 10135.2526.1636 с площ от 556 кв.м., ведно с
изградената в него еднофамилна жилищна сграда. Обособяването на тази част в
самостоятелен имот е било извършено по силата на Заповед No 003 /
15.01.2015г. на Кмета на Община Варна. В съдебно заседание прави
изменение на иска, като от ревандикационен преминава
към положителен установителен иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, в който твърди, че
искът е недопустим. Оспорва го и като неоснователен.
Твърди ,
че не се
е нанесла в имота самоволно, а ищецът я е поканил
да живеят на семейни начала,
от което съжителство на 27.11.2008г. им се ражда дете – Мира.
Твърди , че на 01.06.2016г. тя
започва да събира багажа си
, като прави опити да уредят
доброволно отношенията си с ответника, но разбира, че
на 02.06.2016г. той
е завел настоящия иск. Моли същият да бъде отхвърлен и да и се присъдят направените
по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На
л.4 /четири/ от делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот No 45, том 2, рег. No 3635, дело 196 / 2003г. на
нотариус Жана Кирчева, нотариус с район на действие – РС – Варна, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под No 214, от който е видно,
че М.Н. е закупил от С. А. Н. и Лидия А. Т. дворно място
с площ 2 120 кв. м., находящо се
в землището на гр. Варна, местност
„Свети Никола", съставляващо поземлен имот № 777 по плана
на местност „Свети Никола", при граници: път,
поземлен имот № 776, път, поземлен имот
№ 782 и поземлен имот №
784, ведно с построената в него постройка.
На л.6 от делото е
прието Удостоверение за данъчна оценка изх. No ********** /
25.03.2016г. на Община Варна, от което е видно, че имотът е деклариран като собственост на лицето М.И.Н..
На л.7 от делото е
приобщена Заповед No 003 / 15.01.2015г. на Кмета на Община
Варна, с която за част от поземлен имот No 777 e определенео урегулирането й в ПИ
10135.2526.1636 с площ 556 при граници: ПИ 2526.9616; 2526.2129; 2526.1634,
2526.1635, като за собственик в заповедта е посочен отново М.И.Н..
На л.8 е прието
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж No 123/06.06.2008г., от което е видно, че жилищната сграда, сградно
водопроводно и канализационно отклонение и сградно
електрозахранване, находяща се в урегулиран поземлен
имот III
-564, кв.3 по плана на кв. Св. Никола, гр. Варна, са изпълнени
в съответствие с одобрените проекти.
На л.9 и л.10 са приети
нотариална покана, изходяща от М.Н. и адресирана до К.И.К., с която ищецът кани
ответницата да освободи в двуседмичен срок от връчването собствения му недвижим
имот – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
„Арх. Марин Маринов“ 2. Поканата е получена лично от К.К.
на 17.05.2016г.
На л.17 и л. 18 по
делото са приети 2 броя скици – на поземлен имот с идентификатор
10135.2526.1636 и на еднофамилната сграда, изградена в него с идентификатор
10135.2526.1636.2.
На л.19 от делото е
прието споразумение по чл. 51 от СК, подписано между страните М.Н. и К.К., с което уреждат отношенията си във връзка с
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката за детето им М. М. Н..
На л. 61 до л.66 и л.67
от делото е прието Решение No 3248 / 22.08.2016г и Заповед за защита No 105 / 22.08.2016г., постановени по гр.д. 6761 / 2016г. по описа на ВРС, 8 състав, от които
е видно, че К.И.К. е отстраненан от съвместно
обитаваното с ищеца и тяхната дъщеря жилище – къща, находяща
се на адрес: гр. Варна, ул. „Арх. Марин Маринов“ 2, изградена в ПИ
10135.25.26.1636 по КККР на район „Приморски“, гр. Варна за срок от 6 месеца.
На л. 68 до л. 73 от
делото е приет Протокол от 27.01.2017г. от проведеното на същата дата съдебно
заседание по гр. д. 8424 по описа за 2016г. на ВРС, 43 състав, от който е
видно, че е направено изявление от името на ответницата, че същата е отстранена
от имота и живее в друго жилище.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Настоящото производство
е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като в хода
на процеса са настъпили нови обстоятелства. Въз основа на приетите по делото
като доказателства съдебно решение и заповед за защита, постановени по реда на
Закона за защита от домашно насилие, ответницата е била изведена от процесния
имот. Предвид новонастъпилите факти ищецът прави
изменение на иска си, като преминава от предявения от него ревандикационен
към положителен установителен иск.
В тази връзка са направени
от ответницата възражения за недопустимост на предявения положителен
установителен иск, поради липса на правен интерес от воденето му, доколкото
ответницата никога не била оспорвала правото на собственост на ищеца.
Съдът намира, че тези
възражения за недопустимост на ответницата са неоснователни.
Предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 108 от
ЗС е установяване на правото на собственост на ищеца, като с установителен диспозитив следва да се произнесе и съда при постановяване
на решението си /ТР No 4 / 2014г., ОСГК, ВКС/. Видно от депозирания отговор на исковата молба
същата е оспорила иска на ищеца като неоснователен
и недоказан, въпреки, че твърди, че
владее процесния имот, като в този смисъл следва да се приеме, че оспорва правото на собственост
на ищеца. Отделно ответницата не прие отправеното към нея
предложение за споразумение в тази насока да признае ищеца за собственик на имота,
което е една индиция за поддържането на това
оспорване. По делото се установи, че към ответната страна е била отправена
покана да напусне имота и да го предаде на ищеца, като видно от останалите
събрани доказателства същата не е освободила жилището. В този смисъл се
потвърждава изложеното, че е налице оспорване на правото на собственост на
ищеца преди завеждане на иска, което е поддържано и в хода на процеса, предвид което и съществува правен интерес от
търсената защита. Изявлението на ответницата, направено чрез нейния процесуален
представител едва в края на процеса - в заседанието, в което съдът е счел
делото за изяснено и е дал хода на устните състезания, не следва да се вземе предвид,
доколкото е в противоречие с предходните изявления на страната и предприетите
от нея процесуални действия. Преминаването от ревандикационен
към положителен установителен иск е допустимо и съобразено с настъпилите в хода
на производството обстоятелства предвид разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК.
За успешното провеждане на предявения установителен иск за собственост,
в тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти на твърдяното
в исковата молба придобивно основание, а именно въз основа
на покупко – продажба и приращение след реализирано строителство в собствения му имот. От
приетите доказателства и обсъдени подробно по-горе / нотариален акт за
собственост, скици, данъчни оценки, удостоверение за въвеждане в експлоатация,
заповед/ съдът прави
обоснован извод, че ищецът е собственик
на процесните имоти, след като е закупил същите и е осъществил в собствената си урегулирана част
от закупения имот строителството на процесната жилищна сграда. От своя страна ответницата не доказа противопоставимо право на собственост,
поради което предявеният иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за разноски:
По
делото е направено искане
от ищеца за
присъждане на разноски. С оглед изхода на
спора и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените
от ищеца разноски
в настоящето производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно: за заплатена държавна такса в размер на 2499,15 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** No 2, и ответницата К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че М.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** No 2 е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район Приморски, с.о.
Свети Никола, а имено:
ПИ с идентификатор
10135.2526.1636 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, с площ от 556 кв.м., с номер по предходен план 1636, квартал 3, парцел III, при граници: ПИ с No 10135.2526.9619, No No
10135.2526.2129, No 10135.2526.1634, No 10135.2526.1635, представляващ част от дворно място с площ 2 120 кв. м., находящо
се в землището на гр. Варна,
местност „Свети Никола", съставляващо поземлен имот № 777 по плана на
местност „Свети Никола", при граници: път, поземлен
имот № 776, път, поземлен имот № 782 и поземлен имот № 784, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА- еднофамилна с идентификатор 10135.2526.1636.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с площ от
118 кв.м., състояща се
от три етажа,
с обособени в полуподземния
етаж: фитнес, изба, котелно и две стаи; обособени
на първия етаж: дневна с трапезария, кухня, спалня, баня, тоалет,
дрешник и тераса и обособени на втория
етаж: дневна с трапезария, две спални и три бани
с тоалетни, придобити
- дворното място по силата на
покупко-продажбa, обективиранa
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот No 45, том 2, рег. No 3635, дело 196 / 2003г. на нотариус Жана
Кирчева, нотариус с район на действие – РС – Варна, вписана в регистъра на
Нотариалната камара под No 214, а жилищната
сграда - по приращение, чрез реализиране на строителство в собствения имот, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.И.Н., ЕГН **********, с адрес:
*** No 2, сумата от 2499,15 лв.
/две хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляващи сторени по делото разноски за
заплатена държавна такса, на
основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: