№ 468
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110215622 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на депозирана жалба от „*******“ ЕООД, ЕИК
******** срещу наказателно постановление № 602863-F620253/30.09.2021 г.,
издадено от и.д. заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 124, ал.5 ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че НП е издадено срещу юридическо лице, като
не е посочено кое физическо лице е извършило нарушението, респ. кой
ръководител е допуснал извършването му. Поддържа се, че неправилно АНО
е приел, че невключването на кредитното известие води до определяне на
ДДС в по-малък размер. Оспорва се компетентността на АНО. Застъпва се
тезата, че наложената имуществена санкция е непропорционална. Поддържа
се, че процесното кредитно известие е изпратено на по-късна от отразената
дата на издаване, едва след постигане на съгласие относно условията за наема
и възобновяване работата на търговския център, поради което е включено в
дневника за покупки в месеца, в който е получено. От съда се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „*******“ ЕООД редовно
призован не се представлява. В постъпила от дружеството молба се моли за
1
разглеждане на делото в отсъствие на негов представител и се представят
писмени документи.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-София редовно призована се
представлява от юрисконсулт Пенчева, надлежно упълномощена. Същата
пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Акцентира върху обстоятелството, че дружеството не е представило
доказателства за получаване на кредитното известие след датата на
издаването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Към месец юни 2020 г. дружеството-жалбоподател „*******“ ЕООД
било регистрирано по ЗДДС.
На 24.06.2020 г. от доставчик *******“ ЕАД било издадено кредитно
известие № **********/24.06.2020 г. към фактура № **********/ 31.05.2020
г. с данъчна основа -2807,16 лева, размер на данъка -561,43, обща стойност -
3 368,59 /минус три хиляди триста шестдесет и осем 0,59/ лева. Получател на
кредитното известие било дружеството-жалбоподател „*******“ ЕООД.
На 03.07.2020 г. от дружеството-жалбоподател била подадена справка –
декларация по ЗДДС с вх. № 22104074367/03.07.2020 г. за данъчен период
01.06.2020- 30.06.2020 г.с деклариран резултат ДДС за възстановяване 1,67
лева. Заедно със справката-декларация били подадени и отчетните регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. Кредитното известие №
**********/24.06.2020 г . към фактура № **********/31.05.2020 г., издадено
в данъчен период месец юни 2020 г. не било отразено в дневника за покупки
на дружеството – жалбоподател за данъчния период месец юни 2020 г.
Цитираното кредитно известие било отразено в дневника за покупки на
„*******“ ЕООД за данъчен период месец февруари 2021 г. Неотразяването
на кредитното известие в дневника за покупки за данъчен период юни 2020 г.
е довело до определяне на ДДС за месец юни 2020 г. в по-малко с 559,76 лева
/разликата между 561,43 и 1,63 лева/.
Свидетелката В. ИВ. П. – инспектор по приходите в ТД на НАП-София
извършила проверка на представени от „*******“ ЕООД документи и като
установила, че дружеството-жалбоподател „*******“ ЕООД не е отразило
издаденото на 24.06.2020 г. кредитно известие № № ********** в дневниците
за покупки за данъчен период 01.06.2020 г. – 30.06.2020 г. счела, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 124, ал.5 ЗДДС, за което на
23.07.2021 г. съставила срещу „*******“ ЕООД акт за установяване на
административно нарушение № F620253/23.07.2021 г. Актът бил предявен за
запознаване на представител на дружеството, който го подписал без
възражения. Такива били депозирани на по-късен етап.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН и.д. заместник – директор на ТД на НАП-София издал
обжалваното наказателно постановление, с което на „*******“ ЕООД била
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Препис от НП бил
връчен на представител на дружеството на 18.10.2021 г., а на 25.10.2021 г.
била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателствени
2
средства, а именно показанията на свидетеля В. ИВ. П., кредитно известие
№ **********/24.06.2020 г ., дневници за покупки на „*******“ ЕООД за
периода юни 2020 г. и за периода февруари 2021 г., анекс към договор за наем
от 19.12.2019 г. Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
15.03.2021 г., заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., заповед № 366/17.05.2021 г.
и двете на изпълнителния директор на НАП.
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка са
писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 НПК -
същите са обективни, създадени за цели извън процеса, поради което съдът
им се довери изцяло. От представеното кредитно известие №
**********/24.06.2020 г. към фактура № **********/31.05.2020 г. се
установи датата на неговото издаване, а именно 24.06.2020 г., тоест в данъчен
период месец юни 2020 г. От дневниците за покупки за месец юни 2020 г. и
февруари 2021 г. на „*******“ ЕООД се установи, че посоченото кредитно
известие не е било включено в дневниците за покупки за месец юни 2020 г., а
в тази за месец февруари 2021 г.
Показанията на свидетелката В. ИВ. П. кореспондират с отразеното в
писмените доказателства. Свидетелката е инспекторът по приходите, който е
извършил проверка на представени от „*******“ ЕООД документи и е
установил, че кредитното известие, издадено през месец юни от *******“
ЕАД не е отразено от дружеството-жалбоподател в дневника за покупки за
данъчен период юни 2020 г. При анализа на показанията на свидетелката е
нужно да се отбележи, че същата не посочи да е установила или изискала
доказателства, от които да установи датата на получаване на кредитното
известие от дружеството-жалбоподател. В Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице от 15.03.2021 г. в т.12 е
изискано представянето на копия на изброени кредитни известия /сред които
и процесното/, копия на фактурите към тях, документи за извършени
плащания и всички придружаващи ги документи. Контролните органи не са
изискали от жалбоподателя представяне на документ, удостоверяващ датата
на получаване на кредитното известие /отделен е въпросът, дали дружеството
може да представи такъв/ или поне писмени обяснения относно датата на
получаване на процесното кредитно известие. Доказателства, относно датата
на получаване на кредитното известие от жалбоподателя „*******“ ЕООД не
бяха ангажирани и в настоящото производство.
Приетите заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., заповед № 366/17.05.2021
г. и двете на изпълнителния директор на НАП установяват компетентността
на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
3
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Съобразно нормата на чл. 193, ал. 1 от ЗДДС и т.
2.1 на представената и приета по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП, органите по приходите са
оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.
Съобразно чл. 7, ал.1 т.4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по
приходите”. Наказателното постановление също е издадено от компетентен
орган - видно от т. 1.3 на цитираната заповед на изпълнителния директор на
НАП директорите на офиси на ТД на НАП са оправомощени да издават
наказателни постановления за нарушения на чл. 182 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.5 от ЗДДС „Независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този
закон“. За да възникне посоченото задължение не е достатъчно наличието на
издадено кредитно известие, а е необходимо същото да е и получено от
регистрирано по ЗДДС лице, доколкото разпоредбата визира задължение за
отразяване не на всички кредитни известия, а само на „получените от него“
/регистрираното лице – бел. съд/. Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 също
предвижда налагане на административно наказание за лице, което не отрази
„получения данъчен документ в отчетните регистри“. Иначе казано
задължението за отразяване на кредитно известие в дневника за покупките е
обусловено от получаването на този счетоводен документ от регистрираните
лица /в този смисъл е и константната практика на касационната инстанция, в
т.ч и обективирана в решение № 4111 от 23.06.2021 г. на АдмС - София по
адм. д. № 2535/2021 г., решение № 3569 от 2.06.2021 г. на АдмС - София по
адм. д. № 3342/2021 г., решение № 7200 от 11.12.2020 г. на АдмС - София по
адм. д. № 9850/2020 г. и много други/.
В настоящия случай по делото не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на АНО относно датата на получаване на кредитното
известие от страна на наказаното лице. Неправилен е доводът на
процесуалния представител на АНО, че дружеството е следвало да докаже, че
е получило кредитното известие след датата на издаването му – липсва
презумпция, че кредитното известие се счита получено на датата на
издаването му, а на следващо място тежестта на доказване в
административнонаказателното производство изисква АНО е докаже
извършването на нарушение от страна на наказаното лице, а не обратното –
соченият за нарушител да установява, че не е нарушил закона. В настоящия
случай и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на
кредитното известие от страна на наказаното лице. В тези актове единствено
общо е цитирана законовата разпоредба и че дружеството не е отразило
полученото от него кредитно известие, като нарушението на чл. 124, ал.5 от
ЗДДС се твърди да е извършено на 15.07.2020 г., в деня, следващ изтичането
на срока за подаване на справки-декларации по ЗДДС и регистрите – дневник
за покупките за данъчен период м. юни 2020 г. За да се приеме, че
дружеството е извършило вмененото му нарушение следва да се докаже, че
кредитното известие е получено преди изтичане на срока за подаване на
дневника за покупките за месец юни 2020 г., тоест преди 14.07.2020 г. При
4
липса на доказателства относно датата на получаване на кредитното известие
/и по-конкретно, че то е получено преди 14.07.2020 г./, неправилно АНО е
приел, че на 15.07.2020 г. дружеството-жалбоподател е извършило вмененото
му нарушение. Действително, за получени след крайния срок за подаване на
справка-декларация по ЗДДС кредитни известия съществува възможността,
уредена в чл. 126, ал. 3 от ЗДДС за поправяне на грешки в регистрите по чл.
124, ал.1 ЗДДС, но съгласно т. 1 необходимите корекции се извършват през
данъчния период, през който грешката е установена , тоест през данъчния
период, в който кредитното известие е получено. В тази хипотеза обаче АНО
следва да установи през кой данъчен период е получено кредитното известие,
съответно до коя дата е следвало да се поправи грешката, допусната в
отчетния регистър, но такива данни нито са изложени, нито са доказани по
настоящото дело. Дори и при наличие на възможността по чл. 126, ал. 3 ЗДДС
за поправяне на грешка в дневника за покупки, датата на получаване на
кредитното известие е от съществено значение, доколкото предопределя през
кой данъчен период следва да се извърши поправката, респ. до коя дата е
дължимо това поведение, поради което има определящо значение и за датата
на нарушението. С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай не
се установи, че дружеството е извършило вмененото му нарушение на
посочената в АУАН и НП дата – 15.07.2020 г., поради което отговорността му
е била неправилно ангажирана и обжалваното НП следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 от ЗАНН Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 602863-F620253/30.09.2021 г.,
издадено от и.д. заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя „*******“ ЕООД, ЕИК
******** е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева
за нарушение на чл. 124, ал.5 ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5