Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 07.07.2020
година град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд
граждански състав
На седемнадесети юни
Две хиляди и двадесета година
В открито заседание,в
състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Т.
Хаджиев
Секретар:Димитрийка
Христова
Прокурор:Цвета
Пазаитова
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№349 по описа на
съда за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №434/25.10.2019г.,постановено
по гр.д.№1098/2019г. Районен съд-Димитровград :ОСЪЖДА Прокуратурата на
РБългария,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да заплати на Т.М.В.,сумата от 5000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,претърпени в
резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление,по което лицето
е било оправдано с влязла в сила присъда от 14.05.2019г. по НОХД №325/2018г.
по описа на РС-Димитровград,ведно със законната лихва,считано от 14.05.2019г.
до окончателното изплащане на сумата,като искът в останалата част до пълния
предявен размер от 15 000лв.,като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА
Прокуратурата на РБългария,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да заплати на Т.М.В.,сумата
от 1
600лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,претърпени в
резултат на незаконно обвинение ,за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД №325/2018г. по описа на РС-Димитровград,от която сумата 800лв.
заплатен адвокатски хонорар по ДП №181/20-16г. по описа на РУ на
МВР-димитровград и 800лв.,заплатен адвокатски хонорар по НОХД №325/2018г. по
описа на РС-Димитровград ; ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на Т.М.В.
сумата от 799 лв.,представляващи
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по настоящето гражданско
производство,съобразно уважената част от исковите претенции.
Недоволен от решението,в частта,в
която са уважени исковете по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди е останал
въззивникът Прокуратура на РБългария,който чрез процесуалния си
представител-прокурор при РП-Димитровград го обжалва в посочената част с
оплаквания за неправилност.Изложени са съображения за неоснователност на
исковите претенции и алтернативно се поддържа искане за намаляване размера на присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.Прави се искане въззивната инстанция да
отмени решението на РС-Димитровград в
обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което
да отхвърли изцяло предявените искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ или да намали
размерите на присъдените обезщетения.
В срока по чл.263 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от въззиваемия по тази жалба Т.М.В..В съдебно
заседание процесуалният му представител адв.А.П.-*** оспорва подадената
въззивна жалба и излага доводи за нейната неоснователност.Прави искане
въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Димитровград в обжалваната му
част.
Недоволен от така постановеното решение ,в частта,в която е
отхвърлена исковата претенции за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в пълния предявен размер от
15 000лв. е останал въззивникът Т.М.В.,който чрез упълномощения си адвокат
го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Поддържа,че
определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди е несправедлив и противоречи на изискването на чл.52 от ЗЗД,като в тази връзка първоинстанционният съд не е съобразил тежестта на престъплението,в
което е бил обвинен и причинната връзка между незаконността на обвинението за
извършване на престъпление,за което в последствие е бил оправдан. Претендира от
въззивната инстанция да отмени решението на РС-Димитровград в обжалваната му
част и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да уважи
предявената искова претенция за
обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер.Претендира и
присъждането на направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна Прокуратурата на РБългария.В съдебно заседание ,процесуалният
представител на страната -прокурор от ОП-Хасково оспорва жалбата и излага
съображения за нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да
потвърди решението на РС-Димитровград,в частта ,в която е отхвърлен иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Хасковският окръжен съд след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема да установено от
фактическа и правна страна следното:
РС-Димитровград
е бил сезиран с два обективно съединени иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ предявени от ищеца Т.М.В.,чрез
пълномощникът му адв.А.П.-*** срещу
ответника Прокуратурата на РБългария. Претендирани са присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. и за имуществени вреди в размер на 1600лв.,ведно със законната лихва върху
главницата от 15 000лв. ,считано от 14.05.2019г. до окончателното й изплащане .
По делото е безспорно
установено,че на 15.03.2016г. срещу неизвестен извършител е било образувано ДП
№181/2016г. по описа на РУ “Полиция“-гр.Димитровград ,като с постановление от 15.12.2016г.
на прокурор при РП-Димитровград ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.217 ал.3 вр. ал.1 от НК.С посоченото постановление
на ищеца е била взета мярка за неотклонение “подписка“. Установено е също,че по
посоченото ДП ищецът е упълномощил адвокат да го защитава и му е заплатил възнаграждение в размер на 800лв. в
брой. След извършване на процесуално-следствени действия по образуваното
досъдебно производство и неговото приключване, на 14.06.2017г. срещу ищеца е
бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт,с който е бил предаден на съд, за
това,че в периода от 08.02.2016г. до
15.03.2016г. в гр.Димитровград се разпоредил със запорирани движими вещи на
обща стойност 1735лв., оставени му за пазене с протокол за опис от 08.02.
2016г. по изп.д.№892/2010г. по описа на ЧСИ З.Запрянов-престъпление по чл.217
ал.3 вр. ал.1 от НК.По този обвинителен акт в РС-Димитровград е било образувано
НОХД №309/2017г. ,приключило с присъда №73/02.10.2017г.,с която ищецът е бил
оправдан-признат за невиновен в извършването на престъплението ,за което е бил
предаден на съд,а именно:по чл. 217 ал.3 вр. ал.1 от НК.След протест на РП-Димитровград
е било образувано ВНОХД №672/2017г. по описа на ОС-Хасково,приключило с решение
№7/09.01.2018г.,с което първоинстанционната присъда е била отменена и делото е
върнато на РП-Димитровград за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.В последствие РП-Димитровград отново е предявила обвинение срещу ищеца,като е внесла
на 09.07.2018г. нов обвинителен акт в РС-Димитровград,по който е било
образувано НОХД №325/2018г. по описа на този съд.Обвинението е било за същото
престъпление по чл.217 ал.3 вр. ал.1 от НК.С присъда №2/22.01.2019г. ищецът е оправдан
по предявеното обвинение и отново по
протест на РП-Димитровград е образувано ВНОХД №162/2019г. по описа на
ОС-Хасково,по което дело с Решение №64/14.05.2019г. първоинстанционната присъда
е потвърдена и ищецът отново е оправдан.По НОХД №325/2018г. ищецът е бил
защитаван от адвокат,като по договора за правна помощ между него и адвоката е
било договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
От гласните
доказателства по делото –показанията на разпитаните свидетели се установява,че ищецът
бил притеснен от воденото срещу него наказателно производство и последиците за
него от това производство.Променил се емоционално ,като станал
затворен,депресивен и необщителен с хора,раздразнителен и пр.Психическото му
състояние се отразило на отношенията с човека,с когото живеел на семейни
начала.Изживял стрес,станал неспокоен,накърнено било доброто му име,чест и
достойнство.
Правната норма на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ
посочва фактическите състави,при които отговорността на Държавата се ангажира
за вреди,които са причинени на гражданите от разследващите органи,Прокуратурата
и Съда при обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано.За възникването на
отговорността по т.3 от посочената разпоредба е необходимо да е повдигнато обвинение
за извършване на престъпление и оправдаване на лицето за това обвинение,като отговорността
произтича от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в Съда
обвинението по наказателни дела,както и от задължението да доказва и установява виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица.
В конкретния случай както правилно е
приел и първоинстанционният съд са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,за
да се ангажира отговорността на ответника-Прокуратурата на РБългария по
предявените от ищеца искове за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди.В случая е налице постановление за привличане
на ищеца като обвиняем за престъпление по чл.217 ал.3 вр. ал.1 от НК и оправдателна
присъда от съда за това обвинение . Т.е. налице е незаконно обвинение,за което
лицето е оправдано.В случая ирелевантни са причините и мотивите на съда,поради
които ищецът е бил оправдан.Налице е фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,поради което са налице и предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника ,който е повдигнал и поддържал незаконно обвинение срещу ищеца,за
което последния в последствие е бил оправдан.
По отношение на размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 5000лв. настоящият съдебен състав счита,че
първоинстанционният съд е анализирал относимите по делото доказателства ,но неправилно е приложил разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.При определянето на размера на обезщетението e взето предвид тежестта на престъплението,в което ищецът е бил
обвинен-по чл.217 ал.3 вр. ал.1 от НК,за което законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ за срок до 3 години и „глоба“ от 100 до 300лв..; взетата мярка за процесуална
принуда“подписка“; психологическите травми от обвинението-шок,негативни реакции
от колеги; икономическата обстановка в страната и др. обстоятелства имащи
значение за определяне на размера на обезщетението от съда съгласно критерия
справедливост.При определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди първоинстанционният съд не е отчел продължителността на воденото срещу
ищеца наказателно производство и факта,че същото е продължило повече от 3
години и то за престъпление,което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК.Тази
продължителност на разследването,включително и връщането на делото от
въззивната инстанция на прокуратурата ,поради допуснато съществено процесуално
нарушение е въздействала изключително негативно върху психиката на ищеца,което
според настоящия съдебен състав му е причинило и вреди в неимуществената
сфера,повече от нормално предвидимите вреди,вследствие на воденото срещу него
наказателно производство.Това според настоящият съдебен състав е така,поради
обстоятелството,че ищецът е бил неосъждан,ползвал се е с добро име в обществото
имал е социална среда,която е имала добра представа за личността му,която
представа,вследствие на воденото наказателно производство в продължителен
период от време е била разколебана.В тази насока са показанията на разпитаните
по делото свидетели,чиито показания следва да бъдат кредитирани предвид тяхната
непосредственост и последователност,подкрепата на тези показания от останалия
събран по делото доказателствен материал.Не без значение при определянето на размера на обезщетението
за неимуществени вреди е и факта,че до приключване на наказателното
производство ищецът изпитвал страх и несигурност,чувствал се е незащитен
,страдал и от състоянието на близките си и разрива в отношенията с тях,които
обвинението несъмнено е предизвикало.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид и факта,че само вследствие
незаконното обвинение и продължилото повече от 3 години наказателното
производство ,прерастнало два пъти и в съдебна фаза, ищецът е претърпял
значителни и необратими болки и страдания.Той е бил в значително
променено,особено необичайно психологическо състояние,нарушен е бил обичайния
му начин на живот и частично е влошено пълноценното му социално и професионално
функциониране.Станал е по-нервен,самоизолирал се е,ограничил е обичайните си
контакти и занимания,нарушил е ритъма си на живот и работа.Тези негативни
последици са съответствали напълно на фактическата и правна ситуация,в която
ищецът се е намирал и преживявал,а след окончателното приключване на
наказателното производство сравнително бързо,макар и постепенно е успял да
възстанови обичайния си ритъм и стил на живот и работа,физическото и
психологическото му състояние се е възстановило в значителна степен,като е
останала тревожност и неудовлетвореност,не е възстановена вярата му в хората и
в правораздавателната система,засегнат е общественият му интерес,без той да е
бил отхвърлен от близките и приятелите си.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат отчетени следните правно релевантни
факти:обвинението срещу ищеца; срока на водене на наказателното производство
–повече от 3 години,който срок е продължителен и не е съответствал на
фактическата и правна сложност на делото, тъй като обвинението е било за
престъпление,което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК; наказателното
производство е прерастнало и в съдебна фаза; два пъти делото е било внасяно в
РС-Димитровград от РП-Димитровград с обвинителен акт за престъпление по
чл. по чл.217 ал.3 вр. ал.1 от НК и са
провеждани съдебни заседания; два пъти делото пред районния съд е приключвало с
оправдателна присъда и двата пъти тази
присъда е била протестирана от прокуратурата; наложената мярка за неотклонение “подписка“;
икономическите условия на живот към 2016г.;факта,че самото осъждане на
Прокуратурата на РБългария като процесуален субституент на Държавата има
репариращо действие и,че паричното обезщетение не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване за пострадалото лице;възрастта и чистото съдебно
минало на ищеца;интензитетът и негативните последици,които не надхвърлят
обичайните;липсата на сериозно и трайно отражение върху личния живот на ищеца.
Тъй като в случая е налице основанието по
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на репариране подлежат всички причинени на ищеца
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство и
наложената му в него мярка за процесуална принуда „подписка“ и за
установяването им,както и за причинната връзка с обвинението,не е необходимо
ищецът специално да ги доказва-изпитваните по време на цялото наказателно
производство неудобства ,за това,че се е чувствал унизен,притеснен и
несигурен;за накърнените морални и нравствени ценности,както и за ограниченията
в социалното му общуване,засягането на личния живот,авторитет и достойнството
му на гражданин.В случая обичайните неимуществени вреди на ищеца са доказани от
показанията на разпитаните
свидетели,поради което следва да се приеме,че интензитетът на негативните
последици за ищеца не са надхвърлили обичайните,а след окончателното
приключване на наказателното производство ищецът сравнително бързо,макар и
постепенно,е успял да възстанови обичайния си ритъм и стил на живот и работа и
в значителна степен физическото и психологическото си състояние.
Всички тези факти и
обстоятелства налагат извода,че обезщетението за неимуществени вреди следва да
се определи в по-голям размер от този,който е бил определен от
първоинстанционния съд и същия да се увеличи от 5000лв. на 8 000лв., който
размер е справедливия според въззивната
инстанция по смисъла на чл.52 от ЗЗД.Този по-голям размер на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразен с
обвинението срещу ищеца за престъпление по чл.217 ал.3 вр. ал.1 от НК; продължителността
на воденото срещу него наказателно производство-повече от 3 години,който срок е
сравнително голям,тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на
делото; прерастване на наказателното производство и в съдебна фаза с внасянето
на обвинителен акт в съда два пъти; връщане на делото на прокуратурата за
отстраняване на съществени процесуални нарушения,което е причинило допълнително
притеснения,несигурност и неудобства за ищеца;два пъти протестиране на
оправдателната присъда,постановена от районния съд и образуването на въззивни
производства.
Именно поради всички посочени по-горе
факти и обстоятелства настоящата инстанция счита,че определения от РС-Димитровград размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се увеличи
от 5000лв. на 8000лв.За разликата от посочените
3 000лв.,за които е отхвърлена исковата претенция решението следва да се
отмени като неправилно,а в останалата част -за разликата над 8000лв. до пълния
предявен размер от 15 000лв. следва да се приеме,че иска правилно е отхвърлен
като неоснователен,тъй като за тази разлика от 7000лв. предявеният иск не е съобразен с
обективните критерии за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди и би
бил прекомерно завишен.
По отношение на размера на
присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 600лв. настоящият съдебен състав счита,че изводите
на първоинстанционният съд са правилни,тъй като в случая се касае за заплатено
от ищеца адвокатско възнаграждение на адвокат,който го е защитавал както в
досъдебното,така и в съдебното производство.Този размер на заплатеното
възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и
съответства на процесуалните действия,в които е участвал защитника по воденото
срещу ищеца наказателно производство.Това съдът счита,че е така тъй като в
настоящия случай ищецът при условията на пълно и главно доказване е
установил,че при воденото срещу него ДП №181/2016г. по описа на РУ“Полиция“-гр.Димитровград
е бил представляван от адвокат,с когото е сключил договор за правна защита и
съдействие и на когото съгласно този договор е заплатил възнаграждение в размер
на 800лв. в брой.Именно тази сума от 800лв.,представлява размера на преките и
непосредствени имуществени вреди,които
ищецът е претърпял от действията на Прокуратурата по повдигането и поддържането
на незаконно обвинение в досъдебното производство.Същото се отнася и до заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по НОХД №325/2018г. по описа на РС-Димитровград.
Изложените по-горе съображения водят
до извода на настоящата инстанция,че обжалваното решене на РС-димитровград ще
следва да се отмени в частта,в която е отхвърлен
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 5000лв.
до 8000лв. и вместо него да се постанови
ново по съществото на спора,като се присъди и тази разлика от 3 000лв. ,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,настъпили в резултат на незаконно обвинение и
оправдаване на това обвинение по НОХД №325/2018 по описа на РС-Димитровград,ведно
със законната лихва,считано от 14.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението на РС-Димитровград в
останалата обжалвана част като валидно,допустимо и правилно ще следва да се
потвърди.
Предвид частичната основателност на
подадената въззивна жалба от Т.М.В. на същия ще следва да се присъдят
разноски,съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 400лв.,платено
адвокатско възнаграждение, които следва да
му се заплатят от Прокуратурата на РБългария.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №434/25.10.2019г., постановено
по гр.д.№1098/2019г. на Районен съд-Димитровград,в
частта,в която е отхвърлен иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 5000лв. до 8000лв.,вместо което постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България,с адрес:гр.София,бул.“Витоша“ №2,на основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ да заплати на Т. М.в., ЕГН **********
*** сумата от 3000лв.
/разликата над 5000лв. до 8000лв./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,претърпени в резултат на
незаконно обвинение в извършване на престъпление,по което лицето
е било оправдано с влязла в сила присъда от 14.05.2019г. по НОХД
№325/2018г. по описа на РС-Димитровград,ведно със законната лихва,считано от
14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 400лв.-платено
адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател:
Членове:1.
2.