РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Ловеч, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310201119 по описа за 2024 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №9757101 издаден от ОД на МВР Ловеч на името на А. Д. Б.,
ЕГН ********** от гр. Б. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр.
с ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.08.2024 г. в 17:13 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4 км
65+700 землището на с. Малиново, с АТСС тил стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в
посока София снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на
скоростта с ПЗ В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3%. Нарушението е извършено
в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8239766 на
23.07.2024 г., с МПС БМВ 523 И вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер .....
Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км. ч. е установена скорост от 85 км. ч., като е
налице превишаване на разрешената скорост с 25 км. ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от
жалбоподателят Б. чрез адв. В. Б. от АК П., с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен. Излага, че при съставянето на електронния фиш е допуснато съществено
нарушение па процесуалните правила, което води до опорочаване на административното
дателното производство по налагане на наказание. Последното е довело до ограничаване
правата на жалбоподателя. Сочи, че Електронният фиш е съставен по образец, но не е
издаден при спазване на императивните изисквания на закона, тъй като създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като не
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността и за параметрите на вмененото административно нарушение. Сочи, че
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното
1
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното заплащане. Следователно задължителен реквизит от
съдържанието на електронния фиш е описанието на нарушението. Сочи, че същевременно в
обжалвания електронен фиш е вписана като нарушение, разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и
че последната съдържа правило, регламентиращо поведението на водачите на МПС, които
при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство е забранено да превишават
посочените стойности на скоростта в km/h, като в посочения случай тя е 80 км/ч. Затова и
принципно положение е, че всяко нарушение съдържа деяние в смисъла на онова действие
или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред - чл. 6 от ЗАНН. Сочи, че обжалвания електронен фиш не се съдържа
пълно описание на нарушението, т.е. на всички негови елементи. По-конкретно не е
посочено кое е онова действие (или бездействие), което жалбоподателят е извършил, че
поведението му да бъде подведено под административно наказателна отговорност, което не
ставало ясно от направеното в обжалвания ЕФ описание на нарушението. Сочи, че
независимо, че скоростта неминуемо се свързва с движение или управление на ППС - то не
може да се приеме, че това именно е било поведението на водача. Тоест възприемането на
едно такова разбиране би представлявало дописване от съда на акт на администрацията, или
тълкуване волята на административно наказващия орган. Сочи, че при всяко положение не
може да се предполага какво именно действие (или бездействие) е установено като
нарушение, а оттам и е недопустимо да се приема от съда всяко едно от гореизброените
разрешения. За това и следвало да се приеме, че не е спазено изискването за съдържанието
на електронния фиш, като нарушението не е описано с посочване на всичките му белези и
липсва конкретното действие на водача, което е основание за ангажиране на отговорността
му. Сочи, че с оглед изложеното се установява, че жалбоподателят е поставен в неизвестност
за поведението му, което нарушава нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С оглед изложеното, моли
съда да отмени изцяло Електронен фиш Серия К № 9757101/20.08.2024 г., изд. от ОДМВР-
Ловеч, с който на основание чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал.1, т. 3 ЗДвП, на А. Д. Б. е наложена глоба в
размер на 200 лв., като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и
процесуален закон, като му се присъдят разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същия е
депозирал молба с вх. №2413/21.02.2025 г., с искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие ведно с банково извлечение от негова сметка на ОББ, банково извлечение от
негова сметка на Първа Инвестиционна Банка, копие от поръчка за лекарства от аптека
Гален, копие от болничен лист/епикриза, копие от платена месечна издръжка през сайт
wise.com. За него редовно призован не се е явил и неговият процесуален представител адв.
В. Б., който е депозирал молба с вх. №2421/24.02.2025 г., с която е направил искане делото да
се разгледа в тяхно отсъствие, като е изложил, че няма доказателствени искания и изцяло
подкрепя изложените в жалбата аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.
Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено
искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за
този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Видно от представената разписка за връчване на процесния
ЕФ същия е връчен на жалбоподателят на 03.12.2024 г., а жалбата против него е депозирана
чрез АНО с вх. №295000-13581/13.12.2024 г.
2
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 85 км/ч при ограничение на
скоростта 60 км/ч, с превишение от 25 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че
въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение
на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км. ч. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал,
като същите са годно доказателствено средство.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като
доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от
88 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.
Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в
приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава
насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в
ЕФ е вписана скорост от 85 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 20.08.2024 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №113-СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от
лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото,
а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за
процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
3
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за
срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено
е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от
паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който
след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на
скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на
ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е
жалбоподателят А. Д. Б., ЕГН ********** от гр. Б..
С оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства: в
това число справка за собственост на процесното МПС, от което видно, че жалбоподателят
Б. е собственик на процесния лек автомобил, съдът намира, че правилно е ангажирана
неговата отговорност. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако
жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен
ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена
декларация, с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. В случая
видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е депозирал декларация от
4
която се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната
дата, като не е представил и копие на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на такова лице. Последният не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6
от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран Б. като
собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в
конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система
“SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB. Посочената стационарна радарна система
представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно
приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е предварително обозначено,
заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на организация на движението за
процесния участък от пътя от който се установява наличието на пътният знак, както и
наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за контрол на скоростта.
Относно установеното превишение на разрешената скорост, както е посочено и по- горе
съдът намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс
на измерената скорост от 3 %.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като е направено точно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с
превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен
знак, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че
ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Отделно от това съгласно чл.
189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за
административните нарушения и наказания, поради което намира направените в тази насока
възражения от страна на жалбоподателят за неоснователни.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 02.10.2024 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на
5
03.12.2024 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия,
като след като на нарушителят е бил връчен ЕФ същия го е обжалвал в предвидения от
закона срок, т. е. реализирал е пълноценно правото си на защита.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден,
като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
Съдът намира, че в случая, предвид обстоятелството, че нарушението е установено с
АТСС тип стационарна SITRDFFIC LYNX, са неотносими изискванията на чл.10 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АВТОМАТИЗИРАНИ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА И СИСТЕМИ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. Действително в процесния ЕФ не е
посочено, в каква посока се е движило процесното МПС, но това обстоятелство се
установява от приложения по делото доказателствен видеоматериал и не съставлява
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на ЕФ.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за
това нарушение, поради което и тези направени от жалбоподателят възражения се явяват
неоснователни.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №8239766 на
23.07.2024 г. По делото са представени от АНО справка от АИС АНД /за връчен ЕФ и за
платен ЕФ/ и копие на ЕФ Серия К №8239766 издаден от ОД на МВР Бургас, от които е
видно, че същия е издаден на 17.10.2023 г., връчен е бил на жалбоподателя на 07.07.2024 г.,
платен е, и е влязъл в сила на 23.07.2024 г. От съдържанието на приетия като доказателство
по делото ЕФ Серия К №8239766 издаден от ОД на МВР Бургас се установява, че
жалбоподателят е бил санкциониран за извършено от него на 08.10.2023 г. в 17.22 часа в гр.
Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му
е била наложена глоба в размер на 50.00 лева.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно
да се докаже, че ЕФ се отнася за "същото по вид" нарушение, а именно за управление на
превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е
извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали
при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да
6
е един и същ, поради което и направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесното
нарушение, извършено на 20.08.2024 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33
от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно
отговорността на жалбоподателя е ангажиран на основание този по-тежко квалифициран
състав на нарушение. За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в извън населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за
съответното нарушение глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на
превишението на скоростта. В случая скоростта е превишена с 25 км/ч. /стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 3 от визираната
разпоредба. За повторно нарушение по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, каквото е процесното,
наказанието е в двоен размер, с оглед разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, т. е. 200.00 лева,
каквото е наложено на жалбоподателя Б..
По изложените съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде изцяло потвърден.
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №9757101 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на А. Д. Б., ЕГН ********** от гр. Б. е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане по реда на чл.38 от ЗАдв. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7