РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1463/18.7.2019г.                           Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На шестнадесети юли                                      Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3021 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : Т.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв.А., против Наказателно постановление  № 23-0000306 / 28.05.2019г.  на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", с което на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева  .  

            В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. От изложеното в НП не можело да се разбере коя е датата на извършване на нарушението, поради което било допуснато нарушение ограничаващо правото на защита на наказаното лице. От съдържанието на НП не можело да се направи извод и къде било извършено нарушението.

          На следващо място се сочи, че нарушителят е предприел своевременни действия по снабдяване с валидно УПГ. Доколкото обаче е нямало възможност за провеждане на такова изследване към датата на изтичане на валидността на процесното удостоверение, Ш. е бил пренасрочен от лицето изв. посоченото изследване за дата 15.01.2019г. Независимо от искането на санкционирания, последния е получил записан час едва за дата 15.01.2019г., в която връзка и именно тогава се е снабдил с ново валидно издадено УПГ.

     В заключение се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

     В съдебно заседание процеуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Във фазата по същество моли НП да бъде отменено.

        Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено.  

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            През месец април 2019 год. свидетелят Б.Г. и неговият колега Й.Й., и двамата, инспектори в ОО "АА" Варна, извършили

комплексна проверка на превозвача "Толи - Т.И." ЕТ, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 6305/25.04.2005г. В хода на проверката било установено, че на 03.01.2019г. в гр.Варна, водачът Т.И.Ш. извършил 7 броя таксиметрови превози с лек автомобил марка "Дачия", кат.М1, с рег.№ В3454ВК, собственост на водача с монтиран ЕТАФП "Elitax ТА 100F1", № ЕС023143, ФП 46079143, видно от пътен лист № 010/03.01.2019г. от пътна книжка сер."А" №7/22.12.2018г., издадена от превозвача и прикрепеният към пътният лист отчет на водача - фискален бон 8795/03.01.2019г., без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. От извършената справка в регистъра за психологически изследвания на ИА "АА", проверяващите установили, че водачът е притежавал УПГ № 443277, валидно до 02.01.2019г., и е придобил ново УПГ № 542469 на дата 15.01.2019г. В хода на проверката било констатирано, че от водача са извършени таксиметрови превози и на дати 04.01.2019г., 05.01.2019г., 07.01.2019г., 08.01.2019г., 09.01.2019г.,10.01.2019г., 11.01.2019г. и 14.01.2019г., видно от попълнените пътни листи № 011, 012, 013, 014, 015, 016, 017, 018.

        При тези констатации, един от служителите на  ОО“АА“-Варна – Й.Й. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на  чл. 178в, ал.5, пр.1 от ЗДвП .

     Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване в графата обяснения/възражения „нямам възражения“.

      Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, счел, че липсват спорни обстоятелства. Поради това и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 178, ал.5  от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 500  /двеста/ лева.

      Наказателното постановление било връчено лично на Ш. на 24.06.2019г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 27.06.2019г. /видно от входящия печат/, чрез Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Ш. *** срещу горепосоченото НП.

     Съдът  напълно кредитира показанията на свидетелят Б.Г. - свидетел по АУАН, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

      Съдът кредитира и писмените материали събрани в хода на АНП, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

       Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-  от показанията на свидетеля Г., дадени в съдебно заседание, АУАН , заповед, пътна книжка, пътни листи, извадки от регистрите за психологическо изследване на водачите, удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и от останалите приети по делото писмени доказателства.

           

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, съобразно приложената заповед и на осн.чл. 170, ал.1 вр. чл. 166 от ЗДвП. Същите са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактическото описание на нарушението е пълно, точно и ясно, съдържа всички признаци от състава на нарушението, и най-важното  възпроизвежда точно и буквално текста на чл. 178в ал.5 от ЗДвП, поради което за нарушителя в нито един момент не би могло да възникне затруднение или неяснота относно това извършването на какво административно нарушение му е вменено. От обстоятелствата посочени в НП е безспорно видна волята на АНО, че отговорността на нарушителя е ангажирана за това, че на 03.01.2019г. е извършил общо 7 бр. таксиметрови превози с лек автомобил , собственост на водача без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност /УПГ/. За прецизност и с оглед индивидуализацията на степента на обществена опасност на деянието е посочено, че такива превози са извършени без валидно УПГ и на дати 04.01.2019г., 05.01.2019г., 07.01.2019г., 08.01.2019г., 09.01.2019г.,10.01.2019г., 11.01.2019г. и 14.01.2019г.. От наведените факти в НП е безспорно ясно и мястото на нарушението –гр.Варна. От друга страна от доказателствата по делото /приложените пътен лист, фискален бон/ няма никакво съмнение, че превозите са извършени на територията на гр.Варна, както е посочено и в НП. Така че за съда е безспорно ясна волята на АНО, че нарушителят е санкциониран с място на нарушението в гр.Варна, което безусловно определя и компетентността на настоящия съд да разгледа делото.

       Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение.

     Следва да се посочи, че в административно-наказателното  производство значения имат само нарушения пряко рефлектиращи върху правото на защита на наказания субект, а такива по АНП съдът не установи.

    На въззивника е възведено обвинение за нарушение нормата на чл.178в, ал.5, пр.1 от ЗДвП.  Съгласно тази норма се наказва  с глоба в размер 500, водач, който извършва таксиметрови или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на таксиметрови автомобили са регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл. 8, ал.1 от нея, при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили лицата представят удостоверение за психологическа годност. Съгласно ал.2 от с.р., удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.

       Не е спорно между страните, че на 03.01.2019 г. възз. е имал качество на водач на автомобил за извършване на таксиметрови превози и е управлявал лек автомобил марка "Дачия", кат.М1, с рег.№ В3454ВК, собственост на водача. Горното е видно и от приложените по делото пътна книжка , пътни листи и фискален бон, които са официални удостоверителни документи. Не се спори и относно факта, че към 03.01.2019г.  водачът е нямал валидно удостоверение за психологическа годност, т.к. срокът на валидност на притежаваното от него удостоверение е бил изтекъл на 02.01.2019г., съгласно справката от регистъра за психологическите изследвания, а ново УПГ е издадено на водача едва на 15.01.2019г. Наказаното лице не опроверга този извод, а напротив сочи, че е предприел действия за своевременно снабдяване с УПГ, но нямало възможност за по-ранно провеждане на изследването.

    С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, като АНО правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл.178в, ал.5, пр.1 от ЗДвП.. Въззивникът, като таксиметров водач е бил наясно със задълженията си като водач на такъв автомобил и съответно е следвало да се съобрази със законовата разпоредба и да не извършва таксиметрови превози преди да се снабди с валидно УПГ. Обстоятелството, че дванадесет дни по-късно е придобил валидно УПГ не променя факта на нарушението. Обстоятелството, че в конкретната психологична лаборатория не е имало възможност за своевременно изследване също е ирелевантно, тъй като на територията на гр.Варна са обособени множество лаборатории извършващи подобна дейност.

    Съставът на чл.178в, ал.5 от ЗДвП предвижда и санкция в твърд размер от 500 лв.Тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.

     Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 178в, ал.5 от ЗАвП е призвана да гарантира. Принципно налагането на административно наказание за конкретно нарушение не е самоцел на закона, доколкото справедливо е предвидена възможност за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. В случая обаче се касае за гарантиране на транспортната сигурност, като няма как да бъде пренебрегнат факта, че в обществената ни действителност са зачестили случаите при които таксиметровите водачи не спазват именно това изискване да притежават валидно УПГ. Срокът на валидност на неговото УПГ е бил изтекъл три години и половина преди спирането му за проверка в момента, в който извършва обществен превоз на товари. Снабдяването с ново такова две седмици след установяване на нарушението не заличава факта на извършването му и е доказателство, че С. е имал възможност да се снабди своевременно с ново УПГ. Същевременно от приложените по делото доказателства е видно, че без валидно УПГ възз. е извършил множество таксиметрови превози, като само за процесната дата са 7 на брой, а такива са констатирани и на дати 04.01, 05.01, 07.01, 08.01, 09.01, 10.01, 11.01 и 14.01. през 2019г. Поради това и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай по разбиране на настоящия съд е неприложима.

        С налагането на конкретното наказание на конкретния водач, биха се постигнали целите на ЗАНН и същия би бил превъзпитан да не допуска нарушения на законодателството ни по линия на транспортната  сигурност.

        Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

  

 

 

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 23-0000306 / 28.05.2019г.  на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", с което на Т.И.Ш., ЕГН **********,  на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

          Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: