Решение по дело №1402/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1372                                                 26.07.2010г.                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,           наказателно отделение,              ХІV състав

На двадесет и трети юли                                                                    година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

              Председател:Диана Ганева

              Съдебни заседатели:

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАНЕВА

НАХ дело №1402 по описа за 2010 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от EТ “М.Д.”, със седалище и адрес на управление: гр.******, представляван от М.Д.Д., с ЕГН **********, против наказателно постановление № 03-25/25.01.2010 година, издадено от Директора на РИОКОЗ град Бургас, с което на основание чл.48, ал.2, вр.чл.49, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/, на  жалбоподателя e наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.21а, ал. 1, т.1 и ал.3 от ЗХ.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП, като се моли за отмяната му. Жалбоподателят сочи основания.  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят чрез своя процесуален представител-адвокат поддържа жалбата. Ангажира доказателства.

За ответника по жалбата – РИОКОЗ гр.Бургас, редовно призовани, се явява юк. Петкова. Оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не ангажира доказателства.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 17.11.2009г. в павилион за търговия с храни в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник” срещу бл.415, санитарните инспектори при РИОКОЗ град Бургас установили, че ЕТ „М.Д.” не е осигурил възможност за проследяване на приеманите в обекта храни. В същия са изложени на витрини с обозначени цени и се предлагат на потребителя тестени закуски /банички, рогчета/ без маркировка и етикеровка с информация за доставчик им . Резултатите от проверката са отразени в акт за установяване на административно нарушение, съставен срещу ЕТ, с което е започнало административното производство. Въз основа на посочения акт е издадено обжалваното пред Районния съд наказателно постановление, в което словесно е описано същото административно нарушение. Така описаната фактическа обстановка административно наказващия орган е приел като нарушение на чл.21а, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗХ и на основание чл.48, ал.2, вр.чл.49, ал.2 от ЗХ е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът в цялост дава вяра на показанията на свидетелите, които пресъздават свои непосредствени възприятия и чиито показания съдът намира за последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Съдът намира, че твърдяните от жалбоподателя нарушения на материалния закон не са налице и правото му на защита не е нарушено.

При разглеждане на делото по същество съдът прие следното:

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл.48, ал.2 , вр. чл.49, ал.2 от Закона за храните.

Съгласно  разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от ЗХ производителите и търговците на храни са длъжни да осигуряват възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията, като за целта:

т.1  изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни.

Съгласно ал.3 на цитирания по-горе текст за изпълнение на изискванията по ал.1, производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им.

Санкционната норма на чл. 48, ал.2 от ЗХ предвижда , че за нарушение по ал.1 , извършено от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 1000лв. до 2000лв., а при повторно нарушение от 2000 лв. до 4000 лв.

Съдът счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите, както и от приложения АУАН, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение.  В този смисъл е и практиката на БОС –решение от 9.03.2006г. по КНАХД № 732/2005г. на БОС в състав Сотир Тодоров, Атанас Вълков и Георги Иванов.  

В случая административнонаказващият орган правилно е определил вида и размера на административното наказание. Санкционната норма на чл. 48, ал. 2 предвижда за нарушение на този закон имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 2000 лв., а при повторно нарушение –от 2000 лв. до 4000 лв.В конкретния случай наложената имуществена санкция е в минималния , предвиден от закона размер от 1000 лв. , съобразена е с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и не може да бъде намалена.

С оглед на изложеното, съдът намира ,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

       Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №03-25/25.01.2010 година, издадено от Директора на РИОКОЗ град Бургас, с което на основание чл. 48, ал.2, вр.чл.49, ал.2 от ЗХ, на EТ “М.Д.”, със седалище и адрес на управление: ****, ап.5, представляван от М.Д.Д., с ЕГН ********** e наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.21а, ал. 1, т.1 и ал.3 от ЗХ.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                                         СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ