РЕШЕНИЕ
№ 753
гр.
Пловдив, 12 април, 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV състав, в
открито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурора при ОП Пловдив Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 365 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Напоителни системи“ ЕАД гр. София с ЕИК *********, чрез *** С., обжалва
Решение № 68 от 21.08.2020 г., постановено по АНД № 14/2020 г. по описа на
Районен съд Първомай. С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № НЯСС-236 от 13.12.2019 г., издадено от Заместник - председателя
на ДАМТН, като наложената на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите
имуществена санкция за нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗВ е
намалена от 4000 на 2000 лева. Със същото съдебно решение е било потвърдено
Наказателно постановление № НЯСС-237 от 13.12.2019 г., издадено от Заместник -
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция на жалбоподателя за нарушение по чл.190а,
ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗВ в размер на 2000 лева. Претендира се отмяна на
решението на РС – Първомай, както и на двете наказателни постановления. Сочи
се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
юрисконсулт Т., който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
Ответникът
в производството – ДАМТН е депозирал писмено становище по касационната жалба
чрез старши експерт - *** З., като процесуален представител. В същото са
изложени съображения по същество и се иска решението на РС Първомай да бъде
оставено в сила, като се присъдят и разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, ответникът не е изпратил представител.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова моли решението на районния съд да се
остави в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с наведените касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд - Първомай, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като правилно установена,
поради което и е ненужно да се повтаря. Съдът е извършил коректен и пълен
анализ на всички събрани в хода на проведеното съдебно дирене доказателства,
като на базата на същия е направил и законосъобразния извод за наличието на нарушения
извършени от жалбоподателя, във връзка с всяко от разгледаните две наказателни
постановления, съставляващи неизпълнение на задължителни предписания, които
нарушения са правилно квалифицирани по реда на чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3
от ЗВ. Настоящата съдебна инстанция в тази насока намира за напълно
неоснователни възраженията по касационната жалба относно несъобразяване от
първоинстанционния съд на твърдяната липса на задължение, съдържащо се в
разпоредбата, по която е квалифицирано всяко от двете отделни нарушения по
двете наказателни постановления. Напротив, нормата на чл.190а, ал.2 от ЗВ
вменява изрично задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към
тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 на чл.190а от ЗВ.
Неоснователни са
и всички възражения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, свързани с преценката му относно спазване на чл.57 от ЗАНН и на
срока по чл.34 от ЗАНН. Видно от всяко от двете наказателни постановления е, че
във всяко от тях е посочено изрично въз основа на кой акт за установяване на
административно нарушение като номер и дата и на кой актосъставител е издадено
наказателното постановление и това е било съобразено от въззивния съд, който е
приел и изрично, че са спазени всички изисквания на чл.57 от ЗАНН, сиреч,
включително и тези на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, по които е налице възражение в
касационната жалба. Актовете за установяване на административни нарушения,
сложили начало на административнонаказателното производство по издаване на
всяко от двете наказателни постановления са приложени по преписките, а и е
видно, че са подписани на мястото за нарушител. В тази насока твърдението, че
липсвали такива, са напълно несъстоятелни.
Що се касае до
преценката на първоинстанционния съд, че не е налице изтичане на давностния
срок по чл.34 от ЗАНН за издаването на всеки от двата АУАН, то същата е
законосъобразно направена, като съдът е съобразил всички доказателства,
съдържащи се по административните преписки, като е отчел и характера на
нарушенията, за които актовете са били издадени. Според настоящата инстанция
също срокът за издаване на актовете за установяване на всяко от нарушенията не
са били изтекли към датата на съставяне на актовете, защото, както се
установява, всяко от нарушенията е извършено на 21.05.2019 г., тъй като на тази
дата вече е изтекъл срокът за изпълнение на дадените две отделни задължителни
предписания. От тази дата следователно, като се има предвид, че предписанията
не са били изпълнени, следва да се счита и тримесечният срок за издаване на
АУАН и доколкото всеки от актовете е издаден на 29.07.2019 г., то всеки от тях
е издаден в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В случая е установено,
че предписанията са дадени на конкретен субект, поради което и очевидно след
изтичане на срока на предписанията и при налично неизпълнение на всяко от тях,
констатирано по надлежния ред, нарушителят е известен и е именно задълженото с
протокола, с който са дадени предписанията, лице.
Районен
съд - Първомай е дал законосъобразен отговор и на възраженията на жалбоподателя
относно неприлагането от страна на наказващия орган на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съд напълно споделя изложените в тази насока мотиви в
първоинстанционното решение, като в допълнение намира за нужно да посочи и че
установеното бездействие по неизпълнение на предписанията е продължило не само
в предоставения за това срок, но дори и значително време след това, предвид
датата, на която е била извършена последващата проверка за това дали
предписанията са били изобщо изпълнени. Твърдението, че стопанисваните от
жалбоподателя съоръжения, предмет на проверката, са били технически изправни,
не води до извод за това, че допуснатите нарушения са с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения
вид, защото неизпълнението на въпросните предписания, както става ясно и от
показанията разпитания пред първоинстанционния съд свидетел, се отразява пряко
върху възможността да се установи наличието на ерозия, свличания, обрушвания,
хлътвания и каверни, което категорично застрашава сигурността на язовирната
стена, включително от техническа гледна точка.
Правилно
районният съд е преценил, че с оглед вида, характера и тежестта на нарушението,
наложената с НП № НЯСС-237/13.12.2019 г. имуществена санкция от 2000 лева е
съответна. В тази връзка и законосъобразна е била и констатацията му по
отношение на другото наказателно постановление № НЯСС -236/13.12.2019 г., което
на практика е със сходен предмет, касателно това, че не са налице изрично
посочени в него мотиви за определяне на имуществена санкция в значително
по-висок размер, а именно такъв от 4000 лева. Преценката на районния съд за
необходимост от изменение на това наказателно постановление държи сметка, както
за тежестта на нарушението, за което е издадено НП № НЯСС -236/13.12.2019 г.,
така и за принципа на справедливост. Поради което и същата е правилна и
законосъобразна.
При извършената и служебна проверка от
страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице
и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на
Районния съд да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това
производство, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с
чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява
характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е
осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт,
съдът намери, че следва да присъди в полза на ДАМТН - София юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от 21.08.2020 г., постановено по АНД № 14/2020 г. на Районен съд – Първомай.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Овча купел“, бул. “Цар
Борис III“ № 136, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор гр. София, бул. “Г. М. Димитров“ № 52А, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.