Решение по дело №1605/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260119
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20205510101605
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е 

 

 

гр. К., 04.03.2021 год.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Районен съд-К., гражданско отделение в публично заседание Н.01.03.2021 г., в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

            при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1605  по описа за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Гражданско дело № 1605/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., в качеството си на управители чрез процесуален представител юркисконсулт  И.К.Т., против М.Ю.А. *** с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД  с цена на иска   1 514,80 лева.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед З.изпълнение на парично задължение, връчена на М.Ю.А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Сочи, че обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за паричен заем № ******* от 13 юни 2018 г. между „*******“ ООД като Заемодател и М.Ю.А. като Заемател.

Сочи, че бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични З. (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юли 2019 г. г. между „*******“ ООД, ЕИК *******и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *******, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500,00 лева, под формата на паричен заем. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1730.52 лв., ведно с договорната лихва на 18 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 96,14 лв. По договора за паричен заем, М.Ю.А.  извършвал  плащания в общ размер на 407 лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 1 277.93 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № ******* от 13 юни 2018 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер, посочен в договора, която възлизала на 164.17 лева за периода от 27 юни 2018 г. - датата на първата вноска до 20 февруари 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Сочи, че поради виновното неизпълняване на задълженията си, длъжникът  дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 72.70 лева от 21 февруари 2019 г. датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 28 януари 2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае з.установено, че „А.за к.н.п.з.“ ЕООД има следните вземания срещу М.Ю.А.: 1277.93 лв. главница; 164.17 лева за периода от 27 юни 2018 г. до 20 февруари 2019 г. г.; 72.7 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 21 февруари 2019 г. -датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 28 януари 2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претнедира за разноски в заповедното и настоящото производство.

Прави особено искане  - уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

            В срока за отговор по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника.

Сочи, че искът е неоснователен. Твърди, че новият кредитор не разполагал с правната възможност да претендира цедираното вземане от длъжника за извършеното прехвърляне, тъй като извършената между предишния и новия кредитор цесия нямала действие спрямо длъжника до момента на уведомяване.

Сочи, че неоснователно било твърдението, че с факта на получаване на съдебните книжа от назначения на ответника особен представител било налице редовно уведомление за цесията. Счита, че представляваният от него по закон, а не по договор  или пълномощие, не бил уведомен за договора за прехвърляне на вземането му. Твърди, че за да има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябвало да е достигнало до знанието му. В случая  длъжникът не бил получил препис от исковата молба и приложенията към нея, тъй като връчването било извършено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова извършената цесия не била произвела спрямо ответника своето действие.

Сочи, че не бил налице погасителен план, разбивка на всяка вноска, което било нарушение на чл. 11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК във вр. с чл. 22 от с.з. и не тези основания договорът за кредит бил недействителен.

Оспрова обстоятелството, че вземането било прехвърлено реално вземането – в Приложение 1 липсвали подписи на продавач и купувач.

Оспорва размера на дължимата главница. Съдът по заявлението отхвърлил сумите за разходи, неустойка и в резултат на внесените от длъжника 407 лева, оставащата главница била 1170 лева, а не 1277,93 лева.

Оспорва като неоснователна претенцията за т.нар. договорна лихва от 164.17 лева, която не била обоснована и не се съдържала в договора – противоречие със ЗПК. Сочи, че липсвала преддоговорна информация, формиране на ФГЛП и ГПР. По делото липсвало предоставено към договора Предложение за сключване на договор за паричен заем.  Сочи, че в чл. 4, ал. 2 от договора било направено скрито завишаване на ГПР чрез завишаваия размер на погасителна вноска над допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК и на осн. ал. 5 била нищожна.

Възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски от 350,00 лева з.процесуално представителство.

 

От фактическа страна, съдът приема следното:

Не се спори по делото, а това се установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ***/2020 г. по описа на РС-К., че по отношение М.Ю.А. въз основа на заявление от ***.2020 г. от заявителя „А.за к.н.п.з.“***, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.

Ищецът е представил по делото заверено копие от Договор за паричен заем № *******-11.06.2018 г., сключен между „*******“ ООД, ЕИК *******гр. София, като заемодател  и ответника в настоящото производство – М.Ю.А., като заемател с постоянен адрес ***. От договора з.паричен заем е видно, че заемодателят е предал на заемателя сумата от 1 500,00 лева със срок на връщане на заема 36 седмици, с размер на  вноската 96,14 лева.

 

Ищецът „А.за к.н.п.з.“ ООД е представил заверено копие от Рамков договор з.продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от дата 01.12.2016 г., сключен между „*******“ ООД, гр. С.като цедент и „А.за к.н.п.з.“ ООД като цесионер. Същият е с предмет уреждане на отношенията по прехвърляне на вземанията, описани  в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора. В позиция № 299 от приложението е посочено задължение на М.Ю.А.. В първата графа на приложението на същата позиция е посочен номер на кредит, който съвпада с  номера на Договора за паричен заем на ответника М.Ю.А..  

Съгласно условията на  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/: „Купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, включително ще ги уведомява за използването на личните им данни... С подписване на настоящия договор, Продавачът упълномощава Купувача с правата з.уведомяване на длъжниците, като допълнително се задължава да издаде изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа във формата и съдържанието, определени от страните в Приложение № 4“.  

Представено е нотариално заверено пълномощно от 28.12.2016 г.,  с което ищцовото дружество „А.за к.н.п.з.“ ООД е упълномощено от името на „*******“ ООД, гр. С.в изпълнение на законовите  задължения на упълномощителя по  чл. 99 ЗЗД   и вр. чл. 20 ЗЗЛД.

По делото е представено уведомление от „Агенция за К.на просрочените задължения“ ООД, адресирано  до ответника М.Ю.А., с което му съобщават, че задължението му, произтичащо от Договор з.паричен заем № *******  е изкупено от „А.за к.н.п.з.“ ООД, като дружеството е новият му кредитор.

В исковата молба ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба.

 

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.

За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за парично задължение срещу ответника не му е връчена.

Искът е допустим, подаден от и срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на настоящото дело.

Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.

В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По делото не се спори, че ответникът М.Ю.А. е сключил договор за паричен заем № ******* от ****.2018 г. с дружеството „*******“ ООД гр. С.з.сумата от 1 500,00 лева, при условия, описани в приложения договор за паричен заем.

По-късно между  „*******“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от дата 01.12.2016 г., с който задължението на ответника е прехвърлено н. „А.за к.н.п.з.“ ООД под № 299 от Приложение № 1/01.07.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,  задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел, че  само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.

По делото е приложено уведомление от цесионера, а не от цедента. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния  кредитор.

Видно от практиката на  ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение |№123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.

Дори и съдът да приеме упълномощаването за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства по делото, той  да го е получил. Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.

         Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.

При тези данни следва, че извършеното с Договор з.цесия от 01.12.2016 г. прехвърляне на вземания няма действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред и затова ищецът „А.за к.н.п.з.“ ООД няма качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството на цесионер по договора са непротивопоставими на ответника.

 

Предвид гореизложеното главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 С оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 337,00 лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатена с разходен касов ордер на особения представител.

 

 Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш    И 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.ЗА КОНТРОЛ НА П.ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  И.Ц.К. и Я.Б.Я., в качеството им на управители чрез процесуален представител юркисконсулт  И.К.Т.  против М.Ю.А., ЕГН ********** ***  иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД  с цена на иска  1 514,80 лева, за установяване на вземане за сумата от: 1277,93 лв. главница; 164,17 лева договорна лихва  за периода от 27.06.2018 г. до 20.02.2019 г.; 72,70 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 21.02. 2019 г. до 28.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от ***.2020 г. до  изплащане на дължимите суми, като неоснователен и недоказан.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд  С..

 След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ***/2020 г. по описа на РС-К..

 

                           

                                             Районен съдия