№ 22482
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110130618 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ищеца “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.
Пловдив, уточнена с молба с вх. № 205580/21.06.2024г., с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК
срещу Н. Н. М. са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3449,15 лева,
представляваща задължения за доставена и потребена вода до водоснабден имот находящ се
в ............. в периода от 10.05.2021 г. до 01.06.2021 г. по фактура от 17.06.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и за сумата от 359,84 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.08.2021г. до 31.10.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът бил потребител на ВиК услуги за посочените имот и
период. Претендира да е било налице облигационно отношение, възникнало с ответника за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно
тези общи условия доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е
изпълнил пзадължението си за плащане на стойността им. Уточнява, че главницата е
формирана въз основа на показание, взето от монтираното измервателно устройство в имота
на ответника при проверка на 01.06.2021 г., при което в нарушение на общите условия
потребителят отказал да положи подпис срещу отчетеното показание. Допълва, че във
връзка с констатиран теч след водомера, потребителят е бил задължен да отстрани същия,
като към момента на отчитане на показанията измервателното устройство е преминало през
метрологична проверка, количеството потребена питейна вода е формирано съгласно
актуалното решение на КЕВР за ценообразуване на предоставянето на ВиК услуги, въз
основа на показанията на индивидуалното измервателно устройство. Уточнява, че периода
на задължението е само за отчетеното количество вода, за което е издадена описаната в
исковата молба фактура от 17.06.2021г. При така изложените фактически твърдения иска от
съда да признае за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение и да му присъди сторените разноски в исковото и заповедното производство.
1
Ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
оспорва предявените искове по основание. Прави възражение, че не е пасивно материално
легитимиран, защото не се установявало да е собственик или наемател на имота, а ищецът
не представял и искане за откриване на партида. Оспорва доставката на ВиК услуги на
твърдяната стойност. Ангажираните по делото доказателства индикирали необитаемост на
обекта и неизправност на измервателните уреди. Поради неоснователност на главния иск
оспорва и акцесорния иск за обезщетение за забава. Наред с това изтъква, че всички
съобщения до ответника били изпращани до адреса на необитаемия обект. Ето защо иска от
съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на иска:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. № 3891/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Н. М.. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е
предявил исковте си в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице
правен интерес, а с оглед на идентитета между вземанията по исковата молба и по заповедта
за изпълнение същите са процесуално допустими.
По основателността на иска:
По предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
ЗВ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, по-конкретно, че
между страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката на вода до
процесния имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза поне на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. получаването на услуги ВиК се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата/.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
Пловдив е ищцовото дружество.
На следващо място несъмнено е и, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Основните спорни по делото въпроси са свързани с наличието на облигационно
правоотношение между страните и на основание за начисляване на процесната сума от
страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители
на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
2
Следователно, за да бъде едно лице потребител на ВиК услуги, следва да бъде установено,
че същото е собственик или носител на вещно право на строеж или право на ползване върху
имот, който е присъединен към водоснабдителните и канализационните системи.
От съвкупния анализ на приетите като писмени доказателства по делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот и правото на строеж върху него № 153, том I, рег. № 4262,
дело № 149/2013г. от 17.07.2013г., писмо от Общинска администрация-...... с вх. № 235643 по
описа на СРС, и справки от Агенция по вписванията-Имотен регистър по партидата на
ответника, следва извод, че през процесния период Н. Н. М. е била собственик на ПИ с
идентификатор 77270.504.426, който съответства на УПИ XXI-426,427 с административен
адрес ........ Приобщените гласни доказателства също кореспондират с горепосоченото.
Свидетелят З. И. З., разпитана по делегация пред Районен съд-Пловдив заявява, че редовно е
инкасирала обекта в периода от 01.06.2021г. до 03.06.2022г. и че на адрес ........се намира
къща с външен басейн. Ето защо съдът приема за недоказано възражението на ответника, че
в поземления имот не е реализирано строителство. Не се установява и след като е придобила
на правото на собственост върху имота ответницата да се е разпоредила с вещно право върху
него или да е преотстъпила ползането му с договор за наем.
При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице
договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.
Според заключението на вещите лица по комплексната съдебно-счетоводна и
техническа експертиза фактурираното количество на потребената вода за процесния период
съответства на количеството отчетена такава по записаните показания в карнета на
водомера на абоната и сумите са съобразени с утвърдените цени от ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов
представител. Чл. 4, т. 7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов
представител. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя
или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за
посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ
за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице
на оператора и от поне един свидетел – чл. 35, ал. 5 от Наредбата. В този случай поради
липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за
периода до предишен отчет – чл. 35, ал. 6 от Наредбата.
Относно начисляването на количества вода за периода 10.05.2021 г. до 01.06.2021 г.,
съдът намира, че е налице нарушение на процедурата предвидена в Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и Общите условия. Представеният карнет, отразяващи претендираното
задължение, е частен свидетелстващ документ, съдържащи изгодни за автора му в контекста
на повдигнатия пред съда правен спор факти, а именно - за доставка на определено
количество ВиК услуги и възникнали в патримониума му на таова основание парични
вземания. Съдът счита, че така приложеният карнет не е редовно воден, тъй като видно от
съдържанието му, за множество отбелязвания подписи изобщо не са полагани, а срещу
измереното показание от 1542 м2 през м.06.2021г. в графа "забележка" е посочено „отказва
подпис“, като не е ясно кое е лицето, което се е подписало под удостоверителното изявление
за отказ. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
3
свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански
номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора
/арг. от чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г./. Не е предвидено нормативно
задължение за потребителя да подпише отчета на инкасатора, поради което тази теза на
ищеца не се споделя.
Оттук съдът намира, че изискването за удостоверяване отчетеното потребено
количество ВиК услуги не е спазено, доколкото не са ангажирани доказателства за съставен
протокол.
Изложените по-горе изводи не се променят и от изслушаната по делото комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза, нито от събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля З. И. З.. Съгласно изводите на вещото лице Ч. макар и на монтирания с
протокол от 16.10.202020г. водомер в имота да е била поставена оловна пломба от
лицензирана лаборатория, което е видно и от съставения констативен протокол за
монтирането, това обстоятелство не е годно да обоснове извод за метерологичната годност
на измервателното устройство към м. 06.2021г. без проверка от лаборатория при заявка от
двете страни в съотсветствие с чл. 34 ал. 3 от Наредба №4/2004г.
От друга страна в показанията си свидетелката З. заявява, че при отчета през м. юни
2021г. същата лично е вписала показанието за потребена вода в размер на 1542 куб.м., при
което не е констатирала авария и достъпът й е бил осигурен от лицето, което поддържало
зелените площи поради липсата на обитатели на имота. Свидетелката потърждава, че е
подписала представения по делото констативен протокол от 26.01.022г., но освен нечетлив,
същият не е годен да обоснове извод за положението на измервателния уред към 01.06.2021г.
и отново не носи подпис на потребител или негов пълномощник с надлежно удостоверена
представителна власт.
Ето защо съдът намира, че поради нарушения на процедурата по отчитането и след
поставянето на новия водомер, предявеният главен иск за сумата от 3449,15 лв. за периода от
10.05.2021г. до 01.06.2021г. по фактура, издадена на 17.06.2021г. се явява недоказан, поради
което подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Искът за мораторна лихва е акцесорен по отношение на главния иск. След като
обуславящият иск е неоснователен, то такъв се явява и обусловеният иск за мораторна лихва,
поради което последният следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответникът, но той не е сторил, а и не претендира такива, поради което разноски не му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ...... срещу Н. Н. М. с ЕГН
**********, с адрес ......, установителни искове в хипотезата на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3449,15 лева, представляваща
стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за имот, находящ се гр. ......, ул. „..“ №9 аб. № .......... за периода от
10.05.2021г. до 01.06.2021г. по фактура от 17.06.2021 г., ведно със законна лихва от
16.12.2022 г. до изплащане на вземането и с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва
в размер на 359,84 лева за периода от 31.08.2021 г. до 31.10.2022 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4472 от 08.02.2023 г. по чл. 410
4
ГПК по ч. гр. д. № 3891/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5