О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2192
18.02.2020
година, град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията
Ангелов гражданско дело № 18727 по описа
на съда за 2019 г., намира следното:
Производството
е образувано по искова молба на Национална здравноосигурителна каса срещу Н.П.П.,
с която е предявен иск по чл. 422 ГПК.
В
исковата си молба и уточнението, ищецът се позовава на съществувало трудово
правоотношение с ответницата, по което на 26.07.2013г. било преведено
възнаграждение за месец юли 2013. След това, на 29.07.2013г. ответницата
представила болничен лист за периода от 27.07.2013г. до 04.08.2013г. За периода
на временна неработоспособност било изплатено обезщетение от НОИ, поради което тя
дължала връщането на претендираната сума за периода 27-31 юли 2013г.,
образувана след прихващане на насрещни вземания.
Предвид
така изложените твърдения се констатира разминаване между обстоятелствата, на
които се позовава страната в исковата молба и обстоятелствата, които е посочила
в заявлението си по чл. 417 ГПК, съответно които са послужили за издаването на самата
заповед.
С решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът
следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на правото, за
което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от
заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на
вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да
променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да
въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е и практика
на ВКС- Решение по т.д. № 1627/2015г. на II т.о., Решение по т.д. 700/2011г. на II т.о. и Решение по гр.д. № 7541/2013 г. , ІV
г.о.
В
настоящия случай, ищецът сочи различни основания, от които е възникнало вземането. В заявлението е посочено
единствено, че сумата е получена без
основание, надвзета по ФРЗ за юли 2013г. В исковата молба се твърди
съществуването на трудово правоотношение, редовно изплащане на възнаграждение
за целия месец юли на 26.07.2013г. и последващо несбъдване на условията за
неговото получаване, а именно неполагане на труд за период от 3 дни- 29-31 юли
2013г. При така изложените обстоятелства се иска връщане на сумата поради неосъществяване на основанието за нейното
изплащане и с исковата молба се въвеждат различни обстоятелства, на които
се основава претенцията.
Въвеждането
на други, различни или допълнителни правопораждащи факти, в сравнение с тези
посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, обосновават
извода на липсата на пълна идентичност на вземанията на производството по чл. 422 ГПК и заповедното производство. В този смисъл Определение № 1308 от
21.06.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1237/2018 г.
При предявяването на иска по
чл.422 ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото
от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи
съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със
заповедта по чл. 417 ГПК. Обстоятелствената му част
трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в
заповедното производство и на което е издадена заповедта за изпълнение. Рамките
и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното
производство. В този смисъл: Решение № 123 от
30.11.2017 година на ВКС, търговско дело № 1627/2015 г., Решение №
18/16.02.2016 г. на ВКС, ТК, първо т.о. по т.д.№ 1880/2014 г. и Решение №
34/11.08.2016 г. на ВКС, Второ т.о. по т.д.№ 3107/2014 г.
Заради
посоченото разминаване производството е недопустимо и подадената искова молба
следва да бъде върната.
Съгласно т. 13 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая
на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или
ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК, при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. с
чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението
за прекратяване.
Ето защо
следва да бъде обезсилена издадената по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 74683/18.11.2019 г. по описа на ПРС,
подадена от Национална здравноосигурителна каса срещу Н.П.П., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18727/2019 г. по описа на ПРС,
XIV гр.с.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
2221 от 15.03.2017г., издадена по ч.гр.д. № 3637/2017 г. на ПРС и
издаденият изпълнителен лист № 2987 от 16.03.2017г.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п./
/ Тоско Ангелов /
Вярно
с оригинала!
ММ