№ 1668
гр. В., 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110204613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. П. против НП №23-0460-
001344/19.09.2023 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-В., 5 РПУ,
с което са и наложени адм. наказания за две нарушения на Закона за
движение по пътищата.
С жалбата се оспорва описаната в НП фактическа обстановка и се
прави искане за отмяната му.
В съдебно заседание възз.П. не се явява представлява се от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна е депозирала писмено становище.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения
срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2023г. възз.П. управлявала собственият си лек автомобил с
ДК№ В3743ВТ, в гр. В. на ул.“Д.Д.“ и до дом №78 блъска извършва маневра
на заден ход и блъска входна врата на имота. Напуска местопроизшествието
1
без да уведоми съответната служба за контрол. На следващата сутрин
собственика на имота свид.К. е установила нараняванията по входната врата,
изгледала е записите на поставените в имота охранителни камери и видяла
извършваната маневра на заден ход от автомобила управляван от
въззивницата. Записите предала на служители на 5 РПУ В., който сезирала за
възникналото произшествие.
В хода на адм. проверка свид.Т. приел, че възз.П. управлявал
собственият си лек автомобил, като при маневра на заден ход блъска входна
врата на имот и причинява материални щети. Напуска местопроизшествието
без да уведоми службите за контрол. За това и бил съставен АУАН, в който
нарушенията били квалифицирани по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3
б.“в“ от ЗДвП. В акта въззивника не вписал възражения, и не депозирал
такива в писмен вид.
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП. В него АНО
възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и санкционирал
въззивника за това, че като участник в движението нанася имуществени вреди
и относно обстоятелствата за ПТП го напуска, без да съобщи на
компетентните органи.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените и
гласни доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля Т., който оцени като обективни, последователни и кореспондиращи
с останалите писмени доказателства.
Съдът допусна до разпит и свид. К. собственик на увредения имот,
която заяви, че е възприела от записи от охранителни камери движението на
автомобила на заден ход и увреждането на входната и врата.
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед на Министъра
на вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица,
с оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно
не опорочава акта на оправомощаване.
2
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички
изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителят като
му е дадена възможност да организира адекватна защита. В АУАН
жалбоподателят не е вписал възражения, и не е депозирал писмени в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред АНО. Правото на защита на жалбоподателя е
реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В несъответствие с изложеното в АУАН и в НП за нарушението, за
което на възз.П. е наложено административно наказание "глоба" по чл. 20
ал.2 от ЗДвП. И в АУАН и в НП за нарушението по т. 1 е описано, че:
извършва маневра на заден ход при което блъска входна врата, ПТП с
материални щети". Така описаното в АУАН и в НП общо формулирано
обвинение не покрива състава на едно на посоченото адм. нарушение.
Нормата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП предвижда, че - преди да
започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението1 по т.2 по време на движението назад непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
При съпоставка на текста в АУАН и в НП и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП е видно, че в АУАН и в НП липсва пълно описание на конкретни факти
и обстоятелства от конкретния случай, които да покриват състава на
нарушение на чл. 40, ал. 1 или на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и вменените от закона
задължения на водача преди и по време на изпълнение с МПС на маневрата
движение назад.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено да е установено от фактическа
страна, че водача П. е започнала движение назад, без преди това да се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението; че по време
на движението назад не е наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното
средство; че не е осигурила лице, което да и сигнализира за опасности, тъй
като е било невъзможно тя да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство. Не е възможно съда да попълни с решението си съдържанието на
3
АУАН и НП за да се приложи съответната нарушена норма и да може да се
прецизира и административно-наказателната разпоредба. Поради неяснотата
и непълнотата на описанието на нарушението по т. 1 досежно неизпълненото
задължение по чл. 40, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП в АУАН и НП следва да
постанови отмяна на НП в тази част като неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила
при липса на пълно, ясно и еднозначно формулирано от фактическа страна
обвинение в АУАН и в НП за осъществено от въз.П. е прието, че е нарушил
правилата визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и
основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда
от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли
е приложена санкционната норма. Горното съставлява съществено
процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото
лице, да разбере в какво точно е обвинено –по линия на дата и място на
нарушението, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Административнонаказателната отговорност на въззивника по пункт
първи от НП е ангажирана на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за
нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП
предвижда наказание глоба в размер на 20 лв. за водач, който нарушава
правилата за движение назад. Нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП предписва, че
по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая
както в АУАН, така и в НП е посочено, че "...... при извършване на маневра
заден ход блъска..... ". Т. е. от фактическа страна нито актосъставителят, нито
АНО са посочили конкретно какви правила за движение назад са нарушение,
4
а е повдигнато обвинение за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Горното
съставлява процесуално нарушение доколкото конкретното административно
нарушение не е описано със съставомерните му белези.
Посочените по – горе нарушения са съществени, тъй като ограничават
правото на защита на жалбоподателят и са основание за отмяна на НП.
Административно наказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание.
По пункт 2 от наказателното постановление :
В обжалваното наказателно постановление в пункт ІІ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.3 б.“В“ от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба, когато при ПТП са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието. Безспорно е, че
жалбоподателя е причинил ПТП, разбрал е за същото, но не е останал на
местопроизшествието, каквото задължение е имал като участник в ПТП.
Нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в”, пр.1 от ЗДвП вменява определено
задължение на водача, когато е налице несъгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП-то и то при причинени само имуществени вреди- да уведоми
съответната служба за контрол на МВР. В случая в обстоятелствената част на
НП е посочено, че водачът е напуснал мястото и не е изпълнил задължението
си да остане на местопроизшествието и да уведоми съответната служба за
контрол на МВР, докато в посочената за нарушената правна норма е
предвидено наличието на разногласие, досежно обстоятелствата на ПТП.
Налице е несъответствие между описанието в обстоятелствената част на НП и
посочената за нарушена правна норма, което представлява съществено
процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на обжалвания акт в тази му
част, въпреки обективното наличие на нарушение, досежно задълженията
като участник в ПТП. Освен това от гласните доказателства по делото
5
несъмнено се установи, че разногласие между водачите на МПС не е имало.
Такова нарушение не е описано и в АУАН, там единствено е описано, че
водача е напуснал произшествието, но неи наличието на разногласия.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
Така допуснатото неправилно прилагане на материалния закон не може
да бъде преодоляно чрез изменение на наказателното постановление с
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй
като в обстоятелствената част на постановлението не са изложени факти и
обстоятелства, съставляващи надлежно описание на неизпълнението на някоя
от приложимите за случая други разпоредби от чл. 123 от ЗДвП или на
каквото и да е друго нарушение на правилата за движение, а съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН предпоставка за такова изменение
на постановлението е да не се налага съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
По-конкретно посочените в обстоятелствената част на постановлението
два факта, относно поведението на водача след произшествието, че водачът
не е останал на местопроизшествието и че е напуснал местопроизшествието,
без да уведоми органите на МВР – не съставляват надлежно описание на
неизпълнение на задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" от ЗДвП и не са достатъчни да се определи кое е приложимото за случая
задължение на участника в произшествието измежду двете алтернативни
такива, предвидени в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от
ЗДвП.
Предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
6
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-0460-001344/19.09.2023г., издадено от Началник
група към ОД на МВР-В. сектор ПП, с което на В. И. П. е наложено
административно наказание: глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183
ал.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и административно
наказание глоба в размер на 50 лева, както и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. В. в 14 дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7