Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети
състав на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева адм. дело
№1721 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Ц.В.Г. *** и Д.В.Г. ***
и двамата с посочен съдебен адрес:***, офис 6, депозирана чрез адв. Н., против
Заповед № 445з-106/08.06.2022 г. на началника на РУ Аксаково при ОД на МВР –
Варна, с която на основание чл. 213а, ал. 3 и 4 от ЗОБВВПИ е разпоредено да
останат в полза на държавата следните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях: 1
бр. ловна пушка гладкоцевна „Бенели“ кал. 12 № U327328/S348996; 1 бр. ловна
нарезна карабина „Валтер“ № WP015113 кал. 22LR; 1 бр. пистолет Смит и Уесън
мод. 908 № TDT 3889 кал. 9х19; 45 бр. патрони кал. 9х19; 25 бр. патрони кал. 22
1г.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
поради допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон, с оглед
на което се отправя искане за нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез
процесуалния си представител поддържат жалбата. По съществото на спора отправят искане за отмяна на
обжалвания административен акт, като неправилен, незаконосъобразен и
необоснован, постановен в противоречие на материалния закон. Считат, че
представените по делото доказателства за висящо съдебно производство евентуално
могат да дадат основания на административния орган да се произнесе едва след
приключването на гр. дело. Той е бил сезиран за това още в хода на
административното производство. Доказателствата за висящо производство сочат,
че едва след решаване на въпроса за собствеността следва да се издаде
административен акт. Поддържат, че са налице и други самостоятелни основания за
отмяна на заповедта посочени в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за
всеки от жалбоподателите, който сам е упражнил процесуалните си права и е
направил съответното възнаграждение за адвокат.
Ответната
страна, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Г. оспорва жалбата. По съществото на
спора моли оспорения административен акт да бъде потвърден. Счита, че е правилен и законосъобразен. Сочи,
че специалния закон за контрола на огнестрелните оръжия и взривните вещества не
дава възможност за различно третиране на казусите. След постъпване на оръжието
в съответната служба лицата имат възможност в определен от закона срок да
реагират. Същото не е направено от лицата, поради което при условията на
обвързана компетентност органът е иззел оръжието. Счита, че е ирелевантно
воденото гр.дело на производство пред Районен съд – Варна. Отправя искане
за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
представените доказателства се установява, че на 09.03.2021г. в РУ гр. Аксаково се е явило лицето И. А. Ц.,
която е заявила, че съпругът й В.П.Г. е починал на 06.03.2021г., както и че
преживе е притежавал законно огнестрелно оръжие, което се намирало в дома им.
Инспектори от РУ Аксаково Б. и П. посетили адреса в с.Осеново и установили 1
бр. ловна пушка гладкоцевна „Бенели“ кал. 12 № U327328/S348996, ловна
нарезна карабина „Валтер“ №WP015113 кал 22LR и пистолет
Смит и Уесън мод. 908 № TDT3889 кал. 9x19. С приемо-прдавателен протокол №445р-2369/21г.
от 09.03.2021г. Ценова предала установеното в дома й огнестрелно оръжие
като била уведомена за разпоредбите на чл.213 ал.1, 2 ал.5, чл.213а ал.3, ал.4 ЗОБВВПИ. Постъпило заявление с вх. №445000-679/02.04.2021г. до Директора на РУ
Аксаково от Ц.В.Г., в което посочила, че е наследник на В.П.Г. - негова дъщеря,
че е й е било известно обстоятелството, че е съставен приемо-предавателен
протокол и доколкото тези оръжия са наследствени и подлежат на оценка в бъдещи
делби по наследството е отправила искане да й бъде предоставено копие от
приемо-предавателния протокол. С уведомление под №445000-679/21г. заявителката
в качеството й на наследник на Г. била уведомена, че законно притежаваните от
него огнестрелни оръжия 1 бр. ловна пушка гладкоцевна „Бенели“ кал. 12 № U327328/S348996, ловна
нарезна карабина „Валтер“ №WP015113 кал 22LR и пистолет
Смит и Уесън мод 908 № TDT3889 кал 9x19 са предадени с протокол №445р-2370/2021г. от съпругата му. С молба
вх.№445ОП-428/22.02.2022г. синът на В. Г., Д.В.Г. отправил искане за се отложи
изземването в полза на държавата на 1
бр. ловна пушка гладкоцевна „Бенели“ кал. 12 № U327328/S348996, ловна
нарезна карабина „Валтер“ №WP015113 кал 22LR и пистолет
Смит и Уесън мод 908 № TDT3889 кал 9x19 предадени от съпругата на починалия му баща и тъй като не могат да се
разберат с наследника Ц. е подал молба във ВРС за разделяне на движимото
имущество. Приложил съдебно удостоверение от ВРС. С писмо
№445000-760/22г. бил уведомен, че молбата е заведена в РУ гр.Аксаково, както и
че от 08.04.2022г. на основание чл.213
ал.5 от ЗОБВВПИ започва процедура по отнемане в полза на държавата на 1 бр. ловна пушка гладкоцевна „Бенели“
кал. 12 № U327328/S348996, ловна нарезна карабина „Валтер“ №WP015113 кал
22LR и
пистолет Смит и Уесън мод 908 № TDT3889 кал 9x19. Уведомлението било получено от Г. на 13.07.2022г.
С оспорената Заповед, издадена от
Началника на Районно управление – Аксаково към Областна дирекция на МВР –
Варна, на основание чл.213а, ал.3 и ал.4
от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях: 1 бр. ловна пушка гладкоцевна „Бенели“ кал. 12 № U327328/S348996; 1 бр.
ловна нарезна карабина „Валтер“ № WP015113 кал. 22LR; 1 бр. пистолет Смит и
Уесън мод. 908 № TDT 3889 кал. 9х19; 45 бр. патрони кал. 9х19; 25 бр. патрони
кал. 22 1r.От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че оръжието и боеприпасите са били предадени от Ц., за което е
съставен протокол за приемане на огнестрелните оръжия и боеприпаси с рег.№
455р-2369/ 09.03.2021г. От момента на предаване на оръжието до датата на
издаване на заповедта, не са предприети действия в указания срок в чл.213, ал.2
от ЗОБВВПИ и не са предприети мерки за прехвърляне на собствеността на
вещите. Видно от направеното отбелязване върху заповедта, същата е връчена
на 13.07.2022г. без отразяване на кого от двамата жалбоподатели е станало
това.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
следното:
Жалбата
като предявена пред местно компетентния административен съд по арг. от чл.133
ал.2 АПК, в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК, произтича от
активно легитимирани лица, срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Процесната заповед изхожда от материално и териториално компетентен
административен орган и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК за
обявяването й за нищожна.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на
административно производствените правила, които на това основание да водят до
основание за отмяна и да създават вероятност за неистинност на фактите, които
административният орган е приел за установени. В оспорения акт се съдържат мотиви, конкретно обвързани с фактите и
посочените в заповедта правни норми.
Обжалваният административен акт е
постановен и в съответствие с материалноправните разпоредби.
От релевантните за спора факти съдът намира за
безспорно, че В.П.Г. *** починал на
06.03.2021г. е притежавал въз основа на надлежно издадено разрешение за
притежание, носене и съхранение 1
бр. ловна пушка гладкоцевна „Бенели“ кал. 12 № U327328/S348996, ловна
нарезна карабина „Валтер“ №WP015113 кал 22LR и пистолет
Смит и Уесън мод 908 № TDT3889 кал 9x19. Безспорен е фактът, че настоящите жалбоподатели са
наследници на починалия титуляр на разрешителното за притежание, носене и
съхранение на горепосочените огнестрелни оръжия, ведно с още един наследник –
неговата съпруга И. А.Ц. съгласно приложеното удостоверение за наследници от
09.03.2021г. Също няма спор и относно факта, че на 09.03.2021г. след посещение
на място от полицейски инспектори, Ц. е предала процесните огнестрелни оръжия и
боеприпаси, за което е бил съставен протокол за предаване и приемане на 1 бр. ловна пушка гладкоцевна „Бенели“
кал. 12 № U327328/S348996; 1 бр. ловна нарезна карабина „Валтер“ № WP015113
кал. 22LR; 1 бр. пистолет Смит и Уесън мод. 908 № TDT 3889 кал. 9х19; 45 бр.
патрони кал. 9х19; 25 бр. патрони кал. 22 1г., поради настъпване на
смърт на правоимащото по този закон лице. Не е спорно по делото и, че след
смъртта на наследодателя си неговите наследници и настоящите жалбоподатели не
са подали по надлежен законов ред искане за издаване на разрешително за придобиване,
носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. По делото не е спорно и
че не е прехвърлена собствеността върху оръжията и боеприпасите - в
срок една година от предаването/изземването.
Не е спорно и че жалбоподателите не са получили разрешения за
производство, търговия или придобиване.
Предаване
на процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси е извършено на 09.03.2021г. за
което са били уведомени жалбоподателите, независимо, че в заявление с
вх. №445000-679/02.04.2021г. от Ц.Г. и молба вх.№445ОП-428/22.02.2022г.
от Д.Г. явства знанието, че процесните огнестрелни
оръжия са предадени.
Специалният
закон в чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ
сочи, че физическите и юридическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение
за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от
него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на
обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. При наследяване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси разпоредбата на чл.50 ал.4 предвижда, че наследникът в 14-дневен
срок от приемане на наследството подава писмено или по електронен път заявление
по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за
издаване на разрешение за придобиване.
Анализът
на горните норми сочи, че физическите лица могат да придобиват огнестрелни
оръжия и боеприпаси по наследство, но при всички случаи това трябва да са лица,
на които е издадено разрешение за придобиване. Включително при наследяване,
несъмнено и по отношение на този способ на придобиване е приложимо правилото
приобритателят на такива вещи да ги придобие след издаване на надлежно
разрешение за това. Наследникът следва да изяви воля за придобиване на огнестрелно
оръжие в определен срок, което в случая не е сторено.
Както
вече се посочи по-горе от страна на жалбоподателите няма подадено по надлежния
ред и в установения срок заявление за издаване в тяхна полза на разрешително за
придобиване. Не се доказва и подадено заявление за издаване на разрешително за
носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси в законовите срокове,
съответно такова не е налице. При придобиване по наследство на огнестрелни
оръжия и боеприпаси, за наследниците е налице една правна възможност, която
обаче е ограничена от закона от определен срок. Пренесени тези норми към
фактите по делото сочи, че по отношение на жалбоподателите има открито
наследство на 06.03.2021г. от страна на техния баща, като притежаваното от
наследодателя огнестрелно оръжие и боеприпаси безспорно са част от откритото
наследство. По отношение обаче на тази част от наследството е налице специална
законово регламентация, с оглед нейния характер, която предвижда за
наследниците в един срок, да извършат определени действия с тези вещи, част от
наследствената маса, за да придобиват специфични права. Поради липсата на
издадено в полза на наследник разрешително за придобиване, носене и съхранение
на наследеното огнестрелно оръжие и боеприпаси, тези вещи по силата
на закона вече не са част от патримониума на наследниците, а стават държавна
собственост. При това положение същите подлежат на отнемане в полза на
държавата в едногодишен срок от
предаването/изземването. Доколкото релевираните от закона факти
настъпват безспорно за ответника не съществува възможност за преценка на
обществената необходимост от подобна мярка и действайки в условията на
обвързана компетентност, следва да приложи законовото предписание-отнемане в
полза на държавата на огнестрелни оръжия и боеприпаси от лица, които нямат
правото да ги притежават, носят и съхраняват. В изложения смисъл е
неоснователно възражението на жалбоподателите, че е следвало административният
орган да се произнесе след решение по гр. дело № 8759/2021г. по описа на
Районен съд-Варна, в частност по делбата на процесните огнестрелни оръжия.
За пълнота на изложението е
необходимо да се отбележи, че притежанието,
употребата и съхранението на огнестрелни оръжия без съмнение е свързано с
изключително висока обществена опасност и подлежи на строг разрешителен режим.
Спрямо собствениците на тази категория вещи законодателно е предвиден ред за
ограничаване правото им на частна собственост. В случая законодателно
установеният превес на обществения интерес спрямо личния не е израз
на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съблюдавайки принципа
на неприкосновеност на частната собственост, законодателят със специалния
ЗОБВВПИ е създал правен механизъм, гарантиращ на собственика възможността
да прехвърли правото си върху предадено/иззето огнестрелното оръжие,
респективно да се снабди с разрешение за това. Логиката на закона е в
предоставения разумен срок засегнатите лица активно да охранят правото си на
собственост, а в случай на бездействие да понесат неблагоприятното засягане върху
правната им сфера. В този смисъл съдът намира, че не следва да бъде даван
превес с цел охрана личния интерес на оспорващите спрямо обществения интерес,
тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността по чл. 6 от АПК винаги следва да се съобразява с
основната цел на закона.
С оглед на
изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване
на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби и при съобразяване с целта на
закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора е основателно направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл.143 ал.3 АПК, вр.
чл.37 ЗПП, вр. чл.24 от НЗПП и при липса на фактическа и правна сложност на
спора следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ц.В.Г. *** и Д.В.Г. *** и двамата с
посочен съдебен адрес:***, офис 6, депозирана чрез адв. Н., против Заповед №
445з-106/08.06.2022 г. на Началника на РУ Аксаково при ОД на МВР – Варна.
ОСЪЖДА Ц.В.Г. *** и Д.В.Г. *** за заплатят в полза на Областна
дирекция на МВР-Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: