Р Е Ш
Е Н И Е № 36
Гр. Сливен, 17.11.2011
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При секретаря П.С. и в присъствието
на прокурора……………………, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 49 по описа
на СлОС за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е с предмет искова претенция е с правно осн. чл. 318 във вр. с чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през м.
октомври 2010г. по поръчка на ответното дружество „ М – ТЕХ” ЕООД, ищецът
„ФРАНКЩАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е извършил доставка и продажба на метали и метални
изделия, като е осигурил и необходимите за доставката на стоката транспортни
услуги. Стоката била доставена на 15.10.2010г. и приета от ответника. За
продадената стока била издадена фактура № ********** от 15.10.2010г. на обща
стойност 28 857.98 лева, представляваща цената на продадените метали с
включен ДДС и такса организация транспорт.
Твърди се, че много кратно са отправяни
покани до ответното дружество да извърши плащане на сумата по посочената
фактура, водена била и писмена кореспонденция, но въпреки че признавал
задълженията си, ответникът не ги изпълнявал. Твърди се, че е настъпила забава,
считано от датата на получаване на стоката 15.10.2010г., поради което на осн.
чл. 294, ал.1 от ТЗ ответникът дължал и лихви за забавено изпълнение.
Предвид изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
28 857.98 лева с ДДС – представляваща цената на доставена стока с такса
транспорт и включен ДДС, ведно с мораторна лихва в размер 2 164.25 лева,
дължима за периода от 17.10.2010г. до завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Исковата молба е връчена редовно на ответното дружеството,
което в указания от съда двуседмичен срок не е депозирало отговор по нея.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковата
претенция и моли същата да бъде уважена в пълен размер.
В с.з. ответника се представлява от процесуален
представител, който заявява че оспорва исковата претенция изцяло както по
основание, така и по размер. Моли съда да отхвърли същата при постановяване на
съдебния акт.
След анализ на събраните по делото доказателства,
съдът установи следното от фактическа страна :
През м. октомври 2010г. по поръчка на ответното
дружество „ М – ТЕХ” ЕООД, ищецът „ФРАНКЩАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е извършил доставка
и продажба на метали и метални изделия, като е осигурил и необходимите за доставката
на стоката транспортни услуги.
Стоката била доставена на 15.10.2010г. и приета от
ответника.
За продадената стока била издадена фактура №
********** от 15.10.2010г. на обща стойност 28 857.98 лева, представляваща
цената на продадените метали с включен ДДС и такса организация транспорт.
Представена е по делото и неоспорена от ответника експедиционна бележка с дата
от 12.10.2010г. до 13.10.2010г., като е отбелязано че доставката се извършва от
ищцовото дружество със собствен транспорт. Представена и товарителница с дата
15.10.2010г., в която е описан автомобилът извършил доставката марка Скания с
ДК № РВ 56 39 КК и посочен пътен лист № 128131 от 15.10.2010г. маршрут от
Пловдив до гр. Нова Загора и гр. Ямбол. Издадена е фактура № ********** от 18.10.2010г.
относно стойността на транспортната услуга – 408.00 лева с включен ДДС.
От ищцовото дружество към ответното са отправяни,
редовно получени, покани за изпълнение на паричното задължение. Налице е и
отговор на тези покани с дата 13.06.2011г. , в който ответникът „М – ТЕХ” ЕООД
признава задължението си, но заявява че поради влошените икономически условия в
страната е в невъзможност да изпълни задължението си в цялост.
От заключението на назначеното по делото вещи лице се
установява, че и в двете дружества, насрещни страни по спора, издадената
фактура № ********** от 15.10.2010г. е осчетоводена, като е отнесена по
съответните счетоводни сметки 411 „Клиенти” и 401 „Доставчици”. Редовно са
водени счетоводните книги и регистри. Заведени са в дневниците по ДДС – покупки
и продажби, в оборотна ведомост и главна книга. Няма извършени плащания по
фактура № ********** от 15.10.2010г., съгласно банковите извлечения.
Мораторната лихва върху сумата от 28 857.98 лева
за периода от 17.10.2010г. до 20.07.2011г. възлиза на сумата от 2 262.08
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след подробен анализ на събраните по делото доказателства, ценени
както поотделно така и в своята съвкупност. Съдът кредитира същите като
безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът даде вяра и възприе изцяло и констатациите на
назначеното по делото компетентно и добросъвестно вещо лице Д. Г..
Установеното от фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество :
Исковата
претенция е с правно основание е с правно осн. чл. 318 във вр. с чл. 327 ТЗ във
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Същата е допустима.
Разгледана по същество се явява
основателна в пълен размер.
Между страните е била извършена търговска продажба на
стоки - метали и метални изделия. Законът
не изисква сключването на писмен договор, доказващ валидността на същата. Стоката
е доставена на ответното дружество на посочен от него адрес с транспорт на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката. В конкретния случай стоката е предадена и
приета без възражения от ответното дружество. Ответникът следва да изпълни
задължението си за плащане на дължимата сума от 28 857.98 лева с ДДС,
която включва както доставените стоки, така и такса организация транспорт.
Следва на осн.
чл. 294, ал.1 от ТЗ да бъде присъдена и дължимата лихва за забава на паричното
изпълнение, в претендирания размер от 2 164.25 лева, който е по – малък от
установения такъв от вещото лице.
Дължима е върху главницата и законната лихва, считано
от предявяване на исковата молба - 20.07.2011г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на делото на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени и направените от ищеца съдебно деловодни разноски –
д.т. 1240.89 лева, 3000 лева адвокатско възнаграждение, 5 лева д.т. за
снабдяване с обезпечителна заповед и 180 лева възнаграждение на вещо лице – общо
4425.89 лева.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав на
Сливенски окръжен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „М-ТЕХ” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. нова Загора, област Сливен, кв. „И.” № * ДА ЗАПЛАТИ на
„ФРАНКЩАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
П., ул.”К. ш.” № * сумата от
28 857.98 лева с включен ДДС, представляваща договорена цена по търговска продажба от 15.10.2011г. на
доставени метали, метални изделия и транспортни услуги, обективирана във
фактура № ********** от 15.10.2010г., както и дължимата мораторна лихва в
размер на 2 164.25 лева дължима за периода от 17.10.2010г. до
20.07.2011г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2011г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „М-ТЕХ” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. нова Загора, област Сливен, кв. „И.” № 43 ДА ЗАПЛАТИ на „ФРАНКЩАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”К. ш.” № * сумата от
4 425.89 лева представляваща направени в настоящето производство съдебно –
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред БАпС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :