№ 300
гр. гр. Добрич, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500347 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 260866/14.03.2022 год. на „Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3
срещу решение № 260013/14.02.2022 год. по гр.д.№ 478/2021 на Районен съд
Добрич,с което е осъден да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 717з
от ТЗ, сумата от 1468. 63 лева, представляваща незаплатена електрическа
енергия, доставена на ответника за месеците ноември и декември 2017 год.,
по сключения с „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 07.06.2016 год. и Анекс от 18.10.2017
год., което вземане е придобито от ищеца въз основа на постановление за
възлагане на № 260 000 от 06.01.2021 год. по т.д. № 3343/2017 год. на СГС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.02.2021 год., до окончателното плащане на сумата.
С доводи за постановяване на решението на първоинстанционния съд
1
в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната в
обжалваната му част .
Посочено е ,че Добричкият районен съд е нарушил принципа на
диспозитивното начало, като е постановил събиране на доказателства по
собствен почин и е поставил в привилегировано положение ищеца въпреки
процесуалното му бездействие в хода на процеса. Претенцията била уважена
частично въпреки ,че не били налични еднопосочни и убедителни
доказателства по отношение активната и пасивната материалноправна
легитимация на страните,както и липсата на идентичност на вземанията по
постановлението на съда по несъстоятелността и тези, посочени в
заключението на вещото лице.
При данни,че съдебният акт е бил връчен на дата 28.02.2022 год., жалба
рег.№ 260866/14.03.2022 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от
активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна
жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното
негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата
претенция и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна „***“ ЕООД, гр. София счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Представените по делото
доказателства, част от които официални документи легитимирали
дружеството като надлежен кредитор на въззивника и установявали
вземането по основание и размер, а процесуалните действия на съда били
предприети в съответствие с правилото на чл.195 от ГПК.
При извършената служебно проверка по реда на чл. 269 изр.1-во от
ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок,
сочещ на нищожност или недопустимост.
Решението е неправилно, а жалбата е основателна по
съображения,основани на фактически констатации и правни изводи
,както следва:
С оглед въведения с въззивната жалба предмет на частично обжалване
на първоинстанционното решение,същото е постановено по предявен от
2
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., срещу
„Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3 осъдителен иск за сумата от 1468. 63 лева,
представляваща незаплатена електрическа енергия, доставена на ответника за
месеците ноември и декември 2017 год., по сключения с „Фючър Енерджи“
ООД (в несъстоятелност) Комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
от 07.06.2016 год. и Анекс от 18.10.2017 год., което вземане е придобито от
ищеца въз основа на постановление за възлагане на № 260 000 от 06.01.2021
год. по т.д. № 3343/2017 год. на СГС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.02.2021 год., до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът е заявил претенцията си относно вземане ,което е твърдял да е
установено в производство по несъстоятелност и възложено му по реда на чл.
717 з от ТЗ.Съгласно посочената разпоредба,когато лицето, обявено за
купувач, внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му
възлага вещта или правото в деня, следващ деня на плащането, като от датата
на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имущественото право. Съгласно
разпоредбата на чл. 717к, ТЗ купувачът на движими вещи става техен
собственик, независимо от това дали са принадлежали на длъжника. По
отношение купувачът на вземания обаче липсва подобна хипотеза, поради
което ищецът, който претендира да е придобил вземане по реда на чл. 717з
ТЗ, следва на общо основание да докаже възникването и съществуването в
патримониума на длъжника на тези имуществени права преди възлагането
им,както и че именно на него ,те са били възложени. Доколкото
постановлението за възлагане на вземане има сходен ефект на този по чл. 510
ГПК /възлагането на вземането за събиране/, т. нар. принудителна цесия, то
ответникът може да черпи права срещу цесионера, каквито е имал срещу
цедента. Одобреният от съда по несъстоятелност списък на приетите
вземания не формира сила на присъдено нещо, а има характера на частен
документ и се цени от исковия съд по вътрешно убеждение с оглед всички
обстоятелства по делото. Ето защо ищецът, който е придобил вземане от
такъв списък по реда на чл. 717з ТЗ следва на общо основание да докаже пред
исковия съд при условията на пълно и главно доказване, че това вземане
3
касае именно доставена на ответника ел. енергия за исковия период .
Не е спорно между страните,че по силата на договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FE 8000040 /07.06.2016 год. между „Фючър Енерджи“
ООД (в несъстоятелност) и „Д енд С - 2011“ ООД е възникнало облигационно
правоотношение за доставка на електрическа енергия.
От представеното по делото постановление за възлагане №
260000/06.01.2021 год., изготвено в производство по чл.717з от ТЗ по гр. д.
№ 3343/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, влязло в сила на 29.01.2021
год., се установява, че на ищеца „***“ ЕООД са възложени срещу цена от
26 700 лв. имуществени права от масата на несъстоятелността на„Фючър
Енерджи“ ООД , а именно: вземания към клиенти за доставена на
електрическа енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182. 24
лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. Посоченият в
постановлението опис на вземанията, съставен от синдика, не е ангажиран
като доказателство по делото, а представените части от документ (стр.12,29, и
84) в табличен вид, озаглавен Пазарна оценка на вземания на„Фючър
Енерджи“ ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги на клиенти, не съдържат нито информация за издател и
подпис на същия, нито надлежна индивидуализация на конкретни вземания
към ответника, тъй като срещу фирмата на ответника е посочен единствено
размер на сума без основание и период за нейната дължимост. В този си вид
таблицата не е документ, който да установява наличието на непогасено
задължение на ответника „Д енд С - 2011“ ООД за посочената първоначално
в исковата молба цена в размер на 2 938.35 лв. на електрическа енергия и
услуги, доставени му от „Фючър Енерджи“ООД и то именно за месеците
ноември и декември 2017 год. Очевидно е и, че таблицата не е визираният в
постановление №260000/06.01.2021г. по т.д.№3343/2017 год. на VI – 19 състав
на СГС “опис, изготвен от синдика“. Това е така не само, защото таблицата не
е подписана от синдика и не е посочено да е изготвена по делото за
несъстоятелност, но и защото с постановлението по чл.717з от ТЗ на ищеца са
възложени вземания на несъстоятелния „Фючър Енерджи“ООД в общ размер
1 635 182.24 лева, докато вземанията по представената сега таблица са в
различен общ размер от 1 654 654.78 лв.,т.е. дори и таблицата да е изготвена
за нуждите на производството по несъстоятелност, то като краен резултат с
4
постановлението по чл.717з от ТЗ на „***“ЕООД не са възложени всички, а
само някои от вписаните в таблицата вземания на „Фючър Енерджи“ООД,
като няма данни кои точно.
С оглед на горното,постановлението за възлагане ,издадено по реда на
чл. 717 з от ТЗ и по правното си естество принудителна цесия на вземане на
длъжника в несъстоятелността в патримониума на трето лице срещу плащане
на цена ,няма легимиращо действие по отношение на ищеца,като кредитор на
ответника за претендираното вземане,като установено в производството по
несъстоятелността.
Исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
решението на ДРС в обжалваната му част –несъответно на този резултат
отменено на основанието по чл. 271 ал.1 от ГПК.
С влязлото в сила поради необжалване решение на ДРС ,са били
отхвърлени частично претенцията по чл. 327 ал.1 от ТЗ и изцяло претенцията
по чл. 86 от ЗЗД .С оглед този резултат е била разпределена и отговорността
за разноски,като такива са били присъдени и на двете страни по делото.При
съобразяване ,че като краен резултат от дейността на двете инстанции всички
претенции на ищеца са отхвърлени,то на него не му се следват разноски в
производството,т.е. решението на ДРС следва да бъде отменено в частта на
присъждане на такива по иска по чл. 327 ал.1 от ТЗ.На ответника се следват в
пълен размер сторените от него разноски за две съдебни инстанции .Такива
същият е сторил в производството пред ДРС в общ размер от 400
лв.,присъдени са му били частично такива в размер на 246.21 лв., поради
което разликата от 153.79 лв. следва да бъде присъдена от въззивния
съд,ведно със сумата от 434.36 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение,което
не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260013/14.02.2022 год. по гр.д.№ 478/2021 на Районен
съд Добрич в частта на уважаване на иска по чл.327 ал.1,във връзка с чл.717з
от ТЗ за сумата от 1 468.63 лв. ,ведно със законната лихва от датата на
5
подаване на исковата молба -12.02.2021 год. до окончателно плащане на
сумата и в частта ,в която „Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3 е осъден да
заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С. разноски в размер на сумата от 231.91 лв. по гр.д.№ 478/2021 год. на ДРС,
като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ иска на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. срещу „Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3 за заплащане
на основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 717з от ТЗ на сумата от 1468. 63
лева, представляваща незаплатена електрическа енергия, доставена на
ответника за месеците ноември и декември 2017 год., по сключения с „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 07.06.2016 год. и Анекс от 18.10.2017 год., което
вземане е придобито от ищеца въз основа на постановление за възлагане на №
260 000 от 06.01.2021 год. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2021 год., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С. ДА ЗАПЛАТИ на „Д енд С - 2011“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Загоре“ № 3 сумата от 153.79
лв.,сторени съдебно деловодни разноски по гр.д.№ 478/2021 год. на ДРС и
сумата от 434.36 лв. по в.гр.д.№ 347/2022 год.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6