№ 52
Силистра,13.05.2019
г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при
секретаря Галя Иванова и в присъствието
на прокурора ………….. като разгледа докладваното от съдия Стоева в.гр. д. №
72 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл.
от ГПК .
С
решение № 218/31.12.2018г., постановено по гр.д. № 369/2015г., ДРС е обявил за
окончателен проекта за разделителен протокол на допуснатите до делба поземлени
имоти, находящи се в землището на с. Яребица, община Дулово, съгласно който са
разпределени в пет дяла, осъдил е Б.О.Х. да заплати на С.О.А. сумата
2 745,75 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради лишаването й от
възможността да ползва полагащите й се 72/180 ид.ч. от ПИ с идентификатор
87504.43.28 и ПИ с идентификатор 87504.48.7, дължимо за периода от стопанската
2015/2016г. до стопанската 2017/18г. вкл., ведно със законната лихва, считано
от 9.05.18г. до окончателното изплащане на задължението. Осъдил е съделителите
да заплатят съответните такси и разноски.
Недоволен
от постановеното решение в частта, в която е осъден да заплати на С.О.А. сумата
2 745,75 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради лишаването й от
възможността да ползва полагащите й се 72/180 ид.ч. от ПИ с идентификатор
87504.43.28 и ПИ с идентификатор 87504.48.7, дължимо за периода от стопанската
2015/2016г. до стопанската 2017/18г. вкл., ведно със законната лихва, считано
от 9.05.18г. до окончателното изплащане на задължението, е останал Б.О.Х.,
който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в
обжалваната част и моли да бъде отменено, като искът й бъде отхвърлен. Моли
също решението да се отмени и в частта относно присъдените на С.А. разноски в
размер на 490 лв., платими от него. Претендира присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Ответната
страна С.О.А. чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
Ответниците
А.А.Г., Ю.М., Х., Г. Неджет М., С. Неджет Е., С. Неджет А., А.С.Х., С.И.А. и С.И.А.
не се явяват в съдебно заседание и не депозират становище по делото.
СОС,
като съобрази жалбата и данните по делото, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е частично основателна.
В първото по делото заседание
след допускане на делбата – 9.05.18г. ищцата е предявила на основание чл. 346 ГПК претенция срещу ответника Б.О.Х. да й заплати обезщетение за пропуснати
ползи поради лишаването й от възможността да ползва полагащите й се 72/180
ид.ч. от ПИ с идентификатор 87504.43.28 и ПИ с идентификатор 87504.48.7 през
периода от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2017/18г. вкл., т.е. за три
стопански години. Обезщетението се претендира под формата на пропуснати ползи в
размера на средната наемна цена за полагащите й се ид.ч. от двата имота за
трите стопански години.
Съгласно чл. 31, ал.1 ЗС всеки от съсобствениците може да си служи
с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
собственици да си служат с нея според правата им.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС, когато общата вещ се
ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от
фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (съсобственост, ползване, лишаване от
ползване и писмено поискване), като и
размера на обезщетението се носи от ищеца - съсобственик, претендиращ
обезщетението.
ТР № 6/2012г. на ОСГК на ВКС пояснява, че лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
В съдебната практика се приема, че употребения в ал. 1 на чл. 31
от ЗС термин "си служи" е синоним на използвания в ал. 2 на същия
член термин "се използва лично".
Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без
получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик, е ограничено от
конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с
общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им.
Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик
е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и
той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза -
лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и
според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал.
2 от ЗС право да получи обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Следователно съсобственикът ищец – С.А. може да претендира
обезщетение от деня на получаването на писменото поискване от съсобственика,
ползващ имота – жалбоподателя Б.Х., но не и за период, който предхожда
писменото поискване, т.е. за минал период. След деня на писменото поискване
изключителното ползване от един от съсобствениците става неправомерно.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81,
ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Именно от този
момент той дължи заплащане на обезщетение, т.е. писменото поискване действа
само за в бъдеще и задължението става изискуемо от датата на връчване на
поканата, с която неползващият отправя писмено едностранно волеизявление до
ползващия съсобственик, че желае да се ползва от вещта. В този см. Р. № 2627 от
11.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 9525/2018 г., Р. № 110 от 19.12.2018 г. на
ОС - Разград по в. гр. д. № 279/2018 г., Р. № 48 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2572/2017 г., I г. о., ГК, като в този смисъл е и цялата константна
практика на ВКС.
След като по делото липсват доказателства ищцата да е отправила
такава покана до ответника преди 9.05.18г., то претенцията й за заплащане на
обезщетение за минал период преди тази дата е неоснователна.
Една стопанска година е периодът между 1 октомври на текущата
година до 1 октомври на следващата година /пар.1,т.3 от Закона за аренда в
земеделието/. Следователно следва да се приеме, че ищцата претендира
обезщетение до 1.10.2018г., сочейки стопанската година 2017/2018г., и искът й
се явява основателен за периода 9.05.18г. – 30.09.18г.
Съгласно заключението на ВЛ по назначената експертиза общата
средна наемна цена на двата процесни имота е в размер на 7 040 лв. за трите
стопански години, като средната годишна наемна цена е 58,67 лв. на декар. За
полагащата се на ищцата 72/180 ид.ч. от 39,999 дка, равняваща се на 15,600 дка,
средната наемна цена за година, на която тя има право, е 915,25 лв. или за три
стопански години 2 745,75 лв.
Настоящият съдебен състав, отчитайки че съгласно заключението
общата средна наемна цена на допуснатите до делба имоти за 15,600 дка /колкото
е полагащата се част на ищцата/ е 915,25 лв. за една година, приема че
месечната такава е 76,27 лв. /915,25 лв. : 12/, а за петте месеца /9.05.18г. –
30.09.18г./ е 381,35 лв. /76,27 лв. х 5 месеца/. Именно този е размерът
обезщетение за пропуснати ползи, дължим
на С.А. от Б.О. Хаджолу, поради лишаването на С.О.А. от възможността да ползва
полагащите й се 72/180 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87504.43.28 и ПИ с
идентификатор 87504.48.7.
За горницата до присъдените на С.О.А. 2 745,75 лв. – обезщетение
за пропуснати ползи поради лишаването й от възможността да ползва полагащите й
се 72/180 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87504.43.28 и ПИ с идентификатор
87504.48.7, дължимо за периода от стопанската 2015/2016г. до стопанската
2017/18г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.05.18г.
до окончателното изплащане на задължението, решението следва да се отмени и
вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли искът в тази част.
Следва да се отмени и решението в частта, в която Б.Х. е осъден да
заплати ДТ по този иск над размера от 50 лв. до пълния присъден размер от 109,
83 лв.
В частта, в която се обжалва решението касателно присъдените
разноски от 490 лв. в полза на С.А., платими от Б.Х., същото следва да се
отмени за сумата от 100 лв., тъй като разноските за експертиза по иска за
обезщетение възлизат на 150 лв., а съобразно уважената част от иска ответникът
по него следва да заплати такива до размера на 50 лв., като разликата до 150
лв. остава за сметка на ищцата. Останалите разноски не касаят този иск, а
решението се обжалва само по отношение на него и съдът разполага с правомощие
да се произнесе само по разноските по този иск.
Жалбоподателят е направил пред СОС разноски в размер на 25 лв., а
ответната страна С.А. – 300 лв. Съобразно изхода на процеса пред настоящата
инстанция, на ответната страна А. следва да се присъдят разноски до размера на
42 лв., а на жалбоподателя – 17 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 218/31.12.2018г., постановено по гр.д. № 369/2015г. по описа на ДРС, в
частта, в която е осъден Б.О. Х. да заплати на С.О.А. сумата над 381,35 лв . /триста
осемдесет и един лев и 35 ст./ до присъдените 2 745,75 лв. – обезщетение за
пропуснати ползи поради лишаването й от възможността да ползва полагащите й се
72/180 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87504.43.28 и ПИ с идентификатор 87504.48.7,
дължимо за периода от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2017/18г. вкл.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.05.18г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която е осъден да
заплати на С.О.А.
сумата от 100 лв. – разноски по назначаването на експертиза, и в частта, в
която е осъден Б.О. Х. да заплати по сметка на Държавата ДТ над размера от 50
/петдесет лева/ лв. до присъдените 109,83 /сто и девет лева и 83 ст./лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от С.О.А. против Б.О. Х. за осъждането му да й заплати сумата
над 381,35 лв . /триста осемдесет и един лев и 35 ст./ до присъдените 2 745,75
лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради лишаването й от възможността да
ползва полагащите й се 72/180 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87504.43.28 и ПИ с
идентификатор 87504.48.7, дължимо за периода от стопанската 2015/2016г. до
седемте месеца на стопанската 2017/18г. вкл., ведно със законната лихва над
сумата от 381,35 лв., считано от 9.05.18г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 218/31.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 369/2015г. по описа на ДРС, в частта, в която е осъден Б.О.
Хаджолу да заплати на С.О.А. сумата до 381,35 лв . /триста осемдесет и един лев
и 35 ст./ – обезщетение за пропуснати ползи поради лишаването й от възможността
да ползва полагащите й се 72/180 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87504.43.28 и ПИ с
идентификатор 87504.48.7, дължимо за периода май – септември вкл. на
стопанската 2017/18г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
9.05.18г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението
не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: