№ 1568
гр. С., 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от М. В. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20241110123444 по описа за 2024 година
Предявени са следните искове от М. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „К
С“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“, и „А Т“ ЕООД,
ЕИК: ***********, гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит № ******** от
09.05.2023 г. поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност
по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване
недействителността на клаузата на чл. 4.1 от договор за потребителски кредит №
******** от 09.05.2023 г. – поради противоречие с добрите нрави и
неравноправие;
по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 за прогласяване
недействителността на договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2023 г.
– поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправие .
Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор за сумата от 6000 лв.
със срок на погасяване от 24 месечни вноски, като следвало да върне сумата от 8849,23
лв., както и да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А Т“ ЕООД, по
който следвало да заплати сумата от 5015,22 лв. Сочи, че в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК договора за кредит липсват условия за прилагането на приложимия лихвен
процент, дали същия процент е фиксиран или за целия срок на договора, липсва
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата
гаранция. Сочи, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита,
тоест кои компонени са включени в него и как се формира същият процент, а в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК възнаграждението по договора за предоставяне на
1
поръчителство не е включено в ГПР и ГЛП, тъй като събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита. Твърди, че двамата ответници са
свързани лица, поради което с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на кредита, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на „К.“ АД кредиторът плаща вземането сам на себе си. Клаузата на чл. 4.1 от
договора за кредит, въз основа на която е сключен договора за поръчителство,
противоречи на добрите нрави, тъй като кредитополучателят се задължава да сключи
договор за поръчителство, чието възнаграждение е 80 % от отпуснатата като кредит
сума. Същата клауза е нищожна като неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй
като води до неравновесие в правата на страните по договора, и съгласно чл. 146, ал. 1
ЗЗП като неиндивидуално уговорена, тъй като е част от отнапред изготвени условия на
договора, върху които ищецът не е могъл да влияе към момента на сключването на
договора. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
противоречие на добрите нрави, тъй като възнаграждението по него е над 70 % от
сумата по отпуснатия кредит, без кредитополучателят да получава нищо насреща.
Същият договор нарушава нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаля
закона, тъй като възнаграждението по него не е включено в определения ГПР, и води
до неравновесие в правата на страните, като не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
В срока по чл. 131 ГПК „А Т“ ЕООД оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, а
предоставянето на услуга е само възможност, но не и задължение за
кредитополучателя, като наличието на свързаност между двете дружества не води до
скрито оскъпяване на кредита по изложени съображения.
В срока по чл. 131 ГПК „К.“ ЕАД оспорва исковете по основание, като сочи, че
договорът за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК, спазени са
правилата при формирането на ГПР, като за ищеца не било задължително сключването
на договор за поръчителство с другия ответник. Тъй като е договор за поръчка
уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не попада
в общите разходи по кредита. Дори и да се приема, че е недействителен договорът за
предоставяне на поръчителство, то това не важи и за основния договор за
потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК са предявени следните насрещни искове от „К.“ ЕАД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В.“ № 146, сграда А, ет. 4,
Бизнес център „Б“, срещу М. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211,
вх. Е, ет. 4, ап. 100, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1
547,33 лв., представляваща просрочена главница по месечни погасителни вноски
от 4-та до 11-та вноска по договор за потребителски кредит № ******** от
09.05.2023 г. – част от общо дължима по договора главница от 5536,45 лв., ведно
със законната лихва от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане, а при
условията на евентуалност
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3
518 лв., представляваща главница – чиста стойност на договор за потребителски
кредит № ******** от 09.05.2023 г., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до
окончателното изплащане.
Насрещният ищец твърди, че всички плащания по договора за кредит са общо
8849,23 лв. – 6000 лв. главница и 2849,23 лв. – договорна възнаградителна лихва.
2
Кредитополучателят заплатил сумата от 2482 лв., с които погасил в съответни размери
част от главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и възнаграждение за
поръчителство, но поради настъпил падеж дължи към датата на исковата молба
главница и възнаградителна лихва в съответни размери. Заявява, че обявява
предсрочна изискуемост на цялото непогасено в срок задължение за главница поради
неплащане в срок на гореописаните задължения. Така дължимата главница е 5536,45
лв., за част от която предявява частичен иск. Сочи, че чистата стойност на кредита е
3518 лв.
В срока по чл. 131 ГПК М. Ч. оспорва насрещните искове поради нарушение на
чл. 22 ЗПК относно действителния размер на ГПР на процесния договор.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 09.05.2023 г. между ищеца М. А. Ч., в качеството й
на кредитополучател, и ответника„К.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил
сключен договор за потребителски кредит № ******** по силата на който „К.“ ЕАД
предоставило на М. А. Ч. сумата в размер на 6000 лв., която ищецът се задължил да
върне на 24 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент (ГЛП) в размер 39,45 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 47,43
%, както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция,
като общият размер на всички плащания е вразмер на 8849,23 лв.
Не се спори и относно това, че на същата дата – 09.05.2023 г., между ищеца М.
А. Ч. и ответника „А Т“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски
кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а
именно – 5015,22 лв., платимо на 23 месечни вноски, първата от които на 30.06.2023 г.,
а последната – на 30.04.2025 г.
Посочените обстоятелства са отделени с проекта за доклад по делото като
безспорни и ненуждаещи се от доказване. Проектът за доклад е обявен за окончателен
доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 30.10.2024 г. Отделно от
това, посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства – договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2023 г., ведно с
приложение № 1 към него, договор за потребителски кредит № ******** от
09.05.2023 г., ведно с приложение № 1 към него и общи условия за предоставяне на
кредити.
Между страните липсва спор и относно това, че ищцата М. А. Ч. е усвоила
изцяло заемната сума в размер на 6000 лв., както и че е заплатила на ответника „К.“
ЕАД сумата в размер на 2482 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че страните
са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД
юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът
3
за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното
изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между
страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите
условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита,
че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не поражда
действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на
заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1, представляващ неразделна част
от договора за потребителски кредит, погасителен план, в последния е предвидено
връщане на кредита на 24 месечни вноски, всяка от които включваща главница и
лихва, първата от които на 30.06.2023 г., а последната – на 31.05.2025 г. В
погасителния план са посочени падеж на вноските, общ размер на всяка погасителна
вноска и включените в нея компоненти (главница и лихва), както и размера на
последните.
Клаузата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство
предвижда, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По първоначално предявените от М. А. Ч. срещу „К.“ ЕАД и „А Т“ ЕООД
искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г.
поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване недействителността на
клаузата на чл. 4.1 от договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. –
поради противоречие с добрите нрави и неравноправие; по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3
ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 за прогласяване недействителността на договор за
предоставяне на поръчителство от 09.05.2023 г. – поради заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави и неравноправие, съдът намира следното.
В тежест на ищеца е да докаже сключен между него и ответника договор за
паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, съответно съдържанието на
процесните клаузи, чиято недействителност е атакувана, а ответникът – че процесният
договор съдържа валидни и равноправни клаузи, съответно процесните клаузи по
евентуалните искове, както и своите възражения.
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор, че
между „К.“ ЕАД и М. А. Ч. е бил сключен договор за потребителски кредит от
разстояние. Между страните липсва спор, че по силата на този договор „К.“ ЕАД е
предоставило на ищеца кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от
6000 лв. за срок от 24 месеца. Установява се също така, че между М. А. Ч. и „А Т“
ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа
на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на М. А. Ч., възникнали съгласно договора за потребителски
4
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и
при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 5015,22 лв., платимо на 23 месечни
вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане
по кредита съгласно погасителния план.
По своята правна същност договорът, сключен между ищеца М. А. Ч. и първият
ответник - „К.“ ЕАД, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК
и спрямо него са приложими разпоредбите на този нормативен акт. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните
договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва
да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и
неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и
на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и
за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на
изискванията, съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
От клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 на визирания договор за потребителски кредит
е видно, че неговото действие, а в този смисъл и реалното усвояване на кредита, са
поставени в зависимост от предоставянето на поръчителство от одобрено от
кредитодателя юридическо лице – в случая „А Т“ ЕООД. Съгласно публичните данни
от Търговския регистър на Агенцията по вписванията „К.“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на одобрения поръчител „А Т“ ЕООД, като признание в тази
насока се съдържа и в подадената от „К.“ ЕАД отговор на исковата молба и двете
дружества са с един и същ адрес на управление. От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 5
от процесния договор за предоставяне на поръчителство „К.“ ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство и всички други вземания по него. Предвид тези данни настоящият
съдебен състав намира, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитодателя и контролирано от него юридическо лице,
се цели заобикаляне на императивната уредба на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат съвместно
и неразделно едни от други. Същевременно възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.
Допълнителен аргумент за това, че на практика сключването на договор за
5
поръчителство е предпоставка за усвояването на кредита е, че съгласно клаузите в
договора за потребителски кредит – чл. 4, ал. 1-3, ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“ ЕАД юридическо
лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи
заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение
за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на
поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая в приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 47,43 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с „А Т“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съдът намира, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен
в годишния процент на разходите (ГПР) по договора за потребителски кредит.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
6
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Съгласно визираната по-горе клауза на чл.4, ал.2, раздел II на договора за
потребителски кредит в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят
не предостави съответното обезпечение (48 часа от подаване на заявлението по
отношение на предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо
лице), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не поражда действие между „К.“ ЕАД и кредотополучателя. От изложеното
следва, че възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за кредит и включено в ГПР, доколкото сключването на
договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с
договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От представения процесен договор за предоставяне на поръчителство е видно, че в
същия е предвидено, че възнаграждението по него се дължи, независимо дали
отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника
или не. Поради това следва да се приеме, че така установеното възнаграждение по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора за
кредит, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.
Основателен е доводът на ищеца, че размерът на ГПР е неправилно изчислен,
тъй като в него не е включено възнаграждението за предоставено поръчителство.
Включването на горното възнаграждение за поръчителство в размер на 5015,22 лв.
безспорно би довело до надвишаване петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове, до който е допустимо да стигне ГПР съгласно чл. 19,
ал. 4 ЗПК, доколкото само размерът на възнаграждението за поръчителство
представлява около 83,59 % от размера главницата по кредита. Неправилното
посочване на ГПР, в случая в размер на 47,43 % в договорите за потребителски кредит
води до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което представлява
основание за нищожност на процесните договори съгласно чл. 22 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките настоящият съдебен състав счита, че макар формално процесният договор
за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
7
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
или други разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на
СГС, III-Б въззивен състав). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между
потребителя и „К.“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и „А Т“ ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора
за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС).
Поради това следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен на същото основание, относимо към договора за потребителски
кредит, но и на първото заявено от ищеца основание – противоречие на добрите нрави,
тъй като нарушава принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения.
По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия
включва заплащането на възнаграждение по договор за поръчителство. Невключването
на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР на
договора за потребителски кредит представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на
кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора, което означава, че клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя,
а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално. Клаузите на процесния договор за предоставяне на поръчителство не са
индивидуално уговорени при липса на доказателства по делото в противоположен
смисъл, доколкото се касае за типизирани, предварително изготвени от търговеца
договори, които биват предлагани на неограничен кръг потребители, като конкретният
потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Предвид гореизложеното, предявените от М. А. Ч. срещу „К.“ ЕАД и „А Т“
ЕООД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед уважаването на главните искове, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за
прогласяване недействителността на клаузата на чл. 4.1 от договор за потребителски
кредит № ******** от 09.05.2023 г., предвиждаща задължение за сключване на
договор за поръчителство, поради противоречие с добрите нрави и неравноправие,
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По предявените от „К.“ ЕАД срещу М. А. Ч., насрещни искове по чл. 9, ал. 1
ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД съдът приема следното:
8
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните въз основа на договор за потребителски кредит;
усвояване на главницата по кредита в пълен размер от ответника; размера и
изискуемостта на процесните вземания, като в доказателствена тежест на ответника
при установяване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на дълга, както и
своите искания и възражения.
Както бе посочено по-горе по своята правна характеристика и съдържание
процесният договор представлява договор за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно – когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но
той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
В конкретния случай, въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, настоящият съдебен състав приема, че сключеният между ищеца и първия
ответник договор за потребителки кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото макар формално процесният договор за
потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
При това положение, предвид установената по делото недействителност на
процесния договор за потребителски кредит, следва да бъдат зачетени предвидените в
чл. 23 ЗПК правни последици, а именно кредитополучателят дължи връщане на
чистата стойност на кредита и по-конкретно само усвоената главница, която е в размер
на 6 000 лв. В настоящия случай ищецът по насрещния иск в подадената от него
искова молба, уточнена с молба с вх. 350123/01.11.2024 г., признава неизгоден за него
факт, а именно, че кредитополучателят е платил сумата в размер на 2 482 лв. При това
положение, доколкото по делото липсват доказателства за това част от посочената
сума действително да е била платена от „К.“ ЕАД на „А Т“ на основание чл. 8, ал. 5 от
процесния договор за предоставяне на поръчителство предвиждаща, че „К.“ ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него, както и предивид
установената недействителност и на последния договор, то следва да се приеме, че
посочената сума е платена и следва да бъде отнесена за погасяване на главницата по
кредита. От изложеното и предвид обстоятелството, че по делото не са ангажирани
доказателства от кредитополучателя за извършени от него други плащания по
договора за кредит, следва, че остатъкът от непогасената главница по договора за
кредит възлиза на 3518 лв.
С оглед гореизложеното, предявеният главен насрещен иск иск по чл. 9, ал. 1
ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1547,33 лв., представляваща
просрочена главница по месечни погасителни вноски от 4-та до 11-та вноска по
договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. – част от общо дължима
9
по договора главница от 5536,45 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до
окончателното изплащане, се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, а
предявеният в условията на евентуалност, че бъде прогласена недействителността на
процесния договор за потребителски кредит, насрещен иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 518 лв., представляваща главница –
чиста стойност на договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. е
доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи изяло.
Като законна последица от уважаване на иска по по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 3518 лв. следва да бъде присъдена и
законната лихва от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските
С оглед изхода на делото по предявения срещу „К.“ ЕАД иск и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, който своевременно е
направил искане за присъждане на такива. По този иск ищецът е строил разноски за
държавна такса в размер на 353,97 лв. Ето защо „К.“ ЕАД следва да заплати на М. А.
Ч. сумата в размер на 353,97 лв.
С оглед изхода на делото по предявения срещу „А Т“ ЕООД иск и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът. По този иск ищецът е
строил разноски за държавна такса в размер на 200,61 лв. Ето защо „А Т“ ЕООД
следва да заплати на М. А. Ч. сумата в размер на 200,61 лв.
На ответниците по първоначално предявените искове „К.“ ЕАД и „А Т“ ЕООД
не следва да се присъждат разноски, тъй като исковете спрямо посочените дружества
са уважени изцяло.
Ищецът е бил представляван от адв. М. В. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв. Ето защо в тежест на ответниците „К.“ ЕАД и „А Т“ ЕООД следва да бъде
възложено да заплатят в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение, чийто размер
съдът с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, съответно липсата на
фактическа и правна сложност на делото, единственото проведено по делото открито
съдебно заседание, на което ищцовият представител не се е явил, обема на
извършените от него процесуални действия по делото, определи в общ размер на 300
лв., от които всеки от ответниците дължи половината.
Предоставената безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА представлява по смисъла
на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на
облагане с данък върху добавената стойност по аргумент от по чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2,
пар. 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете
за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става
впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна при наличие на предвидените
в нормата предпоставки бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат (Определение № 917/2.5.2023 г. по ч.гр.д.
№ 1323/2023 на ВКС; Определение от 21.10.2024 по в.ч.гр.д. № 9304/2024 г. на СГС;
Определение от 01.10.2024 по в.ч.гр.д. № 8303/2024 г. на СГС; Определение от
01.10.2024 по в.ч.гр.д. № 6842/2024 г. на СГС; Определение от 01.04.2024 по в.ч.гр.д.
№ 897/2024 г. на СГС; Определение от 16.05.2024 по в.ч.гр.д. № 4543/2024 г. на СГС).
10
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по уважения евентуален
насрещен иск „К.“ ЕАД следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в
размер на 61,89 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът по
гореизложените съображения определя в размер на 50 лв., т. е. общо 111,89 лв.
На ответника по главния насрещен иск не следва да се присъждат разноски, тъй
като макар в отговора на насрещната искова молба да е направено искане в тази
насока, не са представени доказателства такива да са били реално извършени, а видно
от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г. и
списък по чл. 80 ГПК от 20.08.2024 г. (л. 79) претендираното адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. се отнася за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие по първоначалните искове, предявени от М. А. Ч. срещу „К.“
ЕАД и „А Т“ ЕООД. Представянето на списък по чл. 80 ГПК представлява
конкретизация на искането на присъждане на разноските чрез изброяване на
претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за
разноските. Списъкът по чл. 80 ГПК обективира претенцията на страната кои сторени
от нея разноски и в какъв размер иска да й бъдат присъдени. Доколкото за
претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им съдът е
ограничен до посочения в списъка претендиран размер. В този смисъл пропускът да се
включи определен разход на страната в представения списък по чл. 80 ГПК не е
основание за изменение на решението (Определение № 60424 от 30.11.2021 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4169/2021 г., III г. о.; Определение № 123 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 1776/2018 г., IV г. о.; Определение № 216 от 11.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4644/2017 г., II г. о.; Определение № 162 от 18.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3818/2016
г., I г. о.; Определение № 259 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2015 г., I г. о.;
Определение № 617 от 6.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3817/2014 г., III г. о.;
Определение № 259 от 25.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 193/2012 г., II г. о.;
Определение № 9 от 8.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2152/2019 г., I т. о.; Определение
№ 357 от 30.07.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1710/2018 г., I т. о.; Определение № 21 от
20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1011/2015 г., II т. о.; Определение № 546 от 16.10.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2014/2015 г., I т. о.; Определение № 732 от 19.11.2014 г. на ВКС по
ч. т. д. № 3233/2014 г., II т. о.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. Ч., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„Б“, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, че договор за
потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г., сключен между страните, е
нищожен поради противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. Ч., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу „А Т“ ЕООД, ЕИК:
***********, гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“, иск по чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, че договор за предоставяне на
поръчителство от 09.05.2023 г., сключен между страните, е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и неравноправие.
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“ срещу М. А. Ч.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, насрещен иск по
чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 547,33 лв.,
представляваща просрочена главница по месечни погасителни вноски от 4-та до 11-та
вноска по договор за потребителски кредит № ******** от 09.05.2023 г. – част от
общо дължима по договора главница от 5536,45 лв., ведно със законната лихва от
06.06.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211, вх. Е, ет.
4, ап. 100, да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 518 лв., представляваща
главница – чиста стойност на договор за потребителски кредит № ******** от
09.05.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“, да заплати на М. А. Ч., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 353,97 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „А Т“ ЕООД, ЕИК: ***********, гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет.
4, Бизнес център „Б“, да заплати на М. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „К С“,
бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200,61 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. „К.“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4,
Бизнес център „Б“, да заплати на адв. М. В. М. от АК – П., с адрес на кантората: гр.
П., бул. „П Ш“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 150 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана в настоящото производство безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца М. А. Ч..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. „А Т“ ЕООД, ЕИК:
***********, гр. С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“, да заплати на
адв. М. В. М. от АК – П., с адрес на кантората: гр. П., бул. „П Ш“ № 81, ет. 3, ап. Б,
сумата от 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в
настоящото производство безплатна правна помощ и съдействие на ищеца М. А. Ч..
ОСЪЖДА М. А. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „К С“, бл. 211, вх. Е, ет.
4, ап. 100, да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „В.“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „Б“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 111,89 лв. – разноски по евентуалния насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12