РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Девня, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ц. Д. Ц., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез проц.
представител – адв. Х. И. от АК – Велико Търново против Наказателно
постановление №23- 0001002, издадено на 02.07.2021 г. от Директора на РД
„Автомобилна администрация” – Варна, с което на въззивника за нарушение
по чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.6
ал.1 т.3 б.”а” от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на МРРБ, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева.
Въззивникът обжалва издаденото наказателно постановление, като
счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата
се излагат основания за исканата отмяна на НП най – вече от процесуален
характер, като: несъответствие на квалификацията на нарушението, описано в
АУАН и тази, дадена в НП; липса на запълване на състава на бланкетната
правна норма на чл. 177 ал. 3 от ЗДвП; неизписване на пълния текст на
заглавието на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Сочи се и на
недоказаност на нарушението, поради липса на яснота относно средството, с
1
което е извършено измерването на автомобила и определянето му като
„тежко”. Претендира се несъответност на наложеното наказание в
максимален размер с тежестта на нарушението и личността на извършителя.
В с.з., редовно призован, въззивникът не се явява, не се
представлява. Чрез редовно упълномощен проц. представител представя
писмено становище по делото, с което поддържа жалбата и искането за
отмяна на издаденото срещу него наказателно постановление на аналогични
на изложените в жалбата основания. Алтернативно моли за намаляване на
наложеното наказание като несправедливо.
Въззиваемата страна – РД „АА” - Варна оспорват жалбата като
неоснователна, претендират разноски.
В с.з., редовно призовани не изпращат представител.
Контролираща страна – РП Варна, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.04.2021 г. въззивникът Ц. Д. Ц. извършвал обществен превоз
на товари – пелети по маршрут с. Разделна – гр. Любимец с влекач марка ***
от кат. №3 с рег. № *** с прикачено полуремарке. След натоварването в 14:50
в с. Разделна било извършено измерване, при което се установило общо тегло
на ППС 48 040 кг. В около 15, 10 часа, движейки се по общински път в
промишлената зона на гр. Девня, срещу портал на „Строй Спед”АД
въззивникът бил спрян за проверка от контролни органи от РД”АА” – Варна в
състав свидетелите С. Х. С. и Б. В. И.. При извършената проверка на
документите на водача се установило, че съгласно представената кантарната
бележка, управляваното от въззивника ППС, състоящо се от МПС с две оси и
с полуремарке с три оси, е с обща маса 48 040 кг. При проверката водачът не
представил квитанция за разрешено претоварване. Тъй като масата на
управляваното от въззивника ППС надвишавало нормите, установени с
Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
на МРРБ с 8 040 кг. на водача бил съставен АУАН за гореописаното
нарушение. Акта бил връчен на нарушителя, който го подписал и саморъчно
вписал в него, че не е съгласен. В законоустановения срок не били депозирани
писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което на 02.07.2021 г.
2
административно - наказващия орган издал наказателното постановление,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията
на разпитаните свидетели - актосъставителят и свидетелят, присъствал при
установяване на нарушението, кантарна бележка, пътен лист, товариелница.
Наличните по делото доказателства еднозначно установяват гореописаната
фактическа обстановка, която не се оспорва от въззивника. Не се твърди в
издаденото наказателно постановление, че е извършено измерване на
управляваното от въззивника ППС при извършената проверка, като видно от
показанията на контролните органи, същата е извършена по документи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – упълномощен с това правомощие със
заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на Транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
3
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин,
изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено посочени са всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, посочени са
конкретните обстоятелства, при които нарушението е било извършено,
правилно е била посочена нарушената норма. Всичко това е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за
да може адекватно да организира защитата си по него. Възраженията на
въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са
неоснователни, доколкото не е налице твърдяното несъответствие между
квалификацията на нарушението в двата акта; посочено е с колко е
надвишена максимално допустимата маса на процесното ППС; неизписването
на цялото заглавие на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ по никакъв
начин не е довело до накърняване правото на защита на нарушителя, тъй като
става ясно кой нормативен акт се визира.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалвания административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не
надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване е регламентирана в нормата на
чл. 6 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, като за процесното МПС с две
оси с полуремарке с три и повече оси е 40 т., респ. 40 000 кг. Наличните по
делото доказателства безспорно сочат, че управляваното от въззивника ППС
е надвишавало тази норма. Това се установява от представената при
проверката и приобщена по делото кантарна бележка, видно от която е, че
при извършеното измерване след натоварването на товара е установена маса
на процесното ППС 48 040 кг.
Съгласно чл. 8 ал.1 от Наредба №11, движението на извънгабаритни
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително,
4
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при МВР – чл. 8 ал. 2 от Наредбата. Такова
разрешително въззивникът не е притежавал, при което се налага извода, че
водача е допуснал нарушението, за което е санкциониран и то съвсем
съзнателно, тъй като подписвайки кантарната бележка безспорно е знаел за
извършеното замерване преди началото на превоза и че същото е отчело
значително превишаване на максимално допустимата маса за категорията
ППС, което е управлявал. Знаел е също така, че няма разрешение за
извършеното претоварване. С оглед на това и правилно е бил санкциониран
със санкцията предвидена в разпоредбата на чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лева водач, който, без да
спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Не са налице сочените от въззивника основания за отмяна на
обжалвания акт съобразно релевираните от него доводи, касаещи начина, по
който е установено теглото на процесното ППС. Представената по време на
проверката кантарна бележка, в която са отразени теглото на ППС и
превозвания товар, е подписана от самия водач. Кантарната бележка
представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни
за издателя си факти и се ползва с материална доказателствена сила относно
претоварването на автомобила, поради което съдът приема, че са налице
безспорни и категорични доказателства за извършеното нарушение. Тя е била
представена от самия водач, който е приел данните за товара и общата маса
без възражения относно извършеното претегляне и резултата от него. При
това положение, тежестта да опровергае съдържанието на кантарната
бележка се прехвърля върху водача, което той не е сторил нито пред
административно-наказващия орган, нито пред съда. Нещо повече, при
изготвянето на АУАН водачът не е вписал, че има възражения, а напротив,
вписал е че е съгласен с отрзеното в него. Вярно е, че контролните органи са
оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35 ал. 3 от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ с електронна везна, отговаряща на
изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда
подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се
извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на
5
извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по
чл. 8 ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3.
Разглежданият случай не представлява проверка за съответствие, при което
установяването може да бъде извършено и по документи.
Правилно е отчетено от АНО също така, че не се касае до маловажен
случай на нарушение на първо място тъй като нарушението е формално. От
събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със
значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи
на нарушения от посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини
движението на ППС с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се
осъществява със разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава
движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Съдът констатира, че при определяне наказанието за допуснатото
нарушение наказващият орган не е съобразил факта, че същото се явява първо
нарушение за въззивника /при липса на данни за други такива/ и че той не е
извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ
длъжност „шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото
въззивникът е в положение на зависимост. С оглед на това и съдът намира, че
наказанието следва да бъде наложено в минимален размер – 500 лева, поради
което в тази част, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено.
По искането за разноски:
Разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН сочи, че в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Нормата на чл. 143 от АПК предвижда, че страните имат право на
разноски при отмяна на обжалвания акт, при отхвърляне на оспорването или
при оттегляне на жалбата. Т. е. не е предвидена хипотеза, при която на
страните следва да се присъдят разноски при изменение на обжалваното
постановление. Поради това съдът намира, че не следва да се присъждат
разноски за адвокатско възнаграждение на въззивника, въпреки изхода на
спора.
6
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23- 0001002, издадено на
02.07.2021 г. от Директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна,
като НАМАЛЯВА размера на наложената на Ц. Д. Ц., ЕГН: **********
имуществена санкция от 3 000 лева на 500 лева /петстотин лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7