№ 33
гр. Силистра, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Людмил П. Хърватев
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
в присъствието на прокурора Св. Г. Т.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223400600056 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №7 от 09.06.2021г. постановена по НОХД №259/2020г.,
Тутракански районен съд е признал подс.Р. ДР. СТ. за виновна в това, че след
като е била осъдена с Решение №162 от 05.12.2016г. по гр.д. №304/2016г. по
описа на ТРС, влязло в законна сила на 23.12.2016г., да издържа свой
низходящ-дъщеря си Мария-Магдалена Мирославова Т.а, с ЕГН**********,
съзнателно не е изпълнила това си задължение за периода от 10.10.2017г. до
м.октомври 2019г. /вкл./ в размер на повече от две месечни вноски, а именно
24 пълни и една частична месечна вноска на обща стойност 2 594,52 лева,
като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.183,
ал.4, вр.с ал.1 НК й е наложил наказание пробация със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и
шест месеца, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен
служител-два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
Наложил е на подсъдимата наказание „Обществено порицание“, което да
бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в местните седмични печатни
медии „Напредък“ и „Тутракански глас“.
1
Признал е подс.С. за невинна в това да не е изпълнила задължението си
за периода от м.септември 2017г. до 09.10.2017г. /вкл./-една пълна и една
частична вноска на обща стойност 135,48 лева, като е оправдал подсъдимата
по обвинението в тази му част.
Осъдил е подс.С. да заплати направените по делото разноски.
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Р. ДР.
СТ., която в жалбата си срещу първоинстанционния съдебен акт излага
оплаквания срещу предявеното й от прокурора обвинение, и иска да бъде
повдигнато обвинение срещу районният прокурор, поради осъществявания
срещу нея тормоз. Редовно призована, подс.С. се явява лично в съдебно
заседание и заявява, че поддържа жалбата си. Твърди, че плаща редовно
издръжката си и е невинен човек.
Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че към
присъдата са изложени убедителни мотиви, и предлага на въззивната
инстанция да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид
изложените в жалбата доводи, становището на страните и събраните по
делото доказателства, констатира следното:
От фактическа страна е установено, че детето Мария-Магдалена
Мирославова Т.а е родено на 30.03.2007г. от родителите Р.Д. Т.а и Мирослав
Кирилов Т.. С определение №130 от 29.06.2016г. по гр.д. №304/2016г., влязло
в сила на 23.12.2016г., Тутракански районен съд е осъдил подсъдимата да
заплаща на дъщеря си, чрез лицето осъществяващо заместваща грижа
Вероника Трифонова С. /баба на Мария-Магдалена/, месечна издръжка в
размер на 105 лева, считано от влизане на определението в сила.
Подс.С. не е изпълнявала определеното й от съда задължение в
продължение на единадесет месеца за периода от 29.09.2016г. до 09.10.2017г.,
за което е била осъдена с влязла в сила присъда №64/30.04.2018г. по НОХД
№721/2017г. по описа на ТРС, като й е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, което е отложено за изтърпяване за срок от
три години.
Впоследствие, подс.С. отново не е изпълнила това си задължение, и не е
изплатила двадесет и четири месечни вноски, плюс една частична, на обща
стойност 2 594,52 лева за периода от 10.10.2017г. до м.октомври 2019г.,
включително.
Делото е изяснено от фактическа страна. Фактическите констатации,
както и направените правни изводи кореспондират и са в логическа връзка
2
със събраните по делото доказателства относно извършеното деяние,
авторството и вината.
Предвид на това, въззивната инстанция намира жалбата за
неоснователна.
За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 НК, е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата, да
е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от задълженото лице. В настоящият
случай са налице всички елементи от изпълнителното деяние на това
престъпление, поради което и настоящият състав намира, че повдигнатото
срещу подсъдимата обвинение е доказано по несъмнен начин. Анализът и
съпоставката на събраните по делото доказателства установяват от обективна
страна факта, че за период от двадесет и четири месеца, подс.С. не е
превеждала по установения ред, нито е предавала на ръка дължимите парични
средства за издръжка на детето си Мария-Магдалена Т.а.
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи дори и да съставлява особено затруднение на родителите.
Това означава, че в инкриминирания период подсъдимата не е изпълнявала
своите задължения на родител, от които не може да бъде освободена, дори и
да няма никакви доходи. В случая това дори не е относимо за подсъдимата,
която признава, че е реализира трудови доходи. От наказателно-правна точка
са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение,
което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от
два месечни периода, т.е. дължат се две или повече месечни вноски.
С оглед на това, правилно ТРС е приел, че подсъдимата от обективна и
субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1
НК, действайки виновно, с пряк умисъл, а не както е посочил
първоинстанционния съд-с евентуален умисъл.
В случая е налице и квалифициращия състав „повторност“, тъй като
подсъдимата е извършила деянието, след като е била осъдена за същото
престъпление, с присъда №64/30.04.2018г. по НОХД №721/2017г., влязла в
сила на 14.08.2018г., по описа на Тутракански районен съд.
Наказанието пробация е напълно съответно на извършеното от подс.С.
деяние, и в пълна степен й осигурява възможност за изпълнение както на
задълженията й за изплащане на издръжка, така и на целите предвидени в
чл.36 НК.
3
С оглед на гореизложеното, ведно с приетите от ТРС аргументи за
взетото решение, въззивния съд счита, че като е признал подсъдимата за
виновна по предявеното й обвинение по чл.183, ал.4, вр.с ал.1 НК,
първоинстанционния съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7 от 09.06.2021г. постановена по НОХД
№259/2020г. на Тутракански районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4