№ 5495
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110160520 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Е. И. В. срещу ............
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу нея по ч.гр.д. № 19870/2012 г. на СРС, 117 състав за сумата от 8 432 лв.
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.02.2003 г. – м.04.2012 г. за топлоснабден имот: апартамент № 43, находящ се в гр.
........., аб. № ..........., и сумата от 3 880, 75 лв. мораторна лихва за периода 31.03.2003 г.
– 11.09.2012 г., въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист. Твърди, че
ответникът е образувал срещу нея изпълнително дело № 2476/2013 г. при ЧСИ
С............ С влязло в сила решение по гр.д. № 3226/2018 г. на СРС, 36 състав е признато
за установено несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземанията
по изпълнителния лист. Междувременно, в изпълнение на наложен запор по
изпълнителното дело ЧСИ й е събрал сумата от 2 936, 65 лв. Твърди, че към момента
тази сума е преведена от ЧСИ в полза на взискателя, както и че изпълнителното дело е
прекратено. Твърди, че е поискала възстановяване на сумата от ответника, каквото не е
последвало. Твърди, че се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
вземането от 20.09.2021 г. по ч.гр.д. № 53009/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
..........., с който оспорва иска. Оспорва процесната сума да е постъпвала по негова
сметка. Твърди, че в претендираната от ищцата сума се включват и удържаните от ЧСИ
такси. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 10.09.2021 г. заявителят Е. И. В. е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ........... за сумата от
1
2 936, 65 лв., представляваща недължимо платена сума по изп. дело № 2476/2013 г. на
ЧСИ С............
С разпореждане от 20.09.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил в полза на заявителя и разноски, както следва: 25 лв. държавна такса и
500 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника ............
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение по исков ред.
Представен е изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по гр.д. № 19870/2012 г. на
СРС, 117 състав, издаден въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 02.10.2012 г., в полза на ........... срещу Е. И. В. за сумата
8 432, 85 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.02.2003 г. – м.04.2012 г., ведно със законната лихва от 29.09.2012 г. до изплащане на
вземането, сумата от 3 880, 75 лв. мораторна лихва за периода 31.03.2003 г. –
11.09.2012 г., сумата 742, 54 лв. разноски, от която: 246, 27 лв. държавна такса и 496,
27 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С молба от 10.06.2013 г. ........... е поискала образуването на изпълнително дело
срещу длъжника въз основа на издадения изпълнителен лист.
Образувано е изп. дело № 2476/2013 г. на ЧСИ С..........., рег. № 844 на КЧСИ.
С разпореждане от 08.07.2016 г. (л.214) към него е присъединено изп. дело №
2660/2015 г., образувано по молба на ........... срещу Е. И. В. въз основа на изпълнителен
лист от 14.07.2014 г. по гр.д. № 10960/2012 г. на СРС, 92 състав за сумата 292, 27 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.06.2009 г. –
м.04.2011 г., ведно със законната лихва от 06.06.2012 г., както и сумата от 152, 89 лв.
мораторна лихва за периода 01.07.2009 г. – 18.05.2012 г.
С решение от 05.06.2019 г. по гр.д. № 3226/2018 г. на СРС, ГО, 36 състав, влязло
в сила на 28.06.2019 г., е признато за установено, на основание чл.439 ГПК, че ...........
няма право на принудително изпълнение срещу Е. И. В. за сумата 8 432, 85 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.02.2003 г. –
м.04.2012 г., ведно със законната лихва от 29.09.2012 г. до изплащане на вземането,
сумата от 3 880, 75 лв. мораторна лихва за периода 31.03.2003 г. – 11.09.2012 г., за
които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по гр.д. № 19870/2012 г. на СРС,
117 състав и е образувано изп. дело № 2476/2013 г. на ЧСИ С..........., рег. № 844 на
КЧСИ.
С молба от 07.10.2019 г. (л.129) решението е представено по изпълнителното
дело, като е отправено искане всички събрани суми да бъдат преведени обратно на
длъжника и производството да бъде прекратено.
С постановление от 11.10.2019 г. (л.134) е прекратено производството по изп.
дело № 2476/2013 г., като е постановено взискателят да бъде уведомен, че следва да
възстанови сумата в размер на 3 197, 51 лв.
С решение № 57559 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 60342/2019 г. на СРС, ГО, 35
състав (л.150-151), влязло в сила на 04.06.2020 г., е признато за установено, че Е. И. В.
не дължи на ..........., сумата 292, 27 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.06.2009 г. – м.04.2011 г., ведно със законната лихва от
06.06.2012 г., както и сумата от 152, 89 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2009 г. –
18.05.2012 г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10960/2012 г. на СРС,
92 състав.
С постановление от 03.08.2020 г. (л.152) е прекратено производството по изп.
дело № 2660/2015 г. /присъединено към изп. дело № 2476/2013 г./ на основание
решение № 57553/04.03.2020 г. по гр.д. № 60342/2019 г. на СРС, 36 състав.
С молба от 19.05.2021 г. (л.162) Е. И. В. е отправила искане да й бъде
2
възстановена сума в общ размер 3 612, 55 лв., както и 2 936 лв., изтеглени на
24.02.2020 г.
С решение № 20109890 от 05.05.2021 г. по гр.д. № 15050/2020 г. на СРС, ГО, 113
състав (л.163-166), е признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.55 ЗЗД,
че ........... дължи на Е. И. В. сумата от 3 612, 55 лв., представляваща събрана и
недължимо платена в полза на ........... като взискател по изп. дело № 2476/2013 г. на
ЧСИ С..........., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.12.2019
г. по ч.гр.д. № 69774/2019 г. на СРС, ГО, 113 състав.
Видно от удостоверение от 21.05.2021 г. по изп. дело № 2476/2013 г. на ЧСИ
С........... (л.168), в същото е посочено, че по изп. дело № 2476/2013 г., към което е
присъединено изп. дело № 2660/2015 г., въз основа на изпълнителен лист от 20.03.2013
г. по гр.д. № 19870/2012 г. на СРС, 117 състав и изпълнителен лист от 14.07.2014 г. по
гр.д. № 10960/2012 г. на СРС, 92 състав, по наложен запор върху банковите сметки на
длъжника на 24.02.2020 г. е постъпила удръжка в размер на 2 936, 15 лв., от които:
1 136, 42 лв. са преведени на 13.04.2020 г. на взискателя за удовлетворяване на
вземането му. Посочено е, че сумата е постъпила и е била преведена преди узнаване от
ЧСИ за решение № 57559/04.03.2020 г. по гр.д. № 60342/2019 г. на СРС, ГО, 35 състав
– 25.06.2020 г.
От преводно нареждане от 24.02.2020 г. се потвърждава удържането на сумата
от 2 936, 15 лв. (л.215).
От преводно нареждане от 14.04.2020 г. се потвърждава, че в полза на
взискателя ........... е била преведена сумата от 1 136, 42 лв. (л.216).
Видно от преводно нареждане от 06.07.2021 г., на Е. И. В. е преведена от страна
на ЧСИ С........... сумата от 1 570, 30 лв. с основание - № 2476/2013 г. – възстановяване
(л.174).
Представена е сметка изх. № 018604/25.06.2020 г. (л.218), изд. от ЧСИ в
уверение на това, че по образуваното изпълнително производство са удържани и
преведени към взискателя суми, както следва: 1 136, 42 лв. – обща сума, преведена на
взискателя на 13.04.2020 г., а за погасяване на разноски за водене на изпълнителното
производство са удържани суми в общ размер на 336, 33 лв.
С оглед така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Установи се по делото, че с влязло в сила на 28.06.2019 г. съдебно решение по
чл.439 ГПК е било отречено правото на принудително изпълнение за вземанията,
предмет на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Установи се по делото, че по изп. дело № 2476/2013 г., към което е било
присъединено изп. дело № 2660/2015 г., на 24.02.2020 г., от сметка на длъжника е била
удържана сума в размер на 2 936, 15 лв.
Твърденията на ищцата са, че тази сума е постъпила по сметка на ответника.
Видно от преводно нареждане от 14.04.2020 г. обаче, в полза на ........... е била
преведена сумата от 1 136, 42 лв., което се потвърждава от издаденото от ЧСИ
удостоверение. Следователно, по делото ищцата при условие на пълно и главно
доказване е доказала, че в полза на ответното дружество е заплатена сума в размер на
1 136, 42 лв., а не в размер на 2 936, 65 лв., каквато е исковата сума. Горното се
3
потвърждава и от сметката, съставена от ЧСИ, от която е видно, че по сметка на
взискателя е преведена сумата от 1 136, 42 лв.
Тази сума подлежи на връщане от ответника, с оглед формираната между
страните СПН, с която е отречено правото на принудително изпълнение за вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е провеждано
изпълнението.
За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2 936, 65 лв. искът
следва да се отхвърли.
За пълнота по отношение на тази разлика, равняваща се на сумата 1 800, 23 лв.,
следва да се посочи, че от нея с преводно нареждане от 06.07.2021 г. на ищцата е
възстановена сумата от 1 570, 30 лв. по процесното изпълнително дело.
Остатъкът от 229, 43 лв., видно от сметка на ЧСИ С........... (л.218) се включва в
таксите, удържани от ЧСИ. Твърденията на ищцата обаче са, че исковата сума е била
преведена на ответника. Липсват фактически твърдения част от общата сума в размер
на 2 936, 65 лв. с конкретно посочване размера на същата да представлява такси,
удържани от ЧСИ. Липсват и фактически твърдения за платени на съдебния
изпълнител разноски в изпълнителното производство, довели до обогатяване на
ответното дружество, които да обусловят извод за предявен иск по чл.59 ЗЗД по
отношение на тези суми, за които не съществува пречка да бъдат претендирани в
отделен процес.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 203, 16 лв. разноски за заповедното и сумата от 171, 22 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от иска.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното в исковото производство адвокатско възнаграждение, доколкото
същото е в размер под минимално предвидения по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията
изм. и доп., ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., приложима към момента на сключване на
договора за правна защита (с оглед липсата на посочена дата в същия съдът приема, че
най-ранната възможна дата е тази на депозиране на исковата молба, към която същият
е приложен).
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8
ГПК, сумата от 61, 30 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ..........., ЕИК ........ дължи на Е. И. В., ЕГН
**********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
сумата от 1 136, 42 лв., представляваща недължимо платена на ответника сума по изп.
дело № 2476/2013 г. на ЧСИ С..........., рег. № 844 ка КЧСИ, ведно със законната лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 10.09.2021 г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.09.2021 г.
по ч.гр.д. № 53009/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иск за сумата над 1 136, 42 лв. до пълния заявен размер от 2 936,
65 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
4
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на Е. И. В., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 203, 16 лв. разноски за заповедното и сумата от
171, 22 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Е. И. В., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 61, 30 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5