РЕШЕНИЕ
№ 1987
гр. П., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330203881 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0329-
000683/05.10.2021г., издадено от **** Районно управление - гр. Р. към
ОДМВР гр. П., с което на С. П. Ф. с ЕГН: **********, са били наложени
административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено
от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят С. Ф., по съображения, изложени в жалбата моли съда
да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и
немотивирано. Възраженията са в посока, че с реализирането на наказателна
му отговорност по НОХД 6484/2021г. по описа на Районен съд, XXVI н.с.,
приключило с осъдителна присъда, са изпълнени целите на чл.174 от ЗДвП.
Въззиваемата страна, Районно управление - гр. Р. към ОДМВР гр. П.,
редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. До съда чрез ****а на районното управление е депозирана писмена
молба – становище, в която пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
1
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят Ф. е бил санкциониран за това,
че на 23.09.2021 г. в 22:02 часа в гр. Б., на ул. „Л.“, като водач на лек
автомобил „Опел Вектра‘‘ с рег. № **** управлява този лек автомобил под
въздействието на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен номер № ARNA 0181, който отчел 1.11 промила в
издишания въздух, като пробата била извършена в 22:40 часа. Издаден бил
талон за изследване № 074994. В хода на същата проверка жалбоподателят е
бил тестван и за употреба на наркотици преди управлението на МПС-то,
чиято проба дала също положителен резултат, за което впоследствие е осъден
с Присъда на 07.10.2021г. на Районен съд –П., XXVI н.с.
Тази фактическа обстановка безспорно се установява от приложените
по административната преписка писмени доказателства, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представения в оригинал АУАН с бл. № 439548/ 23.09.2021г. се
установява, че на процесната дата по отношение на жалбоподателя е била
извършена проверка за алкохол с техническо средство, което е отчело
наличието на алкохол в издишания въздух в размер от 1.11 промила, като
този АУАН е бил подписан без възражения от жалбоподателя. В изпълнение
на Наредбата, му е бил издаден талон за медицинско изследване с бл. №
074994.
От представения талон за медицинско изследване с бл. № 074994 се
установява, че такъв е бил предоставен на жалбоподателя в 23.00ч. на
23.09.2021г. и същият е следвало да се яви до 60 мин от връчването на този
талон да даде кръвна проба в ФСМП гр. Р.. В същия става ясно,че
жалбоподателят изрично е приел положителния резултат от Дрегер
Алкотеста.
От докладна записка от 24.09.2021г. се установи, че при извършената
процесна проверка и дадени положителни проби от жалбоподателя - употреба
на алкохол /1.11 промила алкохол/ и употреба на наркотици / ТНС-
2
Тетрахидроканабинол и амр Амфетамин/, при което си е позволил управление
на МПС.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателя е
правоспособен водач, като по отношение на същия има издадени 5 броя
наказателни постановления / 4 влезли в законна сила и настоящото НП/,
както и 3 броя броя фишове, също влезли в сила.
Няма данни за регистрирана кръвна проба от жалбоподателя.
Актосъставителят и наказващият орган са приели правилна правна
квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Съгласно същата се забранява на водачи на МПС да управляват пътно
превозно средство под въздействието на алкохол.
Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя,
същият да научи за какво е наказан, описани са коректно място и време на
извършване на нарушението.
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози предвижда
процедурата по установяването на това.
В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Техническите средства
включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и
химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при извършване на проверка
на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози
- с тест.
В конкретния случай жалбоподателят е бил тестван за наличието на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест № 7510 с фабричен номер
ARNA 0181.
В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване,
неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за
3
изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача
се установява въз основа на показанията на техническото средство.
Последното е отчело 1.11 промила алкохол в издишания от водача въздух,
поради което следва да се приеме, че това е било количеството алкохол.
Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е приел
отчетеното количество алкохол от техническото средство в размер от 1.11
промила, тъй като това са били показанията му.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава
по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради
което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение за
правилното решаване на делото е обстоятелството, че употребата на алкохол
е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни
произшествия. Напротив, като отегчаващи обстоятелства, съдът констатира,
освен промилите алкохол, и наличието на наркотични вещества в организма
на жалбоподателя при управление на МПС, постановено с влязла в сила
осъдителна присъда, както и предходни нарушения по ЗДвП, в каквато насока
е и намиращата се по делото справка за нарушител/водач.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е възведено под
правилната правна квалификация и описанието на същото е коректно. При
издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до самостоятелна
отмяна на атакувания акт.
Към настоящия момент, в сила от 21.01.2017 г., е разпоредбата на чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване
и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., тоест се достигна до
извод, че размерът на наказанията е фиксиран и доколкото техническото
средство е отчело 1.11 промила на хиляда то и наказващият орган правилно е
определил размера на наложените наказания.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя,че с реализирането
на наказателна му отговорност по НОХД 6484/2021г. по описа на Районен
4
съд, XXVI н.с., приключило с осъдителна присъда за управление на МПС
след употреба на ТНС – Тетрахидроканабинол и АМР АМФЕТАМИН, били
изпълнени целите на чл.174 от ЗДвП, поглъщайки и нарушението за водача с
1,11 промила алкохол в издишания въздух.
Действително материалната разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, под
която е подведено деянието на жалбоподателя предвижда забрана за водача
на ППС да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Двете хипотези обаче предвиждат две различни правила за
поведение и нарушаването, на което и да е от тях, ангажира отделна
отговорност на дееца. Посоченото разграничение ясно проличава с местата,
на които е предвидено наказанието за всяко едно от нарушените правила.
Така за управление на МПС с концентрация на алкохол в организма над 0.8
промила до 1.2 промила вкл. се съдържа в разпоредбата на чл.174, ал.1 т.2 от
ЗДвП, за което нарушителят поема административнонаказателна отговорност.
Съвсем по друг ред законодателят е предвидил ангажиране на наказателна
отговорност, т.е. при по-висока степен на обществена опасност, за водач,
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози –
чл.343б, ал.3 от НК. От друга страна в административно нарушение е
въздигнат единствено отказът на водач да се тества за наличие употребата на
нааркотични вещества и/или техни аналози по смисъла на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Посоченото ясно разграничава двете хипотези на правило за поведение
и различната степен на обществена опасност на нарушените норми, поради
съвсем различното взаимодействие на алкохола и наркотика върху
способността на шофиране на един водач с абсолютна невъзможност за
единство помежду им, за да се понесе една отговорност. Ето защо съдът
намира наведеното в тази посока възражение за неоснователно.
В случая отнемането на контролни точки не подлежи на самостоятелно
обжалване, поради което се явява и неоснователно наведеното възражение в
тази насока.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че правилно
наказващият орган е наложил административни наказания глоба в размер от
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0329-
000683/05.10.2021г., издадено от **** Районно управление - гр. Р. към
ОДМВР гр. П., с което на С. П. Ф. с ЕГН: **********, са били наложени
административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено
от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6