РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Благоевград, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210200630 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Карат 119“ ЕООД, с ЕИК , представлявано
от управителя В. В. С., със седалище и адрес на управление: село К., общ. С.,
ул. П. Д. № и съдебен адрес: гр. С., ул. Н. Х. № , ет. , офис , срещу НП №
695821-F694048/16.03.2023 г., издадено от Директор на офис обслужване -
Благоевград при ТД на НАП гр. София, с което на дружеството жалбоподател
за административно нарушение на чл. 4, ал. 1 , т. 1, б.”а” от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурители за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т. 1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл. 355, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.
В жалбата се излагат съображения, че при издаване на НП не е
съобразена нормата на чл. 57 от ЗАНН, както и че нито в акта, нито в НП е
посочено лицето, за което се твърди, че не е подало декларацията, иска се
неговата отмяна. Излагат се доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовани не
изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Административнонаказващият орган, редовно призовани се
представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата, счита наказателното
1
постановление за законоосъобразно, по същество моли за неговото
потвърждаване като излага подробни съображения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите
на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.01.2023 г., длъжностно лице в НАП при ТД гр. София офис
Благоевград - св. С. Р. в присъствието на свидетелите М. Б. и К. Ч. е
съставила на дружеството - жалбоподател АУАН № F694048 за това, че в
качеството му на работодател и осигурител не е подал в ТД на НАП София,
офис Благоевград, декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице“ за
месец май 2022 г. в срока, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-13 от 27.12.2019 г. за съдържанието, сроковете и реда за
подаване ни съхранение на данни от работодатели, осигурители за
осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, а именно до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Според така издаденият АУАН, проверката е извършена на 20.12.2022
г. по данъчно осигурителната сметка на дружеството.
При разпита на лицата, посочени в акта се установи, че в рамките на
проверката е установено, че дружеството е работодател и осигурител и
поради това следва да подава в ТД на НАП София, офис Благоевград
Декларация образец №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42
ЗДДФЛ” и Образец №1 „Данни за осигуреното лице“, като по аргумент от
чл.4, ал.3, т.1 от посочената наредба е прието, че двете декларации следва да
се подават едновременно. Срокът за представяне на данните и по двете
декларации по образец е изведен от проверяващите лица от чл. 4, ал. 1, т. 1,
от Наредба № Н-13 и е фиксиран до 25-то число на месеца, следващ месеца,
за който се отнасят данните /т.е. до 27.06.2022г./ /25 и 26.06.2022 г. са
почивни дни./. В конкретния случай е констатирано, че Образец №1 „Данни
за осигуреното лице“ е подадена по електронен път , чрез квалифициран
подпис на 30.09.2022 г. и е приета с протокол с с вх.№ 0100022330274. Това
просрочие е установено едва при извършена проверка по повод възложена
проверка и след като е направена справка по този повод в
информационната система на НАП по данъчноосигурителната сметка на
дружеството жалбоподател..
По повод на констатираното до дружеството е изпратена покана с изх. №
9744/20.12.2022 г. за явяване на негов представител за съставяне на АУАН, в
седемдневен срок, считано от получаването на поканата, която е получена на
19.01.2023 г. по ел. път чрез активиране на електронна препратка от ел. адрес
********@***.**, IP адрес 83.148.84.38, като в посочения срок не се е явил
законен, или упълномощен представител, поради което акта е съставен в
отсъствие на нарушител, като е връчен на законния представител на
2
дружеството на 06.02.2023г., като същия подписал акта без възражения,
такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на този акт на 16.03.2023 година, Директорът на офис за
обслужване-Благоевград при ТД на НАП - София, като надлежно
упълномощен представител на административнонаказващия орган със
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. издал атакуваното НП № 695821-F694048,
с което на дружеството жалбоподател за административно нарушение на
чл.4, ал. 1, т.1, б.а от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурители за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ и на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 500.00 лева.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита
на актосъставителя Р. и свидетелите по акта М. Б. и К. Ч.. Същите са
категорични, че е извършена проверка в информационната система на НАП
по данъчно осигурителната сметка на дружеството и са установили, че в
качеството си на работодател и осигурител дружеството жалбоподател не е
подало в ТД на НАП София, офис Благоевград Декларация образец №1
„Данни за осигурено лице ” за месец май 2022 г. в срока, съгласно Наредба
№ Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете и реда за подаване ни
съхранение на данни от работодатели, осигурители за осигурените от тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, а именно до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, поради което била
изпратена покана за съставяне на АУАН по електронен път, като в
определения срок не се явил представител, поради което АУАН бил съставен
в отсъствие на представител на дружеството, като в последствие бил връчен.
В рамките на съдебното производство са представени и приети Акт за
установяване на административно нарушение F694048 от 30.01.2023 година;
покана изх. № 9744/20.12.2022 г., удостоверение за извършено връчване по
ел. път, справка подадени декларации, справка данни за осигуряването по
БУЛСТАТ за периода 01.01.до 31.10.2022 г., писма, заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., пълномощно, както и писмо № 8659/3/02.05.2023 г. на ТД
на НАП София, пощенски лик на л. 4 от делото.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
3
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество - неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган /видно от заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г./. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение. По безспорен начин се
установи, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Настоящия съдебен състав приема, че в настоящия случай са спазени
сроковете по отношение ангажиране на отговорност на дружеството. По
силата на ЗАНН, давностният срок за преследване на нарушението тече от
откриване на нарушителя. Според настоящия съдебен състав нарушението и
извършителят следва да се считат за открити и да са станали известни на
контролния орган към датата на проверката в информационната система на
НАП, поради което съдът приема, че именно към този момент е станало
известно на контролния орган, че конкретното задължено лице не е подало
декларация в срок. Отчитайки приетото в случая от тази дата следва да се
отчита 3-месечният срок за съставяне на АУАН. Актът е съставен на
30.01.2023 г., поради което е спазено изискването на закона.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали
правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на
процесуално незаконосъобразен акт. Видно от НП в същото подробно и
аргументирано при пълнота на мотивите е обсъдено приложението на чл.28
от ЗАНН. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови
съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. В обстоятелствената част на наказателното постановление
подробно са обсъдени задълженията на търговеца, регламентирани с
приложената материална норма, поради което неоснователно се явява
възражението в обратна насока.
Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата,
установяващи нарушението. В тази насока неоснователни се явяват
възраженията, че при издаване на НП е нарушена разпоредбата на чл.57 от
ЗАНН, включително и по отношение твърдението, че не било посочено
лицето, за което не е подадена декларация, липсва такова изискване и това
4
обстоятелство не е елемент от фактическия състав на процесното нарушение,
който се счита за осъществен с неподаване на декларация образец 1 в
законоустановения срок, като законодателят не държи сметка за това дали е за
едно, или за всички лица, работещи при задълженото лице. Спазени са и
правилата, регламентиращи връчването на АУАН на представител на
дружеството.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие
неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на
определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня,
следващ изтичането на срока чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019
г. - в случая на 28.06.2022 г., която дата е посочена коректно като дата на
нарушението в АУАН и НП.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание. Предвид това съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на
санкционния акт.
В съответствие с фактическия състав на вмененото административно
нарушение административнонаказващият орган е приел, че дружеството
жалбоподателя от обективна страна е реализирал състава на описаното в акта
административно нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б.”а” от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица. Безспорно е установен нарушителят и
нарушението. Съгласно чл.5, ал.4, т.1 от КСО осигурителите, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване;, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица срок, срокът за подаване на
декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за всеки календарен
месец е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните.
От обективна страна, дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател и осигурител на лица, които работят по трудови
правоотношения, не е подал в ТД на НАП София, офис Благоевград,
5
Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице ” за месец май 2022 г. в
срока по чл.4, ал.1, т.1, б.а от чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица срок. Това обстоятелство се подкрепя и от
показанията на свидетелите Р., Б. и Ч., както и приложените по делото
писмени доказателства. Не е спорно, че и жалбоподателят има качеството на
работодател и осигурител, както правилно е прието и посочено в НП.
В случая дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател и
осигурител на лица, които работят по трудови правоотношения, не е подал в
установения срок в ТД на НАП - София, офис Благоевград, Декларация
образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за месец май 2022 година, като по
този начин е осъществил чрез бездействие състав на нарушение на
изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица и чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално
осигуряване. С установеното неподаване в законовия срок на процесната
декларация е осъществен от обективна страна съставът на твърдяното
административно нарушение, тъй като този вид нарушения спадат към
групата на т. нар. "формални нарушения" (такива на просто извършване), при
които фактическият им състав не съдържа, като елемент настъпването на
допълнителни общественоопасни последици, а е достатъчно изтичането на
определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се
реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде
процесната декларация в посочения срок по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от
Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., в случая до 27.06.2022 г. С неспазването на
този срок е осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг
допълнителен вредоносен резултат. Последващото подаване на въпросната
декларация, след изтичане на законоустановения срок, в случая подадена на
30.09.2022 г., не може да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност, предвидена за това нарушение.
По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен и
категоричен начин осъществяване от страна на дружеството-жалбоподател на
фактическия състав на разглежданото административно нарушение от
обективна страна.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна,
деянието не следва да се изследва от субективна страна.
В настоящия случай съдът намира, че не е приложима разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия
орган /АНО/ и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за
третиране на случая като маловажен, да не наложи административно
наказание. Касае се за формално по характера си нарушение, такова на така
6
нареченото „просто извършване”, при което с факта на установяването му
законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения
обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на
закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма
административнонаказателна санкция. Ето защо при формалните
административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно
липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на
такива. Относно визираните като алтернативна предпоставка по чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс други смекчаващи обстоятелства, определящи по-
ниската степен на обществена опасност на деянието, съдът намира, че в
случая такива не са налице. Преценката относно смекчаващите обстоятелства,
при които е осъществен фактическия състав /ФС/ на нарушението, следва да
се извършва и като се държи сметка, че освен за маловажността на случая, с
общата разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН законодателят е визирал
наличието на смекчаващи обстоятелства и като критерий за налагането на
занижен размер на установената с правната норма глоба. Следователно не
всяко смекчаващо обстоятелство може и следва да се третира непременно
като предпоставка за освобождаването от административнонаказателна
отговорност, съгласно чл. 28 от ЗАНН, а при използването на гъвкав подход е
необходимо да се ограничат онези от тях, които действително обуславят по-
ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. При положение, че с факта
на просрочието на подаване на декларацията в компетентното учреждение
задълженото лице е осъществило ФС на формалното нарушение на чл. 355,
ал. 1 от КСО, безпредметно е, в аспекта на чл. 28 от ЗАНН, да се обсъжда
продължителността на просрочието - и при един ден, и при една година ще е
налице все нарушение на установения правов ред, при това при наличието на
презюмираните общественоопасни последици. Още повече в случая се
кностатира, че установеното просрочие е около 3 месеца, а и случая не е
инцидентен, доколкото според показанията на свидетелите са констатирани
множество просрочия във връзка с подаване на предвидените от законодателя
декларации.
В конкретния случай, в разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО е посочено, че
който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на
нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не
подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание., като на фирмата-жалбоподател е наложен минималния
размер предвиден за това нарушение – 500.00 лева. Така определеното
наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, както и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин,
7
както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, което води до
неговото потвърждаване.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно с
оглед изхода на делото. Разпоредбата на чл. 63д ал. 1 във връзка с ал. 4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото
не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия
орган, както и че същото приключи в едно съдебно заседание, съдът намира,
че за производството пред Районен съд - Благоевград на ТД на НАП – София
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно сумата от 80 (осемдесет) лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление
№ 695821-F694048/16.03.2023 г., издадено от Директора на офис Обслужване
- Благоевград при ТД на НАП гр. София, с което на „Карат 119“ ЕООД, с ЕИК
, представлявано от управителя В. В. С., със седалище и адрес на управление:
село К., общ. С., ул. П. Д. № и съдебен адрес: гр. С., ул. Н. Х. № , ет. , офис ,
за административно нарушение на чл. 4, ал. 1 , т. 1, б.а от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурители за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т. 1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл. 355, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА „Карат 119“ ЕООД, с ЕИК , представлявано от управителя
В. В. С., със седалище и адрес на управление: село К., общ. С., ул. П. Д.№ и
съдебен адрес: гр. С., ул. Н. Х. № , ет. , офис да заплати на ТД на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен
8
съд-Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9